ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
гр. Велико Търново , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500798 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С определение от 29.09.2020г. , постановено по гр.д. № 839/2020г. Районен съд –
Горна Оряховица е оставил без уважение искането на П. Т. П. за приемане за съвместно
разглеждане на насрещни искове срещу М. М. Г. за предоставяне ползването на съвместно
обитаваното жилище, упражняване на родителските права по отношение на малолетното им
дете и за разрешаване на свързаните с упражняване на правата въпроси.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от П. Т. П. .
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението , като се сочи, че жалбоподателят е съсобственик на една четвърт идеална
част от имота, в който живее ответницата по жалба, като двамата са живеели там на
съпружески начала повече от 10 години. Фактически обитаваното според жалбоподателя
жилище е приравнено на семейно жилище и заради това според жалбоподателя предявените
от него насрещни искове имат връзка с първоначално предявените по делото такива.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба
ответницата по същата е заела становище за нейната неоснователност. Сочи, че жилището, в
което ответницата по жалба живее няма статута на семейно жилище на страните по делото .
Развива подробни доводи относно това кому принадлежи собствеността върху имота и
моли съда да потвърди обжалваното определение.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок , от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. М. Г.
против П. Т. П. , като е предявен иск по чл. 127 от СК, с който ищцата иска да се постанови
решение, с което да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
общото дете на страните, да се определи режим на лични отношения с детето за ответника и
ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка за детето.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е заел становище по иска,
като едновременно с това е предявил и насрещни искове, с които моли съда да му
предостави упражняването на родителските права спрямо детето, да определи режим на
лични отношения с майката и да я осъди да заплаща издръжка за детето. С насрещния иск
ответникът е поискал и да му бъде предоставено ползването на приравненото на семейно
жилище на страните, в което те са живеели на съпружески начала .
Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането за приемане на така предявените насрещни искове за съвместно
разглеждане с първоначално предявения иск.
Първо, възраженията на ответника, сега жалбоподател, свързани с въпроса за
предоставяне на родителските права по отношение на общото му с ищцата дете
,представляват по своята същност възражения срещу иска,предявен от ищцата. Предвид
предмета на иска по чл.127 от СК и правомощията, респ. задълженията на съда в това
производство, предявяването на насрещен иск със същия предмет е ненужно . Съдът, при
повдигнат спор за упражняване на родителските права, е задължен да се произнесе кому от
двамата родители да ги предостави, дори и без да е налице нарочно искане от ответника по
делото те да бъдат предоставени нему. Разрешаването на въпросите, свързани с
местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката е задължение на съда
и той следва да ги разреши независимо от това дали спорещите за родителски права страни
са направили някакви искания в тази насока.
Що се касае до искането за предоставяне ползването на т. нареченото от ответника
„семейно жилище“, това искане не е допустимо да се разглежда в рамките на производство с
предмет чл. 127 от СК. Първо, искането за предоставяне ползването на семейно жилище
може да бъде повдигнато само в рамките на иск за прекратяване на брак, а в случая
повдигнатият пред съда спор е с друг предмет. Нещо повече, страните по делото и не
твърдят, че са бивши съпрузи. Второ, видно от обстоятелствената част на предявения
насрещен иск става ясно, че в случая е повдигнат спор и за статута на имота, предмет на
иска и макар насрещният иск в тази му част да съдържа много неясноти, все пак е видно, че
се касае за вещен спор. Такъв спор няма никаква връзка с производството по чл. 127 от СК и
2
не може да бъде разгледан съвместно с иска по чл. 127 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ГПК , за да бъде приет за разглеждане в
едно производство с първоначалния иск, насрещният иск следва да бъде подсъден на същия
съд по рода си и да има връзка с първоначалния иск. В конкретния случай тези
предпоставки не са налице.
Горните съображения мотивират въззивния съд да приеме, че определението на
първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да
бъде приет за съвместно разглеждане в производството по гр.д. № 839/2020г. на ГОРС
насрещния му иск , е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.09.2020г. , постановено по гр.д. № 839/2020г.
Районен съд – Горна Оряховица е оставил без уважение искането на П. Т. П. за приемане за
съвместно разглеждане на насрещни искове срещу М. М. Г. за предоставяне ползването на
съвместно обитаваното жилище, упражняване на родителските права по отношение на
малолетното им дете и за разрешаване на свързаните с упражняване на правата въпроси.
Определението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3