№ 630
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20213100900473 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:53 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно уведомен от
предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Л. М., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Ответницата С. Д. И., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. С. Н., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът С. А. И., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. С. Н., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „С. Г. ГРУП“ ЕАД ,
редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представлява в
съдебно заседание.
Вещото лице М. В. П., редовно призована, явява се лично.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството по делото е отложено за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 20183 от 30.08.2022 г. заключение
1
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно-счетоводна
експертиза и снемане самоличността на вещото лице, както следва:
В. л. М. В. П. – ****; българка; българска гражданка; ****; неосъждана;
без родство и трудовоправни отношения със страните; предупредена за
отговорността по чл. 291 НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. П.: Поддържам представеното заключение.
Адв. М.: По въпрос 2, стр. 12 от заключението по отношение на
лихвения процент Вие сте посочили страшно много фактори, които оказват
влияние върху този лихвен процент и определят по някакъв начин размера му.
Въпросът ми е може ли банката да влияе върху промяната на всички тези
елементи, които в съвкупност оказват въздействие върху размера на лихвения
процент? Говоря за Софибор, Юрибор.
В. л. П.: Лихвеният процент, който е прилаган по кредита, е в
зависимост от базисния лихвен процент, който банката определя
самостоятелно и в който се включват множество компоненти. Тези
компоненти съм изброила подробно на стр. 12-13. Те са съобразно една
методология, която банката прилага, включващи трансферна цена на ресурса
и буферни надбавки, като всички тези компоненти пък са свързани с
пазарните лихвени мерители Софибор, Юрибор и Либор, рисковите премии,
които банката залага, т.е. самият базисен лихвен процент, който е един от
компонентите на годишния лихвен процент по прилагания кредит се формира
от множество показатели, които не могат само едностранно от банката да
бъдат определяни. И промяната на тези показатели води до промяна на
лихвения процент на банката. Годишният лихвен процент е сбор от базовия
лихвен процент плюс надбавката, която е за съответния кредит.
Първоначално, когато кредитът е бил в „ДЗИ Банк“, е бил договорен
при други условия. След това със следващите анекси вече страните са
договорили прилагания годишен лихвен процент, състоящ се от този базисен
лихвен процент плюс надбавката за кредита, която в различните периоди е
била различна. Аз подробно съм описала всички анекси, с които са изменяни
условията по кредита.
Адв. М.: Още един въпрос имам. На стр. 21 по т. 7 от заключението, сте
направили изчисления, които са базирани на първоначалните условия по
кредита, без да вземате предвид изменението на условията с допълнителните
споразумения, нали така?
В. л. П.: Да, така е.
Адв. М.: Да разбирам ли, че ако се спазваха първоначалните условия по
първоначалния договор за кредит, без да се вземат предвид измененията с
допълнителни споразумения към датата, която Ви е посочена излиза, че
2
размерът на задълженията е по-голям?
В. л. П.: Да, така се получава. Ако беше спазван първоначалния договор
към тази дата 2019 г., те щяха да дължат повече пари, тъй като щяха да бъдат
назначавани допълнителни неустойки, щеше да има непогасени главници и
лихви, тъй като с анексите страните са договаряли намалени размери,
гратисни периоди. Те е трябвало да внасят по-голям размер на месечната
вноска, състояща се от главница и лихва.
Направила съм подробно Приложение 1, в което съм направила
самостоятелен първоначален погасителен план плюс новото разпределение,
обаче след 1-вата година. Те 1-вата година са имали уговорка да плащат
лихва при 4.8 % годишна лихва твърда, фиксирана и вноска 400 лв., което е
определено при 4.8 % и след това вноските стават по 1194.86 лв.,
разпределени по лихви и главници. Подробно съм ги описала в Приложение
1. Направила съм погашения, съобразно всички плащания, които банката е
отнесла като погашения по кредита. Наново съм разпредеЛ. за какво биха
били отнесени плащанията. При това обобщение, към дата 20.05.2019 г. това
биха били задълженията по кредита. И съм съпоставила моите самостоятелни
изчисления, които съм направила с тези, които в банковите регистри се водят
към тази дата. В приложението фигурират като 77 хил. лв., а ако беше спазван
първоначалният договор, без споразуменията към тази дата, щяха да се
дължат 83 хил. лв.
Съобразявала съм погашенията по този погасителен план, който е бил
първоначален с гратисен период 12 месеца, вноска по лихва 400 лв. до
20.12.2007 г. и месечна погасителна вноска 1456 лв. до края на договора за
кредит. Това е, ако няма допълнителни споразумения.
Адв. М.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
-ри
Адв. Н.: Относно лихвения процент по въпрос 2 имаме определен
базов лихвен процент с „ДЗИ Банк“ и след това имаме с „Юробанк“. Бихте ли
пояснили каква е разликата при изчисляването и как се изчислява този лихвен
процент при „ДЗИ Банк“, тъй като от отговора Ви не става ясно. Цитирате
методология на „Пощенска банка“, която се включва с допълнително
споразумение от 13.08.2009г. с „Юробанк“.
Адв. М.: Колега, при цялото ми уважение, по договора с „ДЗИ Банк“
няма базов лихвен процент. Там лихвата е уговорена за първата година 4.8 %
и 8.65 % за остатъчния срок на кредита. Там лихвеният процент не е обвързан
от базови лихвени проценти.
В. л. П.: Не е 8.65, а 7.65 % от 07.01.2008 г.
Адв. Н.: Госпожо съдия, ще Ви моля да укажете на адвоката на ищеца
да не ме прекъсва, когато задавам въпроса. Въпросът ми е насочен към
вещото лице.
В. л. П.: Договорът е сключен на 7.12.2006г. с „ДЗИ Банк“ и за вноските
в периода 20.01.2007г. – 20.12.2007г. на кредитополучателя е даден гратисен
3
период, в който той не дължи вноски за главница, само за лихва при лихвен
процент 4.8 % с размер на месечната вноска за лихва 400 лв. Това е бил
фиксиран размер на лихвата, без да е обвързан с някакъв друг мерител,
какъвто е базисния лихвен процент, след което вече за периода след
гратисния е договорен до края на срока на договора 7.65 % лихвен процент.
Точно при тези условия аз съм изчислявала моя вариант на изчисление.
Ако въпросът е свързан с това как тези 7.65 % са формирани, то не е
имало уговорка в този период да е бил изчисляван по някакъв различен начин
лихвения процент. Той е бил твърдо определен на 7.65 %, фиксиран до края
на договора.
„ДЗИ Банк“ е преобразувана чрез вливане в „Пощенска банка“ на
1.11.2007г., т.е. още преди края на гратисния период, от която дата вече е
станала „Юробанк IRG България“.
До вливането няма промяна в лихвения процент, защото те все още са
били в гратисния период, който е бил фиксиран на 4.8 %.
Адв. Н.: А изследвали ли сте как този лихвен процент, при какви
условия би се променил, защото съгласно договора – чл. 9, ал. 3 и чл. 9, ал. 8
категорично е посочено, че банката има право едностранно да промени
лихвения процент по кредита и също така – чл. 8 – договорът се сключва,
съгласно Общите условия на тази банка. Въпросът ми е този лихвен процент
Вие изследвали ли сте как се формира?
В. л. П.: Аз не съм установила банката едностранно да е променяла
лихвените проценти, извън договорените. Той не е формиран по някакъв
начин, той е фиксиран.
Адв. Н.: Въпросът ми е свързан с наличие на методология, при която
банката има право да промени лихвения процент. Дали е променян или не, го
разбрахме, тъй като не е правилно, че е бил фиксиран лихвения процент.
Съгласно договора не е бил фиксиран лихвения процент. Банката има право
да го променя едностранно. Въпросът ми е дали вещото лице се е запознало и
дали има яснота по каква методология би могло да има промяна на лихвения
процент?
С оглед защита правата на потребителя, следва да се изследва във
Вашия съдебен акт доколко са спазени правата на потребителя при
подписване на договора. Зададеният въпрос е във връзка именно с лихвения
процент.
В. л. П.: Не е осъществено изменение на лихвения процент към този
момент. Би могло да бъде изменен.
Адв. М.: Включва право да бъде променен, което право не е
осъществено.
Адв. Н.: Госпожо Председател, моля да укажете на адвоката на ищеца
да не се намесва във въпросите ми. Аз целя да убедя съда в основателността
на моя въпрос. И той е следния: тъй като вещото лице е посочило как е
4
формиран базов лихвен процент при действието на договора с „Юробанк“,
въпросът ми е дали е изследвало при какви условия би могъл да бъде
променен лихвения процент от „ДЗИ Банк“, съответно при какви компоненти,
тъй като и самата банка не ни е представила Общите условия. Ние нямаме
Общи условия. Може на вещото лице да са й представили. „ДЗИ Банк“ не е
представила налична методология по делото за евентуална промяна. Така че
въпросът ми е свързан с тази първа част.
В. л. П.: Доколкото не е бил променен лихвеният процент и в периода
от 7.12.2006 г. до 20.12.2007 г. лихвеният процент е бил фиксиран и
договорен между страните като твърдо определен, необвързан с базовия
лихвен процент. Не съм изследвала този въпрос по какъв начин „ДЗИ Банк“ е
формирала лихвените си проценти в периода.
На стр. 14-15 в таблица 2.1 съм посочила измененията на годишния
лихвен процент /ГЛП/ в „Юробанк“, но те са неотносими към тези на „ДЗИ
Банк“, защото в този период са били твърдо определени лихвените проценти
в „ДЗИ Банк“. Но за яснота съм посочила какви са били лихвените проценти
/ГЛП/ в „Юробанк“.
В. л. П. на въпрос на съда: На стр. 5 съм описала как са изменени
лихвените проценти в първия договор с „ДЗИ Банк“. През гратисния период –
чл. 4, ал.1, т.1 е договорен 4.8 % твърда годишна лихва с падеж 20-то число
на всеки месец. За периода след гратисния такъв до края на срока е
-ра
договорена 7.65 % - т. 1.1 и т. 1.2 от чл. 3 от договора, на стр. 2 от
договора.
Там не е посочено тези 7.65 % да са в зависимост от някакви
компоненти, които банката е определяла. И доколкото не е имало изменение,
аз не съм изследвала по какъв начин са определени тези 7.65 %. Били са в
зависимост обаче от някакви пакети. Иначе 8.65 % е бил лихвеният процент,
но кредитополучателите са били класифицирани като универсален платец и
затова за тях е била приложена намалената лихва на 7.65 %.
Адв. Н.: Сега относно въпроса ми във втората част. Заявихте на въпрос
на колегата, че банката не влияе при формирането на лихвените проценти.
Във връзка с това, моля да уточните дали тази многократна промяна, която
сте посочила на базовия лихвен процент е извършена автоматично от банката,
т.е. без абсолютно никаква намеса, а само при въвеждането на външни за нея
икономически показатели.
Трябва да се изследва в момента доколко формирането на базовия
лихвен процент е по волята на самата банка.
В. л. П.: На стр. 12-13 подробно съм посочила, съобразно
методологията на банката как се определят базисните лихвени проценти. Там
е посочено, че базисният лихвен процент се определя като сбор от
компоненти -трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса от своя страна пък се формира като пазарни бенчмаркови
лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор. Това са показатели, които
5
Комитетът на банката по активите и пасивите, като се събере да определя
лихвените проценти, се съобразява с тях.
Адв. Н.: Тяхна ли е преценката каква тежест да има всеки един
компонент?
В. л. П.: Аз съм се съобразявала с документите, които банката е
представила от Комитетите за управление на активите и пасивите. За всяко
изменение на лихвените проценти има решение на органа на банката, който се
нарича Комитет по управление на активите и пасивите. На мен ми бяха
представени тези решения.
В. л. П. на въпрос на съда: В самите решения е посочено, че когато има
обичайно 0.5 % средно повишение на лихвените проценти в другите
компоненти, комитетът взема решение за повишение на лихвения процент с 1
% над действащия до момента. В таблица 2.1 аз съм направила справка за
това как се е изменял базисния лихвен процент в периодите от 01.01.2006 г.
до 2012 г. На 01.01.2006 г. е бил 7 %. Той е действал до 01.09.2007 г. След
това от 01.09.2007 г. до м.03.2008 г. става 7.50 %, 7.75 %, 8.25 %, 9 %, 10.50 %
и 10.25 %.
Адв. Н.: Ако не можете да отговорите на въпроса…. Тъй като една част
от въпроса е по какъв начин е определен базовият лихвен процент, а не с
какъв акт е определен. Какви компоненти включва сте описала, но по какъв
начин е определен базовият лихвен процент?
В. л. П.: Аз не съм разбрала по този начин въпроса. В самите решения е
посочено с какъв процент се повишава лихвения процент. Мисля, че от
самите решения не е видно как, по какъв начин се повишава базовия лихвен
процент. Това става с решенията на самия комитет. Самият комитет взема
това решение, съобразявайки в съвкупност всички показатели, които се
изследват. Това съобразяване не е елементарен акт. Има множество формули,
с които се изчислява тежестта на всеки компонент. Това е направил и
комитетът. Не е видно това от самото решение, според мен. Тези решения не
съм сигурна, че са общодостъпни за всички, за да мога да се запозная с тях.
Органът на банката, който най-общо казано, е Комитет на управление
на активите и пасивите, определя тези базисни лихвени проценти. Все пак,
там работи цял отдел, който само с това се занимава. Това решение не е
толкова елементарно.
Адв. Н.: На стр. 14, горе сочите един от показателите, компонентите –
директни нелихвени разходи на банката по привличания наличен ресурс.
Цитирали сте МЗР, ФГВБ и др. Въпросът ми е така ли е формулирано в
методологията, която Ви е представена или в решенията на комитета това „и
др.“, т.е. неизчерпателно изброяване или просто Вие сте си добавили „и др.“?
В. л. П.: Директните нелихвени разходи на банката са част от
компонента трансферна цена на ресурса, която от своя страна се формира от
пазарните лихвени мерители, рисковата премия, директните нелихвени
разходи на банката. Възможно е това „и др.“ и аз да съм го добавила. Не си
6
спомням в момента. Самите решения на комитета са доста обемни.
Адв. Н.: Защо не сте приложила към настоящата експертиза
материалите, по които сте работила, които не са част от делото?
В. л. П.: Вещите лица никога не сме прилагали доказателства по делото.
Документите, с които работя са много и давам заключение въз основа
на тях. Аз работя с цялото счетоводство. Това е голям обем.
Адв. Н.: Въпросът ми е много важен, госпожо Председател. Той е във
връзка с решенията на комитета. Може тези решения да са тайна на банката,
да не могат да се предоставят или има други причини.
В. л. П.: Никога не прилагам доказателства, защото аз не съм страна по
делото и не представям доказателства. Ако страните искат, мога да представя
документите, които на мен са ми представени и по които съм работила. На
стр. 14 съм описала подробно всичко това, което касае това „и др.“
МЗР е минималните задължителни резерви, а ФГВБ е Фонд по Закона за
гарантиране на влоговете в банките – това е една от базите, която се използва.
Изследвала съм стойностите на БЛП и кореспондиращите промени в
тримесечния Софибор, 5Y CDS на България и CDS на Гърция, стойностите на
бенчмарковите лихви.
По отношение на директните нелихвени разходи на банката - МЗР и
фонда за гарантиране на влоговете са представени данни относно вноските
към Фонд за гарантиране на влоговете, които също са нараствали през
периодите. Като при анализите на банката, това са множество анализи и
изследвания през периодите, банката е посочила, че е налице ръст на
кредитите през този период, поради което е нараствала и оценката под
формата на лихвена премия. Но това са анализи, които банката в продължение
на години прави и установява налице ли е ръст на просрочени кредити и
съобразно това вече този компонент дава съответната тежест при определяне
на лихвения процент – дали ще нарасне или ще намалее в определен период
от време.
Адв. Н.: Като експерт считате ли, че начинът, по който се вземат
решенията за промяната на лихвения процент от гл.т. на икономически
познания, е въпрос, който би могъл да бъде разбираем за обикновения
гражданин и потребител? Задавам този въпрос от гл.т. на икономически
познания, запозната сте с материалите по делото. Дали обикновен потребител
би могъл да разбере как се променя във времето този базов лихвен процент?
В. л. П.: Аз мога да говоря за себе си. На мен лично ми е разбираемо.
Как другите хора го възприемат не знам. Много е сложен начинът на
изчисление, но заради това работи цял комитет в банката.
Адв. Н.: Моля да ни го обясните, като е разбираемо. Как, по какъв
начин е формиран базовия лихвен процент, увеличен с 0.25 % на 24.03.2008 г.
Да видим дали ние ще можем да го разберем.
В. л. П.: Комитетът по управление е анализирал всичките компоненти,
7
съобразно методологията, която банката е избрала да прилага и е взел
решение да направи това увеличение с 0.25 пункта от 24.03.2008 г. Комитетът
е анализирал всички компоненти и е взел решение да направи това
увеличение.
Адв. Н.: Това всеки потребител има право да го знае, а ние в момента
изследваме e как е увеличен базовия лихвен процент. Разбрахме, че е с
решение на комитета. Нещо повече може ли вещото лице да обясни?
В. л. П.: Не, повече от това не мога да отговоря.
Адв. Н.: Може ли да поясните по какъв начин е станало увеличението
-ти
на лихвения процент на 8.25 % на 9 юни?
В. л. П.: Пак е станало с решение на комитета. В момента не мога да
цитирам точно с кое решение е увеличението, но съм се запознала с него.
Всички увеличения са извършени с решения на комитета. Аз съм се
запознала с тези решения, но не мога да ги цитирам в момента, нямала съм
такава задача.
В. л. П. на въпроси на съда: Аз съм изследвала данните по решенията,
където е посочено самото увеличение. Самият начин и технологията на
вземане на това решение не мога да посоча.
Адв. Н.: Каква е разликата в малката таблица на стр. 15 и след това
посочвате годишен лихвен процент /ГЛП/?
В. л. П.: Посочила съм в таблица 2.2 какъв ГЛП банката е прилагала по
кредита в отделните периоди, какъв е бил първоначално уговорения и съм ги
сравнила. ГЛП е сбор от базовия лихвен процент плюс надбавката, която е
договорена за конкретния кредит.
За всеки анекс съм посочила какви лихвени проценти е прилагала
банката за съответния период, посочила съм какъв е бил първоначално
уговорения с „ДЗИ Банк“ лихвен процент и съм ги сравнила.
В. л. П. на въпроси на съда: Само с анексите са извършвани промени в
ГЛП. Други промени не е имало. С анексите е уговорено всичко. Няма
увеличение по решение на банката. Тези лихвени проценти са уговорени с
допълнителните споразумения и това банката е прилагала. В някои от
анексите е имало фиксирана лихва, не във всички анекси. Примерно, в
периода 20.10.2016 г. – 20.01.2017 г. е била договорена фиксирана лихва от
3.78 % за тези три месеца, но тя не е била обвързана с базисен лихвен процент
или нещо такова. Тя е договорена с допълнителното споразумение между
страните.
Това е промяната само в базисния лихвен процент. Годишният лихвен
процент е бил договарян за всеки от анексите.
Базисният лихвен процент е част от годишния и след като годишният
лихвен процент е бил договарян с анексите, значи е договарян и базисния
като елемент от него.
8
Адв. Н.: Ние имаме 12 анекса, а тук промените са повече.
В. л. П.: По едно споразумение има два периода и има две промени.
Таблица 15 е за прилагания от банката годишен лихвен процент по
кредита. Първите два реда касаят първоначалния договор. Не включва
промяна, извършена от самата банка.
Може би само в периода до 2009 г. не е договорен с анексите. Тъй като
първоначалният лихвен процент, договорен между страните е 7.65 %, а след
това от 07.02.2008 г., банката е започнал да прилага 8.15 %, 8.4 %, 8.9 %, 9.65
% до първото споразумение, което е от 13.08.2009 г. На стр. 15 е първото
допълнително споразумение. Така че от 07.01.2008 г. до датата на второто
допълнително споразумение, което е от 13.08.2009 г., банката не е прилагала
лихвен процент 7.65 %, а тези, които съм посочила в колоната ГЛП в таблица
2.2, като съм посочила какво е изменението в графа „разлика“.
Адв. Н.: Значи тази таблица не включва само договорките в лихвените
проценти по споразуменията, а и едностранни промени, които е извършвала
банката? Това ми беше въпросът.
В. л. П.: Да, за 2008 г.
В колона ГЛП съм посочила прилагания от банката ГЛП за съответния
период. Това са всички изменения, независимо по какъв начин са направени,
другите са договорени с анексите.
В. л. П. на въпроси на съда: Само тези до 2008 г. са извън анексите. От
2009 г. започват вече анексите.
Адв. Н.: В самите анекси също се променя и методологията, спрямо
която ще се променя базовия лихвен процент. Според мен това включва не
само договорените промени, а и текущи промени, които са извършвани,
съобразно новата договорка. Вие просто сте посочили всяка лихва, която е
прилагана?
В. л. П.: Да. Банката не е правила нещо различно от договореното.
Първото споразумение, в което е договаряна лихвата е от 13.08.2009 г.
Намира се на стр. 15 от делото. Те договарят лихвен процент 10.15 %, плюс
12-месечен гратисен период. Следващият лихвен период е преди изтичането
на този гратисен период. Очевидно са имали някакви забави и са се
споразумели с банката, за да може банката да води този кредит в редовност.
Адв. Н.: Да, но сте посочили, че се прилага от 07.11.2008 г., а
споразумението е от 13.08.2009 г. Въпросът ми е на каква основа е посочен
този лихвен процент 11.15 % за периода от 07.11.2008 г. до 13.08.2009 г.
В. л. П.: За това може да питате банката.
От 13.09 има почти за всеки период анекси и оттук нататък вече са по
Анексите. 9.97 % е прилаган в този 6-месечен период от 07.03 до 7.10 и след
това започва да се прилага лихвен процент 11.34 %, който е равен на сбора от
базисния лихвен процент плюс 0.84. Базисният лихвен процент в този период
е бил 10.5 %, плюс 0.84, става 11.34 %.
9
Адв. Н.: Значи за този период банката едностранно си е увеличила
лихвения процент?
В. л. П.: Ние в момента гледаме допълнителното споразумение от
14.03.2010 г. На 27.10.2010 г. има допълнително споразумение. Те уговарят
12-месечен период на облекчено погасяване с фиксиран лихвен процент 11.4
% и започват на 07.11.2010 г. да го прилагат, както са се споразумели с това
споразумение.
Адв. М.: В самото допълнително споразумение пише, че
кредитополучателите ползват 12-месечен период на облекчено погасяване,
считано от следващия падеж, защото те имат до 20-то число падежна дата.
Адв. Н.: В допълнително споразумение от 30.11.2011 г. е договорена 0
% редовна лихва. Има 12-месечен облекчен период.
В. л. П.: Вие не четете правилно. В чл. 2 е посочено, че към датата
задълженията по кредита са 88 хил. лв., в т.ч. това е главница и 0 % редовна
лихва. Не е имало просрочена лихва към този момент. Уговорена е
капитализация, защото очевидно е имало само просрочена вноска по
главница. Лихвата е била издължена, затова казвам, че има 0 лв. редовна
лихва. Само главница е имало като задължение. На лист 22 от делото е това
споразумение.
Адв. М.: Това специално допълнително споразумение не изменя
лихвата, а само въвежда 12-месечен период на облекчено погасяване. С това
споразумение се договаря твърда месечна вноска от 850 лв.
В. л. П.: Да, с това споразумение се договаря твърда месечна вноска от
850 лв., съобразно погасителен план към споразумението. И след изтичане на
периода за облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена в периода лихва и след добавянето им се заплаща общия дълг при
ГЛП по договора и допълнителното споразумение. Към това допълнително
споразумение има погасителен план.
Адв. Н.: Въпросът е, че има увеличение на лихвата от 11.04 % на 11.46
%, това увеличение не е в допълнителното споразумение.
В. л. П.: Ама има приложен погасителен план вече към това
допълнително споразумение и там е и лихвата.
Адв. М.: Освен това за този 12-месечен гратисен период натрупаната
лихва се прибавя към главницата, т.е. не ги освобождава.
В. л. П.: Да, добавя се към главницата.
Те договарят погасяване в този период на равни месечни вноски от 850
лв. и никой не казва в тези 850 лв. какво се включва – главница ли, лихва ли,
какво - нищо. Те договарят намалени месечни вноски от 850 лв.
Адв. Н.: Въпросът е лихвата каква е.
В. л. П.: Процентът е от последното допълнително споразумение.
Адв. М.: В тези 850 лв. не влиза лихва и всъщност лихвата за тези 12
10
месеца после се натрупва.
В. л. П.: Процентът няма как да го промени. Процентът е трябвало да
бъде такъв, какъвто е договорен с последното – предното допълнително
споразумение - 11.4 %, а те са прилагали 11.46 %.
В допълнителното споразумение от 2010 г. чл. 20 лихвеният процент е
10.5 %, плюс 0.96 и прави 11.46 % и затова банката е прилагала 11.46 %, т.е.
това е предвидено с предишното споразумение. Просто с това споразумение,
което ние гледаме, няма договорена промяна, а само намален размер на
вноските от 850 лв.
Много са им сложни анексите. Има много споразумения, много
промени и така е до края.
Но дори и така да е, във варианта, който аз съм съставила, аз съм
елиминирала всички анекси, приела съм всички плащания, без значение как
банката ги е разпределяла в нейните регистри и съм направила вариант, в
който съм съставила погасителен план при 7.65 %, 400 лв. облекчено
погасяване. След това годишен лихвен процент 7.65 %, без значение какви
изменения са настъпвали в банката и съм започнала да погасявам вноските по
кредита, както би бил погасителния план първоначално. И всички суми, които
са постъпвали в банката, аз съм ги разпределяла по този погасителен план. И
ако беше действал този погасителен план, първоначално парите на хората
нямаше да им стигнат от един момент нататъка. Имало е надплатена сума с
натрупване. Тя е била надплатена до 07.06.2010 г. Оттам нататък те вече са
нямали достатъчно постъпления, които да погасяват вноските по
погасителния план.
Адв. Н.: Следващата промяна е от 10.11.2012 г. Ние нямаме
споразумение, а има леко намаляне.
В. л. П.: Има намаляване, защото е намален базисния лихвен процент на
01.10.2012 г. на 10.25 %.
Адв. Н.: Това е комбинация от много елементи и се стига дотук.
Разбрах.
По въпрос 3, стр. 17 посочвате 8 952 лв. Това са само падежирали по
погасителния план вноски, които не са платени, така ли е?
В. л. П.: Да, така е. И непадежиралите вноски от 61 хил. лв. остават.
Адв. Н.: По въпрос 5 – как се разпределя дълга по реда главница, такси,
разноски, съответно лихва.
В. л. П.: В таблица 4.2 подробно съм казала как е формиран дълга от
тези 77 хил. лв., които банката търси, как банката го е разпредеЛ. по техните
счетоводни сметки.
Адв. Н.: По въпрос 6 имаме спиране реално на 14.07.2016 г. /стр. 18/ и
след това имаме само няколко плащания.
В. л. П.: Тук съм посочила много таблици, защото по различни начини е
11
извършвано плащането от длъжниците. На 14.06.2016 г. те спират да
използват разплащателната сметка, тъй като я запорират поради някаква
причина и след това те започват да погасяват чрез разчетна сметка за
погасяване на кредит - 498 е тази счетоводна сметка, по която плащанията
спират на 3.11.2020 г.
Погасявали са по три начина – по разплащателната сметка, разчетна
сметка за погасяване на кредит и кюпова сметка. И съм посочила във всяка от
сметките кога последно са спрели да плащат.
Адв. Н.: По разчетната сметка колко са платили? Къде го има?
В. л. П.: Въпросът ми е кога последно са плащали и аз заради това съм
посочила датите на последните плащания. Колко общо са платили по
разчетната сметка не мога да Ви кажа. Мога да Ви кажа общия размер на
плащанията по кредита.
Адв. Н.: В смисъл дали е имало реално плащане или е имало нещо
епизодично?
В. л. П.: Имало си е реално плащане по тази сметка. По тази сметка са
обслужвани и други кредитни продукти. Те са имали и други кредити. И за да
установя колко точно са погашенията по този кредит, защото вноските, които
лицата са правили, са били разпределяни и по други кредитни продукти на
банката. Тя отива и внася 2000 лв., от които 1000 лв. за по този кредит, 1000
лв. са по друг. Аз не мога да отнеса цялото постъпление само по този кредит.
Изследвала съм кои суми банката е събрала само за погашения по този кредит
и съм установила, че общите постъпления от погашенията по този кредит са
131 499.76 лв., а коя сума по коя сметка е какво значение има. На стр. 22 до
стр. 23, таблица 8.1 по дати съм посочила какви суми са отнасяни като
погашения и после с тези суми по таблица 8.1 съм направила погашенията в
моето самостоятелно приложение, което съм направила по първоначален
погасителен план. Съставила съм самостоятелен погасителен план при лихвен
процент 7.65 % и с гратисен период 1 година за първите 12 месеца. И по този
погасителен план съм започнала да извършвам погашения, съобразно
плащанията, които съм описала в таблица 8.1 по дати, съобразявайки тези
дати и тези суми. Стана много сложно, но и на мен ми беше много сложно да
го направя. В таблица 8.1 са всички постъпления, които банката е отнесла по
този кредит – 131 хил. лв. Описала съм по дати всички суми, които банката е
отнесла за погашения по този кредит, защото лицата са плащали и по други
кредитни продукти и тук съм извлякла само плащанията, които банката е
отнесла за погашения по този кредит - 131 499.76 лв. и на тези суми на тези
дати съм направила погашения с този погасителен план първоначален при
7.65 % лихва. Елиминирала съм абсолютно всички споразумения.
Адв. Н.: Въпросът ми е, когато отделяхте постъпленията, които са
правили по банковата сметка за този кредит, водехте ли се от нещо друго,
освен от това какво банката е направила или сте изследвали и посоченото
основание, което е направил вносителя за плащане – по кой договор внася.
12
Това е относно разпределението на сумите.
В. л. П.: Този кредит си има самостоятелен номер. Аз съм съобразявала
какво банката е отнесла по номера на договора.
Адв. Н.: А съобразила ли сте какво основание е посочил самият
вносител, посочвайки основание в платежното – вноска по договор еди кой
си.
В. л. П.: Гледала съм движенията по разплащателната сметка. Банката
просто е ползвала наличността по разплащателната сметка, а те там постъпват
всякакви средства – от трудови възнаграждения, захранване на сметка. Няма
вносна бележка, на която да пише „вноска по кредита“. Докато постъпленията
по кредита са вървели по разплащателната сметка, всичко е било от
разплащателната сметка. Оттам нататък, когато е започнало внасяне на суми
по разчетната сметка, тази разчетна сметка обслужва само и единствено този
договор.
Адв. Н.: Това е докога?
В. л. П.: По разплащателната сметка последното плащане е на
14.11.2016 г. То даже не е плащане, а е имало наличност и банката е събрала
суми. Включително и различни лица са ходили да плащат суми по тази
сметка, не е само кредитополучателката. Ето, на 03.11.2020 г. някакъв Д.П.П.
е внесъл с основание сделка ****. Това е номерът на договора за кредит. Тази
сметка № ****, подробно съм я описала тук, обслужва само и единствено тази
кредитна сделка - ****. Това е след 14.07.2016 г.
Какви са плащанията по дати подробно съм ги описали и в Приложение
1, и в таблица 8.2. До 03.11.2020 г. има плащания по разчетната сметка, а по
разплащателната сметка има плащания до 14.07.2016 г.
Имало е и някаква наличност. Те не са ходили да внасят само вноска по
кредита. До 14.07.2016 г. само от разплащателната сметка са извършвани
плащанията.
Адв. Н.: По 7 въпрос, стр. 20, моля да обясните как стигате до това
заключение, че задължението всъщност е 78 566 лв. като се прилага
първоначално договорения лихвен процент и не се отчитат договорките по
допълнителните споразумения.
В. л. П.: Ами гледайте Приложение 1. Аз съм дала начина на погасяване
в Приложение 1, според договорените условия по първоначално договорените
условия. Съставила съм Приложение 1, в което съм започнала да погасявам.
Съставила съм погасителен план при лихвен процент 7.65 % и с всички суми,
които са постъпили до момента съм започнала да погасявам месец по месец,
ред по ред – наличността на сумата, падежирало задължение. Отразила съм ги
на отделни редове в приложението.
Адв. Н.: Въпросът е, че сумата е свършила към 7.11.2015 г. и оттам
нататък. Как стигнахте до сумата 10 382.50 лв.
В. л. П.: Тук договорът изтича на 01.01.2018 г.
13
Ако не съобразим всички допълнителни споразумения, с които се
удължава срока и всички гратисни периоди, които се дават, първоначалният
договор би приключил на 01.01.2018 г. и аз затова казвам, че към тази дата
01.01.2018 г. биха били налице следните погашения, защото от този момент
всичко вече би било падежирало, каквито и да са били задълженията, защото
приключва договора на тази дата.
В Приложение 1, ред 120 – на тази дата би приключил официално
договора – на 07.12.2017 г. На дата 31.12.2017 г. е последният падеж. Със
сумата, която постъпва на 31.12.2017 г. се вижда какво погасявам, ред по ред,
колко е непогасения остатък към тази дата и има ли надплатена сума към този
момент. На тази дата – 31.12.2017 г. биха били дължими редовна лихва
2521.65 лв., непогасена главница 65 665 лв., лихва върху забавена сума и
непогасена лихва върху забавена сума, защото по първоначалните условия
има лихва върху непогасената главница.
Адв. Н.: Т.е. оскъпяването на този кредит идва от лихвата върху
непогасена главница?
В. л. П.: Точно така. Защото от един момент нататъка започват да се
погасяват само лихвите, защото редът за погасяване е такъв – непогасена
лихва върху забавена сума, редовна лихва, главница. И с постъпването на
сумите, тъй като постъпват по-малки суми, отколкото падежират, започват да
се погасяват само лихвите за забава и заради това остава и непогасена
главница.
До допълнителното споразумение от 2009 г. ние нямаме погасителен
план и аз съставям самостоятелен погасителен план, като разнасям 13 хил. лв.
платени.
Погледнете на Приложение 1 на страницата, която приключва на 120-та
вноска на 07.12.2017 г. При първоначалния погасителен план, ако всичко
редовно беше издължавано, щяха да се дължат 100 хил. лв. главница и
48 183.33 лв. лихва. До тази дата обаче са внесени 115 хил. лв. 131 хил. лв. да
внесени общо, но те са внесени след крайния падеж.
Има плащане и след крайната дата по първоначалния договор.
Последното плащане е на 3.11.2020 г., а договорът приключва на 31.12.2017 г.
и затова Ви казвам какви са постъпилите суми до 31.12.2017 г. И вече оттам
нататък са останалите плащания след тази дата.
Адв. Н.: Въпросът ми е такъв, че по основния договор, по който вещото
лице прави алтернативен погасителен план излиза, че общата сума е 148 хил.
лв. и е платена, ако бяха редовно плащани. Обаче така се получава, че те
плащат 131 хил. лв. и в момента дължат още 80 и няколко хил. лв. В резултат
на това задачата, която е поставена в полза на потребителя да не бъде
отчитано увеличение на лихвения процент и т.н., а реално се получава в
негова вреда, защото тези допълнителни споразумения всъщност не се
зачитат, а те са ги спазвали тях, нали така?
В. л. П.: Този вариант Вие го искахте. Аз елиминирах всички
14
допълнителни споразумения. Съобразявам само първоначалния погасителен
план с първоначално уговорената лихва без да зачитам и гратисните периоди,
които са били уговорени със споразуменията и без да зачитам намалените
вноски. Аз ще изчисля всичко, което ми кажете, но така ми е поставена
задачата.
Адв. Н.: Считам, че следва да се постави допълнителна задача на
вещото лице. Мисля, че задачата е изпълнена, но проблемът е такъв, че
реално, ако съдът приеме нашите искания за нищожност на всички
допълнителни споразумения, но не и нищожност на целия договор за кредит,
се получава така, че ако съдът приеме, че лихвата е била такава по
първоначалния договор за кредит, реално този вариант е във вреда на
потребителя. Затова искам да се постави друга задача.
Има неизпълнение на поставените задачи, но аз искам и да формулирам
допълнителна задача в тази връзка.
Първото неизпълнение е, че липсва отговор на въпроса как е формиран
основния лихвен процент и евентуално неговата промяна по първоначалния
договор с „ДЗИ Банк“.
Второ, не е посочен начина, по който се определя базовия лихвен
процент на „Пощенска банка“, на „Юробанк“. Има позоваване на някакви
решения, с които ние не сме запознати, не са приложени към настоящия
договор, а и вещото лице не можа да посочи методика, начин, по който се
формира конкретно всяка една промяна.
Трето, до 14.06.2016г. вещото лице не е отчело извършените плащания
по сметката с основание, вноски по този договор за кредит, а е отчето
единствено отчисленията, които банката прави от наличните суми по
сметката, поради което искам вещото лице да извърши подробно заключение,
с което да отговори на въпроса с какви вноски е погасяван договора за
кредит, като изрично посочи и тези, с които е посочен като основание за
вноската конкретния договор за кредит.
С допълнителната задача, моля да бъде изчислено задължението по
договора за кредит при условията, при които лихвеният процент е бил
съгласно първоначалния договор за кредит и като впоследствие се съобрази с
договорения срок за кредита в допълнителните споразумения до 2027 г.,
договерният лихвен процент само в частта, в която е намален, а не увеличен,
което е във вреда на потребителя…
Адв. М.: Вие искате да съчетаете нищожност на допълнителните
споразумения, но частична.
Адв. Н.: Аз искам пълна нищожност, но ако съдът приеме нещо друго…
Искам да завърша моето искане. Едното, което искам, е пълна
нищожност на всичко. Второто, което е, изцяло на допълнителните
споразумения.
Искам да довърша искането си - вещото лице да отчете лихвите, само
15
тези, които са понижени от първоначалния договор, а не тези, които са
увеличени, защото в противен случай изпада в неизпълнение, при условие, че
е имало налична договорка и да бъде отчетен и размера на вноската в
допълнителните споразумения, които променят размера на вноската. Защото,
когато ги игнорираме тези споразумения, те се оказват в задължение да
плащат прекалено голяма вноска, която те не са имали задължение да я
плащат и в момента в интерес на потребителя, госпожо съдия, е да се изчисли
тази задача, за да се види какво е задължението. Обяснявам с две думи -
лихвен процент при първоначалния договор за кредит и последващите
договорени лихвени проценти в посока намаляване, съобразяване с размера
на вноската по допълнителните споразумения и договорения срок до 2027 г.
Това ми е искането за допълнителната задача.
В. л. П.: Как да направя погасителен план при тези условия? Когато
става въпрос за погасяване, правим един погасителен план и започваме да
погасяваме по него.
Адв. Н.: Като отчетете договорката, при която са се разбрали, само не
отчитате увеличението на лихвения процент над 7.65 %.
В. л. П.: Съпоставила съм годишния лихвен процент, прилаган от
банката с първоначалното уговорения и казвам къде е била разликата. Вие
искате там, където лихвеният процент е 11 %, аз да приема 7.65 %, там,
където е 9 %, аз да приема 7.65 %. Там, където обаче е 6.803 %, да приема
6.803 %.
Адв. Н.: Да, това искам. Да приемете лихвените проценти, които са в
интерес на потребителя.
В. л. П.: Т.е. за всеки отделен месечен период аз да правя нова
анюитетна вноска?
Адв. Н.: Имаме 11 споразумения.
В. л. П.: Опитвам се да разбера как точно да го направя този
погасителен план.
Адв. Н.: Стр. 15, таблица 2.2 трябва да се приложат лихвените
проценти, като всяка лихва над 7.65 %, да не бъде приемана, а да бъде
прилагана 7.65 %.
Искам от допълнителните споразумения да се приложи всичко друго
без повишението на лихвения процент, което е извършвано едностранно и
незаконно и това е нашата защита. И също да се съобрази размера на
вноската, който е договорен в допълнителните споразумения.
Защото, ако приемете примерния погасителен план, изготвен от вещото
лице по Приложение 1, той реално не е в полза на потребителя и не е
договарян.
В. л. П.: Този примерен погасителен план по Приложение 1 не е във
вреда на потребителя. Въпросът е, че вноските не са внасяни навреме. Има
периоди, в които те изобщо не са внасяли суми. В тези периоди наказателната
16
лихва при кои условия да я изчислявам? Трябва ли изобщо да изчислявам
наказателна лихва?
Дала съм отговор на въпроса, ако нищо друго не погасяваме, а само се
погасят задълженията – това е въпрос 20.
Адв. Н.: Да, по този въпрос има отговор. Това е при нищожност на
договора, а сега искаме друг вариант – да се отчетат допълнителните
споразумения, но без лихвата, която е над 7.65 %.
В. л. П.: Какво да правим с наказателната лихва в периодите, в които
няма да има вноски?
Адв. Н.: Как е формиран 7.65 % лихвен процент и при какви условия би
могъл да се променя, защото пише, че може едностранно да се променя. Тя не
е променяна.
Хипотезата е във връзка с нищожност на първоначалния договор за
кредит, което аз пледирам и това, че банката има право да променя
едностранно лихвения процент. Това, че не го е променила, не го прави, че не
е нищожен. Това е моята теза. При първия договор не го е променила, но при
приподписване на договора с „Пощенска банка“ го променя едностранно. С
„Юробанк“ има сключено допълнително споразумение № 2, така че нямаме
отговор на вещо лице по първия договор относно правото на банката да
променя едностранно договора, както го цитирах, и се позовава на Общите
условия, които не са ни предоставени.
Адв. М.: В договора пише при какви условия – промяна на пазарните
показатели. Какво да Ви каже вещото лице?
Адв. Н.: Аз искам отговор на този въпрос.
Обосновавам и третия въпрос, при условие, че съдът не приеме
нищожност на целия договор за кредит и счете, че нещо може да бъде по по-
добър начин за потребителя, аз считам, че само така може да бъде защитен
интереса на потребителя. Всичко друго е в негова вреда. Затова искам да се
направи това изчисление, за да може съдът вече да прецени кое е най-
правилния вариант, защото към момента такъв вариант няма. Сега възникна
този вариант.
Предвид изслушаната експертиза и резултатите от тази експертиза,
считам, че този допълнителен въпрос е от съществено значение.
Адв. М.: Но няма такива възражения, няма такива твърдения.
Госпожо Председател, считам искането за повторно изготвяне на
заключението по въпроси, които аз не разбрах, за абсолютно неоснователно,
поради следното: на първо място, по отношение на възможността за
едностранно променяне на първоначалния договор за кредит, сключен с „ДЗИ
Банк“, условията, при които това може да се осъществи са посочени. Би
могло евентуално, но факт - не е осъществено, са посочени в самия договор
като се акцентира на промяна в пазарните условия. Няма как вещото лице да
отговори на въпрос при какви евентуално промени на пазарните условия биха
17
били съобразени и до какво би довело. Изготвянето на такова хипотетично
заключение, освен че не би могло да бъде точно като отговор, е и извън
предмета на делото, тъй като касае въпрос, който не е релевантен. Разбирам,
че се твърди нищожност на договора, но тази нищножност ще се обоснове
или на принципната възможност, или на липсата на такава, а не на начина, по
който евентуално би могло да бъде осъществено.
По отношение на въпроса, касаещ методологията, вещото лице е
посочило как точно, с кои решения са изменени лихвените проценти. Какво е
взето предвид, аз не знам дали въобще вещото лице има достъп до такава
информация, но процесуалният представител на ответниците иска вещото
лице да му напише методология, което няма как да се случи. Методологията
на банката, такава, каквато е – ясна, неясна, разбираема, неразбираема, е
публикувана на сайта на банката и вещото лице не може да си прави свободни
интерпретации, за да прецени кой, какво и как е направил. Отговорът, който е
даден е абсолютно достатъчен. Освен всичко останало, в експертизата е
посочено, че при всяко решение на комитета на банката се наблюдава
изменение на съответните индекси и част от тях, които обосновават
увеличението на базовия лихвен процент. Това е дадено изрично като част от
заключението.
И на последно място, по отношение на допълнителната задача, нека не
превръщаме защитата на потребителите в изправяне на банката на клада, едва
ли не. Или се спазват допълнителните споразумения, или не се спазват.
Защото не може Вие да поискате да Ви се зачита лихва, която е по-ниска от
първоначално уговорената, при уговорена по-висока от допълнителното
споразумение, която обаче е уговорена с оглед на други условия –
увеличаване на лихвата след някакъв гратисен период, например. Защото
това, което страните са договорили по допълнителните споразумения има и
икономическа логика и Вие не може да искате да избягате от тази
икономическа логика, само защото доверителите Ви не искат да си плащат
задълженията. Така че тази задача считам за абсолютно недопустима.
В. л. П.: Само не ми е ясно, не мога да посоча как е формиран лихвеният
процент от 7.65 % от „ДЗИ Банк“.
По направените искания за поставяне на допълнителна задача на
съдебно-счетоводната експертиза съдът счита, че първите два въпроса
относно определяне на лихвения процент са били поставени към
първоначалната експертиза и следва да се даде отговор, като по втората
задача вещото лице следва да посочи кои от тези увеличения на лихвения
процент са с решения, да посочи с кои решения и какво може да се установи
за начина, по който лихвата е увеличена цифрово – как си взаимодействат
показателите с изменението.
По въпроса за допълнителната задача, съдът намира, че излиза извън
предмета на доказване, очертан от твърденията на страните и от служебното
18
задължение на съда. Допълнителната задача е неотносима към предмета на
доказване, доколкото такъв начин на изчисление не съответства на
релевирани възражения от ответната страна.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
С оглед представената от вещото лице справка-декларация по чл. 23, ал.
2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията
и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на вещото лице М.
П. следва да бъде определено окончателно възнаграждение в размер на
2030.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно-счетоводната експертиза със задължението на вещото
лице да доизпълни задачата в следния смисъл:
1/ Как е формиран основния лихвен процент и евентуално неговата
промяна по първоначалния договор с „ДЗИ Банк“;
2/ По какъв начин се определя базовия лихвен процент на „Пощенска
банка“ и на „Юробанк“, като вещото лице следва да посочи кои от тези
увеличения на лихвения процент са с решения, да посочи с кои решения и
какво може да се установи за начина, по който лихвата е увеличена цифрово –
как си взаимодействат показателите с изменението;
Двете задачи следва да се доизпълнят в рамките на поставените
въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице М. П. в
размер на 2030.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице М. П. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в размер на 1600.00 лв., от
внесения от страните депозит.
(Издаден РКО по вносни бележки, както следва: от вносна бележка от
05.01.2022 г. - 400 лв.; от вносна бележка от 06.01.2022 г. – 200 лв.; от
вносна бележка от 22.02.2022 г. – 400 лв. и от вносна бележка от 14.02.2022
г. – 600 лв.).
ЗАДЪЛЖАВА ответниците да довнесат по сметка „Вещи лица и
гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 430.00 лв. в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
За събиране на доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 2.11.2022
година от 11:00 часа, за която дата и час ищецът, ответниците и вещото лице
19
П. са уведомени от днешно съдебно заседание, а третото лице-помагач на
ищеца – по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:51
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
20