РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. Р., чрез пълномощника адв.
П.Т., срещу решение № 261535/20.05.2021г. по гр.д. № 9437/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. състав, с което жалбоподателката И.Р. е
осъдена да заплати на Г. С. К., М. М. К. и Г. С. Р. на всеки едни от тях по 15
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от деликт, изразяващ се в
склоняване на трето лице към убийството на ищците и които вреди се
изразяват в силни страх и стрес, притеснения за съпруг, деца и брат и др.,
ведно със законната лихва от дата 18.03.2016г. до окончателното изплащане
на вземането. Както и да заплати по 10 000 лева на М. М. К. и на С. М. К. -
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, изразяващ се в склоняване
на трето лице към убийството на ищците и които вреди се изразяват в силни
страх и стрес, ведно със законната лихва от дата 18.03.2016г до
окончателното изплащане на вземането.
1
Решението се обжалва от И.Р., като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна само относно това дали е извършено деянието, дали
същото е противоправно и дали деецът е виновен, поради което
постановената присъда по НОХД 577/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив не е в
причинно-следствена връзка с твърдените от ищците неимуществени вреди,
които не са знаели за деянието към момента на извършването му, като към
момента на извършване на деянието М.К. и С.К. са били малолетни и не са
били в състояние да изпитат неимуществени вреди от престъплението. За тях
двамата не е доказано да са настъпили неимуществени вреди и не са налице
доказателства за такива и по отношение на останалите ищци. Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноските.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г. С. К.,
М. М. К., Г. С. Р., М. М. К. и С. М. К., чрез адв. П.Д.. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел, че е доказана следната фактическа обстановка.
Противоправното поведение и вината на И.Р. са безспорни , за тях има влязла
в сила присъда №74/19.09.2017г. по нохд №577/2017г. на ОС Пловдив, като
приетото в присъдата е задължително за първата инстанция (чл.300 от ГПК).
ПРС установява от разпита на свидетеля П., че след случилото се Г.Р. е
„станал“ различен човек. Жена му никъде не излизала сама с детето им,
винаги с нея имало и друг придружител. Започнали да охраняват жилището
си със сигнално охранителна техника, взели си голямо куче, атмосферата
2
била напрегната, обстановка, която продължава и до момента; голяма част от
поканените на сватбата им гости се отказали да присъстват. Според
свидетеля Г., когато М.К. научил, че се подбуждат хора да убият него и
семейството му, спрял да ходи на работа, спрял да учи – не довършил
обучение като докторант в Техническия университет, прехвърлил на други
хора служебните си задължения. Организирал видеонаблюдение на жилището
си и на работното си място, започнал да носи лично оръжие. Сменили
училището, в което учил сина му М., като и до момента, детето се придружава
в пътя си до учебното заведение и обратно до дома си. Свидетеля П.
коментира, че цялото семейство К.и изпаднало в огромен стрес, когато се
разбрало, че ответницата Р. е планирала убийството им без съществена
причина, били потресени, включително от факта, че поръчителят е близък
роднина. Чувствали се притиснати от медийното внимание към тях,
започнали да водят по- затворен живот, потърсили специализирана
психологична помощ за справяне с напрежението и развилата се у М.К.
депресия. Г. започнала да получава чести главоболия, ограничила своите и на
децата си излизания от дома им. Ограничили съществено и кръга на лицата, с
които контактували; покрай медийната известност, имущественото им
състояние станало достояние на масовата аудитория, което провокирало у тях
страх от ново посегателство от други лица, например отвличане с користна
цел. М. и до момента не може да се отърси от страха и напрежението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката И.Р., че съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
само относно това дали е извършено деянието, дали същото е противоправно
и дали деецът е виновен, поради което постановената присъда по НОХД
577/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив не е в причинно-следствена връзка с
твърдените от ищците неимуществени вреди, които не са знаели за деянието
към момента на извършването му, като към момента на извършване на
деянието няма неимуществени вреди. Да присъдата на наказателния съд не е
задължително относно настъпването на неимуществени вреди у пострадалите.
Но такива вреди са доказани от посочените от съда устни и писмени
доказателства, като доказателства в обратната посока по делото събрани
няма. Поради което тези доказателства са правилно кредитирани като
достоверни от първата инстанция и доказващи настъпили неимуществени
3
вреди у ищците, като пряко и непосредствено следствие от престъплението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Р., че
неимуществени вреди за пострадали, които не са знаели за деянието към
момента на извършването му не може да възникнат. Според настоящият съд
неимуществени вреди възникват за пострадалите лица не само към момента
на извършване на деянието, а може да възникнат и много по-късно.
Пострадалите лица може да се страхуват и стресират от подбуждането на
лица да ги убият и след като престъплението е разкрито, като пречки за
настъпването на подобни неимуществени вреди след извършването на
деянието нашето право не поставя – чл.45 и чл.51 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Р., че М.К. и С.К.
са били малолетни и не са били в състояние да изпитат неимуществени вреди
от престъплението, както и че за тях двамата не е доказано да са настъпили
неимуществени вреди и не са налице доказателства за такива и по отношение
на останалите ищци. Малолетните и непълнолетните лица не са изключени
от закона като физически лица по отношение на които може да настъпят
неимуществени вреди, видно от думата «другиму», употребена в чл.45 ал.1 от
ЗЗД, която включва всякакви физически лица, независимо от тяхната възраст
и дееспособност. Доказателствата за настъпилите неимуществени вреди са
детайлно изброени от първата инстанция и не е необходимо и настоящият съд
да ги възпроизвежда. Ето защо неимуществените вреди на ответниците са
доказани по това дело. При това обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателката И.Р. следва да плати
разноските по това дело сторени от въззиваемите съобразно размера от
адвокатския хонорар платен от тях на общия им адвокат, по представения
договор за правна защита и съдействие /л.18/ за пред настоящата инстанция.
А именно на Г. С. К., М. М. К. и Г. С. Р. по 1100 лева на всеки от тях по
отделно за адвокатски хонорар за въззивния съд и на М. М. К. и С. М. К. по
850 лева на всеки от тях по отделно за адвокатски хонорар за въззивния съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261535/20.05.2021г. по гр.д. № 9437/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА И. Г. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на Г. С. К. ЕГН
**********, М. М. К. ЕГН ********** и Г. С. Р. ЕГН ********** по 1100
лева на всеки от тях по отделно за разноски по делото за адвокатски хонорар
за въззивния съд и на М. М. К. ЕГН ********** и С. М. К. ЕГН **********
по 850 лева на всеки от тях по отделно за разноски по делото за адвокатски
хонорар за въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5