Р Е Ш Е Н И Е
град София, 17.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8027 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №337338 от 12.02.2018г., постановено по гр.дело
№22875/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, е осъдена
Ц.А.Й. да заплати на ЗК "У." на основание чл.213
от КЗ сумата от 269.72 лв.-
невъзстановено застрахователно обезщетение по образувана при ищеца щета №12119001977
във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП на 18.09.2013г. около
12.55 ч. в град Севлиево, на паркинга пред хотел "Севлиево Плаза",
като ответницата е отворила вратата на лек автомобил "Фолксваген Голф",
при което са настъпили повреди, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на подаване на исковата молба - 11.04.2017г. до окончателно
изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 269.72 лв. до пълния предявен
размер от 674.33 лв. като неоснователен. С решението е осъдена Ц.А.Й. да заплати на ЗК "У." осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 108 лв. разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - Ц.А.Й., с която се
обжалва решение №337338 от 12.02.2018г., постановено по гр.дело
№22875/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, в частта,
в която е уважен предявения иск с
правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 269.72 лв., невъзстановено застрахователно обезщетение, както и в частта на
възложените разноски. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е обоснован погрешен извод, че ответницата има вина за настъпилото ПТП на 18.09.2013г. около 12.55 ч. в град Севлиево, на
паркинга пред хотел "Севлиево Плаза". Излага се,
че водачът на увредения лек автомобил е виновен за настъпилото
ПТП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
съдебното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - ЗК "У." не депозира писмен отговор и не взема становище относно
постъпилата въззивна жалба.
Предявен е от ЗК "У." срещу Ц.А.Й. иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм., но
приложим в настоящото производство доколкото процесното ПТП е настъпило при
действието на сочената правна норма/ във вр. чл.45 от ЗЗД.
Постановеното съдебно решение в частта,
в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./
във вр. чл.45 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивен
контрол.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е
от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо. Настоящият състав
следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която е уважен
предявения иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ във връзка с
чл.45 от ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ищецът е доказал фактите, на които основава
исковата си претенция. Прието е, че по делото са доказани всички елементи на
сложния фактически състав на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД, а именно: сключен
между ищеца - ЗК "У." и собственика
на увредения от процесното ПТП лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с ДК №*******, застрахователен договор по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, по силата на който застрахователят се е
задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила
от ПТП; както и настъпило в срока на валидност на застрахователния договор на 18.09.2013г.
ПТП в град Севлиево, на паркинга пред хотел "Севлиево
Плаза" около 12.55 ч., като е доказана причинната
връзка между процесното ПТП и имуществените вреди по застрахования лек
автомобил - „Ситроен Берлинго“ с ДК №*******; действителният размер на причинените вреди;
обезщетяването на застрахования при ищеца водач на увредения от процесното ПТП
лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК №*******, чрез изплащане на цената на ремонта му. Прието
е още, че противоправното поведение на причинителя на вредата - пътника, возещ
се на задната дясна седалка на спрял на паркинга
пред хотел "Севлиево Плаза" лек автомобил "Фолксваген
Голф", с ДК №*******, се изразява в нарушение на
чл.95, ал.1 от ЗДвП, както и че по
делото е доказано наведеното от ответницата възражение
за съпричиняване на вредите от страна на увредения участник в произшествието, който
с поведението си е нарушил чл.44, ал.1 от ЗДвП. Изложени са аргументи от СРС,
на основание на които е прието, че по-голям принос за настъпването на
процесното ПТП има застрахования водач, който е определен на 60 %, а приносът
на ответницата за настъпването на процесното ПТП е 40 %, с който процент е
намален размерът на дължимото обезщетение. Така изложените правни аргументи на
СРС са законосъобразни, постановени при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон - КЗ /отм./
и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени
от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране
отговорността на ответницата като пряк причинител на вредите на основание чл.213,
ал.1, изр.1 от КЗ /отм./. Отговорността на прекия причинител е функционално
обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно
възниква само при наличието на всички предвидени
в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. В конкретния случай от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и протокол
за ПТП от 18.09.2013г. издаден от мл. автоконтрольор КП-РУП-Габрово, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: на 18.09.2013г. в град Севлиево, около 12.55ч., водачът на лек автомобил "Фолксваген
Голф", с ДК №*******, паркирал пред входа на паркинг пред хотел "Севлиево Плаза", в който
автомобил ответницата, возила се като пътник, е отворила задната дясна врата,
без да се съобрази, че няма необходимата странична дистанция, при което удря с
вратата предна лява странична част на движещия се от дясно лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с ДК №*******, който навлиза в
паркинга и който е застрахован при ищеца.
Следователно първостепенният съд като се
съобразява с установения от експерта механизъм на настъпване на процесното ПТП правилно
е приел, че както ответницата като пътник в паркиралия лек автомобил "Фолксваген Голф", с ДК №*******, така и водачът на
застрахования при ищеца лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК №*******, са станали причина за настъпването на процесното ПТП като
са нарушили правилата за движение по пътищата. Ответницата - Ц.А.Й. като пътник в паркиралия лек автомобил "Фолксваген Голф", с ДК №*******, е нарушила разпоредбата на
чл.95, ал.1 от ЗДвП, която норма
постановява, че водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и слизат от превозното средство, спряно за престой или
паркиране, след като се уверят, че няма
да създават опасност за останалите участници в движението. За
противоправното поведение на ответницата е било съставено наказателно постановление №1414/17.10.2013г.,
издадено от служител на ОД-МВР-Габрово, влязло в сила, с което на ответницата е
наложена глоба за нарушение на чл.95, ал.1, пр.8 ЗДвП - отваряне на врата, с което е създала опасност за
движението. На следващо място правилно СРС е приел, че водачът на застрахования
при ищеца лек автомобил „Ситроен Берлинго“
с ДК №*******, е нарушил чл.44,
ал.1 от ЗДвП, която норма постановява, че при разминаване водачите са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Следователно
по делото е доказано противоправното поведение на
двамата участници за настъпилото непозволено увреждане, респективно, че виновно
са причинили процесното ПТП. С оглед на горните аргументи
неоснователен е доводът във въззивната жалба, че по делото не е доказано при
условията на пълно и главно доказване противоправното поведение на ответницата за настъпилото ПТП. В случая доколкото всеки един от участниците в процесното ПТП е нарушил
правилата за движение по пътищата, следва да се приеме, че всеки от тях с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и процентът
на съпричиняване е правилно определен, съгласно нормата чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието, че вината за настъпването на вредите е в съотношение 40% за
ответницата и 60% за водача на застрахования при ишеца автомобил.
Настоящият състав счита, че в
конкретния случай не се спори между страните, а и няма наведени конкретни
доводи във въззивната жалба относно останалите предпоставки на чл.213, ал.1 КЗ
за суброгация на ищеца - ЗК "У.", в правата на водача на увреденото МПС - лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с ДК №*******, 15.30ч. в гр.София.
Досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение е
отчетено обстоятелството, че за реализиране на процесното ПТП е доказано
съпричиняване в съотношение 40% за
ответницата и 60% за водача на застрахования при ишеца автомобил, предвид на
което правилно и законосъобразно предявеният иск е уважен за сумата
от 269.72 лв..
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение в
обжалваната част в т.ч. и в частта за разноските като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна, но поради липса на заявена претенция в тази насока,
съдът не следва да се произнася за отговорността досежно разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №337338 от 12.02.2018г., постановено по гр.дело
№22875/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./