№ 407
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100605950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от С. И. Г.,
подсъдим, против Присъда, постановена на 07.06.2023 година, по НОХ дело
№ 14619/2021 година, по описа на Софийски районен съд, с което същият,
/подсъдимият С. И. Г./ е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.129,ал.2, прдл.2, във вр. с ал.1 от НК , при което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
Жалбоподателят моли отмяна на атакуваната присъда и постановяване
на нова, с която бъде признат за невиновен. Кардиналният му довод да поиска
това се базира на твърдението, че не е осъществул състава на престъплението,
за което е обвинен, тъй като не е разполагал с физическата възможност да
нанесе телесно увреждане на пострадалия Т. В. Т., /частен обвинител в
производството/, поради обстоятелството, че по време на инцидента се е
намирал далеч, извън София.
Депозирана е и допълнителна въззивна жалба от подсъдимия, в която
доводите в първоначалната са доразвити. Направено е и доказателствено
искане.
В съдебно заседание, страните развиха следните доводи:
1
Подсъдимият лично и чрез процесуалният си представител, адвокат Н.
поиска отмяна на оспорената присъда, постановяване на нова с оправдателен,
по отношение на обвинението резултат. В пледоарията си, защитникът насочи
вниманието на съда, че според изнесеното от свидетелката С. Г., подсъдимия
Г. и последната на инкриминираната дата са били на море, т.е. не е било
възможно Г. да нанесе телесната повреда на пострадалия Т..
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
постановяване на Решение, с което атакуваната присъда бъде потвърдена.
Процесуалният представител на частния обвинител, адвокат Н. оспори
въззивната жалба и поиска потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Аргументи за това, частният обвинител намери в правилността,
законосъобразността и обосноваността, според него на атакувания съдебен
акт. Пледира, показанията на свидетелката С. Л. Г., 8разпитана пред
въззивната инстанция/ да не бъдат кредитирани, тъй като те съществено
противоречат на основен и проверен доказателствен материал.
Пред въззивната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие с
разпит на свидетел С. Л. Г., на чийто показания, съдът ще направи анализ по-
долу в решението си.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните
и закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана
в законоустановения срок и то от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съображенията на състава на Софийски градски съд са следните:
Срещу подсъдимия С. И. Г., ЕГН **********, е повдигнато обвинение за
това, че на 10.08.2019 г. , около 03:45 часа, в гр.Нови Искър, кв.„Кумарица“, в
района на кръстовището на ул.„Искърско дефиле“ и ул.„Хаджи Димитър“,
чрез нанА.не на удар с неустановен предмет с цилиндрична форма в областта
на лявата ръка, причинил на Т. В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито многофрагментно счупване на горния край на лявата лакътна кост,
което е причинило трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 от
НК.
От фактическа страна в производството е доказано следното:
Случката се разиграва на 10.08.2019 г., около 02:30 часа през нощта,
когато пострадалият Т. Т. посетил денонощен магазин, находящ се в близост
до кръстовището на ул.„Хаджи Димитър“ и ул.„Искърско дефиле“ в гр.Нови
Искър, който магазин бил традиционно използван от жители на квартала и
като питейно заведение.
По това време пред магазина се намирали свидетелите М.Д. и Н. Н..
Около 03:00 часа, към тях се присъединил и свидетелят К. Г., по прякор
„Б.“.
Четиримата пили алкохол, разговаряли, напълно дружески.
2
Някъде след 03:00 часа, по улицата преминал случаен минувач,
/неустановен по делото/.
Свидетелят К. Г., най-вероятно повлиян от алкохола започнал да
подвиква на това непознато за процеса лице, /младеж, връщащ се от
дискотека/, с намерение да предизвика с него скандал или по-вероятно да го
накара да се почувства неприятно. Дори направил няколко крачки след
непознатия, подвиквайки му. Опитал да осъществеви и физическо
съприкосновение с него.
Пострадалият Т. Т. се намесил в случващото се, като хванал свидетеля К.
Г. и го издърпал обратно при компанията. Така на практика Т. предотвратил
един напълно безсмислен конфликт.
К. Г. си тръгнал от мястото, без да дава вид, че е засегнат от намесата на
Т. и че възнамерява да търси някаква „веднета“.
Около 03:45 часа, докато останалите от тази компания, /пострадалият Т.
Т., свидетелите М.Д. и Н. Н./ все още били пред магазина и пиели алкохол
пристигнало МПС, бяло на цвят, марка „Опел“, модел „Корса“, с неустановен
по делото регистрационен номер.
От лекия автомобил слезли свидетелят К. Г., подсъдимият С. Г. и
техният приятел Д.В..
Тримата тръгнали заплашително към Т. Т..
Т., разбирайки какво е намерението на тримата със забързана крачка
тръгнал в посока кв. “Курило“.
Подсъдимият С. Г. носел неустановен предмет с цилиндрична форма в
едната си ръка.
Т. не успял да избяга. Застигнат от С. Г., получил удар от последния,
нанесен чрез носения от него предмет с цилиндрична форма в областта на
лявата ръка.
След като С. Г. ударил Т., той, заедно с брат си К. Г. и Д.В. си тръгнали
от мястото на инцинента.
Т. Т. се върнал към денонощния магазин.
На мястото все още се намирали неговите приятели - свидетелите М.Д. и
Н. Н..
Тримата заедно отишли до спешния пункт на ЦСМП гр.Нови Искър,
където била оказана първа помощ на пострадалия.
Подаден е сигнал на тел.112,.
Пристигнал дежурен екип от полицейски служители при 02 РУ-СДВР.
Последвало и образуване на досъдебно производство.
При нанесения удар, Т. Т. е получил закрито многофрагментно счупване
на горния край на лявата лакътна кост.
Описаната фактическа обстановка се изяснява благодарение на
анализ на следния доказателствен материал:
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
3
Обясненията на подсъдимия С. И. Г..
Подсъдимият твърди, че един ден преди инкриминираната дата, заедно
със своята бивша приятелка, /разпитаната пред въззивната инстанция в
качеството на свидетел С. Л. Г./, заминали на почивка в град Царево. Не си
спомня точния ден на заминаване и продължителността на почивката, но
предполага, че са тръгнали на 09.08.2019 г., около обяд, а цялата им почивка
продължила около 5-7 дни, до 15.08.2019 г. Отседнали в къща, в центъра на
гр.Царево, която не е била индивидуализирана като туристически обект с
някакво конкретно име и за това не може да бъде по-конкретен къде точно са
отседнали. Не помни и името на собственика, но помни, че бил лице от мъжки
пол, а когато заплатили нощувките, последният не им дал никакъв документ.
Въззивният състав, подобно на първоинстанционния не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, в нито една от съществените за разкриване
обективната истина техни части и конкретно не дава вяра на твърдението, че
на инкриминираната дата С. Г. вече е бил заедно с приятелката си извън
София, /град Царево на морска почивка/.
На първо място тези обяснения противоречат на показанията на
свидетелите Т. Т., /пострадал, частен обвинител/, М.Д. и Н. Н., очевидци на
станалото. Показанията на тримата са взаимонепротиворечиви и
последователни и като изключим Т., който е страна в производството, няма
никакви обективни основания, на базата на които да може да се приеме
някаква заинтересованост на останалите двама, а от там и опасение, че те биха
били необективни.
Обясненията на подсъдимия противоречат и на фактите, установени,
посредством Справка, изготвена от работодателя на подсъдимия Г. – „Фреш
Маркет 2014“ ООД, съгласно която на 10.08.2019 г., С. И. Г., който тогава
работил като консултант-продавач във фирмата, не е бил в платен или
неплатен отпуск, както и не е бил в болничен, като това обстоятелство се
отнА. и за целия месец август 2019 г. На обратно основание, то предполага, че
Г. е бил на работа през целия месец август 2019 година в обект на фирмата в
град София.
Въззивният съд кредитира показанията на свидетелите:
Т. В. Т.,
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния кредитира
показанията на свидетеля Т. Т..
От неговите показания се установява, че:
на инкриминираната дата – 10.08.2019 г., около 03:46 часа, подсъдимият
С. Г. се е намирал именно в гр.Нови Искър, кв.“Кумарица“, в района на
кръстовището на ул.“Искърско дефиле“ и ул.“Хаджи Димитър“, заедно
със своя брат – свидетелят К. И. Г. и своя приятел – свидетелят Д.П. В., а
не на почивка в гр.Царево със приятелката си тогава С. Л. Г..
По посочена при анализа на обясненията на подсъдимия причини,
въззивният съд дава вяра на показанията на свидетеля в тази им част.
След полунощ К. Г. се е държал предизвикателно по отношение на
4
неустановено лице, случаен минувач, който Т. Т. е защитил. За съобщения от
пострадалия инцидент със свидетеля К. Г., съобщават и свидетелите Н. Н. и
М.Д., които са имали обективна възможност да го възприемат, доколкото са
седели на една маса с пострадалия през цялата вечер. За кратко присъствие на
свидетеля К. Г. по прякор „Б.“ говори и свидетелката Ю.П..
Т. последователно разказва и за последвалите събития, довели до
причинената му травма:
Около 20 минути след този случай, докато приключвал вече с вечерята си,
чул вик през прелеза на гарата в тъмното: „Ела копеле мръсно да ти отворя
черепа“.
Въпреки, че не виждал кой вика, свидетелят Т. убедено твърди, че е
разпознал гласа на викащия, а именно: на подсъдимия С. Г., брат на свидетеля
К. Г., с когото се скарал около 20 минути по-рано. От дадените показания на
свидетеля Н. също се установяват личните му възприятия за съобщените от
пострадалия викове, известно време след тръгването на К. Г..
Свидетелят Т. разказва как след това лек автомобил, марка „Форд“, бял на
цвят, преминал покрай него, пресякъл площада и спрял, а от него слезли
подсъдимият С. Г., свидетелят К. Г. и техният приятел Д.П. В., които се
насочили към него. В тази част, показанията на Т. също се подкрепят от
показанията на свидетеля Н. Н..
Свидетелят Т. твърди, че след предупреждение от свидетеля М.Д. да бяга,
защото идват да го бият, побягнал, а въпросните лица започнали да го гонят и
го настигнали на площада, зад гърба на заведението „Свети дух“, на около 200
метра от пицарията в права линия. Възприятия за побягването на свидетеля Т.
в посока кв.“Курило“ и последващото му подгонване от трите лица от мъжки
пол, отново излага свидетеля Н.. Пръв го хванал свидетелят Д.В..
Пострадалият по нататък твърди, че след като го настигнали, подсъдимият С.
Г., с двете си ръце, в които държал тръба, го ударил от разстояние по-малко от
един метър отстрани в ляво в областта на главата. Разказва, че след така
насения му удар в главата, докато свидетеля Д.В. продължавал да го държи за
ръцете, някак си успял да освободи лявата си ръка от хватката, при което при
следващите няколко приближавания на подсъдимия С. Г., тази му ръка
понесла нанесените му от последния три удара с тръбата, доколкото с нея се
опитвал да се предпази. Твърди, че докато подсъдимият Г. го удрял с тръбата,
свидетелят К. Г. му нанА.л удари с ръце по гърба.
Районният съд е направил задълбочен анализ на показанията на свидетеля
Т., не само посочвайки защо ги кредитира, но и анализирайки тези показания с
останалия доказателствен материал. Въззивният съд, напълно съгласен с този
доказателствен анализ не намира основания за неговата ревизия или
допълнение.
До голяма степен производни, но не и лишени от обективност са
показанията на свидетелите Ц.ВВ. и Р.Б.С., които са и служителите, изпратени
след подадения сигнал до ОДЧ от телефон 112. Разказаното от тях от описва
състоянието на пострадалия, но което е далеч по-важно, свидетелите
преразказват, предадената им от Т. Т. „първа версия“ на случилото се, която
5
„първа версия“, остава непроменена и по време на съдебното следствие пред
районния съд, което е допълнителен аргумент за правдивостта на показанията
на Т..
Юлия Н. Паунова
Въззивният съд кредитира показанията на тази свидетелка. Паунова не
посочва имената на конкретните лица, участвали в инцидента, но пък описва
инцидента по начин, напълно съвпадащ с описанието му, дадено от самия
пострадал.
От изключителна важност са и показанията на свидетелите Н. С. Н. и
М.Б.Д.. Свидетелят Н. С. има доста ясни спомени от въпросната нощ. И макар
и да не е видял самия инцидент, той е възприел, /и разказва/ и за събитията,
предхождащи инкриминираното деяние, и за идването на К. Г. заедно с други
двама, и за преследването на Т. Т. и за това как малко след това Т. се е върнал
при него и свидетеля Д. окървавен и с наранена ръка. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, доколкото те съответстват на други значими
доказателства – показанията на Т., съдебно-медицинската експертиза,
показанията на свидетелите – служители на СДВР. Съгласно данните в
справката от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-София и данните
от справката от 02 РУ-СДВР, свидетелят Н. Н. първи е подал сигнал за
инцидента в 03:39 часа, а след това в интервал през няколко минути, се е
обадил още три пъти. Това навежда на еднозначен извод, че същият е възприел
случилото се именно като инцидент, изразяващ се в нанА.не на побой над
свидетеля Т., за преустановяването на който е необходима намесата на
органите на МВР, а за пострадалото лице - необходимост от оказване на
медицинска помощ.
Показанията на свидетеля М.Д. са доста по-бледи, но те също изнА.т
факти, /макар и по-откъслечни/ за случилото се.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. И. Г.. Несъответствията
на неговите показания, с показанията на свидетелите Т. и Н. започват още от
описанието, което К. Г. дава на събитието, предхождащо инкриминираното
такова. Той отрича да се е „заяждал“ с някакво непознато лице, а че е била
непринудена среща с негов приятел – свидетелят Б.П. С., който го изчаквал до
Еврофутбола, откъдето заедно отишли после в с.Мрамор. Свидетелят С., обаче
заявява, че е имало случай, при който се е срещнал със свидетеля К. Г., за да
ходят заедно в село Мрамор, но не е категоричен за датата на това събитие, т.е.
дори и да е имало случай, когато К. Г. и Б. С. някоя нощ са тръгнали от
денонощния магазин на град Искър в посока село Мрамор, няма обективни
доказателства, че това е станало именно на инкриминираната дата, за да може
след това да бъде изключено възможното участие на К. Г. в последвалите
събития, при които неговият брат С. Г. е нанесъл удар и причинил телесна
повреда на Т. Т.. Показанията на К. Г. противоречат на показанията на Т. Т., на
Н. Н. и на Ю.П..
Първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие и показанията и на
свидетеля Д.В., приемайки, че не съответстват на обективната действителност
твърденията му, че нищо не знае за случая, защото тогава бил на Деветашката
6
пещера. Районният съд е достигнал до логичният извод, че доколкото от
показанията на свидетеля В. става ясно, че това негово туристическо
мероприятие е било в края на лятото, под което разбира края на месец
септември, то е напълно възможно на 10.08.2019 г. В. да е участвал в
инцидента, макар и само като придружител на братята Г.и. Показанията на В.
противоречат на тези на свидетеля Т. Т., които показания, нееднократно
въззивния съд отбеляза, че възприема за достоверни.
Пред въззивната инстанция бе проведен разпит на свидетелката С. Л. Г..
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка изцяло. Тя, бивша
приятелка на подсъдимия посочи четири изключително важни за правилната
оценка на достоверността на обясненията на Г. обстоятелства:
с Г. са ходили на море през 2019 година, в началото на месец август,
което предполага първата третина на месеца, а не от 10 август, насетне.
Отседнали са в град Ахтопол, а не както твърди в обясненията си Г. –
град Царево.
Отседнали са в къщата на някаква жена, което означава, че техен
„хазяин“ към онзи момент не е бил мъж, както посочва Г., а жена.
По време на престоя им, никой не се е обаждал на С. Г., още по-малко
служител на полицията, който да иска обяснения от него за нанесен
побой в град Нови Искър. Ако такова обаждане се бе произвело, то
вероятността при близостта, която Г. и Г. са имали към онзи момент,
последният да не е споделил това с нея е ако не нулева, то крайно
нищожна – все пак, подобно обвинение би било нещо необичайно и е
трудно да не бъде споделено с толкова близък човек.
Тези съществени несъответствия между защитната позиция на
подсъдимия и добросъвестно дадените от Г. показания осигуряват още
един аргумент на съда да постави обясненията на подсъдимия в „графата“ на
некредитираните в това производство доказателства.
Въззивният съд съобрази и останалите доказателства:
Писмени доказателства и писмени доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие от 10.08.2019 г.; медицински
документи;
два броя фискални бона;
справки АИС-БДС;
справки от НОИ с данни за осигурени лица;
справка за съдимост;
справка от УИС на Прокуратурата на Р.България;
справка от „Юрометал“ ООД;
справка от „Фреш Маркет 2014“ ООД;
справка от Дирекция „Национална система 112“- Районен център-София;
справка от 02 РУ-СДВР, ведно с извлечение от
дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания от 21.07.2019
г. до 21.08.2019 г.;
Въззивният съд кредитира и Заключението на вещите лица по
съдебно-медицинска експертиза.
7
Установените, посредством нея травматични увреждания се изразяват в
закрито многофрагментарно счупване на горния край на лявата лакътна кост,
довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за срок по-
дълъг от 30 дена, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.1, пр.2 от НК, разкъсно-контузна рана на лявата предмишница, контузия и
хематом на лявата предмишница, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съставляващи средна телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, настъпили в резултат от множество удари с
твърд тъп предмет, какъвто представлява бухалката, а счупването на
израстъка на лакътна кост е с характер на защитно и категорично получено
при директен удар /директни удари/, най-вероятно с предмет, оприличен на
бухалка, изцяло кореспондират на показанията на пострадалия за нанесените
му три последователни удара от подсъдимия Г. с тръба в областта на лявата
ръка, която вдигнал, за да се защити.
На базата на установената фактическа обстановка, въззивният съд
изгражда и следните правни изводи:
От обективна страна безспорно се установява, че на 10.08.2019 г.,
около 03:45 часа, в гр.Нови Искър, кв.„Кумарица“, в района на кръстовището
на ул. „Искърско дефиле“ и ул.„Хаджи Димитър“ , чрез нанА.не на удар с
неустановен предмет с цилиндрична форма в областта н а лявата ръка,
подсъдимият Г. е причинил на Т. В. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито многофрагментно счупване на горния край на лявата лакътна кост,
което е реализирало медико-биологичния признак - трайно затрудняване на
движенията на горния ляв крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Травматичното увреждане е причинено като именно подсъдимият Г. е
нанесъл директен удар на свидетеля Т. с твърд тъп предмет, какъвто би могъл
да бъде и бухалка или тръба, в областта на лявата ръка на свидетеля Т., докато
последният е предпазвал с нея лицето си, в резултат на което му е причинил
счупване на лакътната кост на лявата ръка.
Настъпилият противоправен резултат е в пряка-причинно следствена
връзка с действията на подсъдимия. Причинените телесни увреждания на
пострадалия са довели до медико-биологичния признак: трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, което
съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, във вр. с
ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият Г. е извършил престъплението
умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
НанА.йки удари с тръба върху тялото на пострадалия, подсъдимият Г. е
съзнавал, че това може да доведе до причиняване на телесна повреда, но
въпреки това е желаел и целял настъпването на противоправния резултат.
Въззивната инстанция намери, че деянието е правилно квалифицирано
от първостепенния съд като такова по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По отношение на наказанието:
Предвид изложеното, тази инстанция, подобно на първата намира, че
подсъдимият Г. следва да понесе наказателна отговорност по чл.129, ал.2,
8
пр.2, във вр. с ал.1 от НК.
Законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Г., първоинстанционният съд е взел предвид и смекчаващите, и
отегчаващите отговорността обстоятелства и обосновано е счел, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
аргументирайки се защо не е приложима разпоредбата на чл.55 от НК. По
отношение на Г. са налице само две смекчаващи обстоятелства - чистото му
съдебно минало и трудовата му ангажираност, които обаче, както е отбелязал
и районният съд не са нито многобройни, нито изключителни по своето
естество, за да може да бъде направена констатация, че предвиденото дори
най-леко наказание за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко
и несъответно на тежестта на извършеното.
Въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния
наказание от две години „лишаване от свобода“ е обосновано по размер и
адекватно би осигурило търсеното от закона поправяне и превъзпитание на
подсъдимия. Отново, в съответствие с изводите на районния съд, тази
инстанция счита, че за осъществяване целите на чл.36 от НК не е необходимо
подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода ефективно.
Правилно, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години.
Въззивният състав намери атакуваната присъда за правилна и
законосъобразна и в частта, досежно разноските, които като напълно логична
последица, при признаване на Г. за виновен са поставени в негова тежест.
С оглед на посоченото и в обобщение, Софийски градски съд намери, че
следва да потвърди атакуваната присъда изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА, постановена на 07.06.2023
година, по НОХ дело № 14619/2021 година, по описа на Софийски районен
съд, като законосъобразна и правилна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9