Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 4
гр. ВРАЦА, 05.01.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 13.12.2017 г. в състав:
Председател: Евгения Симеонова
Членове: Татяна Александрова
Мария Аджемова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N` 617 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.М.С. ***, подадена чрез
процесуалния й представител адв. С.Х. от Софийска адв. колегия, срещу решение на
районен съд гр. Враца № 344/30.06.2017 г. постановено по гр. д. № 328/16 г. по
описа на същия съд, с което съдът е УВАЖИЛ предявените срещу жалбоподателката
от ищците К. И И. Д. И. обективно и субективно съединени искове като
- НАМАЛИЛ на осн. чл. 30 от ЗН на ДАРЕНИЕТО на
недвижим имот в гр. Враца извършено в полза на жалбоподателката Н.М.С. от
наследодателя на ищците покойния Д.И., сделката оформена с нот. акт №
157/02.07.1998 г. на нотариус Р.С. при ВрРС, в размер на 52 260 лв., като съдът
е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на ищците К. и И. Д. от наследството на Д.К. И.
починал на 23.07.15 г. в размер на 52 260 лв.
- ОСЪДИЛ на осн. чл. 36, ал. 1 от ЗН ищците К. и И.
Д. да запалят на жалбоподателката Н.М. сумата от общо 26 130 лв., по 13 065 лв.
за всеки от тях, представляваща РАЗПОЛАГЕМАТА ЧАСТ от наследството на покойния Д.К.
И. и
- ОСЪДИЛ на осн. чл. 108 от ЗС жалбоподателката Н.М.
да предаде на К. и И. Д. владението върху процесния недвижим имот предмет на
дарението оформено с нот. акт № 157/02.07.1998 г.
В жалбата се заявяват оплаквания за
недопустимост за атакуваното решение поради нарушение на принципа за случаен избор
на съдия. Според вззивника г-жа М. районен съд е процедирал неправилно при
формиране на наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Следвало да се извадят
задълженията на наследодателя, а също и да се съобрази имуществото му по чл. 12,
ал. 2 от ЗН. Навеждат се оплаквания за недопустимост на атакуваното решение,
тъй като районен съд отказал съвместно разглеждане на предявените от г-жа М.
насрещни облигационни осъдителни искове, описани подробно в над 30 пункта,
свързани със задължения на наследодателя на ищците, обосновавайки се неправилно
с правилата на родовата подсъдност. Насрещните искове следвало да бъдат приети
за разглеждане от районен съд поради връзка с първоначално предявените искове,
при което делото следвало да бъде изпратено за разглеждане като първа инстанция
на компетентния окръжен съд гр. Враца. Според жалбоподателката, неправило с
определение № 107/19.01.17 г. районен съд приел за преклудирани възраженията й
заявени с молба от 14.10.16 г. за задължения на наследодателя към нея. Тези
задължения следвало да се съобразят от районен съд при формиране на
наследствената маса. За възраженията, според г-жа М. били налице и непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл. 133 от ГПК, тъй като районен съд отказал
съвместно разглеждане на насрещната й искова молба. Неправилно и в противоречие
с данните по делото, районен съд приел,
че по делото са спазени изискванията на чл. 61 и чл. 62 ЗН и че ищците братя К.
и И. Д. са приели под опис наследството на своя покоен баща Д.И., тоест, че в
процеса е доказана хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗН. Г-жа М., чрез адв. С.Х.,
навежда и други доводи за недопустимост на обжалваното решение - по делото не
бил индивидуализиран предмета на спорното право, доколкото не била доказана
идентичност между дарения й недвижим имот находящ се в гр. Враца, описан в нот.
акт № 157/02.07.98 г. и имота с идентификатор по КККР на гр. Враца
12259.1024.273. Жалбата съдържа подробно изложение на факти в подкрепа на твърдението
за липса на идентификация на процесния имот.
Според въззивника, районен съд нарушил и
нормата на чл. 33 от ЗН, като въпреки възражението й в отговора на исковата
молба, не извършил намаление на дарствените разпореждания на наследодателя Д.И.,
чрез тяхната отмяна от последното по време дарения оформено с нот. акт №
83/30.09.2009 г., към дарението оформено с нот. акт № 157/02.07.1998 г. Във вр.
с оплакванията си жалбоподателката заявява доказателствени искания описани в 12
пункта.
Срещу цитираното по-горе решение на районен
съд гр. Враца с вх. № 12344/13.09.17 г. е постъпила и втора въззивна жалба от
жалбоподателката Н.М.С., подадена чрез адв. С.Х.. По същество, заявените
оплаквания в тази жалба са идентични с тези изложени в първата жалба. С втората
жалба г-жа М. прави множество доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, допускане на свидетели и специализирани експертизи.
По делото е представен отговор от
ответниците по жалба К.Д.И. и И.Д.И., чрез адв. М. М., в който те мотивират
становище недопустимост на постъпилите въззивни жалба като просрочени и
алтернативно за тяхната неоснователност. Ответниците претендират съдебни
разноски, за сведение представят преписи от определение от 13.06.17 г. по гр. д. № 935/17 г. и
разпореждане от 31.10.17 г. по гр. д. № 5026/817 г. и двете дела на районен съд
гр. Враца.
Участващата в делото като заинтересована
страна М.Ц.Л., редовно уведомена, не представя отговор по постъпилите въззивни
жалби в срока по чл. 263 от ГПК.
Въззивната жалба на г-жа М. с вх. № 11724/30.08.17
г. е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което окръжен съд я намира за
допустима. Окръжен съд намира за допустима, като подадена в срок и жалбата на
въззивника г-жа М. с вх. № 12344/13.09.17 г. по следните съображения: Н.М., е била представлявана пред районен съд от
редовно упълномощения от нея адвокат С.Х., като на осн. чл. 39, ал. 1 от ГПК
връчването на обжалваното първоинстанционно решение е следвало да стане на адв.
Х.. Районен съд гр. Враца неправилно е разпоредил връчване на решението да
стане чрез залепване на обявление по чл. 47 от ГПК. Това неправилно
разпореждане от страна на районен съд, не следва да води до накърняване правата
на жалбоподателката М.. Доколкото жалбите й са подадени в сроковете посочени в
норма на чл. 47 от ГПК, следва да се приеме, че не са просрочени.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт
на съдилищата по граждански дела.
По ДОПУСТИМОСТТА на атакуваното решение,
окръжен съд намира следното:
Районен съд гр. Враца е бил сезиран от
братята К.Д.И. и И.Д. *** с иск срещу ответницата Н.М.С. *** иск по чл. 30, ал.
1 от ГПК. Ищците твърдят, в качеството си на синове и единствени законни наследници
на Д.К. И., починал на 24.07.2015 г., че покойният е накърнил тяхната запазена
част от наследството, дарявайки на ответницата недвижим имот в гр. Враца
представляващ 1/2 от УПИ ХV-1533, в кв. № 316, целия имот с площ от 358 кв. м., заедно с построената в имота
жилищна сграда, част от сграда близнак, състояща се от сутеренна стая, етаж,
таванска стая и гараж, като сделката е оформена с нот. акт № 157, том ІІ, дело
№ 2189/02.07.1998 г. на нотариус Р.С., с район на действие районен съд гр.
Враца. Молят на осн. чл. 30, ал. 1 и във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗН за отмяна
изцяло на дарението извършено от общия им наследодател в полза на ответницата Н.М.
и определяне на дължимата разполагаема част от наследството, която ответницата
има право да получи. При условие, че от дарения имот в гр. Враца не може да
бъде отделена част достатъчна за допълване запазените им части и стойността на
подарения имот не надвишава с 1/4 разполагаемата част, ищците молят ответницата
да бъде осъдена да им заплати сумата за допълване на запазените им части от
наследството. При уважаване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН,
ищците са предявили срещу ответницата и
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждането й да им предаде
владението на имота предмет на договора за дарение описан в нот. акт № 157/1998
г.
В срока по чл. по чл. 131 от ГПК
ответницата М. е представила отговор, с който не оспорва, че ищците са
единствени наследници - синове на покойния Д.К. И. починала на 24.07.15 г.
Прави правопогасително възражение за неспазване нормата на чл. 30, ал.2 от ЗН,
тъй като ищците не са приели наследството под опис. Алтернативно прави
възражение, че при формиране на наследствената маса по чл. 31, ал. 1 от ЗН
следва да се има предвид, че освен дарението на недвижимия имот в гр. Враца,
оформено с нот. акт № 157/1998 г., наследодателят Д.И. се е разпоредил
безвъзмездно, дарявайки друг свой недвижим имот находящ се в гр. София, на М.Ц.Л.,
като сделката е оформена с нот. акт № 83/30.09.2009 г. на нотариус А.М., рег. №
424 и район на действие районен съд гр. София. Имота представлява стая за
творчество № 9 находяща се на четвърти етаж на във *** в ж. к. "***"
гр. София, район Искър, с площ от 31.67 кв. м. Ответницата заявява и искане, с
оглед нормата на чл. 33 от ЗН, намаляването на извършените от наследодателя
дарствени разпореждания да стане от последното, като при невъзможност за
възстановяване запазената част на ищците да се пристъпи към намаляване на по-късното
дарение.
По делото е представен нот. акт №
83/30.09.09 г., от който се установява, че Д.К. И. и съпругата му А.Е.И. са
дарили на нейната дъщеря М.Ц.Л. описания по-горе недвижим имот в гр. София,
придобит по време на брака им.
Страните не са оспорили представените нот.
актове № 157/1998 г. и № 83/2009 г., с които приживе наследодателят на ищците
се е разпоредил безвъзмездно /дарил/
свои недвижими имоти в гр. Враца и в гр. София, съответно на ответницата Н.М. и
на лицето М.Ц.Л. ***.
Както се посочи по-горе, в
конкретния случай районен съд гр. Враца е бил сезиран от братята К. и И. Д. с
искане за възстановяване на запазената част от наследството на покойния им баща
Д.И., която според тях е накърнена с извършеното от наследодателя дарение на
недвижим имот в гр. Враца на ответницата М., оформено с нот. акт № 157/1998 г. С отговора на исковата молба ответницата е въвела
твърдение, неоспорено от ищците, че освен на нея, наследодателят е дарил друг
свой недвижим имот и на лицето М.Ц.Л. ***.
При заявеното от страните, районен съд е бил длъжен да установи дали
запазената част от наследството на предявилите искането по чл. 30, ал. І от ЗН
е нарушена с извършените дарения, като прецени дали стойността на дарените
имоти превишават стойността на запазената част от наследството, а също и ако
установи, че запазената част е нарушена - да ИЗВЪРШИ възстановяването й по
предвидения в Закон за наследството императивен ред уреден от текстовете на чл.
31 до чл. 36, а именно: Ако предмет на завета /ако в процеса се установи
наличие на завет/ или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него,
за да се допълни запазената част на наследника или наследниците не може да
стане удобно, в случай че стойността на завещания или дарения имот, пресметната
съгласно чл. 31 от ЗН, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, съдът е
длъжен да върне завещания или подарен имот изцяло в наследството и да осъди
наследниците със запазена част да заплатят на заветника или дарения стойността
на разполагаемата част от наследството - чл. 36, ал. 1, изр. първо от ЗН. Ако
стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, по искане
на заветника или на надарения имотът може да бъде задържан, като в този случай
съдът и длъжен да осъди заветника или надарения да заплати на наследника
/наследниците/ стойността на нарушената запазена част от наследството по цени
по време на намаляването - чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗН. И в двата случая,
за да се присъдят посочените суми или даден имот да бъде върнат в наследството,
като резултат от прилагане нормата на чл. 36 от ЗН, не е нужно нито
наследниците с право на запазена част, нито надарените да са направили искане
за присъждане на сумите или връщане на имота в наследството, тъй като
присъждане на сумите или връщане на имота в наследството е част от предвидения
в ЗН начин за удовлетворяване искането за възстановяване на запазената част от
наследството, с което искане съдът вече е сезиран.
Нормативната уредба за начина, по който се
реализира искането за възстановяване на запазената част от наследството включва
и нормата на чл. 33 от ЗН. Според този текст даренията се намаляват, като се
тръгне от последното /това, което по време е най-близко до откриване на
наследството/ и се върви към предходните. И тъй като в случая наследодателят е
облагодетелствал с дарения различни лица, при императива въведен с нормата на
чл. 33 от ЗН, ищците имат правен интерес да търсят защита по предявения от тях
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, както срещу посочената от тях
ответница Н.М., така и срещу М.Ц.Л. облагодетелствана с второто дарение
направено през 2009 г. Естеството на спорното правоотношение налага предявяване
на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН съвместно срещу всички облагодетелствани от
разпорежданията на наследодателя, които имат качеството на необходими другари. Районен
съд е следвало да даде указания на ищците да насочат иска си и срещу М.Л. и ако
те откажат да прекрати производството по делото. Вместо това, след проведени
няколко открити съдебни заседания, с резолюция от 06.03.17 г., стр. 527 от том.
ІІ, районен съд е конституирал служебно М.Ц.Л. като заинтересована страна,
каквато процесуална фигура в гражданския процес няма.
Атакуваното решение на районен съд,
постановено без участие на М.Ц.Л. в качеството й на главна страна-ответник в
процеса, наред с първоначалния ответник Н.М., е процесуално недопустимо, включително
и в частта по обективно, евентуално съединения иск с правно основание чл. 108
от ЗС, доколкото този иск е обусловен от главната претенция с пр. основание чл.
30, ал. 1 от ЗН. Ето защо на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решението следва
да бъде изцяло обезсилено, като делото се върне на районен съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, с указания към ищците искът с правно
основание чл. 30, ал. І от ЗН да бъде насочен и срещу ответницата М.Ц.Л..
Тъй като окръжен съд не с произнася по
същество на спора, по аргумент от нормата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, при
повторно разглеждане на делото първостепенния съд ще се произнесе и по
направените разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на районен съд гр. Враца № 344/30.06.2017 г.
постановено по гр. д. № 328/16 г. по описа на същия съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
районен съд, със задължителни указания по прилагане на закона дадени по-горе.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280,
ал. І и ал. ІІ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ....... ЧЛЕНОВЕ 1...... 2..........