Решение по дело №270/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 192

 

Гр.Велико Търново 11.08.2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева

                                                                                                                  Росен Буюклиев

 

при секретаря С. Ф.и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева а.д. № 270 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.179 и сл. от АПК.

            Образувано е по жалба на И.Г.Ц. *** срещу Заповед № РД-11-ВТ-19 / 26.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново, в частта, в която е въведена забрана за движение на всички пътни превозни средства по републикански път ІІІ-551 „Дебелец-Средни колиби-Елена“. В жалбата се твърди издаването на общ административен акт в нарушение на процедурата предвидена в АПК, при липса на основания за въвеждане на забрана за движение на превозните средства и в противоречие с въведените мерки за намаляване на разпространението на Ковид 19. Отделно са наведени твърдения за наличие на пряк интерес от оспорване на заповедта с оглед образуваното административно наказателно производство за неспазване на същата. Моли се за отмяна на оспорения общ административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

            Ответникът изразява становище за недопустимост на оспорването, тъй като посочената заповед не представлява общ административен акт, а вътрешно служебен акт, с който се създава организация на работа относно поставен временна сигнализация на посочения пътен участък в изпълнение на Заповед № РД-01-143 / 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.

            Предмет на съдебното производство е Заповед № РД-11-ВТ-19 / 26.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново, в частта, в която е въведена забрана за движение на всички пътни превозни средства по републикански път ІІІ-551 „Дебелец-Средни колиби-Елена“.

            Настоящият състав намира, че така посочената заповед в оспорената част представлява общ административен акт, поради което и подлежи на съдебен контрол. Възражението на ответника за вътрешно служебен характер на изявлението на началника на Областно пътно управление Велико Търново е в противоречие със съдържанието на заповедта. Първата точка на заповедта е „да се въведе забраната за движение на всички пътни превозни средства“. Така формулирано изявлението е недвусмислено и включва както въвеждането на забрана за ползване на посочения пътен участък, така и нейните адресати - всички пътни превозни средства. От обхвата й дори не са изключени пътните превозни средства със специален режим като линейки и пожарни. Това съдържание на заповедта е в противоречие със Заповед № РД-01-143 / 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, в чието изпълнение се твърди от ответника е издаден оспорения акт. Министърът на здравеопазването разпорежда на органите на Министерството на вътрешните работи да организират контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните градове и извършване на проверка на основанията за пътуване. Липсва разпореждане за затваряне на пътни участъци, поради което и разпореденото от директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново затваряне на пътя Дебелец – Средни колиби – Елена не представлява изпълнение на въведена от министъра на здравеопазването противоепидемиологична мярка.

Фактът, че заповедта представлява общ административен акт, а не вътрешно служебен се установява и от представените документи от жалбоподателя – Акт за установяване на административно нарушение, две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка и наказателно постановление, всички съставени от органи при ОД на МВР гр.Велико Търново. В тези документи е вписана въведена временна забрана за движение със Заповед № РД-11-ВТ-19 / 26.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново. Следователно заповедта е предоставена за изпълнение не само на служители на Областно пътно управление, но и на служители на Министерството на вътрешните работи, които да следят за нейното изпълнение. Един вътрешно служебен акт не се съобщава и не се изпълнява от служители на други ведомства и не създава задължения за гражданите. Въз основа на посочените данни, съдът намира, че Заповед № РД-11-ВТ-19 / 26.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново е общ административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.

            За жалбоподателя е налице непосредствен правен интерес от оспорване на акта видно от представените писмени доказателства за установяване на извършено от него административно нарушение и налагането на две принудителни административни мерки и административно наказание за нарушаване на въведена забрана за движение.

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от некомпетентен орган.

Съгласно чл.9, ал.3 от Закона за пътищата собствениците или администрацията управляваща пътя могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или части от тях. В конкретния случай процесния пътен участък е част от републиканската пътна мрежа – път ІІІ-551, следователно това е пътен участък изключителна държавна собственост, който по силата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл.21а от ЗП агенцията се ръководи от управителен съвет, като се представлява от председателя му. Съгласно чл.10, ал.1, т.23 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работата на Агенция „Пътна инфраструктура“ управителния съвет взема решения за издаване на общи и индивидуални административни актове, които следва да се приведат в изпълнение от председателя на управителния съвет – чл.11, ал.2, т.7 от правилника. Следователно издаването на общ административен акт за временно ограничаване на движението по част от републиканската пътна мрежа следва да бъде издаден от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ след взето решение на същия управителен съвет. Законът за пътищата не предвижда възможност за делегиране на правомощията на управителния съвет и председателя му по издаването на общи административни актове, поради което и е недопустимо въвеждане на забрана за ползване на път от директор на Областно пътно управление. Видно от представеното по делото Пълномощно № П-119 / 15.04.2019г. председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ упълномощава Директора на Областно пътно управление Велико Търново за редица дейности, измежду които не е издаване на заповеди за забрана за ползване на пътищата, поради което и не е налице делегиране на права за издаване на този общ административен акт.

Предвид изложеното следва да бъде обявена нищожността на оспорената заповед.

            Доводите за нарушения в процедурата и несъответствие с материалния закон не следва да се обсъждат предвид липсата на валидно изявление на административен орган.

            Предвид изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък на разноските и наличието на доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-11-ВТ-19 / 26.03.2020г. на Директора на Областно пътно управление гр.Велико Търново, в частта, в която е въведена забрана за движение на всички пътни превозни средства по републикански път ІІІ-551 „Дебелец-Средни колиби-Елена“.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И.Г.Ц. *** сумата от 530лв. / петстотин и тридесет лева/.

 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от получаването му.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.