Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на първи юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1289
по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Кайрос-1“ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление – гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“№9, представлявано от управителя И.Т.П. против заповед №
0340419/22.04.19г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена
от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-София, с която е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- ресторант
„Качамак“, находящ се в гр.София, ул.“Неофит Рилски“62 и забрана достъпа до
него за срок от 7 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ и чл.187 ал.1 ЗДДС. Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че при
извършената проверка неправилно е констатирано, че свидетелството за
регистрация на монтираното в обекта фискално устройство не се съхранява в
търговския обект, като тази констатация не съответства на действителната
обстановка. Твърди и че изложените в заповедта мотиви са бланкетни,
неоснователни и несъответстващи и несъобразени с нарушенията. Твърди и че с
наложената ПАМ се засягат интересите на трети лица, към които са поети
ангажименти за организирани мероприятия. Твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като нарушава принципа за съразмерност по чл.6 АПК.
Счита, че налагане на ПАМ без и до момента да е издадено НП обезсмисля разпоредбата
на чл.187 ал.4 ЗДДС. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответната страна – директор
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител, в
писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №
0340419/22.04.19г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-София, с
която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски
обект- ресторант „Качамак“, находящ се в гр.София, ул.“Неофит Рилски“62 и
забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ и
чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0392652/22.03.19г. се
установява, че на 22.03.19г. при извършена проверка в търговски обект-
ресторант „Качамак“, находящ се в гр.София, ул.“Неофит Рилски“62 е констатирано,
че в обекта е налично монтирано, технически изправно, функциониращо, с
изградена дистанционна връзка с НАП фискално устройство, като в обекта не се
съхранява и не е представена за проверка книга за дневни финансови отчети за
текущата 2019г. от устройството. При проверката не са представени и паспорт,
свидетелство за регистрация, договор за наем, документ за собственост на
търговския обект. Констатирано е и че разчетената касова наличност от ФУ е 530.20лв.,
фактическа наличност- 75.10лв., т.е. разлика от 455.10лв., която представлява
извеждане на пари от касата, извън случаите на продажба, и не е отразено чрез
отчета служебно изведени. За извършена контролна покупка, заплатена в брой, е
издаден фискален бон. В обекта не е установен управителя на дружеството или
упълномощено от него лице. В протокола е посочено, че на 28.03.19г. са
представени книга за дневните финансови отчети за текущата 2019г. и
свидетелство и паспорт на ФУ.
От АУАН № 0340419/28.03.19г.
се установява, че е съставен на търговеца за това, че не съхранява в търговския
обект и не се представя при проверката книга за дневни финансови отчети за
2019г., с което е нарушил разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 от Наредба №
Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите. За констатираните по време на
извършената проверка нарушения са съставени и АУАН № 0340418/28.03.19г., №
0340420/28.03.19г. и № 0340421/28.03.19г. Срещу съставените актове
жалбоподателят е подал възражения, в които твърди, че неправилно е отразена
фактическата обстановка и моли за допълнителна проверка.
От заповед №0340419/22.04.19г.
се установява, че директорът на дирекция „Контрол” в ТД на НАП София е приел,
че от събраните доказателства се установява извършването на нарушение, което
изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ ЗДДС и на основание чл.186 ЗДДС е
наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант
„Качамак“, находящ се в гр.София, ул.“Неофит Рилски“62 и забрана достъпа до
него за срок от 7 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“д“ и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер указва значимостта на охраняваното
обществено отношение, като неспазването на задължението за съхраняване на
документите, издавани от и във връзка с фискалното устройство, в случая книгата
за дневните финансови отчети за текущата година, води до негативни последици
при провеждането на контрол от страна на органите на НАП, тъй като липсата на
книгата прави невъзможно установяването на множество факти, от които да се
заключи, че ФУ работи при спазване изискванията на Наредба № Н-18/2006г. и по
конкретно- информация относно дневните и месечни финансови отчети отпечатани от
ФУ, относно дните, в които е работил и дните, в които обекта не е работил,
стойността на служебно въведените и служебно изведените суми, дните, в които ФУ
е било на ремонт и др.; липсата на книгата води до извод за ненадеждна
отчетност на ФУ, въведено за работа в обекта. Органът, издал оспорения акт е
посочил, че дружеството е следвало да организира воденето на по-прецизна
отчетност и да упражнява по-строг контрол върху документите, издавани от и във
връзка с въведеното в експлоатация ФУ, като с извършеното бездействие се създават
предпоставки за извършване на множество други нарушения на реда за регистриране
и отчитане на продажбите чрез касовия апарат, за неяснота относно действително
реализираните приходи от продажби като предпоставка за данъчно облагане по реда
на ЗКПО и ЗДДС. Посочил е, че с оглед вида на вредата, а именно да се избегнат
и осуетят всякакви опити за нередовното и непоследователно водене на
документацията и несъхраняване на документи, свързани с ФУ, с налагането на ПАМ
не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която се издава- промяна в начина на извършване на дейността и
реда и условията за нейната отчетност в конкретния обект, като прекия резултат
е правилното отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за
фиска.
С жалбата са представени
свидетелство за регистрация на ФУ, договор за техническо обслужване и ремонт, както
и договор за наем, съгласно който жалбоподателят е наемател на обекта, в който
е извършена проверката.
От представения от
ответната страна АУАН № F479178/28.03.19г. се
установява, че е съставен на дружеството за това, че на 22.03.19г. при
извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС
–ресторант „Качамак“ е установено, че в обекта не се съхранява и не е
представен за проверка прономерован и прошнурован кочан с касови бележки, като
в книгата за дневни финансови отчети за текущата 2019г. на монтираното в обекта
ФУ не е вписан крайния и начален номер на заверен кочан с касови бележки, с
което е нарушил чл.35 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № 0340419/28.03.19г. е установено, че е извършено
от търговеца нарушение на чл.42, ал.1,
т.4 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а
именно в проверявания обект не се съхранява и не се представя за проверка книга
за дневни финансови отчети за текущата година- 2019г. от наличното в обекта фискално
устройство, за което в чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание
- глоба или имуществена санкция.
Безспорно
неизпълнението на посоченото задължение е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест
на административно – наказващият орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл.186, ал.1 т.1
ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение.
Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и обоснован, за
да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията
визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва
да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушения.
В обжалваната заповед са
изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка, които не
кореспондират с констатациите на органите, извършили проверка в търговския
обект.
При извършената
проверка е констатирано нарушение от търговеца на разпоредбата на чл.42
ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, тъй като не е изпълнил
задължението си да съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови
отчети за текущата 2019г. и да я представи на контролните органи при
извършената проверка на 22.03.19г. В заповедта за налагане
на ПАМ е прието, че по време на извършването на проверката в обекта продължила
от 16.00ч. до 17.00ч. на 28.03.19г. не се е явил управителя или упълномощено
лице, който да представи книгата за дневните финансови отчети за текущата
година. Така приетото в заповедта противоречи на отразеното в протокол №
0392652, че на 28.03.19г. се е явил управителят на дружеството И.П. и е представил
книга за дневните финансови отчети за текущата 2019г., както и свидетелство и
паспорт на ФУ. Приетото противоречи и на посоченото в представения по делото АУАН № F479178/28.03.19г.,
че в книгата за дневни финансови отчети за текущата 2019г. на монтираното в
обекта ФУ не е вписан крайния и начален номер на заверен кочан с касови
бележки.
Оспореният акт –заповед за налагане на ПАМ е издадена на 22.04.2019г., т.е.
след като търговецът е представил на проверяващите книгата за дневните
финансови отчети за 2019г., като в акта за налагане на мярката не са
изложени мотиви относно необходимостта от прилагането й и за предотвратяване
извършването на какви нарушения е приложена.
Както бе посочено
по-горе преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера й и има превантивно действие – да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна нарушителя,
като изводът за съществуване на такава възможност следва да е мотивиран и
обоснован. В конкретния случай липсват мотиви относно налагането на ПАМ и за
предотвратяване извършването на какво нарушение е наложена тя. От момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от
който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически обосновано, защото прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на
една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл.6, ал.2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Установеното нарушение с АУАН е за това, че
дружеството не съхранява книгата за дневни отчети. Книгата е била представена
на 28.03.19г. на проверяващите, което обстоятелство изрично е отразено в
изготвения от тях протокол, поради което и целта на
закона е изпълнена и наложената ПАМ се явява постановена в противоречие на тази
цел. Обстоятелството дали книгата е водена или не съобразно изискванията е
ирелевантно в случая.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
чл.59 ал.2 т.4 АПК, като органът издал акта не е обосновал необходимостта от
налагане на ПАМ, а и от събраните по делото доказателства се установи, че целта
на закона е изпълнена. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 0340419/22.04.19г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП-София, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване
на търговски обект- ресторант „Качамак“, находящ се в гр.София, ул.“Неофит
Рилски“62 и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“д“ и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: