Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. Русе, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РУСЕ,
първи касационен състав, в открито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора Георги
Манолов, като разгледа докладваното от съдията Димитрова
к.а.н.д. № 401 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.М.С.
срещу Решение № 716/01.11.2023 г. по АНД № 1349/2023 г. по описа на РРС, с
което е изменено НП № 22-1085-003686/30.01.2023 г., издадено от началник група
в сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1
т.3 б.а от ЗДвП административно наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 месеца“ е намалено за срок
от 3 месеца.
Касационните основания, релевирани в
жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Възразява срещу приетата правна квалификация ,като
твърди че е останал достатъчно дълго на мястото на ПТП, но поради липса на
данни за стопанисващото паркомата дружество не е бил в състояние да осъществи
контакт. Твърди, че неправилно съдът е заключил, че понеже е заплатил под
въздействие глобите не е обсъдил съставомерни за деянието признаци.Иска се да
се постанови решение, с което да се отмени решението на въззивния съд и се
постанови друго, с което да се отмени издаденото НП в частично оспорената му
част досежно лишаването от права.
Ответникът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като изцяло
споделям мотивите на въззивния съд. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и иска тода бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по различни от наведените
съображения.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред Районен съд – Русе
е образувано по жалба на Н.М.С. изцяло срещу НП № 22-1085-003686/30.01.2023 г., издадено
от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което на касационния
жалбоподател е наложено адм.наказание на
основание чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца и глоба в
размер на 100лв, както и на основание чл.183 ал.2 т.11 вр.чл.40 ал.1 ЗДвП
–глоба в размер на 20лв.
В с.з. от 28.09.2023г. съдът е
прекратил на основание чл.79 б ал.2 вр.чл.63 г ЗАНН частично производството
досежно наложените глоби, тъй като установил от съпроводителното писмо от
сектор ПП, че оспорващият е заплатил 80% от стойността им в срока на оспорване.
Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед на установената фактическа обстановка
посредством гласните и писмени доказателства съдът е заключил, че при движение на заден ход на управлявания от
касатора л.а. е настъпило ПТП с материални щети-блъсната предпазна тръба и
повреден паркомат, чийто размер на щетите е ирелевантен, водача не сигнализирал
органите за контрол, напуснал ПТП и не оказал съдействие за установяване на
щетите като счел, че законосъобразно касатора е
санкциониран за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Т.е съдът е приел за съставомерно поведение „ напускане на ПТП“ като форма на
„неоказване на съдействие“ и заключил, че изп.деяние се осъществява чрез
бездействие и при тези установени факти, АНО е дал правилна правна квалификация
на извършеното нарушение.
Съдът е изменил НП относно
кумулативното наказание като е намалил срока на лишаване от права от 4 на 3
месеца при отчетен баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съобразно критериите на чл.27 ал.2 ЗАНН
От съдържанието на подадената
касационна жалба с оглед уточнението по нея, се оспорва решението на РРС с
оглед на измененото наказание лишаване от права, независимо от това ,че
предвиденото в нормата на чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП наказание е кумулативно.
Решението е неправилно само досежно
оспорения размер на намаленото наказание лишаване от права.
Противно на изложените съображения на
касатора в хипотезата ,разгледана от РРС на оспорване подлежи само частта на
размера на кумулативното наказание лишаване от права.
Тук в случая следва да се има предвид
разпоредбата на чл.79 б ЗАНН при приложение на всичките й хипотези, защото дори
ако нарушителят е обжалвал НП/ какъвто е случая/, но в срока по ал.1/ 14 дневен/
е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част т.е по отношение на
глобата се прекратява на основание чл. 63г от ЗАНН.
Данните сочат, че
оспореното НП е връчено на 29.06.2023г., а на 03.07.2023г. касатора е заплатил
глобите, като на 10.07.2023г е подал жалба изцяло срещу НП.
С нормата на чл. 79б от ЗАНН
е дадена изрична уредба на случаите, в които освен произнасяне за налагане на
глоба в наказателните постановления се съдържа и произнасяне за друго по вид
наказание, както и по други въпроси, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност. Както става ясно от прочита на
разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН,
тази норма касае именно случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с
глоба и друго наказание, респективно освен санкционирането му – произнасяне на
наказващия орган по веществените доказателства, по отнемане вещи в полза на
държавата и по дължимо обезщетение, като в тази връзка следва да се има
предвид, че навсякъде в текста на разпоредбата се говори за частта от наказателното
постановление, с която е наложена глоба, респ. за останалата му част, т.е
винаги се има предвид, че наказателното постановление има и друга част, която
би могла да подлежи на отделно обжалване, ако жалбоподателят не желае да
оспорва глобата и именно в тази връзка се възползва от възможността да я
заплати в намален размер.
В случая е налице
хипотезата на чл.79 б
ал.3 ЗАНН :“ Когато с наказателното
постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с
глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на
кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства,
отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б
ЗАНН“.
Следва да се посочи, че плащането на
наложеното наказание глоба в намален размер в хипотезата на чл. 79б, ал. 1 и ал.2 от ЗАНН има за правна последица своеобразно
признаване от страна на наказаното лице на фактите, изложени в наказателното
постановление. Съгласно чл. 79б, ал. 2, изречение първо от ЗАНН, наказателното
постановление влиза в сила в частта на наложената глоба от датата на плащането,
което означава, че влиза в сила както относно фактите, така и относно правната
квалификация на деянието, въз основа на която е наложено наказанието глоба.
Изключението е хипотезата на чл.79 б ал.3 , която препраща към реда, посочен в
чл.63б ЗАНН.
При отчетеното заплащане на 80% от
наложените глоби и влязло в сила определение на съда по реда на чл.63 г от ЗАНН, съдът е длъжен да се произнесе само относно размера на кумулативното
наказание в случая „ лишаване от права“,но
по реда на чл.63б от ЗАНН ,т.е по реда на съкратено съдебно производство.
Такова
действително не е проведено
Систематичното тълкуване на нормите,
регламентиращи съкратено съдебно производство по чл. 63б ал. 1, т. 2 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 79б ал. 2 изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
налага извода, че е допустимо съкратеното съдебно производство в тази хипотеза,
когато влезе в сила прекратителното определение за наложената глоба, тъй като в
противен случай съдът не може да премине към този ред.
Анализа на нормата на
чл.63б ЗАНН ,подобно на тази по чл.371 и чл.372 НПК относно съкратеното съдебно
следствие, предвижда две възможности на съкратено съдебно производство по реда
на ЗАНН- по искане на страната при
направено признание и изразено съгласие да не се събират нови доказателства,
когато се оспорва само вида или размера на наложеното наказание и се изразява
съгласие да не се събират нови доказателства / чл.69 б ал.1 т.1 вр. ал.2 от ЗАНН/,т.е е
налице направено признание, което е видно като изискуемо по смисъла на чл.69б
ал.3 ЗАНН : „съдът
с определение обявява, че при постановяване на решението ще ползва признанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени
фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като
се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят“/
аналогично на чл.372 ал.3 и ал.4 НПК/.
В случаите на чл.69 б
ал.4 вр.ал.1 т.2 ЗАНН в хипотезата на
чл.79б ал.3 ЗАНН съдът действа служебно,
като е длъжен предварително да обяви с нарочно определение, че
при постановяване на решението ще приеме за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на наказателното постановление, а в мотивите си приема
за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното
постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят/ тук
липсва изискуемото признание по предходната хипотеза/.
Всяка от тези възможности
представлява законосъобразно развитие на съдебното производство пред въззивната
инстанция в резултат на проведено съкратено съдебно производство.
Такова действително не е проведено,
но то не се отразява на правото на защита на оспорващия. Систематичното тълкуване на нормите, регламентиращи съкратено
съдебно производство по чл. 63б ал. 1, т. 2 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 79б ал. 2 изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН,
налага извода, че е допустимо и задължително съкратеното съдебно производство в
тази хипотеза, когато влезе в сила прекратителното определение за наложената
глоба, тъй като в противен случай съдът не може да премине към този ред. Т.е
първонистанционния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила като посочено касационно основание.
Съдът не само в
хипотезата на съкратеното съдебно производство, а по аргумент на чл.301 НПК в
мотивите на решението си следва да посочи приетите за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се
позовава на доказателствата, които го подкрепят.
За разлика от съкратеното
съдебно следствие по НПК / вкл. и при признание и задължението на съда да
приложи чл.58а НК чрез намаляване с 1/3 предвиденото и наложено наказание/ ,
процедурата на съкратеното съдебно производство по ЗАНН и в хипотезата на
чл.79б ал.3 ЗАНН не предвижда такава възможност, като дори сключване на
споразумение по реда на чл.58г ал.8 от ЗАНН сочи ,че размера на наказанията
лишаване от права се определят по общия ред на чл.27 ЗАНН.
В случая
първоинстанционния съд при събирането и проверката на доказателствата е
направил нещо повече от това да приема за установени фактите, изложени в НП при
развилото се пред него производство.
Неговото правомощие е
само да се произнесе по размера на наказанието лишаване от права, което е и
сторил. Именно тази негова преценка подлежи на касационен контрол. Настоящата
инстанция не разполага с правомощия да приема нови фактически установявания с
оглед на развилото се по инициатива на оспорващия производство по реда на чл.79
б ал.3вр.ал.2 от ЗАНН.
Макар на
първоинстационния съд да е предоставен широк кръг правомощия в тази хипотеза-
чл.63б ал.6 вр.ал.1 т.2 вр.чл.79б ал.3 от ЗАНН :
1. измени наказателното
постановление, като:
а) намали размера на
наложеното административно наказание временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност;
б) отмени или измени
наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства;
в) намали или увеличи
размера на обезщетението;
2. потвърди наказателното
постановление;
3.отмени наказателното
постановление и да прекрати
административнонаказателното производство, когато това е предвидено в
закон – в частта относно наложено друго по вид административно наказание, наред
с глобата, разпореждането с веществените доказателства, отнетите вещи в полза
на държавата или присъденото обезщетение
Последното - отмяна на НП
е свързано с всички основания за прекратяване на адм.нак.производство по чл.33
и чл.34 ЗАНН, които в случая не са налице.
Касационната инстанция може
единствено да се произнесе относно съразмерността на наказанието лишаване от
права при разглежданата хипотеза, защото не е налице хипотезата на чл.63 ал.6
т.3 ЗАНН, т.е няма правомощие да разглежда хипотезата на или не извършено
адм.нарушение. Все пак за да отговори напълно на възраженията на касатора
следва да отчете, че размера на евентуалните имуществени вреди по паркомата са
ирелевантни с оглед соченото нарушение,а именно неоказване на съдействие за
установяването им
Макар констатациите на съда по
отношение на наблюдаваното на видеозаписа да не са били фиксирани в съдебния
протокол, то, видно от съдържанието на същия, в проведеното на 28.09.2023 г.
съдебно заседание на жалбоподателя е осигурена пълна възможност да се запознае
с неговото съдържание и да направи своите искания и възражения, а с оглед
становището на касатора такива видеозаписи са му предоставени още от АНОV.
Следователно, по аргумент от противното на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН,
разглежданото процесуално нарушение не е довело до ограничаване на тези
процесуални права на санкционираното лице и поради това не е съществено.
Но дори настоящия
касационен състав да приложи общата разпоредба на чл.63б ал.8 вр.чл.63 в ЗАНН
поради непроведеното съкратено съдебно производство от РРС , следва да
подчертае, че установените от РРС факти / при забрана за установяване на нови
фактически установявания/, макар и не пълно отразяване в протокола на
съдържанието на възпроизведените видеозаписи, в мотивите се съдържат достатъчни
фактически констатации, като е ирелевантно
за реализиране на отговорността и обстоятелството колко време нарушителя
е стоял на мястото на ПТП, след като е безспорно, че за настъпилото ПТП не са
уведомени органите на контрол и то при липсата на представител на другия
участник в ПТП, за да се приеме наличието на някои от другите хипотези на
чл.123 ЗДвП, защото напускането на местопроизшествието без изпълнение на
задължението за установяването на щетите е винаги съставомерно обстоятелство по
чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП. Т.е въззивният съд е установил правилно съставомерните
факти.
За да намали само с 1
месец наказанието лишаване от правоуправление РРС се е позовал на справката за
нарушител за предходни нарушение и отчел признанието на вината.
Макар ЗАНН да не борави с термините
„заличаване на нарушения“, подобно на основанията за реабилитация по НК, т.е 2
години след заплащане на глобата и като се има предвид, че адм.наказания не са
осъждане по смисъла на НК, поради по-ниската степен на обществена опасност, да
се дерогира общия институт в НК на заличаване на наказанието е да се постави
даден адм.нарушител в по-неблагоприятна последица от наказването от лице,
извършило престъпление.Реално лицето е санкционирано само веднъж с НП и 4 пъти
с ЕФ, които са заплатени/2018-2020г./, т.е до датата на НП са изминали повече
от две години.Неправилното отчитане на тези нарушения след изминали повече от 2
години от налагането на глобите е в противоречие на общия институт на
реабилитация/ заличаване на наказанията,респ.осъжданията/, т.е неправилно е
отчетено като оегчаващо отговорността обстоятелство. При отчетеното смекчаващо
такава-признание РРС неправилно е индивидуализирал наказанието към средата на
предвидения максимум. При хипотезата на чл.27 ЗАНН настоящта инстанция намира
всички основания за изменение на наложеното наказание лишаване от права към
минимума на предвиденото, т.е 1 месец
В този смисъл обжалваното решение следва
да се измени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Русе
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение
№ 716/01.11.2023 г. по АНД № 1349/2023 г. по описа на РРС, с което е изменено
НП № 22-1085-003686/30.01.2023 г., издадено от началник група в сектор ПП при
ОДМВР – Русе, с което на Н.М.С. наложеното
на основание чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца“ е намалено за срок от 3 месеца
като
ИЗМЕНЯ НП
№ 22-1085-003686/30.01.2023 г., издадено от началник група в сектор ПП при
ОДМВР – Русе като намалява наложеното на Н.М.С. на основание чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1
т.3 б.а от ЗДвП административно наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 месеца“ за срок от 1 месец, при приспадане на времето на отнемане
на СУМПС
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.