Р Е Ш Е Н И Е
260058/16.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На първи
септември
две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 54 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.410, ал.1, т.3 от КЗ по отношение на главния иск и по чл.86, ал.1 от ЗЗД
по отношение на акцесорния иск.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от “ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.Ч.и Б.В., чрез адв. П.П.-Д.от АК-Варна, със съдебен
адрес *** срещу Агенция “Пътна инфраструктура“ ЕИК *********, чрез
Областно звено Шумен, адрес гр.***.
В исковата
молба се твърди, че между ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и третото лице Д.Г.И.
с ЕГН ********** бил сключен Договор за доброволна автомобилна застраховка
„Кауза +“, клауза „Пълно Каско“ по отношение на собствения на И. автомобил
„Фолксваген Пасат“ рег. № В 4904 СА. Била подписана застраховка №
440118031050459 от 14.08.2018г. за срок от 12 месеца и изтичаща до 23.59 часа
на 13.08.2019г. На 28.09.2018г. в 22.30 ч. застрахованият автомобил претърпял
пътно – транспортно произшествие на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.Варна, км.363 + 220. Причината
бил удар на автомобила в протектор от гума на товарен автомобил. Органите на
КАТ и застрахователя били незабавно уведомени за инцидента от И. и бил съставен
Протокол № 1601515 от 28.09.2018г. На 01.10.2018г. било подадено уведомление за
щетата заведена под № 44010311807948. На автомобила били извършени общо три
огледа – на 03.10.2018г. и на 16.10.2018г., както и на 08.11.2018г. Били
описани подробно повредите върху автомобила, като ремонта бил извършен в сервиз
„Дали 99“ ООД, като изплатеното възнаграждение било в размер на 1336.94 лв. и
включвало труд и разходи за части за подмяна. Ищецът твърди, че отговорен за
ПТП бил собственика на пътя – АПИ, тъй като бил длъжен да го управлява,
стопанисва, поддържа в изправност, което не било сторено и довело до ПТП. В
заключението си моли за уважаване на искането за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1336.94 лв., представляващо
изплатено застрахователно обезщетение за извършени ремонти по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № В 4904 СА, по силата на застрахователна полица №
440118031050459 от 14.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на предявяване на иска – 14.01.2020г. до окончателното изплащане и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и сумата от 120.84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.03.2019г. до 14.01.2020г.
Препис от
исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени на ответника,
който в писмения отговор сочи, че били недопустими и неоснователни по размер и по основание. Твърди, че
действително ПТП – то, се е случило на
част от републиканската пътна мрежа, но не поради проявено бездействие относно
поддръжката на конкретния пътен участък и сигнализация. В случая инцидента бил
заради част от гумен протектор, което било инцидентно и непредвидимо събитие.
От Уведомлението за щета се установява, че на пътя се намирал аварирал товарен
камион, чиято част може би е бил и гумения протектор. Задължение на водача било
да сигнализира своевременно с предупредителен триъгълник за аварията. Целта на
сигнализацията била и да предупреди останалите водачи да намалят скоростта. В
тази връзка вината не е на АПИ, а на водача, който се движил с 120 км./ч.
Поради това и исковете не следвало да се уважават.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. П.П.-Д.от АК-Варна, която поддържа исковата
молба. В хода на съдебните прения излага подробните си мотиви за уважаването на
исковете.
В съдебно
заседание за ответника се явява юрисконсулт Веселина Маринова, която оспорва
исковата молба, като в хода по същество въвежда довода за съпричиняване при
настъпване на произшествието от страна на водача на увреденото МПС. Въвежда се
и оспорване валидността на застрахователната полица.
Съдът след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложената
по делото застрахователна полица с № 440118031050459 от 14.08.2018г. се установява,
че между ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и Д.Г.И. бил сключен валиден договор
за застраховка „Каско +“ за лек
автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ ЕН 50 02 КА и рама № ***. Съобразно
полицата същата била с клауза „Пълно Каско“
и срокът ѝ за валидност бил от 15.32 часа на 14.08.2018г. до 23.59
часа на 13.08.2019г.
По делото е
представен Протокол за ПТП № 1601515 от 28.09.2018г. за настъпило на
28.09.2018г. в 22.30 мин. произшествие на автомагистрала „Хемус“ км. 363+220
посока Шумен, при което застрахования лек автомобил се ударил в препятствие на
пътното платно (протектор от гума на товарен автомобил). При удара увреждания
били нанесени на предната броня, левия допълнителен фар за мъгла, радиатора и
предпазната кора на двигателя. Застрахователя бил уведомен своевременно от
застрахованото лице. На 01.10.2018г. бил изготвен опис-заключение по щетите на
автомобила като били описани увредените детайли по него вследствие удара. Ремонта
бил извършен от доверен сервиз – „Дали 99“ ООД. Бил изготвен ликвидационен акт
по щета № 20701187363 по преписка 44010311807948 от 19.12.2018г. като сумата за
получаване била посочена в размер на 1 336.94 лв. На 21.12.2018г., видно
от представени по делото преводно нареждане и опис към него (лист 37, 38 от
делото) сумата била изплатена изцяло на „Дали 99“ ООД.
По делото е
прието заключение по назначена съдебно – автотехническа експертиза, поддържано
от вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. От заключението се
установява следния механизъм на ПТП, а именно, че при движение от 120 к./ч.
през тъмната част на деня, през ясно време и суха настилка и видимост на
осветеността от фарове, водачът забелязал върху платното, в което се движел автомобилът парче от гума
на товарен автомобил. Автомобилът минал през него без да може да го заобиколи,
като удара бил в дясната част за движение в предната лява част на автомобила. При
конкретно създалата се ситуация водачът не е имал техническата възможност
своевременно да забележи и да спре преди препятствието на пътя. Описват се
уврежданията на автомобила и се заключава, че размерът на средствата необходими
за отстраняване на причинените щети по автомобила са в размер на 1336.94
лв. В експертизата се сочи, на база
изготвения протокол за ПТП, че няма установен в района на ПТП друг участник - като товарен автомобил с повредена гума.
Въз основа
на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: При извършената проверка относно допустимостта им, съдът е установил, че са
налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото
на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това. Поради
което е приел, че исковата молба е допустима.
По отношение
основателността на иска по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекс за застраховането КЗ): Съгласно
разпоредбата на чл.410 от КЗ застрахователя може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта причинила вреди на застрахования.
За уважаването на иска следва да са налице следните предпоставки, а именно: да
е налице валидно сключен договор за застраховане между застрахователя и
увреденото лице, настъпването на вредата за застрахования, механизъм на
настъпване, причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети, отговорността
на ответника за причиненото застрахователно събитие, както и застрахователя да е изплатил застрахователното
обезщетение на застрахования.
Според разпоредбата
на чл. 344, ал.1 от КЗ условие за валидност на
застрахователния договор е писмената форма. Задължителните му реквизити са
изброени в чл.345, ал.1, т.1 – 11 от КЗ. В настоящия случай тези реквизити са
налице и поради това съдът приема, че е налице валидно сключен договор за
застраховка. По отношенията на възраженията на ответника за липса на идентичност
между застрахованото и увреденото от удара МПС, съдът намира, че по отношение
на тях има настъпила преклузия, тъй като се въвеждат за първи път в хода на
съдебните прения. За пълнота следва да се отбележи, че лекия автомобил е
индивидуализиран освен с посочване на марка, модел, регистрационен номер, така
и с изписване на рамата на същия. В Протокол за ПТП 1601515/28.09.2018г. (лист
13 от делото) е посочен същия номер на
рама на автомобила, който е увреден вследствие на удара. Отделно от това в
чл.347 от КЗ е посочено при промяна на кои данни в договора застрахования
следва да уведоми своевременно застрахователя, като смяната на регистрационния
номер не е сред тях.
В конкретния случай
застрахователното събитие е настъпило след плащане на първата вноска по
договора, плащането по който е разсрочено във времето на четири вноски. Отново
извън преклузивните срокове по ГПК, ответникът въвежда възражението, че липсват
доказателства цялата сума по договора да е платена, поради което и не възниква
задължение за насрещно плащане по застраховката. За пълнота обаче съдът
отбелязва, че са налице доказателства за плащането на застрахователна премия в
размер на 154.69 лв., представляваща вноска по договора (лист 12 от делото), от
което следва, че страните по договора са изпълнявали задълженията си. Още
повече, че съгласно чл.368 от КЗ неплащането на застрахователна премия не е
условие за недействителност на договора за застраховка, а води само до
неблагоприятни последици за застрахованото лице.
Налице е и втората
предпоставка за основателността на иска – настъпване на застрахователно
събитие, във връзка с което се явява дължимо и насрещно застрахователно
обезщетение. Настъпването на ПТП се доказа от приложените по делото
доказателства. Описаната в него фактическа обстановка се възприема изцяло от
съда, въпреки че по делото не беше разпитан прекия участник в ПТП. Съгласно
заключението по неоспорената от страните експертиза също са налице достатъчно
доказателства относно настъпилото ПТП, като е описан подробно механизма на
същото. Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на
водача е направено отново извън сроковете, като е въведено едва за първи път в
хода на съдебните прения, поради което не следва да се обсъжда от съдебния
състав.
По отношение на възражението
за наличие на непредвидимо събитие, което не може да се вмени във вреда на
ответника, съдът намира следното: По делото не се спори, че собственик на пътя, респективно
лице, което следва да упражнява надзор над него е ответникът. Съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП), републиканските пътища се управляват от
АПИ. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗП сочи, че републиканските пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас,
които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват
държавната пътна мрежа. Или процесното събитие се е случило на автомагистрала
„Хемус“, т.е. на републикански път, който се поддържа от ответника. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а според чл.167, ал.1
от ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него
и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В разпоредбата на § 1, т.19 от
ППЗДвП се сочи, че "препятствие на пътя" е нарушаване цялостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай от анализа на
доказателствата по делото се установи, че на пътното платно е имало предмет,
който представлява препятствие по смисъла
на цитираната разпоредба. Това препятствие
не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка. Ето защо следва
да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като
собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им
лице. Собственикът на вещта може да се освободи от
отговорност за причинените вреди само когато вредите са в резултат на
непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или по изключителна вина
на трето лице. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
АПИ е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на някое от тези правоизключващи възражения. По делото обаче не се доказа
наличието на нито едно от тези предпоставки водещи до освобождаване от
отговорност на ответника. В този смисъл е т.10 от Постановление № 7/1959г. на
Пленума на ВС. Налице щеше да бъде
случайно събитие, ако автомобилният протектор беше изпаднал от движещия се
непосредствено отпред автомобил, защото в този случай наистина АПИ нямаше да
бъде в състояние
да реагира. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства, че
протекторът е изпаднал от движещото се пред пострадалия автомобил МПС. Поради
това е и неизвестно колко време този предмет е бил на пътя, в следствие на
което настоящият съдебен състав приема, че не е налице случайно събитие, за да
може да бъде изключена отговорността на ответника. На
изложените по-горе съображения, съдът не възприема направеното от ответника
възражение.
По отношение на размера на претендираната сума, от
приетата по делото и неоспорена от страните експертиза се установи, че
настъпилите щети се равняват на 1336.94 лв., както и 15 лв. ликвидационни
разноски по щетата. Сумите са изплатени на доверения сервиз „Дали 99“ ООД,
извършил ремонта на увредения автомобил, видно от платежно нареждане от 21.12.2018г.
Поради гореизложеното искът по чл.410, ал.1, т.3 от КЗ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Отправено е искане за присъждане на мораторна лихва, по
което са ангажирани доказателства за отправяне на покана до ответника за
плащане на дължимата сума. В този смисъл претенцията за присъждане на мораторна
лихва в размер на 120.84 лв. следва да бъде уважена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноските направени в производството от страна на ищеца в размер на 577 лв.,
представляващи 327 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лв. за
заплатено възнаграждение за вещо лице, както и 100 лв. за заплатена държавна
такса, съгласно представен списък за разноски и адвокатско пълномощно.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК *********, гр.София,
чрез Областно пътно управление с адрес гр.*** да заплати на “ДЗИ- Общо застраховане»
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от К.Ч.и Б.В., чрез адв. П.П.-Д.от
АК-Варна, със съдебен адрес *** сумата общо от 1351.94 лв.(хиляда триста петдесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, от която 1336.94 лв. е изплатено от ищеца възнаграждение за
извършване на ремонтно-възстановителни дейности извършени от автосервиз „Дали
99“ ООД по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама *** по силата на застрахователна
полица „Каско +“ с № 440118031050459 от 14.08.2018г. и 15 лв.(петнадесет лева)
представляващи ликвидационни разноски по щета № 44010311807948, както и сума в
размер на 120.84 лв.(сто и двадесет лева
и осемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима
върху главницата за периода от 02.03.2019г. до 14.01.2020г.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК *********,
гр.София, чрез Областно пътно управление – Шумен да
заплати на “ДЗИ- Общо застраховане»
ЕАД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на общо 577 лв. (петстотин седемдесет и седем лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители на
посочените адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: