№ 130
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500182 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на
ЗД“Е.“ АД, представлявано от юрисконсулт Б. Г., В. СТ. Р., Д. ПЛ. К. с ЕГН
**********, чрез законния си представител В. СТ. Р. – майка, и СТ. АНГ. К. с
ЕГН **********, последните три – представлявани от адв.Д. и адв.Т., против
решение № 51 от 09.03.2022 г. по гр.д №379/2021 г. на СлОС, с което ЗД“Е.“
АД е осъдено да заплати на В. СТ. Р. сумата от 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на С. И. И.
в резултат на ПТП от ****** год., ведно със законната лихва за забава върху
сумата считано от 03.09.2019 година до окончателното й изплащане и е
отхвърлена претенцията на В. СТ. Р. за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от 24.09.2019
год., както и са отхвърлени претенциите на СТ. АНГ. К. и Д. ПЛ. К. за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди болки и страдания,
настъпили от смъртта на С. И. И. в размер на по 26 000 лв. за всяка една от
тях, предявени като частични от 50 000 лв., ведно със законна лихва, считано
от 03.09.2019 год. и от 24.09.2019 год. и са присъдени разноски.
Въззивникът-ответник ЗД“Е.“ АД обжалва решението в частта, в
1
която претенцията на В. И. е уважена над 70 000 лв. до присъдения размер от
100 000 лв., като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска над размера от 70 000 лв., с
присъждане на сторените разноски. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че възражението за съпричиняване на вредите е
останало недоказано. Твърди се, че този извод е направен без анализ на
комплексната съдебномедицинска и техническа експертиза, в която вещите
лица са изложили съображения, че правилно поставен предпазен колан би
допринесъл значително за ограничаване действието на инерционните сили
върху тялото на пострадалия и настъпването на тежки телесни увреждания.
Въззивникът-ответник сочи, че причина за смъртта е тежка черепна травма,
настъпила в областта на лявата част на черепа, и това увреждане не би
настъпило или би настъпило, но не в такава тежка степен, ако пострадалият е
бил с поставен колан. Заявява се, че дори и заключението на вещите лица да е
основано на допускане – че непоставянето на колана е най-вероятна причина
за настъпването на вредоносния резултат, то от това не следва извод, че
застрахователят не е провел пълно и главно доказване. Посочва се, че от
значение е дали всички други причини за настъпване на резултата могат да
бъдат изключени съобразно приетите доказателства. Затова е задължение на
съда да прецени всички доказателства и да направи извод за причинно-
следствената връзка. Заявява се, че решението е постановено при нарушение
на процесуалния закон и това е довело до определяне неправилен размер на
обезщетението, което е следвало да бъде намалено съобразно приноса на
пострадалия.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от В.Р., с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на
застрахователното дружество и за правилност на обжалваната част на
решението. Поддържа се становище за неоснователност и недоказаност на
възражението за съпричиняване. Сочи се, че причина за настъпване на
смъртта е единствено действието на водача. Твърди се, че размерът на
обезщетението не може да бъде намален само поради факта, че пострадалият
е бил без колан, защото това означава изводът да почива на предположение.
Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част и да се присъдят
разноски съобразно обжалваемия интерес.
Подадена е въззивна жалба и от В. СТ. Р., Д. ПЛ. К. с ЕГН
2
**********, чрез законния си представител В. СТ. Р. – майка, и СТ. АНГ. К. с
ЕГН **********, последните три – представлявани от адв.Д. и адв.Т., против
решение № 51 от 09.03.2022 г. по гр.д №379/2021 г. на СлОС в частта, са
отхвърлени претенциите на Д.К. и С.К. за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от смъртта на С. И. И. в
размер на по 26 000 лв. за всяка една от тях, предявени като частични от
50 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.09.2019 год. и от 24.09.2019
год., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията на В.Р. за присъждане
на законна лихва на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ от 24.09.2019 год. до
окончателното изплащане, изчислена върху сбора от обезщетението и
законната лихва върху същото на осн.чл.429 ал.3 от КЗ от 03.09.2019 год.
(уточнение на л.42 от делото).
Решението се обжалва в горната отхвърлителна част като постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и при
необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на СлОС за
неоснователност на претенциите на сестрата и бабата на починалия поради
липса на доказателства за доказана трайна и дълбока емоционална връзка,
която да обуславя отношения и страдания, надхвърлящи обичайните за
родствената връзка.
Заявява се, че отношенията между Д.П. и починалия й брат С. могат
да бъдат окачествени като изключително близки, че е съществувала помежду
им дълбока и трайна емоционална връзка и въззивницата-ищца преживява
изключително тежко смъртта на единствения си по-голям брат. Сочи се, че
Д.П. е на почти 4 години и страда и ще страда за в бъдеще, като при нея
вредата ще се обективира занапред, предвид липсата на по-големия й брат и
невъзможността да го замести с друг в тези отношения. Заявява се, че Д. все
още не говори хубаво и според психолога, който работи с нея, това е резултат
от семейната драма и трагедията, която е сполетяла семейството й. Моли се
съдът да отчете възрастта на починалия, възрастта ищцата, факта, че поради
семейните отношения и личността на С. Д. е била изключително силно желана
от него и очаквана. Настоява се да бъде отчетен интензитета и
продължителността на търпените от Д.П. страдания, а именно настъпило
разстройство в адаптацията й. Заявява се, че следва да бъде отчетено
цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и
3
емоционалното състояние на Д.П., както и състоянието и развитието й за в
бъдеще.
Изразява се становище за неправилност на решението в частта, в
която е отхвърлена изцяло претенцията на С.К.. Твърди се, че в тази част
решението е в противоречие със събраните доказателства и с практиката на
ВКС. – ППВС №4/68 год. и решение №17/27.02.2013 год. по т.д.№266/12 год.
ІІ т.о. Поддържа се, че изводите на съда са в противоречие с изложените
мотиви, тъй като СлОС посочва, че вредите на ищците са безспорно
установени по вид, интензитет и продължителност посредством гласните
доказателства и психологичните експертизи. Въззивницата-ищца се позовава
на констатациите на вещото лице-психолог, от които става ясно, че е налице
трайна промяна в личността и емоционалната й нагласа. Поддържа се, че
следва да бъдат оценени възрастта на починалия, възрастта на ищцата,
особено близките отношения между тях, силната духовна и емоционална
връзка, интензитета и продължителността на търпените от К. страдания от
нейното прекъсване - настъпило разстройство в адаптацията. Поддържа се, че
установените обстоятелства безспорно изпълват изключителността на
връзката между баба и внук и което неминуемо води до нервно-психически
стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна
в стереотипа на изградения начин на живот на С.К., за които свидетелства
приетата психологична експертиза. Твърди се, че лишаването от морална
подкрепа и духовна опора е само аспект на търпимата емоционална загуба и
изслушаните медицинска експертиза и събраните свидетелски показания
удостоверяват, както тежестта на претърпените от въззивницата страдания от
смъртта на пострадалия, така и сериозните трудности в живота й след това,
които биха били компенсирани с предявената претенция.
Поддържа се в жалбата, че решението е постановено в противоречие
с ТР №1/21.06.2018 год. по т.д.№1/2016 год. на ОСНГТК ВКС.
Твърди се, че размерът на обезщетението следва да се определи
според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД, без да
се съобразява фиксирания размер на обезщетението по §96 от ЗИДКЗ.
Изложени са съображения, че са възникнали две задължения за лихви
(по чл.429 и чл.497 от КЗ) с различни правни основания, които могат да
съществуват паралелно и подлежат на доказване по общия ред.
4
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и да се
постанови ново, с което претенциите на Д.П. и С.К. да се уважат в заявените
размери, ведно със законната лихва на осн.чл.429 ал.1 от КЗ, считано от
03.09.2019 год. и законна лихва на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от
24.09.2019 год. до окончателното плащане, както и да бъде присъдена законна
лихва в полза на В.Р. по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ върху присъденото й вече
застрахователно обезщетение.
Депозиран е отговор от ЗД“Е.“ АД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че от въззивницата-ищца
Д.П. не са доказани обстоятелства, обуславящи правото й на обезщетение.
Сочи се, че към датата на събитието тя е била на една година – възраст, от
която няма запазени спомени. Твърди се, че емоционалните й нагласи от този
период са пресъздавали и продължават да пресъздават нагласите на нейните
близки, но не и нейните собствени, ето защо, дори и да има негативни
изживявания, те не са пряка и непосредствена последица от загубата на
нейния близък, а са несъзнателно пресъздаване на емоциите на нейната
майка. Поддържа се установеното от фактическа страна по делото, а именно,
че Д. е родена в А., а нейният брат С. е живеел при баща си в гр.Н. З. и
двамата са се видели един-единствен път, за кратко. Според застрахователя,
при такива обстоятелства емоционална близост с траен характер между
починалия и едногодишната му сестра не би могла да възникне. Споделят се
изводите на първоинстанционния съд, че между братът и сестрата не е била
налице приживе особено близка връзка, от чието съдържание да бъде
направено заключение, че последвалата загуба е довела до възникване на
твърдените вреди.
Във връзка с жалбата на С.К. се заявява, че делото е останало
непопълнено с доказателства относно конкретни житейски обстоятелства,
които отличават съществувалите приживе взаимоотношения между внука и
баба му от обичайните такива. Поддържа се, че починалият е живял през по-
голямата част от съзнателния си живот при баща си, баба му е живеела в
друго населено място и годишно са се виждали 5-6 пъти. Сочи се, че съдебно-
психологическата експертиза не е успяла да даде точен и ясен отговор за
психологическото състояние на С.К. поради състоянието на силен гняв, в
което въззивницата-ищца се намира.
5
Във връзка с оплакването на В.Р. относно присъдената лихва върху
обезщетението, се изразява становище за неоснователност. Сочи се, че
длъжникът изпада в забава когато задължението му стане изискуемо, а
изискуемостта на едно задължение не може да настъпи два пъти. Моли се
решението да бъде потвърдено в обжалваните от Д.К., С.К. и В.Р. части.
В съдебно заседание страните не са се явили и не са изпратили
представители.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Предявените искове пред Окръжен съд Сливен са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от майка, баба и сестра на
загинал при пътно-транспортно произшествие. В. СТ. Р., СТ. АНГ. К. и Д.
ПЛ. К. са предявили искове против ЗД“Е.“ АД за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на С. И., настъпила на ********** год. в
резултат на ПТП, осъществено на ****** год. от непълнолетен и
неправоспособен водач, в размер на 100 000 лв. частично от 150 000 лв. за
В.Р. и по 26 000 лв. частично от 50 000 лв. за С.К. и Д.К., ведно със законната
лихва върху горните обезщетения от 03.09.2019 год. – датата на
извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на обезщетенията,
както и законната лихва върху главницата и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ,
считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497 ал.1 т.1
от КЗ (24.09.2019 год.) до окончателното изплащане. Ищците са поддържали,
че са увредени лица по см.на чл.478 ал.2 от КЗ. Посочили са, че са
депозирали извънсъдебна претенция на 03.09.2019 год., по която
застрахователят заплатил на В.Р. застрахователно обезщетение в размер на
42 000 лв., приспадайки съпричиняване от 30%, и отказал да заплати
обезщетение на другите две ищци. Ищцата Р. е изложила съображения, че
пълния размер на дължимото й обезщетение е 192 000 лв., от които
приспаднала платените преди завеждане на иска 42 000 лв., като от дължимия
размер от 150 000 лв. предявила частично иск за 100 000 лв.
С обжалваното решение исковете на Д.К. и С.К. са отхвърлени изцяло.
За първата е прието, че между братът и сестрата не е била изградена особено
близка емоционална връзка, предвид възрастта на ищцата, както и че
последната не е претърпяла неимуществени вреди от неговата смърт, които по
6
интензитет и времетраене да надхвърлят обичайните при този вид родство. За
втората е приета недоказаност на изключителност в отношенията между баба
и внук, създадена чрез особено близка, трайна и емоционална връзка, а
сърдечните им отношения, обич, близост и душевните болки и страдания на
К. в резултат на загубата на нейния внук и техния интензитет са доказани, но
не попадат в предметния обхват на ТР №1/2016 год. и не са основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията на В.Р. е
уважена до предявения частичен размер, като са приети за доказани близки
отношения, обич и привързаност, обосноваващи справедлив размер на
обезщетението от 150 000 лв. Отчетена е тежестта на преживяната травма и
трайните последици върху психическото състояние на ищцата. Възражението
за съпричиняване на резултата от пострадалия поради предприето пътуване
без обезопасителен колан е счетено за неоснователно.
Решението не е обжалвано в частта, в която е присъдено обезщетение
на В.Р. до размера от 70 000 лв., ведно с обезщетение за забава от 03.09.2019
год. и е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция не се оспорват възникването на
застрахователно събитие, от което е настъпила смъртта на С. И., степента на
родство между починалия и въззивниците и правото на първата въззивница –
майка да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди пряко от
застрахователя. По претенцията на В. К. е спорен само неотчетения принос
на починалия към увреждащото събитие, без за да оспорени критериите, по
които е определен размера на обезщетението. В цифрово изражение
застрахователят определя този принос в размер на 30 % (съотношението на
признатия в жалбата дължим размер към присъдения размер и уведомление
на л.83 от гр.д.№379/21 год. на СлОС).
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че С. И. е пътувал без колан.
Вещите лица са посочили, че телесните увреждания имат травматична генеза,
дължат се на механичното действие на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени от пострадалия в салона на лекия
автомобил. Тези увреждания, според вещите лица, са резултат на свободното
придвижване на тялото в пространството на автомобилния салон, при което
придвижване различни части от салона са влезли в контакт с части от тялото
7
на пострадалия, ударили са се, притиснали са се и са се травмирали. В
експертизата се съдържа извод, че при поставен правилно триточков колан
по-голяма част от уврежданията не биха се получили и най-вероятно не би
настъпил смъртен изход от тях. В съдебното заседание на 14.12.2021 год.
вещите лица са пояснили, че пострадалият е получил гръбначно-мозъчна
травма, изразяваща се в чупване на втори прешлен от шийния сегмент на
гръбначния стълб. Тази травма най-често се получава от удар, насочен по
хода на гръбначния стълб във вертикална посока, или от директен удар в
мястото на увреждането, или макар и по-рядко при рязка форсирана флексия,
тоест рязко отиване на главата напред или назад. Другата сериозна травма,
получена от пострадалия, е счупване на черепа в лявата му слепоочна теменна
част, което говори, че механизмът на счупването на шийния сегмент на
гръбначния стълб е възможно да е бил удар, насочен аксиално по хода на
гръбначния стълб, тоест в резултат на удара на главата с теменната си част
някакво препятствие. Вещото лице С. е предположил, че най-вероятно ударът
на черепа в лявата черепна част е създал нещо като импулс по гръбначния
стълб и най-вероятно това е причината за шийната травма. Вещите лица са
уточнили, че уврежданията, получени от пострадалия, са локализирани
предимно и изцяло в лявата половина на неговото тяло, а същевременно от
механизма на ПТП и от фотоалбума от досъдебното производство се вижда,
че деформациите в областта на задна дясна седалка на купето са значителни.
Според вещите лица, ако пострадалият е бил с правилно поставен и изправен
предпазен колан, голяма част от уврежданията не биха настъпили.
Експертизата, ако и да е дадена от лице/лица със специални знания,
каквито съдът не притежава, не е абсолютно доказателство и съдът я преценя
и тълкува в съвкупност с останалите доказателства при решаващата си
дейност по установяване на фактите. От протокола за оглед на
произшествието и от фотоалбума към ДП ЗМ633/2018 год. на РУ Н. З. е
видно, че автомобилът е бил деформиран само в дясната си част поради удара
в крайпътно дърво. Пострадалият е пътувал на задна дясна седалка (мотиви
съм присъда №2/01.02.2021 год. по НОХД №500/2020 год.), но е получил
увреждания не от дясно, където автомобилът се е ударил, а в лявата половина
на тялото. От това може да бъде направен извод, че С. И. действително е бил
без предпазен колан, което е позволило движение на тялото му вътре в салона
на автомобила и удари във вътрешното обзавеждане, причинили травми. Една
8
от тези травми е в областта на слепоочно-теменната лява половина на черепа
и съчетана с гръбначно-мозъчната травма на втори шиен прешлен дава
основание на вещото лице д-р С. да заключи, че именно ударът на черепа,
насочен аксиално по хода на гръбначния стълб, е причинил счупването на
втория шиен прешлен – травма, за която в съдебното заседание е пояснено, че
води до тежки увреждания, завършващи фатално, дори и в момента на
травмата. Доводът на първоинстанционния съд да отхвърли възражението за
съпричиняване, а именно, че експертното заключение съдържа
предположение за висока степен на вероятност от ненастъпване на летален
изход при поставен колан и не е категорично доказателство, не може да бъде
споделен. Изводите на вещите лица почиват на тяхната компетентност,
познания и професионален опит, а когато следва да се разгледа последица от
хипотетично действие (напр.поставяне на колан), разбира се прогнозата също
е хипотетична, доколкото не почива на осъществен факт от обективната
действителност. Същественото в случая е, че изводът за висока степен на
предотвратимост на уврежданията и на смъртния изход почива на несъмнено
установен факт от експертите – че деформацията на купето не играе
съществена роля в механогенезата на процесните увреждания. Щом това е
така, то причината трябва да се търси другаде – в ударите на тялото на
пострадалия вътре в купето, които са причинили травми, несъвместими с
живота. Тези удари се предотвратими при поставен предпазен колан, чиято
основна функция е за задържи максимално фиксирано и неподвижно тялото
на пътника в равновесно положение към седалката. Възприемайки изцяло
изводите на вещите лица от КСМАТЕ въззивната инстанция намира за
доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради предприето пътуване без колан. При определяне
цифровото изражение на този принос, настоящата инстанция го съпостави с
поведението на виновния водач, установените с присъдата множество
нарушения на правилата за движение, рисковото поведение на М. С., която не
е имала правоспособност, а оттам – познания и умения да управлява
автомобил, и намира, че приносът на водача е значително по-висок – 80%,
докато приносът на пътника е в размер на 20%.
Въззивницата-ищца Р. е определила като размер на дължимото й
обезщетение сумата от 192 000 лв. Първоинстанционният съд е приел, че
справедливия размер възлиза на 150 000 лв. Според настоящия съд,
9
справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, търпени
от В.Р., възлиза на 180 000 лв. При определянето му съдът отчете силната
емоционална връзка между майката и нейния син, която Р. успяла са съхрани
с много упоритост и усърдие, въпреки препятствията, създавани от бившия й
съпруг. Свидетелите нееднозначно установяват, че родителите се разделили
при много влошени отношения когато С. бил на около 4 години.
Първоначално детето било отглеждано от майката, но тя заминала да работи в
чужбина и тогава С. бил поверен на грижите на баща си. Свидетелите
изнасят, че бащата силно ограничил контактите между въззивницата-ищца и
нейния син, но през цялото време тя се опитвала да не прекъсва връзката й с
детето и осигурявала парични средства за издръжката му. Св.П. К. – настоящ
съпруг на Р., изнася за конкретна среща през зимата на 2015 година, когато
той и Р. се прибрали в България и успели да се срещнат с детето и да го
вземат за празниците. След този случай майката и синът й си разменили
телефоните и започнали да се чуват без посредничеството на бащата. Също от
свидетелските показания става ясно, че С., майка му и баба му имали планове
да заживеят заедно в А. и да започнат собствен бизнес, но това не се случило
поради внезапната му загуба. Всички тези факти сочат, че въпреки
разстоянието и трудните условия, между загиналия и майка му е
съществувала силна емоционална връзка, отношения на обич и
разбирателство, които се явяват още по-ценни на фона на спънките, създавани
от други лица. Установява се, че майката преживяла внезапната загуба много
тежко и получила трайни здравословни проблеми. От съдебно-
психологическата експертиза става ясно, че е налице трайна промяна в
психологическото й състояние, комплекс от страдания, посттравматична
продукция и смесена тревожно-депресивна реакция с разстройство в
адаптацията. От заключението става ясно, че психологическите проблеми на
въззивницата-ищца Р. са с давност отпреди инцидента (тревожност,
клаустрофобия, паническо състояние), но след ****** год. се проявяват и
посттравматично стресово разстройство и реактивна (ситуационна) депресия.
Тези значителни по интензитет вреди обосновават размер на обезщетението
от 180 000 лв. След като тази сума бъде редуцирана с приноса на пострадалия,
размерът й се намаля до 144 000 лв. От тях следва да се приспадне
доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 42 000
лв., т.е. получава се сумата от 102 000 лв., в който размер претенцията за
10
присъждане на обезщетение по пряк иск против застрахователя е основателна.
Искът е предявен като частичен в размер на 100 000 лв. и следва да бъде
уважен, в какъвто смисъл е и произнасянето на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Следователно,
обезщетението за забава е присъдено от първоинстанционния съд при
спазване на приложимите законови разпоредби от момента на депозиране на
заявлението до застрахователя. В полза на въззивницата-ищца не е
възникнало на второ основание (по чл.497 ал.2 от КЗ) още едно обезщетение
за забава под формата на законна лихва.
В обобщение въззивният съд намира, че крайните изводи на двете
инстанции по претенцията на В.Р. съвпадат , макар и при различни мотиви,
което води до потвърждаване на решението в тази част и отхвърляне на двете
въззивни жалби.
По претенциите на въззивниците-ищци К. и К. въззивната инстанция
съобрази следното:
С приемането на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се разшири кръга на правоимащите лица, като към лицата,
очертани в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., са добавиха и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, които по изключение да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на
която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. В
решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС е посочено,
че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
11
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от
баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или
работа на родителя/родителите в чужбина, а за връзката между братята и
сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о.), съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства,
полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на
заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат
предоставени от родители, съпруг или деца и други (решение №60133/11.10.2021
год. по т.д.№ 1902/2020 год. ІІ т.о. ВКС). За доказване на обстоятелствата по
материалноправната си легитимация лицата от по-широкия роднински кръг
следва да установят три групи факти : 1 / такива, които по своето естество са
годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща –
когато се касае за лица в някаква степен на родство - типичното съдържание
на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и морал; 2/
факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина
особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с
продължителност, интензитет и проявления, съобразими за период
значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да
позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно
търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от
трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. – така решение
№60070/29.06.2021 год. по т.д.№904/2020 год. І т.о. ВКС.
В настоящия случай не са изложени фактически твърдения за особени
житейски ситуации, довели до възникване на особено близка връзка между С.
И. и неговите баба и сестра, надхвърляща по съдържание традиционните
отношения на близост, обич, взаимопомощ и грижи в българското семейство.
По отношение на С.К. в исковата молба се съдържа изложение за
емоционална зависимост над границите на обичайното за баба и внук,
специалната роля на нейния внук в живота й, очакванията й и плановете им
12
да живеят заедно, взаимната грижа, на която и двамата разчитали. Изложени
са твърдения за изключителен интензитет на търпените болки и страдания и
силно негативния им отпечатък върху психиката на въззивницата-ищца.
Събрани са доказателства за отношения на обич и близост между
починалия и неговата баба по майчина линия. Свидетелите съобщават, че
отношенията между родителите на С. били обтегнати, детето било
отглеждано от бащата в гр.Н. З., който всячески препятствал контактите
между майката и детето и бабата на детето по майчина линия и С.. Срещите
на С. с баба му С., която живеела в гр.К., не били чести и били осуетявани от
бащата. Едва след като детето пораснало контактите им зачестили, говорели
по телефона, започнали да правят общи планове за бъдещето си, К. искала да
му осигури апартамент и кола. Събрани са доказателства за това, че
въззивницата-ищца К. преживяла загубата много тежко, настъпила е трайна
промяна в психологическото и емоционалното й състояние, изразяваща се в
анхедония и отказ от активен начина на живот.
Въз основа на събраните доказателства настоящият съд приема, че
действително между загиналия и неговата баба по майчина линия е
съществувала близка емоционална връзка, но отсъстват факти, които да я
квалифицират като надхвърляща обичайните отношения на обич и
привързаност за съответната степен на родство. В българските традиции
родителите на майката или бащата активно участват в грижата за членовете
на семейството на своите деца и най-вече за внуците. Традиционно на бабите
и дядовците се възлагат част от задълженията на родителите, било поради
ангажираност на последните, било поради голямата натовареност на децата с
училищни и извънучилищни занимания. Също традиционно бабите и
дядовците градят свои представи и надежди за бъдещето на своите внуци и за
съвместен живот с тях. Както вече се посочи, само кумулативното наличие на
изключителност в съдържанието на отношенията, провокирана от особена и
нетипична житейска ситуация, и на търпени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек,
обосновават приложението на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1 / 2016 г. на
ОСНГТК на ВКС и са основание за присъждане на обезщетение на лицата от
по-далечния родствен кръг. Такива в случая не са установени и претенцията
на С.К. е неоснователна. Същото следва да бъде посочено и за претенцията на
Д.К. – сестра на С.. Към момента на неговата внезапна смърт тя е била на
13
едногодишна възраст, която изключва създаването на силна и трайна
емоционална връзка от нейна страна. От съдебно-психологическата
експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че Д. има промяна в емоционалната нагласа, но това е индукция
от състоянието на майката. Според съда, за тази въззивница-ищца не се
доказва и не е възможно формиране на силна емоционална връзка, както и не
е възможно самостоятелно преживяване на емоционални болки и страдания,
тъй като според вещото лице Г. на възрастта на Д. децата все още не осъзнават
смъртта като понятие. В обобщение, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта, в която се отхвърлят исковете на двете въззивници-
ищци, при пълно съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
Въззивникът-ответник е поискал присъждане на разноски по списък,
от които 600 лв. държавна такса и 900 лв. за юрисконсултско възнаграждение
по всеки иск. Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на ЗД“Е.“
АД не се следва държавната такса за обжалване, но се следва юрисконсултско
възнаграждение за защита по всяка от неоснователните жалби, общо 900 лв.
На въззивниците-ищци С.К. и Д.К. не им се следват разноски.
На адв.Н.Д., представлявал въззивницата-ищца В.Р. при условията на
чл.38 от ЗА, се следва възнаграждение, определимо върху въведения
материален интерес с жалбата на ЗД“Е.“ АД, по реда на Наредба №1/2004 год.
на ВАС, в размер на 1 716 лв. с ДДС.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51 от 09.03.2022 г. по гр.д №379/2021 г.
на Окръжен съд Сливен в обжалваните части.
ОСЪЖДА В. СТ. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.Сливен, ж.к.“С. к.“
№22, вх.А, ет.6, ап.21, Д. ПЛ. К. с ЕГН **********, чрез законния си
представител В. СТ. Р. – майка, и СТ. АНГ. К. с ЕГН **********, с адрес в
гр.Сливен, кв.“Д.Г.“ бл.42, вх.Б, ет.3, ап.16, да заплатят на ЗД“Е.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Х. к.“№43,
разноски пред въззивната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лв.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
14
управление гр.София, бул.“Х. к.“№43, да заплати на адвокат Н.Д. от АК
Шумен, за осъщественото процесуално представителство на В. СТ. Р. с ЕГН
**********, с адрес гр.Сливен, ж.к.“С. к.“ №22, вх.А, ет.6, ап.21,
възнаграждение в размер на 1 716 (хиляда седемстотин и шестнадесет) лв. с
ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15