РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Девня, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20253120100391 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от М. Й.
Тодоров , ЕГН **********, против ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ / ППЗК / СРАЦИМИР , ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2105,25 лева, представляващи неизплатена наемна цена по
договор за наем на земеделски земи в землището на с. К., общ. Д., за следните недвижими
имоти: нива с идентификатор ************, с площ от 28725 кв. м. и нива с идентификатор
*************, с площ от 14507 кв. м. , за стопанската 2023/2024г. и за сумата от 35,87 лева
обещетение за забава върху главницата от 2105,25 лева за периода от 09.03.2025г. до датата
на предявяване на исковата молба 22.04.2025г.. Претендира се и законната лихва върху
сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и разноските по настоящето дело.
В исковата молба се излага, че между ищеца М. Й. Т. и ответника ППЗК
СРАЦИМИР е сключен на 30.06.2023г. договор за наем за стопанската 2023/2024г., по силата
на който ищецът предоставя за земеделско ползване за срок от една стопанска година
имотите, находящи се в землището на с. К., общ. Д., обл. В., описани в договора, а именно :
нива с идентификатор *********, с площ от ******* кв. м. и нива с идентификатор ******,
с площ от 14507 кв. м., а ответникът се задължава да изплаща наемно възнаграждение.
Страните договорили, че дължимото плащане на наемното възнаграждение следва да се
извърши в срок до края на месец Декември 2024г. Въпреки че срокът изтекъл и
неколкократните устни и писмена покани плащане до момента ответника не е извършил.
Възнагражданието, което реално е било заплащано на всички анемодатели на земеделска
1
земя в района , обработвана от ответника, е 50 лв./ дка. Това е заявил и потвърдил в разговор
представляващия ответника пред пълномощника на ищеца, като причина да не се заплати до
момента дължимито възнаграждение е, че след изтичането на стопанската година договора с
ответника не е прекратени и в момента ищецът има сключен договор с друг арендатор.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и
обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочил доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, съдът приема, че
ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ответникът по исковете чрез
процесуален представител адв. Зоя Хаджидимова с молба от 21.08.2025г. е представил
доказателства за заплатена сума от 2105,25 лева на М. Й. Д., представляваща неизплатена
наемна цена по договор за наем за стопанската 2023/2024г. на земеделски земи, находещи се
в землището на с. К., общ. Д., обл. Варна, а именно : нива с идентификатор*********, с
площ от **** кв. м. и нива с идентификатор ************ с площ от *****кв. м., , като в
тази връзка с молба от 06.10.2025г. процесуалния представител на ищеца адв. Б. Д. признава,
че с оглед на постъпилото плащане, претендираната от ищеца сума за главница е заплатено
изцяло в хода на производството. Останали незаплатени са разноските, сторени в
производството и претендираните суми за лихва до предявяване на исковата молба и от
предявяване на исковата молба до датата на плащане.
С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на
производството плащане, намира, че предявения иск за главница е доказан по основание и
размер. Извършеното плащане на дължимата сума за главница съставлява факт, настъпил
след завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е удовлетворена чрез погасяване на
претендираната сума за главница, то този иск следва да се отхвърли, без да се обсъждат
другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. По отношение иска за
претендирана лихва върхуу главницата от 09.03.2025г. до датата на предявяване на исковата
молба на 22.04.2025г. съдът намира същия за основателен. Видно от клаузата на т.3.2 от
процесния договор за наем на земеделски земи годишната наемна вноска следва да се
изплати до края на стопанската година, за която се отнася, в срок до края на месец Декември.
Възражението на процесуалния представител на наемателя, че ответникът по делото не е
извършил плащането в срок поради лошо финансово състояние на кооперацията поради
конкретни действие и бездействия на бившия Председател на кооперацията и сметките на
кооперацията са запорирани, е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 81,ал.
2
2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност. Използвайки общодостъпен интернет
калкулатор calculator.bg съдът определи размера на дължимата лихва върху главницата от
2105,25 лева от 09.03.2025г. до датата на предявяване на исковата молба на 22.04.2025г. на
35,87 лева, колкото се претендират и с исковата молба. Основателна се явява и претенцията
за заплащане на законна лихва върху главницата от 2105,25 лева от датата на предявяване на
исковата молба до датата на плащане на 10.06.2025г.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС по гр.д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при
отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата
молба. За казуса искът за главница се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба в съда, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът
е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски в настоящото производство.
В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е
едва след получаване на препис от исковата молба на 27.05.2025г след отстраняването на
бившият Председател на кооперацията на 05.04.2025г. съгласно молба на процесуалния
представител на ответника от 08.10.2025г. , поради което не освобождава ответника от
задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати
на ищеца разноските, направени в настоящото производство на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, в полза на ищеца следва в настоящото производство да
бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски, от които: 538,66 лв. за адвокатско
възнаграждение и 134,21 лв за държавни такси.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Т. , ЕГН **********, гр. Д., ул. “ И. Г.” №28,
вх. В, ет.*, против ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ /
ППЗК / СРАЦИМИР , ЕИК *********, с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2105,25 лева / две хиляди сто и пет
лева и 25 стотники/ , представляващи неизплатена наемна цена по договор от 30.06.2023г. за
наем на земеделски земи в землището на с. К., общ. Д., за следните недвижими имоти: нива
с идентификатор ********, с площ от ****** кв. м. и нива с идентификатор **********, с
площ от ***** кв. м. , за стопанската 2023/2024г, поради извършено плащане на 10.06.2025г.
в хода на делото.
3
ОСЪЖДА ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ / ППЗК / СРАЦИМИР , ЕИК *********, с. Чернево, общ. Суворово, обл.
Варна, да заплати на М. Й. Т. , ЕГН **********, гр. Д., ул. “ И. Г.” №**, вх. В, ет.* законната
лихва върху главницата от 2105, 25 лева от датата на предявяване на исковата молба на
22.04.2025г. до датата на плащане на 10.06.2025г., както и ОСЪЖДА ПРОИЗВОДСТВЕНА
ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ / ППЗК / СРАЦИМИР , ЕИК *********,
с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна, да заплати на М. Й. Т. , ЕГН **********, гр. Д., ул. “
И. Г.” №**, вх. В, ет.*, сумата от 35,87 лева / тридесет и пет лева и 87 стотинки /
обещетение за забава върху главницата от 2105,25 лева за периода от 09.03.2025г. до датата
на предявяване на исковата молба - 22.04.2025г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ / ППЗК / СРАЦИМИР , ЕИК *********, с. Чернево, общ. Суворово, обл.
Варна, да заплати на М. Й. Т. , ЕГН **********, гр. Д., ул. “ И. Г.” №28, вх. В, ет.*,
направените разноски по делото за държавна такси и за адвокатско възнаграждание в общ
размер на 672,87 лева / шестотин седемдесет и два лева и 87 стотинки /
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4