Р Е Ш Е Н И Е № 3718
гр. Пловдив, 06.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 17.10.2018
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 10233 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против Л.С.Д., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 422, във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че Л.С.Д. дължи на ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД следните
суми, а именно: 300,67 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016г. – 21.03.2018 г., в размер
на 32,01 лв. и законна лихва върху
главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение- 22.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 4675/2018г., по описа на
І бр. състав на ПРС.
Ищецът сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът , като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в *** има
качеството *** на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да
заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ
предвижда ***ите да се задължат с обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В изпълнение на законноустановените задължения „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е доставило до
сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия- „Бруната“ ООД
е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление и за отдадена
от сградната инсталация в горните размери и за горните периоди. Сочи се, че за
горепосочената главница са издадени фактури за процесния период, подробно
описани в приложения към исковата молба Препис- извлечение от сметката на
ответника. Тъй като последният не
заплатил в срок задълженията си по описаните фактури, то той дължал и обезщетение за забавено плащане на главницата.
За събиране на сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и в срок постъпило възражение от ответника,
което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се
исковете да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото
исково производство.
Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца
искове по основание. Оспорва също, че е потребител на услугата, стойността на
която ищецът претендира. Посочва, че от 2015г. в жилището са демонтирани всички
радиатори, както и щранг лира. Това било установено от фирмата топлинен
счетоводител с протокол. С оглед
изложеното се моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното
частно гражданско дело се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на исковата претенция.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника
в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза,
по която вещото лице е дало заключение, че разпределението на начислената на
абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика. През
процесния период 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в *** е работила, като е подавала топлоенергия (ТЕ) за отопление
и БГВ. Подадена е общо 111,883166 MWh ТЕ за разпределение, от които са начислени технологични разходи в размер
на 10,401475 MWh за сметка на
ищцовото дружество. През процесния период в имота на ответника – *** всички
отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.
Отопляемият обем на имота е 155 куб.м., като през имота на ответника не преминава
щранг лира. Тъй като в имота на ответника
всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа, то на същите
не се начислява топлоенергия за отопление. През процесния период в имота има
монтирани два броя водомери за топла вода, които са били на редовен визуален
ежемесечен отчет, по чиито данни се е начислявала ТЕ за потребеното количество
топла вода за БГВ. За периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. количеството топлинна енергия, което е разпределено в
имота на ответника, е общо 1,5468 MWh за
отдадена от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 2,16253 MWh за БГВ.
Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество.
Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза,
която е установила, че стойността на количеството доставена топлинна енергия от
абоната за процесния период възлиза на сумата от 300,67 лева, а лихвата за
забава- на 32,01 лева. Не се установяват плащания по посочената партида за
процесния период.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на
имота, до който се доставя топлинната енергия. Не са заявени и възражения от
ответника в тази насока.
Поради това, съдът приема, че ответникът Л.Д. има
качеството на потребител на топлинна
енергия.
В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за
процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която
се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ). За
процесния период е начислявана ТЕ за БГВ и ТЕ, разпределена, като „сградна
инсталация”. Начинът за разпределение и начисляване на ТЕ на абонатите е бил
извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Заключението
му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът
е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, което изчислява доставеното количество ТЕ
разпределена, като „сградна инсталация” и отопление на база данните от СТЕ и
нормативно определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и
то следва да се кредитира като обективно изготвено.
В Тълкувателно
Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, е
прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази
връзка следва да се посочи, че възраженията на ответника за необитаемост на
имота не обуславят неоснователност на
претенцията за начисляване на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и такава за отопление.
Предвид гореизложеното предявените искове за главница и
обезщетение за забава се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото
дружество следва се присъдят направените по делото разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока. Направените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75 лв. следва да се присъдят изцяло. Относно
разноските, претендирани в настоящото производство, то същите следва да бъдат
уважени частично, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи в полза
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Общият
размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищцовото друщество
в настоящото исково производство е 425 лв., от които сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 150 лв. - възнаграждение за вещо лице
по съдебно -техническата експертиза, сумата от 100 лв. - възраграждение за вещо
лице по съдебно - счетоводната експертиза и сумата от 75 лв.- държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.Д., ЕГН: **********,*** дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми, а именно: 300,67 лв. –
главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода
01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.12.2016г. –
21.03.2018 г., в размер на 32,01 лв. и
законна лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение- 22.03.2018 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 4675/2018г., по
описа на І бр. състав на ПРС.
ОСЪЖДА Л.С.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размери, както следва: 425 лв.- разноски по гр.д. № 10233/2018 г. и
сумата от 75 лева, представляваща
разноски по ч. гр. дело №4675/2018г., по описа на І-ви бр. състав на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ