№ 10236
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110108623 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. Д. К. положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи сума в размер на 13 921,44 лв.,
представляваща изискуема главница по предоставен банков кредит по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
23.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020
г., и сума в размер на 162,40 лв., представляваща наказателна лихва, начислена за периода
от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 51927/2020 г. по описа на
СРС, 113 състав. Претендират се разноски.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 10.09.2008 г. е сключил в качеството си на
кредитор Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с И. Д. К. в качеството му на
кредитополучател. Размерът на уговорения кредит възлизал на стойност от 15 000 лв., като
кредитният лимит се усвоявал чрез кредитна карта Visa Gold, а дължимите суми за
револвиране се погасявали чрез разплащателна сметка № ... Ищецът посочва, че с ответника
уговорили и заплащане на възнаградителна лихва, чийто размер възлизал на 14,95 %
годишно съгласно т. II от Условията за издаване и обслужване на плащания по кредитни
карти с револвиращ кредит, приложими към договора. Ответникът обаче не погасявал
дължимите суми по револвиращия кредит за 5 поредни месеца, поради което и на основание
чл. 42, ал. 2 и чл. 43 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
приложими към сключения между страните по делото договор, процесният кредит бил
обявен за предсрочно изискуем, за което обстоятелство на длъжника И. Д. К. било връчено
лично уведомление. Ищецът изяснява, че с оглед неизпълнението на задълженията си,
ответникът е изпаднал в забава, за което му била начислена и наказателна лихва. Поради
тези съображения, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че
1
ответникът И. Д. К. му дължи сума в размер на 13 921,44 лв., представляваща изискуема
главница по предоставен банков кредит по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. до окончателното
заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24 лв., представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020 г., и сума в размер на 162,40 лв.,
представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 51927/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва, че процесният договор за кредит отговаря
на законовите изисквания, залегнали в ЗПК /отм./, и по конкретно на разпоредбите на чл. 7,
т. 6 – т. 12 вкл., както и на чл. 13 ЗПК /отм./. Счита, че с оглед липсата на падежна дата в
договора, касаеща процесните вземания по кредита, то следва да се приложи разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на претендираната от ищеца главница, както и че
процесният кредит му е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем с връчване на
уведомление. Заявява, че до 20.08.2019 г. вкл. е заплащал дължимите суми по револвиращия
кредит, в които плащания били включени и вземанията за лихви, по отношение на които
ответникът прави възражение за прихващане, считайки ги за платени без правно основание.
Оспорва дължимостта на претендираната договорна лихва. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията по кредита.
Преди първото по делото открито съдебно заседание с нарочна молба от 20.09.2023 г.
ищецът „БАНКА ДСК“ АД релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, с което ответникът прави възражение за прихващане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на иска:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. 51927/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
срещу И. Д. К.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна
искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането
по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска:
За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта, по което кредиторът е
предоставил уговорения кредит, а ответникът го е усвоил; падежната дата за заплащане на
минималната сума за револвиране и размера на тази минимална сума; размера на
непогасените от ответника вземания за главница и лихви; размерът и основанието на
начислените такси; че е настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита спрямо
ответника; че е налице валидна клауза, уреждаща дължимостта на претендираната
възнаградителна лихва, включително и нейният размер; изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи погасяване на паричните си задължения на уговорения падеж.
По отношение наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
2
издаване на кредитна карта между страните, от приетите по делото писмени доказателства
се установява по категоричен начин, че на 10.09.2008 г. между „БАНКА ДСК“ АД и И. Д. К.
е сключен Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица,
неразделна част от който са представените Общи условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК и Условия за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК. По
силата на договора „БАНКА ДСК“ АД е отпуснала на ответника револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 15 000 лв., като за усвояването му на ответника е
издадена кредитна карта тип „Visa Gold“. От приобщените по делото като писмено
доказателство Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с
револвиращ кредит на БАНКА ДСК се установява наличието на следните уговорени между
страните параметри по сключения договор за издаване на кредитна карта: лихва по кредита
– 14,95%; санкционираща лихва – +5%; срок за ползване на кредита – без краен срок за
погасяване; срок на валидност на кредитната карта – 1 година; падежна дата – 20-о число на
месеца; минимална сума за револвиране – 1,5%.
Съгласно чл. 8 от процесния договор същият се сключва за срок на действие,
съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта, като след изтичането на срока на
действие на договора, се издава нова кредитна карта и действието на договора се подновява
автоматично за нов период за срока на валидност на новата кредитна карта, в случай че
някоя от страните не го прекрати по един от начините, посочени в Общите условия. На
основание чл. 10 от Общите условия банката издава кредитната карта със срок на валидност,
определен в Условията, като съгласно т. IV от тези Условия срокът на валидност на
кредитната карта е една година. Съобразно чл. 69, ал. 1 от Общите условия в срока на
договора картата се преиздава автоматично след изтичане срока на валидност. Видно от
приетите по делото 2 бр. Декларации за предаване/връщане на банкова карта, на 05.02.2015
г. и на 18.01.2018 г. ответникът е декларирал, че е получил кредитна карта тип „Visa Gold” с
номер на картата, завършващ на 8909. Липсват данни, от които да се направи извод за
наличието на изрично волеизявление за прекратяване на договора от страна на ответника,
поради което съдът приема, че същият е автоматично подновяван във времето, вкл. и към
настоящия момент.
Както се установи по-горе, налице са валидни облигационни правоотношения по
договор за издаване на кредитна карта, сключен между ищеца „Банка ДСК“ АД и ответника
И. Д. К., поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ответника
възражения за недействителност на процесния договор. Сключената сделка несъмнено има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция
в чл. 4 ЗПК /отм., бр. 18 от 5.03.2010, но действащ към 10.09.2008 г./, като заемополучателят
по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 5, ал. 2
ЗПК /отм./, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията
на ЗПК /отм./ и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет
на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно чл. 7 ЗПК /отм./ договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и
разбираем език и следва да съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 7, т. 1 – т. 14
ЗПК. Разпоредбата на чл. 10 ЗПК конкретно постановява, че договорът за потребителски
кредит, свързан с използването на кредитна карта, съдържа задължително информация за
горната граница на кредита, ако такава е договорена, или начините за нейното определяне;
условията за ползване и връщане на кредита; годишния лихвен процент и разходите, ако
има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при
които те могат да бъдат променяни. По силата на чл. 14 ЗПК /отм./, когато не са спазени
изискванията на чл. 7, т. 4 – т. 14 и чл. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 13 ЗПК /отм./, според
3
която клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл.
10 ЗПК трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги
съдържат, да са видими и четливи.
Процесният договор за издаване на кредитна карта е изготвен на ясен и разбираем
език, съдържа посочване на всички разходи, приложими към момента на сключване на
договора за кредитна карта, и на годишния лихвен процент (видно от Условията за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК,
представляващи неразделна част от договора), както и на условията, при които тези разходи
по кредита могат да бъдат променяни (съгласно Раздел XVII „Изменения и допълнения на
договора“ от Общите условия). Процесният договор съдържа изрично посочване както на
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, така и на условията за неговото
прекратяване (видно от Раздел IX „Обслужване на кредита“ и Раздел XIV „Срок на
договора. Прекратяване. Срок на валидност на картата“ от Общите условия). Сключеният
между страните договор недвусмислено посочва горната граница на кредита, както и
условията за издължаването му, в т.ч. падежната дата, минималната сума на револвиране и
срока за ползване на кредита. За пълнота, следва безспорно да се приеме, че така
приложените от ищеца Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на БАНКА ДСК са трудно видими и неособено четливи, но в
процесния случай съдът на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ съобрази, че това
обстоятелство не води до недействителност на договора. Следователно, процесният договор
за издаване на кредитна карта съответства на императивните норми на чл. 7 и чл. 10 ЗПК
/отм., бр. 18 от 5.03.2010/ и въз основа на него е възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните, което поражда съответните правни последици.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на кредитополучател е преустановил
погасяването на дължимите суми по револвиращия кредит за 5 поредни месеца. Това
неизпълнение на договорни задължения, както и допуснатата забава в плащанията на
главница и/или лихва по една или повече вноски, е породило правото на банката, уговорено
в чл. 43 вр. чл. 42, ал. 2 от Общите условия, представляващи неразделна част от процесния
договор, да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. По силата на чл. 42, ал. 2 от
Общите условия, в случай че 4 поредни месеца считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и върху
цялото задължение, формирано на падежната дата, започва да се начислява санкционна
лихва за забава. Съгласно чл. 42, ал. 3 от същите, ако картодържателят погаси изцяло
кредита (лихви, такси и транзакции) до края на следващия (пети) гратисен период, правото
на ползване на картата се възстановява, като на основание чл. 43 ако картодържателят не
погаси изцяло кредита си в срока по чл. 42, ал. 3, кредитът се оформя като неразрешен
овърдрафт и вземането става окончателно изискуемо.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./
настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на
длъжника за това, след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Предсрочната
изискуемост представлява едно изменение на договора, настъпващо по силата на изрично
волеизявление на една от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж, т.е., това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. Съобразно т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването /в този смисъл Решение № 64/09.02.2015 г.
по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Нито съдебната практика, нито правната теория
4
поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост /вж. Решение № 106/20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г. на
ВКС, IV г. о./. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент
/вж. Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о./. Предсрочната
изискуемост имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуването на
определено вземане – била тя осъдителна или установителна /в този смисъл Определение №
273/21.11.2017 г. по т. д. № 1294/2015 г., на ВКС, II т. о./.
В процесния случай ответникът оспорва надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост от страна на банката по отношение остатъка от процесния кредит. От
приобщената като доказателство по делото Покана уведомление от 04.08.2020 г. се
установява, че същата е връчена на ответника кредитополучател чрез ЧСИ Стоян Якимов,
рег. № 844, с район на действие СГС, по реда на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 47, ал. 2 и ал. 1 ГПК.
Видно от представената Разписка от 12.09.2020 г., Благой Илиев - призовкар при ЧСИ Стоян
Якимов, е посетил адреса на ответника най-малко три пъти с интервал от поне една седмица
между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е било в неприсъствен ден.
Съобразно приетия по делото Констативен протокол от 29.09.2020 г. се установява, че ЧСИ
Стоян Якимов е удостоверил връчването на поканата уведомление по реда на чл. 47 ГПК.
Същият е констатирал, че двуседмичният срок, който при спазване изискванията на чл. 47,
ал. 2 ГПК тече от залепване на уведомлението, е изтекъл на 28.09.2020 г., поради което
производството по връчване е приключено и процесната покана уведомление е счетена за
редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
За пълнота на изложението, от приложените по делото Писмо с изх. №
18745/29.04.2022 г. от ЧСИ Стоян Якимов, ведно с копие от Трудов договор №
126/02.12.2019 г., се установява, че лицето Благой Илиев е било служител на длъжност
„призовкар“ при ЧСИ Стоян Якимов през процесния период от м.08.2020 г. до м. 10.2020 г.,
поради което възражението на ответника за липсата качеството призовкар на Благой Илиев
следва да бъде оставено без уважение. Ответникът оспорва и представителната власт на
лицето Кирил Ставрев, подписало поканата уведомление от името на банката, което
възражение съдът също намира за неоснователно. По делото е предоставено пълномощно,
издадено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ АД в полза на Кирил Ставрев,
надлежно упълномощен да подписва писма, с които длъжниците на банката се уведомяват за
настъпила предсрочна изискуемост.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предсрочната изискуемост на процесния
договор за издаване на кредитна карта е надлежно обявена от банката на кредитополучателя,
поради което същата следва да се счита за настъпила, считано от 29.09.2020 г.
По делото като писмено доказателство е приобщено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ АД по сметка № 26624978 от 23.10.2020 г. по Договор за кредит от
10.09.2008 г., в което като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
29.09.2020 г., банката е отразила следните неплатени минимални суми за револвиране: за
периода от 20.08.2019 г. до 05.09.2019 г. – 456,28 лв.; за периода от 20.09.2019 г. до
05.10.2019 г. – 686,09 лв.; за периода от 21.10.2019 г. до 05.11.2019 г. – 929,38 лв.; за периода
от 20.11.2019 г. до 05.12.2019 г. – 1113,88 лв.; за периода от 20.12.2019 г. до 05.01.2020 г. – 1
041,90 лв., чийто общ размер е изчислен на 4 227,53 лв. Като остатъчен дълг към датата на
извлечението е посочена сума в размер на 16 559,08 лв., от която 13 921,44 лв. – главница,
2 475,24 лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020 г., 162,40 лв. –
санкционираща лихва за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г.
За разрешаване спорните по делото обстоятелства по отношение размера на
непогасените изискуеми вземания на ответника по договора за издаване на кредитна карта е
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като професионално изготвена, обоснована и съвпадаща с описаните по-горе размери на
5
неплатени минимални суми за револвиране и на остатъчен дълг към 23.10.2020 г. съгласно
счетоводното извлечение. При изготвяне на заключението си по експертизата вещото лице
се е запознало освен с приложените по делото материали, и със счетоводната документация
на „Банка ДСК“ АД, а именно извлечение от сметка – движение по карта на И. Д. К.,
месечни извлечения по издадена кредитна карта тип „Visa Gold” с титуляр И. Д. К.,
счетоводни справки и лихвени листове. В заключението си вещото лице посочва, че към
20.08.2019 г. извършените от ответника тегления от банкомат и плащания чрез терминални
устройства, ведно с начислените лихви и такси по процесния договор, са в общ размер на
114 098,11 лв. Вещото лице установява, че към 20.08.2019 г. постъпилите суми от ответника
по процесния договор за издаване кредитна карта, ведно с бонус (отстъпки) от банката, са в
общ размер на 108 734,53 лв. По-конкретно, с извършеното плащане в общ размер на
108 734,53 лв. ответникът е погасил следните свои задължения по процесния договор:
79 290,33 лв. главница, 1 877,93 лв. такси, 27 566,27 лв. лихви до 20.08.2019 г. В съдебно-
счетоводната експертиза се заключава, че неплатените от кредитополучателя месечни
вноски (минимални суми за револвиране) са в общ размер на 1 041,90 лв., както следва: за
периода от 20.08.2019 г. до 20.09.2019 г. – 456,28 лв.; за периода от 20.09.2019 г. до
21.10.2019 г. – 686,09 лв.; за периода от 21.10.2019 г. до 20.11.2019 г. – 929,38 лв.; за периода
от 20.11.2019 г. до 20.12.2019 г. – 1 113,88 лв.; за периода от 20.12.2019 г. до 20.01.2020 г. – 1
041,90 лв. Установява се, че към 20.08.2019 г. ответникът дължи сума в общ размер на
15 203,69 лв., а за периода от 20.08.2019 г. до 20.01.2020 г. дължимата от него сума по
процесния договор е в общ размер на 833,78 лв., от което вещото лице заключава, че сборът
от двете суми към 20.01.2020 г. е в общ размер на 16 037,47 лв. Вещото лице установява, че
след 20.01.2020 г. постъпилите суми от кредитополучателя по процесния договор са в общ
размер на 1 250 лв., с които ответникът е погасил 187,71 лв. такси и 1 062,29 лв. главница.
Вследствие така извършените изчисления, вещото лице заключава, че размерът на
задълженията на ответника към датата на подаване от ищеца на заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в съда – 23.10.2020 г., е в общ
размер на 16 559,09 лв., от които 13 921,44 лв. главница, 866,03 договорна лихва за периода
от 20.08.2019 г. до 20.01.2020 г., 1 609,21 лв. договорна лихва за периода от 21.01.2020 г. до
11.09.2020 г., 162,40 лв. санкционираща лихва за периода от 11.09.2020 г. до 23.10.2020 г.
Ответникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Когато се претендира предсрочно
изискуема главница по договор за кредит, давността тече от момента на настъпване на
предсрочната изискуемост, тъй като от този момент целият дълг е станал изискуем,
включително и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. В процесния случай
спрямо главницата е приложима общата петгодишна давност, а спрямо вземането за
договорна и наказателна лихва е приложима кратката тригодишна погасителна давност по
арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД. Предявяването на иска прекъсва давността, което в процесния
случай е настъпило с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (чл. 116, б. „б“ ЗЗД), като през
времетраене на самия процес давност не тече. Заявлението е депозирано от ищеца в съда на
23.10.2020 г., като спрямо падежа на главницата - 29.09.2020 г., до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК е изтекъл период, по-малък от пет години. Следва да се присъди
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. По отношение на претендираните вземания на ищеца както за възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до 28.09.2020 г., така и за наказателна лихва за
забава, начислена за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., възражението на ответника се
явява неоснователно, доколкото погасителната давност в случая е тригодишна на основание
чл. 111, б. "в" ЗЗД и се прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2020 г., поради което процесните вземания за
лихви не са изтекли по давност.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че по делото се установи
наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически факти. Ето
защо и с оглед установените от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размери
6
на непогасените от ответника вземания за главница, възнаградителна и наказателна лихви за
процесния период, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сума в размер на 13 921,44
лв., представляваща изискуема главница по предоставен банков кредит по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24
лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до
28.09.2020 г., и сума в размер на 162,40 лв., представляваща наказателна лихва, начислена за
периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., се явяват изцяло основателни, поради което следва
да бъдат уважени.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на претендираната сума, с която
ищецът се е обогатил, както и липсата на основание за преминаване на имущественото благо
от патримонума на обеднелия в патримониума на обогатилия се.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ищеца е да установи,
че е изпълнил задълженията си по договора за кредит и е налице основание за получаване на
сумата, за която се претендира прихващане.
В първото по делото открито съдебно заседание, обективирано в Протоколно
определение от 07.11.2023 г., на ответника са дадени указания да уточни конкретните
основание, размер и период на вземането, с което прави възражение за прихващане, в
тридневен срок, считано от 07.11.2023 г. В изпълнение на така дадените указания,
ответникът е входирал нарочна молба от 10.11.2023 г., с която твърди, че не може да посочи
размера на вземането за прихващане, както и фактическите твърдения, от които то
произхожда, тъй като не знае как ищецът „Банка ДСК“ АД е отнасял погасителните вноски,
направени от ответника по процесния договор за издаване на кредитна карта до 20.08.2019 г.
Счита, че това щяло да стане ясно след отговора на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, поради което ще конкретизира вземането си след изслушването ѝ.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай по отношение
възражението на ответника за прихващане следва да бъдат приложени последиците,
разписани в чл. 101, ал. 3 ГПК. По аргумент от чл. 101, ал. 1 ГПК съдът следи служебно за
надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои
нередовността на извършеното от нея процесуално действие как тя може да бъде отстранена,
като определя срок за поправката. Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на
нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Въпреки
спазването на определения от съда срок за поправката, ответникът не е конкретизирал
надлежно основанието, размера и периода на вземането, с което прави възражение за
прихващане, поради което настоящият съдебен състав смята процесуалното действие на
ответника, изразяващо се в направено възражение за прихващане, за неизвършено на
основание чл. 101, ал. 3 ГПК, поради което следва да го остави без разглеждане в
настоящото исково производство.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС /т.12/, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Ищецът е извършил съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1
337,36 лв., от които 331,18 лв. държавна такса в заповедното производство, 331,18 лв.
държавна такса в исковото производство, 375 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза,
300 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, които следва да му
бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ № 19, срещу И. Д. К., ЕГН **********, с адрес ........................,
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 13
921,44 лв., представляваща изискуема главница по предоставен банков кредит по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта от 10.09.2008 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.10.2020 г. до окончателното заплащане на сумите, сума в размер на 2 475,24
лв., представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019 г. до
28.09.2020 г., и сума в размер на 162,40 лв., представляваща наказателна лихва, начислена
за периода от 29.09.2020 г. до 22.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 51927/2020 г.
по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА И. Д. К., ЕГН **********, с адрес ........................, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№ 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1 337,36 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8