Р Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Попово, 17.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар
И.Белчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът- „БНП П.П.Ф“ С.А Ф чрез „БНП
П.П.Ф“ С.А., клон Б, представлявано от Д.Д– заместник
управител, действащ чрез пълномощник Н.М. – юрисконсулт, твърди, че с договор
за потребителски заем № *******, сключен на 18.05.2016г., отпуснал заем на
ответника в размер на 2288.00 лв. Сумата предмет на договора била изпратена по
начина уговорен в чл.1 от договора, с което ищеца изпълнил задължението си по
него. Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагане на подпис. Въз
основа на договора, за ответника
възникнало задължение да върне
така предоставения кредит, на 24 вноски,
всяка в размерна 134.91 лв., според уговорен между страните погасителен план, в
която вноска освен главница, се
включвал ГПР в размер на 44.49% и ГЛП в размер на 34.08%, посочени в договора.
Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.07.2017, като до
този момент били платени 12 вноски. Съгласно
чл.5 от Договора вземането на
кредитора ставало предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска - 05.08.2017г., като остатъка по кредита
към тази дата бил в размер на 1618.92лв.
Тъй като ответникът не погасил задълженията си съгласно договореното,
ищецът депозирал пред Районен съд - гр.
Попово заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №684/2018г.
По същото било издадена заповед за изпълнение,
като съгласно Определение от
27.11.2018г. по посоченото дело ищеца
предявява и настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца, следните суми: сумата 1355.80 лв. - главница
по Договор за потребителски заем № PLUS-13327893, сумата 263.12 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.06.2018г., сумата 126.67 лв.,
представляваща мораторна
лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 684/2018г. на ПпРС. Претендират се разноски
В с.з. не се явява представител. След приключване на с.з., на 11.12.2019г. е входирано
молба-становище от ищцовото дружество.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника С.Н.П. *** -адв.Н.Г. от
ТАК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан и като такъв моли съда да го отхвърли, като
счита, че голяма част от клаузите на
сключения между страните договор за кредит, като уговорения ГЛП и ГПР,
уговорената и прибавена „такса
ангажимент“, както и шрифта на който бил
изписан договора, са нищожни, тъй като противоречали на добрите нрави, и били в
разрез с принципа на добросъвестността при договорянето.
Ответникът счита, че така сключения
договор за кредит бил недействителен, и като такъв не можел да породи
съответните правни последици. Предвид недействителността на ДПК, ответната
страна счита, че по него се дължала само
чистата стойност на кредита, без лихви и
други разходи, като следвало да бъде приспадната платената от ответника сума по
договора, която съгласно приложената справка от ищеца била в размер на
1618.92лв.Редовно призован за с.з. се явява особения представител на
ответника, който по същество поддържа
депозирания отговор.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 684/2019г. на ПпРС, по
подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу С.Н.П.,*** била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№633/27.07.2018г. за заплащане на следните суми: 1355.80 лв. - главница по Договор за потребителски заем № PLUS-13327893; 263.12 лв.- възнаградителна лихва за периода от 05.07.2017г. до
05.06.2018г.; 126.67лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.08.2017г. до 06.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От представените доказателства-извлечение
от основно вписване в търговския и фирмен регистър на ТС гр.Париж,
нотификация за презгранично сливане, ведно с
удостоверение за това, се установява, че „БНП П.П.Ф“
С.А Ф е универсален правоприемник на "БНП П.П.Ф" ЕАД, гр.С.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 18.05.2016г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13327893,
по силата на който "БНП П.П.Ф" ЕАД, гр.Спредоставило на С.П. кредит за потребителски цели в размер
на 2000.00 лева. Договорено е кредотополучателят
да заплати застрахователна премия в
размер на 288.00лв., както и такса
ангажимент в размер на 70.00 лв. В договора са посочени годишен процент на
разходите (ГПР) от 44,49%, годишен лихвен процент (ГЛП) от 34,08% и общата
стойност на плащанията от 3237.84лв. Ответницата се е задължила да възстанови
заетата сума на 24 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 134.91лв. В
договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от
вноските, и размера на оставащата главница.
От приложеният погасителен план, актуален към
03.01.2019г. се установява, че ответника е заплатил първите 12 вноски, всяка в
размер на 134.91лв., или обща сума в
размер на 1618.92лв., считано от 23.06.2016г. до 30.05.2017г. След тази дата плащания по кредита не са
постъпвали.
Приложени са условията по договора за кредит, в
които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена
като общ размер на кредита, като кредитополучателят дава изрично съгласие от
тази сума кредиторът да удържи 1298.05, във връзка с погасяване на задълженията
по друг договор ******, а остатъка от
сумата е преведена на посочена от кредитополучателя сметка в Банка *** ЕАД.
Посочено е също, че размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „ДС“ ЕАД. Посочено е, че застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни вноски и е
част от всяка месечна погасителна вноска. Освен това
кредитополучателя заплаща и такса ангажимент, срещу което кредитора
фиксира лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща при
усвояване на кредита.
Страните уговорили още, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка
погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В
чл.5 от посочения договор е предвидено също, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо,
че в чл.3 от договора е посочено, че лихвения процент по кредита е фиксиран за
срока на договора, в чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация,
по-голяма от 2% на месечна база и 24% на годишна база, да преизчисли
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията.
Приложен е Сертификат № PLUS-13327893, с който се
удостоверява, че застрахователите "К Животозастраховане,
клон Б" и "К Общо застраховане, клон Б" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат С.П. съгласно Общи условия
на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са посочени
застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката,
застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от С.П. като
застраховано лице и от кредитора (без да
е посочено име). Приложени са и Общите
условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. следва да докаже, че между страните е налице
валидно сключен договор за кредит, че
е изправна страна по договора
за кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора
за кредит; забавата на длъжника,
настъпилата изискуемост на кредита и уведомяване
за това на
ответника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор
за потребителски заем № PLUS-*****.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 18.05.2016г. между "БНП П.П.Ф" ЕАД, гр.С, чийто правоприемник е ищецът "БНП
П.П.Ф С.А.", П, Ф и С.П. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13327893,
по силата на който дружеството е предоставило на ответницата за потребителски
цели паричен заем в размер на 2000.00лв. срещу задължението на последния да я
върне на 24 месечни вноски, считано от
05.07.2016г. до 05.06.2018г. Не се спори, че кредитополучателя е
подписал договорът за кредит, както и че
част от сумата, предмет на договора е
удържана за покриване на друг
кредит на ответника, а остатъка е преведена на посочена от него банкова сметка.
***, че
ищецът доказа възникналото облигационно
правоотношение с ответника, основано на цитирания
по-горе договор за кредит, както и изпълнение на задължението на кредитодателя да предаде реално паричната сума, което предпоставя
насрещната престация на кредитополучателя- ответник
да върне предоставената му сума.
Няма спор и за това, че ответникът към настоящия момент е
заплатил на ищцовото дружество по посочения договор за кредит сумата от 1618.92лв.
Безспорно сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, а такова в настоящия случай бе направено от назначения
особен представител на ответника, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съобразяването на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е
обявил на страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в
договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесния
договор, съдът намира, че същия е недействителен по см. на ЗПК, и като такъв не
би могъл да породи правните си
последици, по следните съображения:
Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне
на договора е използван шрифт с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице
възможна грешка при извършване на сравнението, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат и ОУ за застраховка
„Защита на плащания“ и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащания по
кредитни карти“, които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая, както сертификатът, така и посочените по-горе ОУ са подписани от кредитора и ответницата, и в него
се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответницата застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва
да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-13327893/18.05.2016 г. между "БНП П.П.Ф" ЕАД, гр.Си С.Н.П. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 1930.00лв., от които
сумата 1298.05 лв. е преведена за погасяване задължение на ответницата по друг договор
за кредит, а сумата 631.95лв. е преведена по посочената в
договора нейна сметка в Банка ДСК ЕАД, в изпълнение задължението на заемателя за реално предоставяне на заема.
Остатъкът от 70.00лв. до договорения общ размер на кредита от 2000.00 лв. не са преведени на ответницата,
тъй като с тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла
на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван в
дължимата от ответницата чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде
включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 288.00 лв.
Това е така, тъй като с договора на ответницата не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита
на плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна
премия в общ размер от 288.00 лева, която според посоченото в договора е
разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.
В настоящия случай съдът приема, че не е доказано сключването на застрахователен
договор. Договорът за кредит е подписан на 18.05.2016г., т.е. по време на сега действащия Кодекс за застраховането (КЗ) , в сила от 01.01.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл.344, ал.1 КЗ е предвидено,
че застрахователният договор се
сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност
на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено сертификат № PLUS-13327893,
в който е отразено, че застрахователите "К Животозастраховане,
Клон Б" и "К Общо застраховане, клон Б" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат С.П. съгласно Общи условия
на застраховка "Защита на плащанията", както и че тази застраховка е
сключена с посредничеството на "ДС" ЕАД. Този сертификат не
представлява застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг
писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е
подписан от представител на посочените застрахователи "К Животозастраховане, Клон Б" и "К Общо
застраховане, клон Б", респ. от представител на застрахователния агент
"ДС" ЕАД, а носи само подписите на ответницата и на представител на
кредитора по договора за потребителски кредит. Действително съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор, но то
има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани на застрахователя чрез
кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение не може да се
приеме, че е налице и основание за включване на преведената от ищеца сума от 288.00лв.
в главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане е чиста стойност на кредита, съгласно нормата на
чл.23 от ЗПК, в която се включва
единствено сумата 1930.00 лв. Тъй като обаче ответницата е извършила плащания, в общ размер от
1618.92лв., то същите следва да бъдат
отнесени към погасяването на единствено дължимата от ответницата чиста стойност
на кредита в размер на 1930.00 лв., поради което искът за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца главница по договора за кредит
е основателен и доказан до 311.08лв., като за разликата над тази сума до предявената главница от 1355.80лв., същия се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
По силата на чл.23 от ЗПК, ответника не дължи и претендираната възнаградителна
лихва в размер на 263.12лв., тъй като последица от обявяване недействителността
на договора за потребителски кредит е дължимост на
чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и
други разходи по кредита.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 126.37лв., за периода от 05.08.2017г. до
06.07.2018г.
Ищецът
обосновава това свое искане с обстоятелството, че от 05.08.2017г. кредита
станал предсрочно изискуем по силата на чл.5 от договора, и за забава на една или повече вноски
кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка забавена вноска.
В конкретният случай обаче съдът намира, че
предсрочна изискуемост на кредита, на 05.08.2017г. не е настъпила, тъй като
това право не е упражнено от кредитора надлежно.
Съобразно дадените
задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на
императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като съдът счита, че
същата намира приложение към „БНП П.П.Ф” ЕАД,
доколкото дружеството е било до заличаването му през 2018г. финансова институция
по смисъла на чл. 3а ЗКИ . Ето защо, за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а
още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита
за предсрочно изискуем. В конкретният случай такова нарочно изявление от името
на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем не е
представено по делото. Няма нито твърдения, нито доказателства за това.
Поради това съдът приема, че към датата на
сезиране на заповедния съд-25.07.2018г. фактическия състав за предсрочната изискуемост на предоставения
кредит, на който се е позовавал ищеца е бил недовършен. Независимо
от горното, съдът намира, обаче, че към
датата на подаване на заявлението, вземането на ищеца е било изискуемо, поради
изтичане на договорения срок за връщане на предоставения кредит-05.06.2018г.
Именно от тази дата съдът намира, че ответника е в забава, и от 06.06.2018г. до 06.07.2018г., ответникът дължи обезщетение за забава, и то
върху неизплатената главница,
представляваща чистата стойност на кредита от 311.08лв., която съдът изчисли в размер на
2.68лв., с помощта на он-лайн калкулатор ( www.calculator.bg). За разликата над 2.68лв., до претендираните
126.67лв., за периода от 05.08.2017г. до 05.06.2018г. искът подлежи на
отхвърляне.
Въз основа на изложените
мотиви съдът следва да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 311.08лв., представляваща главница по
Договор за потребителски заем с № PLUS-13327893 и сумата от 2.68лв.
представляваща лихва за забава, периода
от 06.06.2018г. до 06.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 684/2018г. на ПпРС, като за разликата над 311.08лв. до претендираната главница по договор за кредит в размер на
1355.80лв., както и за сумата 263.12 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2017г. до 05.06.2018г., и за разликата над 2.68лв., до претендираната
лихва за забава в размер на 126.67лв.,
за периода от 05.08.2017г. до 05.06.2018г. искът подлежи на отхвърляне
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 15.26лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 684/2018г. на ПпРС,
както и сумата от 24.25лв., представляващи разноски в настоящото производство,
съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.П.,
ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***. 6, ДЪЛЖИ на „БНП П.П.Ф“ С.А Ф чрез
„БНП П.П.Ф“ С.А., клон Б, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.”М
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***. 6, ДЪЛЖИ на „БНП П.П.Ф“ С.А Ф чрез
„БНП П.П.Ф“ С.А., клон Б, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.”М
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: