Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262304 04.10.2021 година град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12595 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 52 ЗЗО
от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *****
***** *** ** К.Д.С. против К.И. с ЕГН: ********* с адрес *** за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 609 лева,
представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *** „*******************************************“,
чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2017г. /НРД за МД 2017г./, по време на болничния му
престой, продължил от 27.04.2017г. до 05.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 5819/2020г. по описа на ПРС, 8-ми гр. състав.
В исковата молба се твърди, че на
27.04.2017 г. в 21:23ч. ответникът
посетил Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.
Пловдив, със следните оплаквания: висока температура, кашлица, хрема, зачервени
очи, сълзене, обрив по лицето и тялото, обща отпадналост и повръщане, датиращи
от няколко дни. Тъй като спешното състояние не
могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към
стационарно болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести, в която постъпил
на 27.04.2017г. в 21:40 ч. Твърди се, че към момента на
хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които
не възстановил, както през време на болничния си престой, така и към момента на
дехоспитализацията му – 05.05.2017г. На ответникът е оказана болнична помощ с изпълнение на
алгоритъм по клинична пътека № *** „Диагностика и лечение на контагиозни вируси
и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения“, чиито изисквания
били посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските
дейности от 2017г. При постъпването му била съставена история на заболяването
/ИЗ/ № ****/***г. Лечението е приключило с издаване на епикриза, в която били
описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния
алгоритъм на КП № ***.
Тъй като ответникът бил здравно неосигурен, по смисъла на Закона
за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, следвало сам да
заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на
609,00 лева. Твърди се, че дължимата сума била определена съгласно действащия
към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив.
Ищецът изпратил
две покани за доброволно плащане до ответника, които били върнати в цялост с
отбелязване като непотърсени. Поради неплащане на дължимата сума от ответника,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 5819/2020 г. по описа на ПРС, VIII гр. състав. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли се искът да бъде
уважен. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 29.05.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските
направени в заповедното и в настоящото производство.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от нособения представител на ответника - адв. Н.Т., с
който се оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че не е било налице
основание за провеждане на стационарно болнично лечение на ответника, тъй като
към момента на хоспитализация му- 27.04.2017г. – 21:40ч. не била поставена
диагноза сочеща наличие на инфекциозно заболяване, налагащо болнично лечение.
Същият е бил приет за спешно лечение, а съгласно чл.7 от Наредба № 25 за
оказване на спешна мед.помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ
до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Твърди се, че болничното
заведение е било наясно още към момента на хоспитализация на ответника, че
същият е с прекъснати здравно осигурителни права, тъй като била извършена
нужната затова справка. Оспорва се провеждането на лечение по клинична пътека № ***. Не ставало
ясно в какво здравословно състояние е изписан ответника и как е определен
размера на претендираната сума. Въз основа на гореизложените твърдения моли за
отхвърляне на предявения иск.
След преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът установява следното:
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 27.04.2017г. в 02.12 часа ответникът С.К.И. е посетил
Отделението по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив с
оплаквания от висока температура, кашлица, обща слабост и повръщане. По
преценка на дежурния лекар пациентът не е бил в спешно състояние и след
назначаване на медикаментозна терапия, видно от листа за преглед на пациент е
бил насочен към личния си лекар. На същата дата, вечерта в 21.23 часа ответникът
отново е посетил Отделение по спешна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като
освен първоначалните оплаквания вече е страдал и от хрема, зачервени очи,
сълзене, обрив по лицето и тялото. Предвид увреденото общо състояние на
пациента, наличието на температура, конюктивит и обрив, дежурният лекар е
преценил, че състоянието на пациента е спешно и същия е насочен към стационарно
болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести.
На 27.04.2017г. ответникът е постъпил в клиниката с
приемна диагноза „*************“ и приет за лечение по Клинична пътека № *** „*******************************************“.
Съставена е за предприетото лечение
История на заболяването № ****/***г., в която са описани приложените на
пациента диагностични и терапевтични процедури. Отделно от това всички
медицински дейности, извършени на ответника са описани подробно и приетата по
делото Епикриза, която съставлява официален свидетелстващ документ и се ползва
с материална доказателствена сила, неоспорена от ответника по предвидения в ГПК
ред.
Ответникът при постъпване на лечение е запознат с
диагнозата, характера на заболяването и
естеството на лечението, като е подписал Декларация за информирано съгласие, с
което е взел решение за провеждане на лечението и от този момент са възникнали
взаимни права и задължения за лечебното заведение и пациента.
От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че ответника е дехоспитализиран на 05.05.2017г. с окончателна диагноза отразена
в Епикризата – „*************“.
От приложената на л. 63 от делото справка е видно, че към
датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничния му престой,
ответника е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Тъй
като пациентът е със здравно осигурителни права, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва сам да заплати стойността на
предоставената медицинска помощ, по цени определени от лечебното заведение по
аргумент от чл. 52 от ЗЗО. Видно от приетия по делото Ценоразпис на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, медицинските услуги, предоставени на ответника по Клинична пътека №
*** възлизат на сумата от 609 лева.
Въпреки отправените му покани плащане не е извършено от
ответната страна.
При тези данни ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. искането за издаване на Заповед за изпълнение
е уважено. В изпълнение на указанията на заповедния съд и в срок е депозирана
исковата молба, инициирала настоящото производство, което обуславя и направения
от съда извод за допустимост на предявения иск.
По изложените по-горе
съображения искът се явява доказан по основание и размер и следва изцяло да се
уважи, доколкото се установи че е оказана болнична помощ на лице, което към
момента на изписване не е здравноосигурено, извършено му е лечение в болнично
заведение, същия е подписал Декларация за информирано съгласие, с която е бил
запознат с диагнозата, характера на заболяването и лечението му, включително и
със задължението му да заплати стойността на медицинската помощ, в случай, че е
здравнонеосигурен. Стойността на оказаната медицинска помощ се установява от
приложения по делото Ценоразпис, поради което искът се явява доказан по
основание и размер и изцяло ще се уважи.
С оглед изхода на делото, а
именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по настоящото и заповедното производство
разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по
чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- платена ДТ в
заповедното производство в размер на 25 лева, 25 лева държавна такса заплатена
при образуване на настоящото производство, 300 лева внесен депозит за особен
представител и 180 лева с ДДС, заплатен
адвокатски хонорар, поради което заплащането им следва да се възложи в тежест
на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че ответника С.К.И. с ЕГН: ********* с адрес ***
дължи на ищеца УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *****
******** ** К.Д.сумата от 609 лева
/шестотин и девет лева/, представляваща стойността на предоставената на
ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *** „*******************************************“,
чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2017г. /НРД за МД 2017г./, по време на болничния му
престой, продължил от 27.04.2017г. до 05.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 5819/2020г. по описа на ПРС, 8-ми гр. състав.
ОСЪЖДА С.К.И. с ЕГН: ********* с адрес *** да
заплати на ищеца УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *****
******** ** К.Д.сумата от 505 лева
/петстотин и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които -25 лева
заплатена държавна такса, 300 лева внесен депозит за особен представител и 180
лева с ДДС, заплатен адвокатски хонорар,
както и направените в заповедното производство в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала.
АД