Определение по дело №525/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2363
Дата: 17 юни 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 129

Номер

129

Година

8.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.23

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Борисов

дело

номер

20114100600312

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда постановена по НЧХД № .../2010 от ВТРС ,подсъдимата И. П. Й. е призната за виновна в това, че на 10.01.2010 година в гр.П. ,публично е казала и извършила унизителни неща за честта и достойнството на Й. П. Й. в негово присъствие като го нарекла "глупак и простак",и му ударила плесник.Осъществила била по този начин състав на пресътпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.На осн. чл.78А от НК била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2000 лева.Осъдена била да заплати на тъжителя сумата от 3000 лева неимуществени вреди,в едно със законната лихва от деня на деянието както и 378 лева направени разноски от Й. Й..В полза на ВТРС е осъдена да заплати 120 лева дт върху уважения размер на гр.иск.Районния съд е оправдал подсъдимата за това тя да е обидила и изрекла думата "говедо" и я оправдал за това.В мотивите излага ,че деянието е доказано и от обективна и от субективна страна. Налице били преки очевидци като свидетелите Д. и В., както и И. Й. И. и И. Г. И., които след разпит заявяват, че са станали свидетели на разменени обидни реплики между страните и на ударен един плесник от страна на подсъдимата към тъжителя. ДеянÞето било извършено на публично място и казаните обидни епитети, от гледна точка на моралните норми за човешко поведение, изразявали едно отрицателно мнение на подсъдимата към положителна себеоценка на частния тъжител и неговата репутация. Приложил разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като били налице нейните изискуеми характеристики и определил наказание "Глоба" в размер на 2 000 лева. Уважил гр. иск за сумата от 3 000 лева, като преценил, че тя напълно отговаряла на извършеното общественоопасно деяние от гледна точка на личната и индивидуална особеност на страните.

Недоволна от присъдата останала подсъдимата И. П. Й., която обжалва същата и счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли съда да отмени същата и да я признае за невинна, като алтернатива предлага да се отмени и върне за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че жалбата е подадена за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, а в присъдата съдията бил преквалифицирал деянието по по-тежък състав по чл. 148, ал. 1, т. 1 и я признал за виновна по това обвинение. Цитират се решения на ВКС в тази насока. Също така намира, че по делото не били изяснени обидните реплики, като заявява, че тя не е казала тези думи и не е ударила шамар на тъжителя.

В съдебно заседание поддържа това си становище и моли за справедливо решение.

Тъжителят не се явява, чрез своя пълномощник е депозирал молба, с която се изразва неговото становище, а именно, че присъдата на ВТРС е законосъобразна и правилна, приети били доказателствата по делото, които установявали наличието както на изречените обидни думи, които уронили честта и достойнството на Й. Й., а така също и нанесения шамар. С оглед създадената към него момент ситуация на починал близък, в деня на погребението, той е бил унизен пред събралите се на мястото близки и съседи. По този начин това допълнително утежнило неговото душевно състояние и уронване на достойнството му.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира за безспорно установено следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от РС правилно относно деня, наличието на тежък момент, а именно смъртта на майката на тъжителя Й. Й.. Двамата с подсъдимия са роднини, като нейният бивш съпруг - починал, е брат на тъжителя. Отношенията между двамата - тъжител и подсъдима, били лоши. На 10.01.2010 г. тъжителят с организирана катафалка и превоз на ковчега на своята майка отишли до гр. П. Т. от С., където решил да извърши погребението, като за целта казал на шофьора на катафалката да кара към къщата, където била родена починалата. Установили, че тя е заключена и започнали да чукат по вратата и да хлопат по прозорците. Подсъдимата била в дома заедно със своите деца - свидетелите В. Й. и П. Й.. Подсъдимата звъннала на полицията, за да ги уведоми, че някой иска да проникне в къщата по насилствен начин. Това сторил и тъжителят, като заявил, че И. Й. не отваряла къщата, за да пренесе ковчега на своята майка в нея. Пристигнали на място свидетелите И. И. и И. Г. И. - служители като полицаи в РУП П. Т.. И. Й. И. прескочил през оградата и тогава се появила подсъдимата. Било й заявено, че трябва да осигури достъп и да отвори вратата. В същия момент, когато тя отваряла вратата влязъл и започнал да се кара на И. тъжителят Й. Й.. Започнал скандал. Двамата свидетели - полицаите възприели обидни реплики от двете страни и закани между тях. Сцената била много грозна според свидетелските показания. Единствените реплики, които чули останалите свидетели пред дома на починалата и на живущата към него момент в него И. Иванова били "глупак" и "простак". Никой не уточнява какви са думите от тъжителя към нея, но не си спомняли да били обидни. В тази препирня между двамата подсъдимата се пресегнала и зашлевила един шамар на Й.. Това е фактическата обстановка, която категорично се потвърждава от свидетелските показания, включително и относно шамара, от свидетелите В. и П. Й. - деца на подсъдимата И. Й..

При това положение РС правилно е признал подсъдимата И. П. Й. за виновна да е казала и извършила унизителни неща за честта и достойнството на Й. Й. в негово присъствие, публично ,в деня на погребението на майката на Й.. Правилно е квалифицирано деянието по чл. 148, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК като е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и й е определил наказание "Глоба". Налице са всички предпоставки за това даващи възможност при извършване на такова деяние да се приложи разпоредбата на цитирания текст от НК. РС неправилно обаче е подходил при определяне размера на глобата, като се е позовал на разпоредбата на чл. 78а НК след изменение на същата в бл. 26/2010 г., където наказанието е от 1000 до 5000 лева. Настоящият състав счита, че глобата като размер следва да бъде в минимален размер какъвто се явява 500 лева, тъй като деянието е осъществено на 10.01.2010 г., а изменението е от април месец на същата година. По старата редакция глобата, която е била в сила е в размерите от 500 до 5000 лева, като счита, че този размер е подходящ с оглед обществената опасност на самото деяние, като взема предвид родствените отношения между страните, поведението и на тъжителя спрямо желанието му да влезе в дома без да се е обадил и да се разбере с подсъдимата, независимо от влошените им отношения.

Съдът счита, че гр. иск за претърпените неимуществени вреди в резултат на това деяние е изключително и силно завишен. Независимо че в случая не може да бъде приложена реторсия относно обидите поради липса на доказателства за изречени реплики от страна на тъжителя, а е ясно, че е имало пререкание между тях и това поведение е укоримо както от страна на подсъдимата, така и от страна на тъжителя. Следва да се има предвид, че нанесеният плесник от страна на И. Й. не е от категорията на този вид телесни повреди, които да са предвидени като квалификация по реда на чл. 130 НК, а е свързан с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 НК и представлява извършване на нещо унизително за честта и достойнството на Й.. Следва да се има предвид също така при определяне на този размер за претърпените неимуществени вреди, че този шамар е ударен в следствие на пререканията между двамата и създадената ситуация около погребението на майката на Й.. Размерът на този иск следва да бъде сведен до 200 лева, който подсъдимата следва да заплати на тъжителя, а в останалата част до 3000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съгласно разпоредбите на ЗЗД настоящият състав намира, че това е справедливата сума като обезщетение, която следва да се заплати на тъжителя. В тази насока следва да бъде изменен и размерът на държавната такса, която подсъдимата следва да заплати по сметка на ВТРС в следствие измененият размер за уважаване на гр. иск и тя трябва да бъде 15 лева.

В останалата част въззивната инстанция намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Присъда № .../........ г. постановена по НЧХД .../2010 г. по описа на ВТРС в частта относно наложеното административно наказание "Глоба", като намалява размера от 2000 на 500 /петстотин/ лева, който подсъдимата следва да заплати на основание чл. 78а, ал. 1 НК.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно присъдената сума, която подсъдимата И. П. Й. следва да заплати на Й. П. Й. за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението от 3000 на 200 /двеста/ лева, в едно със законната лихва считана от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта за държавната такса, която следва да заплати И. П. Й. върху уважения гр. иск от 120 лева на 15 /петнадесет/ лева по сметка на ВТРС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ч╦ЕНОВЕ:

Решение

2

B32644DA658D2EF4C22578C30024D342