Р Е Ш Е Н И Е
гр.С.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря М.Т. и в присъствието на прокурора РАДОСТ НАЦЕВА като изслуша
докладваното от с-я МАНОЛОВА ВНОХД № 2277
по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 06.04.2016г., постановена по НОХД № 5853/2015г. по описа на СРС, НО,
99 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия С.А.Р. за извършено
престъпление по чл.143, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК за това, че на 08.07.2014г., около 11.00
часа в гр. С., бул. „**********, в сградата на ВАС направил
опит да принуди Д.Л.П. - съдия във ВАС да извърши нещо противно на волята му - да направи каквото е
необходимо, за да бъде отменено решение по административно дело № 10643/13г.,
по описа на ВАС, Осмо отделение, като употребил за това
заплашване — заявил: „Направете, каквото е необходимо, за да
бъде отменено това решение!“, че в противен случай не знае какво може да му се случи,
като преди това му пояснил, че заради взетото от него решение мислел да отиде
при него и да му лисне киселина в лицето, а ако трябва да го излежи, като принудата е упражнена по отношение на съдия по повод изпълнение на
службата му, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца
причини - отправената заплаха по отношение на П. не му е повлияла и не извършил
действия в съответствие с целения от Р. резултат, поради което и на основание чл.143, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК
му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
чието изпълнение на основание
чл. 66, ал.1 НК е
отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият С.А.Р. е осъден да заплати на Д.Л.П. сумата 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 08.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 15 000,00
лева.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от защитника на подсъдимия С.Р., в която се изразява становище
за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на атакуваната
присъда. Иска се постановяване на нова, с която да подсъдимият да бъде признат
за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и
алтернативно – делото да бъде върнато на първостепенният съд за ново
разглеждане.
В разпоредително заседание на 16.06.2016г. въззивният съд
по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата по делото не следва да бъдат събирани
други доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 26.10.2016г. съдът е
преценил, че за изясняване на обстоятелства, свързани с проведеното в хода на
досъдебното производство процесуално-следствено действие „разпознаване”, е
необходим допълнителен разпит на частния обвинител и граждански ищец Д.П. и е
допуснал провеждането на същия в хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение пледира жалбата на защитата да бъде оставена без уважение,
като неоснователна и атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител пледира да бъде потвърдена присъдата, като правилна и
законосъобразна. Не споделя поддържаната от подсъдимия и неговия защитник теза,
че наказателното производство е провеждано при едностранен подход на събиране
на доказателствата, тъй като според повдигнатото обвинение, пострадалото лице е
съдия. Счита, че причините разследващият орган да не изиска записите от
охранителните камери, стационирани в сградата на ВАС, се дължи единствено на
процесуалното поведение на подсъдимия, тъй като същият от началото на
разследването до предявяването на материалите, т.е. до края на досъдебното
производство, не е отричал, че на инкриминираната дата е бил в сградата на ВАС,
дори напротив самият той е заявявал, че е възможно да е бил в сградата на
същата дата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец отбелязва още,
че твърденията на подсъдимия, че на инкриминираната дата не е бил в сградата на
ВАС, както и че е бил в КАТ, където е регистрирал лек автомобил, са изложени от
него едва в края на досъдебното производство и след като е минал достатъчен
период от време, след който записите на охранителните камери не се съхраняват. Въпреки
това счита, че доказателственият материал е достатъчен да обоснове осъдителна
присъда.
Защитникът на подсъдимия пледира да бъде
уважена депозираната жалба. Счита, че атакуваната присъда е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е кредитиран протокола
за разпознаване, обективиращ процесуално-следственото действие „разпознаване”,
проведено при нарушение на предвидената в закона процедура.
Подсъдимият моли да бъде
оправдан. Счита, че освен показанията на свидетеля П., не са събрани други
доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а показанията на този свидетел
неправилно са кредитирани, следователно счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Изразява становище, че следва да бъдат кредитирани обясненията
му и показанията на свидетеля С., които са еднопосочни и се подкрепят от
писмените доказателства. Счита за некоректно твърдението на повереника на
частния обвинител и граждански ищец, че е заявявал пред разследващия орган, че
на инкриминираната дата е бил в сградата на ВАС, тъй като бил заявил, че е
възможно да е бил. Едва на по-късен етап след извършена справка в личните
документи е установил, че на къде е бил на тази дата.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени
във въззивната жалба, и като провери
законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.319, ал.1 НПК и от
надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради
това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени
от настоящия съдебен състав по същество.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и пред двете инстанции, показанията на свидетелите Д.П., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от НПК, Т.Н. и М. С.; протокол за разпознаване на лица
и предмети, ведно с фотоалбум към него, справка за съдимост; СПЕ, както и писмените
доказателства, въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
След
извършената цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа
обстановка, съответстваща на фактите, установени посредством надлежно
приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, и
доказателствени средства. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за
доказано от въззивната инстанция, поради което и последната счита, че не са
налице основания за изменението или допълнението на приетата от СРС фактическа
обстановка.
Обосновано е прието, че срещу подсъдимия С.Р. бил издаден Ревизионен акт № ********** от 11.01.2012г. от главен инспектор по приходите при ТД
на НАП С., който бил потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението“ гр. С.. Подсъдимият С.Р.
подал жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд С. –
град и било образувано адм. дело № 8741/2012г. по
описа на Административният съд С. - град. По същото
било постановено решение № 4319 от 28.06.2013г., с което състав на АССГ отменил
ревизионен акт № **********/11.01.2012г., издаден от главен инспектор по
приходите при ТД на НАП С..
Това
решение било обжалвано от
директора на Дирекция „ОДОП“ С. при ЦУ НАП пред ВАС и било образувано административно дело № 10643 по описа
за 2013г. на Върховният административен съд на Република България, VIII
отделение, като за съдия докладчик бил определен свидетелят Д.П., председател на състава била свидетелката Т.Н.
и член Емилия Миткова. На
27.06.2014г. съдебният състав постановил решение № 9003, с което решението на
Административният съд С. - град било обезсилено в частта, с която е бил отменен
ревизионния акт № ********** от 11.01.2012г.,
издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. относно определените
задължения на подсъдимия С.Р. по ЗДДС. В останалата част Решение
№ 4319 от 28.06.2013г., адм. дело № 8741/2012г. на АССГ било оставено в сила.
На
03.07.2014г. подсъдимият С.Р. подал молба с искане за отмяна на влязло в сила
съдебно решение № 9003 от 27.06.2014г. по адм. дело № 10643 по описа за 2013г., с вх. № 11513/03.07.2014г., което следвало да бъде
разгледано от петчленен състав на ВАС.
Към
инкриминираната дата 08.07.2014г. гражданският ищец и частен обвинител бил
съдия във ВАС, находящ се в гр. С.,
бул. „*********. На 08.07.2014г. бил на работното си място, в кабинета си № 76,
ет.3. Достъпът до кабинетите на съдиите не бил ограничен. В този ден бил сам в
кабинета си, поради отсъствието на колегата му. Около 11.00 часа подсъдимият почукал на вратата на кабинета на П. и влязъл. След като се представил, съобщавайки имената си – С.Р., попитал свидетеля П. дали той е Д.П.. След като
установил, че
разговаря именно с Д.П., заявил,
че идва от името на лице с малко име Р., като посочил
и неговата фамилия. Свидетелят Д.П. заявил, че нито името Р., нито името на подсъдимия са му известни. Подсъдимият С.Р. заявил на Д.П., че е участвал в съдебен състав, който е постановил
решение, за което след като узнал му се
приискало да отиде при него и да му „лисне
киселина в лицето“.
Д.П. не разбирал за какво конкретно решение
говори подсъдимия, затова Р. пояснил, че става въпрос за дело, по което той е
страна. Според постановеното от свидетеля П. решение подсъдимият С.Р. следвало да заплати данъци, които не дължи. Съобщил на свидетеля, че е подал молба за отмяна на решението и му казал да я прегледа внимателно, като уточнил: „направете
всичко необходимо това Ваше решение да бъде отменено, иначе не знам какво ще Ви
се случи“. Казал му още, че ще заплати тези
задължения, въпреки че не ги дължи, но на П. ще му се случи нещо, ако му е
наложи да ги заплати. По време на
целия разговор подсъдимият бил ядосан и говорел със заплашителен тон. Свидетелят П. осъзнал, че
спрямо него е отправена заплаха от подсъдимия- Казал му, че подобен разговор е недопустим и че възнамерява да
пусне жалба. След
това подсъдимият напуснал кабинета на П..
От така отправените заплахи П. се почувствал силно застрашен и решил първо да съобщи на
колегата си - свидетелката Т.Н.. Двамата не били в близки
отношения, поддържали само колегиални такива, но той преценил, че следва да я
уведоми, тъй като тя била председател
на съдебния състав, на който П. бил член. Отишъл в кабинета й. На свидетелката Н. й направило
впечатление, че колегата й бил силно притеснен и емоционално нестабилен.
Попитала го какво се е случило и той й разказал за срещата с подсъдимия. Т.Н. се възмутила от
поведението на подсъдимия Р., възприела го като нагло такова, което не следвало
да бъде толерирано. Предложила да
направят справка в
деловодната система и незабавно да уведомят
Председателя на ВАС.
След като направили справка
за делото, за което говорел подсъдимия, установили, че С.Р.
е подал молба с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение с вх. №
11513/03.07.2014г., което следвало да бъде разгледано от петчленен състав на
ВАС. Тогава Д.П. разбрал, че подсъдимият е поискал от него подсъдимият да повлияе на решението на
петчленния състав на съда, който следвало да
разгледа искането за отмяна на влязлото в сила решение, така че да бъде отменено постановеното от Д.П., като докладчик по адм. дело № 10643 по описа за 201
Зг., решение.
П.
и Н. отишли в кабинета на Председателя на ВАС и му разказали за случило се. Той поискал от свидетеля Д.П. да изложи писмено случая, за да
сигнализира компетентните органи.
На 01.12.2014г.
било постановено Решение № 14328 от 01.12.2014г. по адм. дело № 10643/2013г., с което било допълнено решение № 9003 от
27.06.2014 г. по адм. дело № 10643 по описа за 2013г., като било прието, че
решението следва да се допълни като се запише: „и прекратява производството по
делото в тази част“. Това решение било окончателно, а в съдебния състав,
постановил решението за допълване пострадалият Д.П. не взел участие.
Въз основа на депозираната от С.Р. частна жалба против Решение №
14328/01.12.2014г. по адм. дело № 10643/2013г. на
тричленен състав на ВАС било образувано адм. дело № 953/2015г., по което съдът се е произнесъл с определение
№ 1174 от 03.02.2015г. ВАС - петчленен състав - I колегия, с което я оставил без разглеждане.
Във връзка с
депозираната от подсъдимия С.Р. молба за отмяна на Решение №
9003/27.06.2014г. по адм. дело № 10643/2013г.
по описа на ВАС, VIII отделение било образувано адм. дело № 15142/2014г. по
описа на ВАС - петчленен състав - I колегия, като с Решение № 754 от 22.01.2015
г. искането на Р. за отмяна на Решение № 9003 от 27.06.2014 г. по адм. дело №
10643 по описа за 2013г., допълнено с Решение № 14328/01.12.2014г. било
отхвърлено. Делото било препратено на Дирекция „ОДОП“ гр. С. за произнасяне по
жалба по административен ред, вх. № 1162 от 01.02.2012г. съобразно правомощията
му по чл. 147, респ. чл. 155 от ДОПК.
Същият
ден, след срещата с Председателя на ВАС, Д.П. изготвил сигнал до Главния
прокурор на РБългария, вследствие на който било образувано настояшето
наказателно производство. В хода на досъдебното производство, на 03.02.2015г.,
е извършено „разпознаване на лица” по снимков материал, при което свидетелят П.
е посочил като извършител подсъдимия С.Р.. На същата дата, непосредствено преди
провеждането на това процесуално-следствено действие, свидетелят П. е разпитан
в това му качество и същият в показанията си е дал подробно описание на лицето,
което е отправило заплахи към него. По време на разпознаването свидетелят
посочил, че разпознава подсъдимия по лицето, погледа, очите и прическата.
След инкриминираната дата Д.П. бил силно притеснен за себе си и семейството си.
От заключението
на изготвената по делото КСППЕ се установява, че при Д.П. не се установяват
анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване, което може да
бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Интелектуалните възможности са висок вариант на нормта, съответстващ на нивото
на образованието и житейския му опит. Според експертите няма основание да се обсъжда по-изразена акцентуация на характера или
дисхармоничност. Съгласно заключението при П. липсват данни и за претърпян от
него реактивен психотичен епизод с качествено разстройство на съзнанието към
периода на инкриминирания инцидент, който да наруши годността му правилно да
взъприема и въпроизвежда събитията от значение за делото, поради това вещите
лица приемат, че П. притежава свидетелска годност в наказателното производство. От експертното
заключение се установява още, че е изпитал реален страх от
отправените му заплахи на процесната дата, с който се е справил чрез мобилизация, но
впоследствие е прераснал в постоянен също толкова реален страх. Съгласно
експертоното становище психотичното състояние на Д.П. му позволява да участва
пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае да дава
достоверни свидетелски показания.
След извършването на
самостоятелен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, въззивният състав се
солидаризира с изводите на районния съд. Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е обсъдил противоречията в
доказателствените материали, преди да приеме за установена изложената
фактическа обстановка. Въззивният съд
напълно споделя доводите на първостепенния кои доказателства следва да бъдат
кредитирани и кои не. Районният съд е обсъдил обстойно достоверността на
гласните доказателствени средства, а именно показанията на пострадалото лице и
на свидетелката Т.Н. от една страна и обясненията на подсъдимия, и показанията
на свидетеля М. С. от друга, като с
оглед на съпоставката им с останалите събрани
по делото доказателства и с оглед убедителността, последователността и тяхната
непротиворечивост, правилно е поставил в
основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Д.П. и Т.Н..
Преценката относно достоверността им е извършена както въз основа на вътрешната
им убедителност, изводима от тяхната последователност, логичност и коректност,
на непосредствените впечатления на решаващия орган при събирането им, така и
като кореспондиращи с безспорно установените факти относно разгледаното от Осмо
отделение на ВАС адм.дело № 10643/2013г., постановеното по него решение № 9003
от 27.06.2014г., подадената от подсъдимия молба на 03.07.2014г. с искане за отмяна на същото.
Няма противоречие в доказателствените източници, че подсъдимият и свидетелят П.
не са се познавали към инкриминираната дата и не са срещали, независимо от
това, че вече е било разгледано адм.дело № 10643/2013г., по което подсъдимият е бил
страна, тъй като не се е явил в съдебно заседание. Безспорно установено е, че
това дело е било постановено решение, което не е в полза на подсъдимия, както и
че последният е бил подал молба за отмяна на същото. По делото не са събрани
никакви доказателства, които да са в противоречие с твърдяното от свидетеля П.,
че към инкриминираната дата не е познавал подсъдимия, не е свързвал името му с
конкретно дело, както и да му е било известно, че подсъдимият е бил подал молба
за отмяна на постановено от него решение. Предвид това, твърденията на
свидетеля, че тези факти са му станали известни на инкриминираната дата, при
проведения между него и подсъдимия разговор, не са в противоречие с останалия
доказателствен материал. Освен това са напълно кореспондиращи и с показанията
на свидетелката Т.Н., която също твърди, че според споделеното пред нея от
свидетеля П., непосредствено след срещата му с Р., П. все още не е свързвал
името на подсъдимия с конкретно дело и не е знаел за подадена от него молба за
отмяна на постановеното от състава им решение. В показанията си свидетелката Н.
твърди, че след като П. й е споделил за случилото се, тя е предложила веднага
да извършат справка в деловодната система и незабавно да уведомят председателя на
съда. Тези гласни доказателства се подкрепят и от приложения по делото сигнал,
изготвен от П., вследствие дадените от председателя на съда указания.
Показанията на свидетеля П. се
подкрепят и от протокола, изготвен при проведеното разпознаване на лица
/законосъобразността на което ще бъде обсъдена по-долу/, от който се
установява, че свидетелят П. е посочил подсъдимия, като лицето, което на
инкриминираната дата в кабинета му, се е представило за С.Р.. Този факт
съпоставен с твърдяното от П., че преди това не са срещали с подсъдимия, както
и с твърдяното от Р., че не са се познавали и никога не са срещали, съдът също
поставя в основата на извода си относно достоверността на показанията на
свидетеля за състоялата се среща между тях, при която е осъществен единствения
контакт по между им, в резултат на който са се запознали, тъй като в противен
случай свидетелят не би могъл да го посочи при разпознаването.
Съдът
кредитира протокола за разпознаване на лица, тъй като същият е изготвен в
съответствие с изискванията на НПК. По време
на провеждане на
това процесуално-следствено действие не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила. Същото е извършено в присъствието на поемни лица, които са го подписали без забележки
или възражения. На пострадалия са му били предоставени за разпознаване четири лица със сходна външност, което е
видно от приложения по делото
фотоалбум към изготвения протокол за разпознаване на лица. Преди извършването на това
процесуално-следствено действие е проведен разпит на свидетеля П., за което е
изготвен и съответния протокол. Съдът констатира, че на същия е отразено, че
разпитът е проведен на 03.01.2015г., т.е. един месец преди извършване на
разпознаването - на 03.02.2015г., но от събраните в хода на проведеното съдебно
следствие пред въззивната инстанция доказателства се установи, че е допусната
техническа грешка при отразяването на датата, на която е проведен разпита на
свидетеля П.. Това се установява на първо място от показанията му, дадени при проведения
допълнителен разпит на свидетеля в хода на съдебното следствие пред въззивния
съд, в които заявява, че разпитът е проведен непосредствено преди
разпознаването, както и от приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2
от НПК свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство на л.38,
от които е видно, че свидетелят е заявил, че поддържа дадените от него вече
показания относно проведената с подсъдимия среща, при която са му отправяни
заплахи, след което изложеното от него е по отношение на външния вид на
извършителя, характерните му белези, по които е изразил увереност, че ще го
разпознае. Анализът на тези доказателствени източници води до безспорен за съда
извод, че приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство, са
дадени от свидетеля непосредствено преди провеждане на разпознаването, а именно
на дата 03.02.2015г.
Авторството на
деянието безспорно се установява както от
показанията му, в които заявява, че при посещението на
подсъдимия в кабинета му, същият лично се е представил, съобщавайки имената си, така и от протокола за разпознаване, в който е посочил подсъдимият,
като лицето, което на инкриминараната дата е упражнило принуда спрямо него. В същият е отразено заявеното от
свидетеля, че разпознава подсъдимия по физиономията, погледа, по очите и
прическата. Предвид това съдът намери, че твърдяното от подсъдимия
обстоятелство, че на инкриминираната дата не е бил избръснат, така както на
предоставената при разпознаването снимка, не е оказало никакво влияние върху
способността на свидетеля да го разпознае.
С
оглед така направения анализ на тези доказателствени източници, съдът намери
показанията на свидетеля П. за достоверни, поради което ги кредитира изцяло.
Предвид
това въззивният съд намери обясненията на подсъдимия, в частта, в която
заявява, че на инкриминираната дата е бил в сградата на КАТ и не ходил във ВАС
за опровергани, като напълно споделя изводите на първостепенния относно
недостоверността на обясненията на Р. и на показанията на свидетеля М. С.. След внимателно извършена преценка на обясненията
на подсъдимото лице, доколкото същите са освен доказателствено средство са и средство за
защита, въззивният съд се солидаризира с изводите първоинстанционния относно
коя част от тях следва да бъдат кредитирани и коя – не. Правилно са кредитирани
обясненията на подсъдимия Р. само в онази част, в която се подкрепят от
писмените доказателства, а именно участието му като страна по административното
дело, по което е подал молба за отмяна на постановеното по него решение,
присъствието му в сградата на КАТ на инкриминираната дата около 09.00 часа,
както и посещението му на банков клон на ПИБ в ж.к.”******* в 11.51 часа. Останалата част от обясненията
на подсъдимия, както и показанията на свидетеля М. С., в които твърдят, че са отишли
в сградата на КАТ от около 08.00 часа на инкриминираната дата, където са
престояли около 2-3 часа по повод извършване на регистрация на лек автомобил,
след което са отишли в ж.к.”*******” около 10.30 – 11.00 часа, респ. в това
време не е бил и не би могъл да бъде в сградата на ВАС, не само не се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства, но са и в противоречие със
същите. Видно от приетата по делото справка от регионална база на АИС-КАТ
относно история на регистрацията на МПС с рег. № *******, единственото
извършено действие по отношение на този автомобил на инкриминираната дата е отразено в 08.52 часа, а именно подуслуга
„транзитна” на първоначална регистрация. Според справката обаче самата
първоначална регистрация е извършена на 12.08.2014г. Предвид това съдът намери
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля М. С. за недостоверни и
изграждащи защитна версия, поради което не следва да бъдат кредитирани.
При горните съображения, съдът
даде вяра на показанията на свидетеля Д.П. и ги възприе за основа на
фактическите си изводи. Показанията му са последователни в хода на целия
наказателен процес и се характеризират, като логични и житейски достоверни.
Конкретно, ясно и еднозначно свидетелят описва състоялата се в кабинета му
среща с подсъдимия, казаното от него и конкретната причина за това, както и предприетите
от свидетеля П. действия непосредствено след това. Тяхната последователност, а
именно първо да уведоми председателя на състава, след това председателя на съда
и да сигнализира прокуратурата, а не съдебна охрана, е в резултат на личната му
преценка, с оглед конкретната ситуация и състоянието, в което се е намирал,
подробно описано от свидетелката Т.Н..
Извод за достоверността на
показанията му е и обстоятелството, че между него и подсъдимия не само не са
съществували никакви отношения, но дори и не са се познавали, поради което
предприетите от него действия по сигнализиране на прокуратурата и твърденията
му за извършеното деяние от страна на подсъдимия, не могат да бъдат обяснени по
друг начин, освен с намерението му същото да бъде установено, чрез провеждането
на наказателно производство.
Обстоятелството, че свидетелят П.
е изпитал реален страх от отправените му заплахи безспорно се установяват от
показанията му, от показанията на свидетелката Т.Н. и от КСППЕ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият С.Р. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 143, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
От събрания
по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установи, че подсъдимият С.Р.
е направил опит да принуди пострадалия Д.П. да извърши
нещо противно на волята му - да направи каквото е необходимо да бъде отменено
Решение № 10643/2013г., като употребил за това заплашване - казал на П., че след като е узнал за постановено от съдебния
състав решение по дело, по което е бил определен за докладчик, му е идвало да отиде при него и да му „лисне киселина в лицето”, както
и „да направи каквото е необходимо, за да бъде това решение отменено, като в
противен случай не знае какво може да му се случи”. Именно, чрез тези действия подсъдимият е
обективирал заплахата си, която е възбудила у
пострадалия П. основателен страх от осъществяването й. Пострадалия П. е бил силно уплашен и притеснен, което се установява не само от
показанията му, но и тези на свидетелката Т.Н., които са еднопосочни със
заключението на СППЕ. Страхът на пострадалия от осъществяване на заплахата е
бил основателен, тъй
като е отправена агресивно и директно от лице, което лично се е
представило, което навежда на извод за решителност за осъществяването й,
независимо от последиците. Освен това заплахата, че не знае какво може да му се случи, ако не предприеме
действия по отмяна на постановеното съдебно решение, е била предшествана от закана със заливане с киселина. Безспорно е, че
отправената заплаха е била насочена към свидетеля П. с цел да го принуди да извърши нещо противно на волята му,
а именно да направи каквото е необходимо, за да бъде отменено
съдебно решение.
Безпротиворечиво е
застъпеното в практиката и доктрината становище, че с инкриминиране на
престъплението по чл. 143, ал.1 от НК
се защитават обществените
отношения свързани с правото на формиране на свободна воля на пострадалия за
определено поведение. Не е спорно също, че същността на принудата се изразява в
противоправно въздействие от страна на дееца, което мотивира пострадалия да
извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята си, т.е. до принуда не
би се стигнало, ако деецът сам може да постигне целения резултат. Въздействието от дееца, което да е значение
за наказателната отговорност, следва да се е изразило в някой или във всички
методи изчерпателно посочени в теста на чл. 143, ал.1 от НК –„насилие,
злоупотреба с власт или заплашване“. Освен точно фиксирани, за тях се изисква
да са противоправни, т.е. неблагоприятните последици, с които пострадалият е
застрашен са в противоречие с предвидена в закона забрана. На последно място е
необходима пряка причинна връзка между изпълнителното деяние и
общественоопасния резултат – ако престъпното деяние не беше извършено нямаше да
настъпят общественоопасните последици. Принудата е резултатно престъпление –
довършено е не с упражняването на физическо или психическо въздействие, а е
необходимо то да е довело обективно до посочените по-горе последици, в които се
изразява и нарушаването на свободата на жертвата на избрано от нея поведение.
След това
обобщаване на изискуемите от закона признаци от обективната страна на
престъпния състав на чл.143, ал.1 от НК, съотнасянето им към конкретиката на
настоящия случая води до извод, че подсъдимият Р. е осъществил довършен опит към принуда. Същият на
инкриминираната дата противоправно е въздействал върху психиката на свидетеля П.
– чрез заплашване ( застрашаване с непосредствено деяние, излагащо на тежка
опасност неговото здраве) – за да го
мотивира да извърши нещо, противно на волята му. Целта на подсъдимия Р.
обективно не е била постигната, въпреки
упражненото интензивно
противоправно психическо
въздействие върху личността на жертвата тя да предприеме определено поведение спрямо
него, което не е формирано чрез собствената свободна воля на свидетеля П.
- последният не е предприел никакви
действия, за да бъде отменено съдебното решение. В този смисъл е налице довършен
опит към принуда, тъй като деецът е довършил изпълнителното деяние, но не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на
това престъпление – деецът обективно е направил всичко, изискващо се от
конкретните условия, за да настъпи резултата, който обаче не е настъпил. Казано
по друг начин намесата на подсъдимия Р. върху способността на П. свободно и по
своя воля да взима решения за поведението си не е постигнала целения резултат,
поради фактори извън дееца и свързани с
конкретните особености на психиката на
жертвата, която е преодоляла извършването на такова нежелано от нея поведение,
т.е. не е настъпил престъпния резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК при определянето на наказанието се взема
предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено, т.е. довършеният опит е по-тежко
наказуем от недовършения. Съобразявайки това, както и обстоятелството, че
повдигнатото срещу подсъдимия Р. обвинение е за недовършен опит, то без
изменение на обвинението, каквото не е направено пред първата инстанция, съдът
не може да признае подсъдимия за виновен, че е извършил довършен опит, тъй като
това би довело до ангажиране на отговорността му за по-тежко наказуемо деяние,
респ. въззивният съд не може да измени присъдата в тази й част, въпреки
изводите си относно степента на осъществяване на деянието.
Налице
е и квалифициращият признак на
престъплението, тъй
като принудата е била упражнена
по отношение на съдия по повод изпълнение на службата му,
доколкото към
инкриминираната дата 08.07.2014г. пострадалият Д.П.
е бил съдия във ВАС. Именно по повод изпълнението на задълженията му като съдия
са били извършени от страна на подсъдимия действия
по упражняване на принудата за предприемане от пострадалия на правно
нерегламентирани действия, които да доведат до отмяна на съдебно решение. В този смисъл деянието осъществено от подсъдимия С.Р. е било извършено именно по повод изпълнението на службата на Д.П. като съдия.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Доколкото подсъдимият е
съзнавал, че отправя заплаха по
отношение на пострадалия - съдия във ВАС, с цел да го
принуди да извърши нещо против неговата воля, съзнавал е, че Д.П. не е желаел да предприеме подобни действия, то несъмнено подсъдимият С.Р. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието първостепенният съд правилно е отчел всички обстоятелства свързани
с индивидуализацията му, както и че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй
като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и правилно е определил размера на наказанието при условията на
чл.54 от НК.
Въззивният
съд се солидализира с извода на първостеренния, че са
налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, тъй като подсъдимият не е осъждан,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и за
превъзпитанието му не се налага неговото ефективно изтърпяване.
Въззивният съд се солидализира с
изводите на първостепенният и по отношение на гражданския иск. По делото е безспорно, че извършеното от подсъдимия
деяние е престъпление, извършено е виновно, настъпилият вредоносен резултат,
както и причинната връзка между него и извършеното от подсъдимия деяние. Предвид
това са съдът намери, че налице предпоставките за ангажиране отговорността на
подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД. Съдът, след като прецени последиците от извършеното
противоправно деяние от страна на подсъдимия и характера на увреждането на
пострадалия намери, че първостепенният съд правилно е приел за доказан предявения
граждански иск за сумата от 10 000.00 лева.
При извършената
цялостна служебна проверка се констатира, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована,
постановена в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.04.2016г.,
постановена по НОХД № 5855/2015г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.