Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 15.01.2014 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав в публично съдебно
заседание на десети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
при
участието на секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1863 по
описа на Софийски градски съд за
Предявени са искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Правото произтича от обстоятелствата, че с оглед
твърденията на ищеца, че на 10.05.2010 г. между ищеца и ответника ЮЛ е сключен
договор за отсрочено плащане с нотариална заверка
на подписите, като договорът бил подписан и от ответниците ФЛ, които като
гаранти се задължили солидарно с дружеството ответник да заплатят в срок до
10.03.2011 г. сумата от 94 481.72 лв., представляваща сбор от задължения по 107
фактури, издадени от ищеца за доставени по заявка на ответника ЮЛ, стоки. Сочи,че
ответниците не изпълнили задълженията си в уговорения срок, поради което ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумите
по споразумението. По образуваното гр.д.№48288/11 г. на СРС, 49 с-в, била
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за солидарно заплащане на
сумата от 94 481.72 лв. главница и на сумата от 6 5480.18 лв. обезщетение за
забава за периода 10.03.2011 г. - 10.11.2011 г., като в дадените срокове
ответниците възразили срещу заповедта за изпълнение. Предвид изложеното се иска
от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че по отношение на ответниците „К.Т." ООД, Х.П.Б. и К.П.К., че съществува вземането на „Т." ООД, за главница, лихви и разноски по
издадения изпълнителен лист в заповедното производство и те .дължат солидарно заплащане на сумите по заповедта
за изпълнение.
Ответникът ЮЛ не заявява
становище.
Ответниците ФЛ посочват, че не
се установява наличие на задължение по посочените от ищеца фактури, които са
подписани от лица, които не са имали представителна власт по отношение на
дружеството ответник, респективно не се
установява ищецът да е извършил доставките, посочени във фактурите.
Навеждат доводи, че дори и да се установи, че дружеството ответник е дължало сумите по споразумението, то
исковете срещу ответниците ФЛ са неоснователни, тъй като са подписали
споразумението като поръчители, а ищецът е предявил иска си след изтичане на
преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Съдът приема за безспорно
установено по делото, че между страните по делото е сключено процесното споразумение,
представляващо договор за отсрочено плащане на 10.05.2010г. Договорът е с
нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за
погасяване на сумата от 94 481,72лв. Безспорно обстоятелство по делото е и
образуваното гр.д.№48288/11 г. на СРС, 49 с-в, по което след представяне на
договор отговарящ на изискванията на чл.417, т.3 от ГПК, е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата от 94
481.72 лв. главница и на сумата от 6 5480.18 лв. обезщетение за забава за
периода 10.03.2011 г. - 10.11.2011 г., като в дадените срокове ответниците
възразили срещу заповедта за изпълнение.
Съдът е указал
доказателствената тежест на страните, като за ищеца е да установи, че
съществува твърдяното вземане срещу ответниците и същото е изискуемо, а в
тежест на ответниците е да установят, че
са заплатили задълженията си.
По
делото безспорно бе доказано, че между „Т." ООД и първият ответник „К.Т." ООД са сключени договори за
покупко-продажба на стоки, за които от
страна на ищеца са издадени 107 броя фактури (представени по делото),
подробно посочени в Приложение № 1 към Договор за отсрочено плащане от
10.05.2010 г. между страните.
Ответниците Х.Б. и „К.Т.”
ООД оспорват извършените доставки, което твърдение е въпреки признанието,че се
дължат сумите по процесните фактури, материализирано в сключеното между
страните споразумение за разсрочване на плащането.Излагат се съображения,че
събраните в хода на производството гласни доказателства не сочат на реално
извършване на доставките. По отношение на гарантите физически лица по договора,
обосновава тезата, че отговорността им по договора за отсрочено плащане попада
в хипотезата на поръчителството по чл.138 от ЗЗД. Като гаранти отговаряли спрямо
кредитора в рамките на максималния срок от 6 месеца след падежа на главното
задължение, при условие,че кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на този срок,за което сочат приложение на чл.147, ал.1 от ЗЗД и настъпила
преклузия в полза на гарантите по договора и крайният срок за предявяване на
иска срещу тях бил изтекъл на 10.09.2011г.-2м. преди ищецът да предприеме
действия против главния длъжник. Претендира погасяване на поръчителната
отговорност.
За изясняване на делото
от фактическа страна, съдът по искане на ищеца е допуснал изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която приема като неоспорено от
страните.
Видно от констатациите
на експерта, след извършена проверка в счетоводствата на ищеца и ответника и от
данъчните документи на ответника, представени в НАП, се установява следното: фактурите са двустранно подписани, като ответното
дружество „К.Т." ООД е осчетоводило
същите, отразило ги е в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и
е ползвало данъчен кредит за тях. Установено е,че ответникът „К.Т."
ООД е ползвал данъчен кредит за ДДС по процесните фактури.
По делото са събрани
гласни доказателства на свидетели за установяване предаването на стоката от
страна на ищеца и получаването им от страна на представител на ответника.
При разпита на св.Й. се
установява, че като управител на склад не издава фактури, а те му се носят от
клиента за предаване на стоката,след като магазинът е издал фактура. Копие от
фактурата оставала при него, като клиентът се разписвал при касиера, че е взел
стоката.
Св. Т. от своя страна
като снабдител при ответника „К.Т." ООД не отрича,че от ищеца са
пазарували ел.материали,но изразява съмнение за извършени 104 покупки за 4
месеца.Заявява,че не са извършвали толкова големи покупки.
Предвид събраните в
хода на производството доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Между
„Т." ООД и първият ответник „К.Т."
ООД са сключени договори за покупко-продажба на стоки, за които от страна на ищеца са издадени 107 броя фактури
(представени по делото), подробно посочени в Приложение № 1 към Договор
за отсрочено плащане от 10.05.2010 г. между страните. В подписания между
страните договор от 10.05.2010г. ответникът е признал задължения за заплащане
на суми по издадените фактури по доставки на стоки.
Видно
от констатациите на приетата по делото ССЕ, установено е по делото
осчетоводяването на фактурите издадени от ищеца на брой-107 в счетоводствата на
и на доставчика и на получателя на стоката.Нещо повече, ответникът е упражнил
правото си на данъчен кредит по издадените фактури, което установява реалност
на доставките извършени от ищеца, удостоверени веднъж с осчетоводяването им в
счетоводството си и веднъж с упражняване на правото на данъчен кредит, което е
потвърдено от данъчните органи при възстановяване или прихващане на
ДДС.Становището на настоящия състав е в съответствие на трайната съдебна
практика, че осчетоводяването на фактурите представлява акт на потвърждение на
задълженията по тях от ответното дружество, независимо от други обстоятелства.
Без значение е дали лицата, подписали
фактурите за първият ответник, са имали или не представителна власт. В този смисъл чл. 301 от ТЗ предвижда, че
ако са извършени действия без представителна власт от името на търговец, те
пораждат действия за него, освен ако веднага след узнаването за тези действия
търговецът възрази срещу тях. Предвид изложеното, съдът не приема за
основателно възражението на ответника „К.Т." ООД относно
валидността на процесните фактури, т.к. същото е направено едва в хода на
съдебното производство, а осчетоводяването на фактурите е извършено в предходен
момент. В тази връзка се налага извода,
че ответниците не са възразили, а напротив приели са договореното, следователно съгласили са се да приемат
правните последици от тези действия.Фактът, че стоките, подробно описани в
гореспоменатите 107 бр. фактури, са доставени от „Т." ООД и приети от „К.Т."
ООД е безспорно доказан освен със
заключенията на вещото лице, така и със свидетелските показания на разпитаните
по делото двама свидетели - П. Й. и С. Т.. Първият, като служител в „Т."
ООД, подробно разясни как са се извършвали сделките и начина на предаване на
стоките. Свидетелят на ответниците пък потвърди, в качеството му на снабдител в
„К.Т." ООД, че това дружество е пазарувало
от „Т." ООД ел. материали в процесния период. Колкото до твърдението му,
че е изключено да е посещавал 107 пъти магазина на „Т." ООД и да
правил толкова покупки за 4 месеца, не може да се приеме като доказан факт
оборващ представените по делото писмени доказателства фактури. Видно от представеното по делото Приложение № 1
към Договор за отсрочено плащане от 10.05.2010 г. и самите 107 броя
фактури, голяма част от тях са издадени в един и същи ден, което води до извода за извършени различни покупки на стоки, за което са издавани
по няколко броя фактури.
По
отношение размера на предявения иск, съдът приема за установено от
констатациите на експерта по второто представено заключение, че задължението на
ответника се формира,след като се вземе предвид, че по процесиите 107 броя фактури
на обща стойност 94 481,72 лева с ДДС, „Т." ООД е издало 16 броя кредитни известия на обща стойност 4 224,61 лева с ДДС за върнати от страна на „К.Т." ООД стоки, в
резултат на което задължението към ищеца е
в размер на 90 257,11лв., а не размера на предявения иск —
94 481,72 лева.
По
отношение направените в хода на производството оспорвания и възражения от
втория и третия ответник Х.П.Б. и К.П.К. за неоснователност на предявените
срещу тях искове поради причината, че те не могат да бъдат привлечени като
ответници, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 147 от ЗЗД поръчителската им отговорност по отношение на ищеца „Т."
ООД е погасена по давност, съдът намира за неоснователно.
Посочената от ответниците
разпоредба чл.147 от ЗЗД не е приложима в конкретния случай, тъй като Х.Б. и К.К.
не се явяват поръчители на длъжника, а солидарно
отговорни и задължени лица за изпълнението на задълженията за заплащане на
дължимите на „Т." ООД суми.
По делото е представен
Договор за отсрочено плащане от 10.05.2010 г., нотариално заверен, съгласно
който физическите лица-ответници в настоящото производство са се задължили солидарно с представляваното от
тях дружество първи ответник да заплатят задълженията по фактурите. Х.Б. и К.К.
като управители и съдружници на „К.Т." ООД съгласно т. III от Договора
за отсрочено плащане са се задължили солидарно с купувача да изпълнят поетите с
договора задължения по начина и сроковете описани в него.
Х.Б. и К.К. са
солидарно задължени лица по реда на чл. 121 и чл. 122 от ЗЗД, като тази
солидарност е договорена и кредиторът може да предяви исковете си и да иска
изпълнение от когото и да е от длъжниците. Това е видно от търговската воля на
страните, изразена в т. III от Договора
за отсрочено плащане от 10.05.2010 г. В тази връзка неоснователен е доводът на ответниците
за освобождаването им от отговорност. Принципът за освобождаване на
поръчителите от отговорност, поради бездействие на кредитора спрямо длъжника
през определен от закона период от време, съдържащ се в чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, следва да се съобрази особеността на уговорено в процесния
договор, а именно с издадените в полза на кредитора записи на заповед без
протест,подписани от гарантите за обезпечаване на вземането му. За да се отговори правилно на възражението на
ответниците, следва да се съобрази самостоятелната природа на менителничното
поръчителство. Последното е резултат единствено от едностранното волеизявление
на авалиста, от което настъпват неговите правни последици. Не е необходимо
съгласие на кредитора по ефекта за разлика от поръчителството по гражданското
право, при което правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е
сключения между кредитора и поръчителя договор - арг. от чл. 138, ал. 1 ЗЗД. Принципът за акцесорност на договора за
поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намира нормативна опора в
правния режим на менителничното поръчителство /авала/, уредено в чл. 483 ТЗ - чл. 485 ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/
от главното задължение. Разпоредбите на чл.
146, ал. 3 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намират приложение при
менителничното поръчителство /авала/.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира искът за
основателен и доказан до размера на задължението на ответника установено по
ССЕ,а именно, че ответниците по делото дължат на ищеца заплащане на сумата от 90 257,11лв., главница и на сумата от
6 5480.18 лв. обезщетение за забава за периода 10.03.2011 г. - 10.11.2011 г.,като
в останалата си част за дължимост на сумата от 4 224,61 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода на правния спор, ответниците дължат на
ищеца направени разноски в размер на 4 900 лв.,съобразно с уважената част от
иска и предвид възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, вр. чл.415 от ГПК, „К.Т." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., ж.к.Л., ,бл.**, ап.**, Х. П. Б. ЕГН ********** и К.П.К. ЕГН ********** и
двамата от гр.С., солидарно дължат на „Т."
ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Ц. ш.” №** следните суми, за които е издадена заповед аз
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, по гр.д.№ 48288/2011 г. на
СРС, 49 с-в: сумата от 90 257,11лв.,
главница и сумата от 6 5480.18 лв. обезщетение за забава за периода
10.03.2011 г. - 10.11.2011 г.,по договор за отсрочено плащане от 10.05.2010г.
като в останалата си част за дължимост на сумата от 4 224,61 лева искът
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.Т." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., ж.к.Л., ,бл.**, ап.**, Х. П. Б. ЕГН ********** и К.П.К. ЕГН ********** да
заплатят на на „Т." ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Ц.ш.” №** на
основание чл.78, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК
сумата от 4 900 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от получаването на препис от страните.
СЪДИЯ: