Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Елена, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 72 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С НП № 4000000256/29.04.2020 г. на
И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново
за нарушениe на чл. 132,
ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 27, чл. 53
и чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № ******, представлявано от Г.К.Т.с
ЕГН **********, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин
лева).
Постъпила е жалба от „******“ ЕООД гр.
******, представлявано от управителя ***, чрез адв. Н.А.И. от ВТАК, против НП. Счита,
че последното е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, за което излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Жалбоподателят „******“ ЕООД гр. ******
и защитникът му адв. Н.А.И. от ВТАК, редовно призовани, не се представлява,
съотв. не се явява в
съдебно заседание.
Ответник-жалба Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от адв. *****от ВТАК. Последната оспорва подадената жалба. Моли
да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
Районна прокуратура – Велико Търново,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становищата на
страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН, видно от пощенски плик с баркод R PS 5000 019QX6 P и клеймо 15.05.2020
г. на „Български пощи“ ЕАД – Пощенска станция гр. Велико Търново, и е доставена
в ОБДХ – Велико Търново, където е входирана под вх. № ***/***Същата, разгледана
по същество, е основателна.
Видно от КП № 0000765/***г., такъв е
съставен от д-р Н.М. ***, и д-р Д.Д. ***, в присъствието на Г.К.Т.– собственик
на „******“, и д-р И.Й. – ЧВЛ, обслужващ обекта, за извършена проверка по Заповед
№ ***на директора на ОДБХ – Велико Търново в животновъден обект № ***в с. ***
общ. ****** на фирма „******“ ЕООД. В същия е посочено следното: към днешна
дата в ИИС на БАБХ в обект с № ***се водят 588 бр. овце; с четящо устройство са
проверени всички налични животни във фермата; установено е наличие на 504 броя
овце с пълен комплект идентификатори и 5 бр. животни с паднали марки; на
животните с паднали марки са поставени заместващи идентификатори; установена е
липсата на 79 бр. животни; съставен е АУАН № ***/***г.; липсват уведомления за
напуснали обекта животни. С КП са дадени следните предписания: да се изпълняват
разпоредбите на ЗВМД и своевременно да се уведомява за липсващи животни,
съгласно чл. 132 от същия закон.
Приложени са заповед № ***на Директора
на ОДБХ – Велико Търново и регистър на обекти с епизоотично значение.
От АУАН № ***/***г. е видно, че е съставен
такъв от д-р Н.Д. М.гл. инспектор в ОБДХ – Велико Търново срещу „******“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Г.К.Т.с
ЕГН **********, в присъствието Г.К.Т.– представляващ жалбоподателя, както и в
присъствието на свидетелите д-р Д.Г.Д. и д-р И.Й.Й.. В същия е вписано, че на ***г.
при проверка на животните в животновъден обект на „******“ ЕООД е установена
липса на 79 бр. животни от животновъдния обект с № ***в с. *** общ. ******;
липсват уведомления до ЧВЛ д-р Й. за продадени, умрели, заклани и напуснали
обекта животни. В съставения документ като нарушена е вписана разпоредбата на
чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от 02.05.2006
г., с посл. изм. 22.03.2019 г. АУАН е подписан на ***г. от актосъставителя,
свидетелите и законния представител на нарушителя. На последния е връчен препис
от документа на ***г., за което обстоятелство същият е положил подпис.
Въз основа на АУАН № ***/***г. е
изготвено НП № 4000000256/29.04.2020 г. от
зооинж. М.И.В.– И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново срещу „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. ******, представлявано от Г.К.Т.с ЕГН **********. В същото е
посочено, че на ***г. при извършена физическа и документална проверка на основание заповед № ***на
Директора на ОДБХ – Велико Търново от д-р Н.М. – гл. инспектор и д-р Д.Д. – гл.
инспектор, отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Велико Търново в
животновъден обект с № 5157-0086, находящ се в с. *** общ. ******, стопанисван
от „******“ ЕООД, в присъствието на Г.К.Т.– управител на фирмата и д-р И.Й. –
регистриран ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, е установена
липса на 79 бр. животни, които не са открити в животновъдния обект; съгл.
справка в ИИС на БАБХ към ***г. в животновъден обект с № ***се отглеждат 588
бр. овце; след проверка с четящо устройство на всички налични в обекта животни
са констатирани 504 бр. овце с пълен комплект идентификатори и 5 бр. овце с
паднали ушни марки, като на последните са поставени заместващи идентификатори;
не са намерени 79 бр. овце, които са заведени по ИИС на БАБХ, като отглеждани в
него; липсват подадени от „******“ ЕООД писмени уведомления до регистрирания
ветеринарен лекар, обслужващ обекта – д-р И.Й., за продадени, умрели, заклани
или напуснали обекта животни, които са основания за отписване им като домуващи
в обекта по ИИС на БАБХ. Като нарушена е вписана разпоредбата на чл. 132, ал.
1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. На жалбоподателя на осн.
чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. Наказателното постановление е връчено на „******“
ЕООД на 14.05.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод ИД *******.
По делото са приложени Заповед № ***, Заповед № ***, Заповед
№ *** Заповед № ***на Изпълнителния директор на БАБХ.
По делото са приложени справки от ТР. От същите е видно,
че в последния е вписано „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление област Велико Търново, община ******, гр. ******, ***ул. „******“ №
1, ап. офис 6, представлявано от управителя ***.
По делото са приложени разпечатка от четящо устройство –
4 листа, справка по идентификатори на овце, които не са намерени в ЖО ***на ***г.
– 1 лист, сравнителна таблица на идентификаторите на животните в ЖО ***към ***г.
– 3 листа, ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на
животни издавано от информационната система № *******ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от
информационната система № *******,
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на
животни издавано от информационната система № ***ветеринарномедицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната
система № ***, ветеринарно-медицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система № *******,
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни
издавано от информационната система *** и ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система № *******
По делото са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителят Н.Д.М., свидетелите по акта Д.Г.Д. и И.Й.Й..
От събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели и установената чрез тях
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящата инстанция намира, че от
доказателствата по делото не се установява по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е следвало
да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид
доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице
осъществено деяние, а именно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Не са налице обективните и субективните
признаци на такова нарушение. Изводът, направен в акта от актосъставителя и
издаденото въз основа на него наказателно постановление от директора на ОБДХ –
В. Търново, че жалбоподателят е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и е осъществил състава на нарушение по чл. 416,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
неправилен. Посочената правна квалификация не кореспондира на фактическата
обстановка, която актосъставителят, съотв. наказващият орган са изложили и
приели, че се подкрепя от материалите, събрани в хода на адм.-наказателното
производство. Нарушен е материалния закон, в следствие на което е налице
неправилно приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и тази на чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност. По тази съображения настоящата инстанция не
споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на
наказващия орган в НП като неправилни, което е недопустимо при търсене и
реализиране на адм.-наказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът
намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна
проверка, съдът констатира, че АУАН и НП страдат от пороци, както и че в хода
на адм.-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в АУАН и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението,
дата и място на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършени то, и на доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и
в НП липсва пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Така и не става ясно какво нарушение е
установено и коя правна норма е нарушена. В АУАН и НП са посочени нарушения,
които са квалифицирани като едно по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Нормата, посочена в АУАН и НП – чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е конкретна и съдържа правило за поведение, но
нито актосъставителят, нито наказващият орган са описали в съставените от тях
документи признаците от обективната и субективната страна на нарушението,
кореспондиращо на тази правна норма. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено
в какво се състои нарушението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, което прави невъзможна преценката на съда дали
нарушението е извършено и в какво се изразява то. На практика в акта и НП не е
отразено кои действия или бездействия от страна на жалбоподателя са осъществили
състав на нарушение. В същите е налице липса изобщо на посочване на
съставомерно поведение, за да се прецени кога и как е извършено нарушение
въобще. Налага се извод, че липсва описание с конкретно посочване на
предписаното дължимо поведение, както и конкретното деяние (действие или
бездействие), посредством което е извършено конкретно нарушение. Още повече, в
случая в НП се твърди нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (преди изменението с ДВ, бр. 13/14.02.2020 г.),
съгласно която разпоредба собствениците, съответно ползвателите на животновъдни
обекти със селскостопански животни в срок до 24 часа преди транспортиране,
промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на
идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. В случая е следвало да се
посочи конкретно кои изисквания са нарушени, дали се касае за транспортиране,
промяна на собствеността или клане на животните, и кои конкретни изисквания,
кога и как не са спазени. Липсата в АУАН и НП на дата и място на извършване на
нарушението, на точно и цялостно описание на нарушението и на кореспондиращата
му законна разпоредба, която е нарушена, винаги е от категорията на
съществените процесуални нарушения и води до ограничаване на правото на защита
на нарушителя. Освен това в акта и наказателното постановление липсва
индивидуализация на животните – отразяване на номера на ушни марки, поради
което не може да се прецени на кого са собственост същите, а само собственикът
на животните е наказателноотговорно лице по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност. Освен това както в АУАН, така и НП се
твърди, че липсвали подадени уведомления до ветеринарния лекар, обслужващ
обекта, за умрели животни. Ако това е така, то деянието не е нарушение по чл. 132,
ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а е такова по чл. 132,
ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съотв. приложимата
санкционна норма не е на чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а е на чл. 417, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност.
Следва да се подчертае, че изпълнителното деяние по
повдигнатото административно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е под формата на бездействие. Едно бездействие
може да бъде квалифицирано като административно нарушение тогава, когато
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение за определено
действие. Началният момент, от който бездействието е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ
изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В
случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния
момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1,
т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за собственика на
селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението – т.е.
датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на
административно наказание по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Това сочи на допуснато от адм.-наказващия
орган нарушение на императивното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко
административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен
елемент от съдържанието на наказателното постановление. Датата на нарушението е
от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН закон, така и за преценката дали актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1,
изр. второ, предл. второ от ЗАНН. В случая нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на
която за собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по чл.
132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, неизпълнението
на което задължение в законово регламентирания срок да релевира извършено
нарушение по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. А точното и правилно посочване на датата на
възникване на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на срока за неговото изпълнение и на датата на
извършване на нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на
наказателното постановление от гл. т. съответствието на неговото съдържание с
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства,
свързани с обективни признаци от състава на нарушението и релевантни за
наличието на съставомерно от обективна страна деяние, от значение за преценката
дали е извършено твърдяното от адм.-наказващия орган нарушение по повдигнатото
административно обвинение. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко
обективирани в наказателното постановление при описанието на нарушението, които
да сочат кога за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съотв. дали е изтекъл нормативно
регламентирания срок за уведомяване на обслужващия животновъдния обект
ветеринарен лекар за напусналите (транспортиране, промяна на собствеността или
клане) обекта животни и доколко е налице довършено нарушение по чл. 416, ал. 2
във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Административните
наказания са форма на държавна принуда – репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните
наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за
реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко
формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна. Ето
защо при правилно приложение на закона се налага извод, че доколкото датата на
извършване на нарушението е основен елемент от императивния реквизит на
наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чрез който се
лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна,
допуснатото формално нарушение е от категорията на съществените такива, довело
до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на
фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното
постановление. Нещо повече – това нарушение води до невъзможност да бъде
осъществен съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното
постановление – налице ли вмененото на санкционираното лице неизпълнение на
задължение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съдът намира констатираните от
процедурен характер нарушения за съществени. Същите опорочават както акта, така
и НП. Нарушенията са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
същите не могат да бъдат санирани. Наказаният е бил поставен в невъзможност да
научи и разбере конкретното обвинение и да организира защита си. Наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото
следва да се отмени изцяло.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направени
разноски по делото, които са в размер на 300.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответник-жалба не е направил възражение за прекомерност на
същите. С оглед на изложените
съображения и на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК на
жалбоподателя „******“ ЕООД гр. ****** следва да се присъдят направените по
делото разноски, които са в размер на 300.00 лв.
При този изход на делото в полза на
ответник-жалба не се следват разноски за осъществено процесуално
представителство и защита от адвокат. Освен това, между тях е договорено
възнаграждение, което е платимо по банков път, но доказателства за такова
плащане липсват.
Воден
от изложените съображения, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/29.04.2020
г., издадено от И. Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл.
416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на „******“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ №
******, представлявано от Г.К.Т.с ЕГН **********, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност
на храните – Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Славянска“ № 5 да заплати
на „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******,
ул. „******“ № ******, представлявано от Г.К.Т.с ЕГН **********, сумата 300.00
лв. (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: