Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
гр. Габрово, 11.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
със секретар Мариела Караджова,
като разгледа материалите по адм. дело № 249 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-1547 от 21.08.2020 г., подадена от И.А.Ц., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 2 000.00 /две хиляда/ лв.
В исковата
молба се твърди, че ответникът носи
отговорност за причинени на ищеца неимуществени вреди, които той е търпял във
връзка с престоя му в следствения арест в гр. Габрово в периода от 29.07.2016
г. до 1.12.2016 г. /близо 4 месеца/. Условията, при които ищецът пребивавал в
този арест, били несъвместими с елементарните условия за живот и с минималните
законови стандарти. В килията липсвала течаща вода и санитарен възел. При
необходимост от питейна вода или достъп до тоалетна на задържаните лица се
налагало да звънят или да чукат по двойната врата, докато някой от
надзирателите не ги чуе и не дойде да ги заведе до единствения за ареста общ
санитарен възел. При ползването му в същото време от друг лишен от свобода,
приемане или предаване на арестуван за конвоиране, провеждане на телефонни
разговори, се налага изчакване, което понякога е между половин – един час.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС в самите килии следва да са налице санитарни
възли и течаща вода. Повикването да бъде заведен човек за ползване на общите
такива и чакането предизвиква сериозен дискомфорт, който води до усещане за
унижение и малоценност. Липсвали и адекватни условия за реализация на
двигателна активност. По тези съображения ищецът моли да му бъде заплатено
обезщетение за претърпените от него през така посочения период неимуществени
щети.
В проведено по
делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа иска си
изцяло.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт О., който оспорва иска.
Окръжна
прокуратура се представлява от прокурор Шикова, която намира искът за допустим,
но неоснователен.
Делото е по
чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
От
фактическа страна се установи наличието на следното:
По
делото е безспорно между страните, че ищецът е пребивавал в ареста в гр.
Габрово през посочения в
исковата молба периода от около четири месеца. По делото по този повод еприложена Справка /л. 20/.
При постъпването си е бил настанен
в една от четирите налични в ареста килии - № 6, с площ
от 12.376 кв. м, позволяваща настаняване на до три лица, но обзаведена с 4
легла /2 броя двуетажни такива/. В същата справка е изброено оборудването в килията,
както и по какъв начин се е осъществявал достъп до чист въздух и осветление, но
ищецът няма оплаквания в тази връзка. Исковата му молба е мотивирана от липсата
на достъп до течаща вода и санитарен възел в самата килия, както и отсъствия на
условия за двигателна активност. Съдът е обвързан само с оплакванията по исковата молба, като
останалите факти се явяват нерелевантни за делото. В същата Справка се
потвърждава изложеното от Ц. по отношение на санитарния възел и течащата вода,
а именно – в килиите не са налице такива. Санитарният възел за ареста е един и
се състои от една баня и две тоалетни /женска и мъжка/, намиращи се извън
килиите. Достъпът до течаща вода е посредством чешма и мивка, също извън тях.
Във вътрешния двор на сградата, в която се помещава арестът, е обособено
пространство за престой на открито на задържаните лица, ограничено от метална
конструкция с размери 4 х 3 х 3 м, като редът за ползването на престой на
открито е определен със Заповед № Л-6399 от 26.07.2010 г. и Заповед № Л-4102 от
3.10.2016 г. на главен директор на ГДИН.
За съда е известно от множество други
дела, водени по аналогичен повод срещу същия ответник, а и това е видно и доказателствата към настоящото,
че в килиите няма санитарни възли, както и течаща вода. Санитарни помещения и течаща вода
са общи за ареста и те се
ползват от всички негови арестанти, като последните се извеждат до там при
нужда един
по един,
след като известят посредством наличните в килиите звънци. Килиите са вкопани в
земята, като 2/3 от височината им се намира под нивото на повърхността, а едва
1/3 – над него. Всяко задържано лице има собствено легло и постелен материал.
Във всяка килия има една пластмасова маса, табуретка и шкафче за лични вещи.
Арестът разполага с обособено пространство за престой на открито на задържаните
лица, намиращо се във вътрешния двор на сградата, което е изградено от метална
конструкция с големина: 4 х 3 х 3 м /дължина – ширина – височина/. Престоят на
открито се осъществява всеки ден от по минимум един час. Хигиенизирането на
помещенията се извършва от задържаните, за което се ползват метли за пода и
дезинфекциращ препарат.
По
време на престоя си в ареста няма
данни Ц. да е имал здравословни проблеми.
Към момента
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение.
Според чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Няма причина за задържаните в следствен арест да не се
признават и предоставят ако не същите, то дори по-добри условия. В случая тези
изисквания не са били спазени през процесния период. Те не се спазват и в
момента в ареста в гр. Габрово, като килиите не са снабдени както със собствен
санитарен възел, който задържаните да могат да ползват по всяко време от
денонощието, съобразно нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ или да
зависят от чужда воля, така и с течаща вода за питейни нужди и за миене.
Мястото
за престой на открито е обособено през 2012 г. То се намира във вътрешния двор
на сградата. Изградено е от метална конструкция с размери 4 х 3 м и височина от
3 м. В него има пейка, поради което ширината ставала към 1-1,5 м. На това място
по принцип излизали хората от една килия, но се събирали и хора от две килии
заедно. В място с такива размери няма възможности за движение на толкова хора.
То е недостатъчно за физическа активност дори само на един човек. Условия за
физическа активност в самия ареста не са налице. Престоят на открито е важна
част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС за предоставяне на
нормални здравословни условия на живот на лишените от свобода и задържаните.
Този престой е важен както за физическото, така и за психическото им здраве. По
тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. На основание
чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на лишените от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и
упражнения се провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия
за изпълнението на тази разпоредба. Самият престой на открито се осъществява на
твърде малка площ от 4-8 кв. м с височина от 3 м, където поради сложена пейка
мястото дори за свободна разходка на един човек, само, е изключително
недостатъчно. Особено в случай, че по едно и също време там се съберат хора от
две килии, се затруднява съществено дори обикновеното движение.
По делото като свидетел е разпитан С.Б.Б., който е
пребивавал в същия арест неколкократно, през различни периоди от месец март,
2011 г. и след това епизодично през 2014 г.,2015 г., 2016 г. и 2019 г. През
този период от 2011 г. до 2019 г. в ареста условията не са претърпели
съществени промени. Свидетелят описва подробно тези условия и дадените от него
показания съответстват на отразеното в исковата молба и в приложената справка,
представена от ответника. Санитарното помещение е едно, общо за всички в
ареста, в лошо състояние, плочките почти изцяло са опадали, плесенясало е.
Душът представлява извита тръба със смесителна батерия, като не винаги е налице
топла вода за миене е къпане. Извеждането става посредством подаване на сигнал
със звънец, монтиран в килията. Когато той не работи, сигнал се подава с
тропане и чукане по вратата. Налага се арестантите да изчакват, за да бъдат
изведени от охраната до санитарното помещение. Понякога е налице забавяне, тъй
като тоалетната е само една и се налага изчакване, както и когато охранителният
състав е ангажиран с друга дейност по конвоиране. Банята се ползва по график
веднъж седмично, но понякога, поради технически проблеми, няма топла вода или тя
не достига за всички. През 2011 г. в двора на ареста, между сградите била
изградена клетка от решетки – заварени кръгли профили, за осъществяване престой
на открито, с посочените в справката размери и с налична заварена метална
конструкция в единия край, предназначена за сядане. В това пространство няма
къде да се разхожда човек, той може само да „престоява“ там. На свидетеля се е
случвало да му бъде отказан такъв престой.
Въз основа на фактическите установявания и релевантни
нормативни разпоредби съдът прави следните правни изводи:
АСГ взе
предвид, че според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от
свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния
кодекс, от което следва,
че задържаните в тях лица се третират като лишени от свобода и следва да имат
същите права като тях. Правилата, относими към защита на субективните права на
лишените от свобода, следва да се прилагат и спрямо задържаните лица. Рамката
на ограничението на тези права е очертана общо в чл. 75 от закона, според която
лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата:
1. от които са лишени с присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично
със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и
изпълнението на наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е
недопустимо и противоправно.
Известен факт
е, че по аналогични дела, вкл. гледани от АСГ, е прилаган Годишен доклад на
омбудсмана като Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г. В Раздел втори от него, наименован
„Арести“, се сочи общо, че при извършените проверки през същата година на тези
места за задържане са установени трайни проблеми, като пренаселеност, липса на
достатъчно пространство, на санитарни възли в килиите, на достатъчен достъп до
естествена светлина и адекватно изкуствено осветление, липса на места за
престой на открито, на достатъчно материали за почистване на помещенията.
Такива са и несъответствията с изискванията и по настоящия казус. Съдът приема,
че в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца
са нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица в благоприятни
условия, като се установява: - липса на достатъчно жилищна площ; -осветление; -
липса на възможности за проветряване; - липса условия за двигателна активност;
- лоша хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни
възли и постоянно течаща вода в спалните помещения, които в своята съвкупност
навеждат на извода, че са налице действия, бездействия от страна на ответника,
както и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, което доказва наличието на основание за
водене на процесния иск по чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт.
В периода
30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест, по
отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в друга
подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена сграда на
МВР.
През 2014 г. е
изготвен нов доклад, в който е отбелязано, че следва да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и
изпълнение на предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от
2008 г. на МП чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че
въпреки извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в
поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под земята.
Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването му на
подходящо място.
Арестът в гр.
Габрово е бил посетен от представители на Национален превантивен механизъм
/НПМ/ през 2012 г. и тогава е установено неизпълнение на Решение № 767 от
8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3, т. 5 от
Устройствения правилник на МС и неговата администрация относно Стратегия за
развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009
г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна програма за строителство,
реконструкция и модернизация на материалната база на пенитенциарната и пробационната
система за същия период. За резултатите от посещението по делото е приложено
писмо на омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г. /л.175/, в което се
сочи, че по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е било
предвидено: Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС № 857
от 11.12.2006 г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на изпълнение до
30.05.2009 г.; Изграждане на нов арест – втори етап – преходен обект до
30.10.2010 г. В годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата на
омбудсмана, е указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в което
за ареста е било предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда на
КАТ в града. През 2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за
анализ на цялостната обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението
му – подземна част от сграда, в която се намират килиите. Материално-битовите
условия са определени от НПМ като изключително лоши, поради което е направен
извода, че спрямо настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко
отношение, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието – недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Този
извод касае именно процесния период през 2013 г., който е между двете проверки
от 2012 г. и 2014 г.
Аналогични
нарушения са приети от АСГ и по дело,
приключило с Решение № 50 от 4.05.2018
г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от
28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о. и др.
Направена е нова поредна препоръка да се предприемат спешни мерки за
изпълнение на направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване на
помещенията за настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са
предприети мерки за подобряване на условията в него, продължава да е налице
необходимост от преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к.
спрямо задържаните в него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради
местонахождението на ареста под земята.
В делото „Нешков срещу България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от
27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като
постановява, че в страната съществува системен проблем с лошите условия в
местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за защита срещу
тях. В тази връзка към този момент са постановени редица осъдителни решения
срещу България, обединени в групата „Кехайов и други срещу България“, чието
изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото
„Нешков срещу България“ дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18
месеца /1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни
средства за защита.
В Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че
Исковете за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде
формалистичния подход при прилагане на принципа, според който тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа на
което е достатъчно той само да установи реално условията, при които е бил
задържан и ако същите не отговарят на изискванията за нормални условия и с тях
се надхвърля допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода и
задържане, то се презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е обективиран
посредством разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на
нарушения по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е материално правното основание за водене
на настоящия иск. Според нея осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Алинея втора дава примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко,
нечовешко или унизително отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според
нея за нарушение на ал. 1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Както вече бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт съдът установява наличие на такива обстоятелства във връзка с
предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането
в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на
мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи,
уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е
длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от
свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и
съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява
задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени
в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в
положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са
квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Налице са всички елементи на
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно -
доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата
за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото.
Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди следва да се приеме за
доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена частично
исковата молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно то,
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
определено при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Н. и други срещу България", съгласно което при определянето
на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. Според чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност /става въпрос за
няколко увреждащи условия/; периода на исковата претенция /времето, през което
ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 4 месеца/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, за които са налице и свидетелски показания, без конкретно
увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
частично.
На настоящата инстанция е служебно известно, че с Решение №
11/15.02.2019г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 226/2018г.;
Решение № 62 от 22.05.2020 г., постановено по к. а. д. № 26 от 2020 г. на ВАС; Решение
№ 80 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. № 335 от 2019 г. на АСГ и др.,
като целта на съда е да възприеме и прилага един ясен, общ и обективен критерий
при оценка на неимуществените щети, претърпени от престоя в Следствен арест в
гр. Габрово, като за еталон се вземат предвид горецитираните решения и сумата
бъде редуцирана с оглед по-малкия обем на петитума и мотивите в настоящата
искова молба, като се вземе предвид, че ищецът претендира обезщетение за
причинени му вреди единствено във връзка с липсата на санитарно помещение и
течаща вода в килията, както и липса на нормални условия за двигателна
активност. С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че на Ц.
следва да се присъди обезщетение по справедливост за претърпените от него
неимуществени щети в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.
В исковата си молба Ц. е пожелал и да му бъде присъдена лихва за забава
от 1.12.2016 г., в съответствие с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д.
№ 3 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, според което „При незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им.“, като в случая
преустановяването е напускането на ареста от ищеца на 1.12.2016 г., с оглед на
което искането му за присъждане на лихва се явява основателно и следва да бъде
уважено.
В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от
2 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Воден от
горното и на основание чл. 286 от ЗИНЗС, чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на И.А.Ц., с ЕГН: **********,
сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., съставляваща причинена му вреда –
последица от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата,
касаещи условията за пребиваване на задържаните в следствен арест в гр. Габрово
за периода от 29.07.2016 г. до 1.12.2016 г., в едно с лихва за забава, дължима
от 1.12.2016 г., когато е преустановено увреждащото действие, до момента на изплащането
на главницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част в размер до 2 000.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Габрово пред тричленен състав на същия съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА