№ 188
гр. Б.С., 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100274 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД (преименувано на „У.Е.“ ЕООД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Т. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.(нов представител М.А.У.), чрез Адвокатско дружество
„Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес
гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника Д. К. К. с ЕГН ********** гр.Б.С., обл.В., ул.“С.“ № 5, за сумата от 59,68
лв. представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.12.2017г. до
15.04.2018г. дължими по валидно действал договор с клиентски номер 16329760002
сключен между Д. К. К. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответните фактури, както и
направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1
от ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в
цялост, че ответника Д. К. К. не пребивава на посоченият в и.м. адрес в гр.Б.С., ул.“С.“ №
5. По данни на живущ на адреса Емил Димитров няма такова лице.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на
ответника в исковото производство е видно, че Д. К. К. с ЕГН ********** е с постоянен и
настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Р.“ № 10.
1
С разпореждане постановено в з.з. на 09.06.2022г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника Д. К. К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Р.“ № 10,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 274/2022г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение от 17.06.2022г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил
адв.В.Х. С. от ВрАК за особен представител на ответника Д. К. К., призована по реда на
чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 274/2022г. по описа на РС
гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.В.С. от ВрАК
за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за
назначаването му.
Същият в законоустановеният срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
по основание и размер по изложените в него съображения.
Счита, че ответника не е надлежно уведомен за цесията.
Счита, че договорите са недействителни, тъй като не отговарят на изискванията за
шрифт не по-малък от 12.
Счита, че формулировките на клаузите на договорите не са ясно разбираеми, което
поставя ответника в неравностойно положение.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за периода от
15.12.2017г. до 15.04.2018г., тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е входирано в съда на
14.06.2021г., т.е. слез изтичане на тригодишният давностен срок.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1416/2020г. по
описа на РС-Б.С., ч.гр.д.№ 77/2021г. на РС-О. и гр.д.№ 30/2022г. на РС-О..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1416/2020г. по описа на РС-Б.С. и ч.гр.д.№ 77/2021г.
на РС-О. срещу длъжника Д. К. К. с ЕГН ********** с ПА и НА гр.Мизия, обл.В.,
ул.“Петър Атанасов“ № 12 и с адрес по заявление гр.Б.С., обл.В., ул.“С.“ № 5, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260053/05.02.2021г. за сумата 59,68 лв.
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.12.2017г. до
15.04.2018г. дължими по валидно действал договор с клиентски номер 16329760002
сключен между Д. К. К. и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответните фактури за
периода от 15.12.2017г. до 15.04.2018г., мораторна лихва в размер на 15,61 лв. за периода от
02.05.2018г. до 30.11.2020г., както и направените деловодни разноски за това производство,
2
в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от
ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „ЮБЦ“
ЕООД гр.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Първоначално искова молба с вх.№ 169/21.01.2022г. е депозирана в РС-О., въз основа
на която е образувано гр.д.№ 30/2022г. по описа на РС-О., прекратено с Определение №
39/01.02.2022г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.С. на основание чл.119,ал.3 от ГПК
вр.чл.113 от ГПК, в който съд е делото е образувано под нов № 274/2022г. по описа на РС-
Б.С..
С определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на 25.07.2022г. съдът на
основание чл.233 от ГПК прекратил производството по гр. д. № 274/2022 г. по описа на
Районен съд – Б.С., образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД(преименувано на „У.Е.“
ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Т.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.(нов представител М.А.У.), чрез
Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в
САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Д. К. К. с ЕГН ********** гр.Б.С., обл.В., ул.“С.“ № 5
(постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Р.“ № 10) в частта за сумата 15,61 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2018г. до 30.11.2020г., поради
надлежно заявен отказ на иска от ищеца при условията и по реда на чл.233 ГПК.
Обезсилил Заповед № 260053/05.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 77/2021 г. по описа на Районен съд гр. О., в частта
за сумата 15,61 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2018г. до
30.11.2020г.
Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето
производство/ Д. К. К. и „БТК“ ЕАД - С. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16329760002 за ползване на ТВ услуга по
избран тарифен план VIVACOM TV L с месечна абонаментна такса в размер на 22,99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца, т.е. до 03.10.2018г.
Абонатът е потребил, но не е заплатил предоставените му услуги за четири
последователни месеца: 01/2018г., 02/2018г., 03/2018г., 04/2018г. на стойност 70,44 лв., за
която сума са издадени съответни фактури. Ищцовото дружество претендира част от тях, за
която е издадена заповедта по чл.410 от ГПК в размер на 59,68 лв. Към всяка от фактурите
3
има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ
на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми
за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните услуги за няколко месеца, за които са
издадени посочените в и.м. фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с Д. К. К. и е издал по клиентски номер 16329760002 крайна
фактура № 16329760002/15.05.2018г. с начислена сума за плащане в размер на 59,68 лв.(л.17
от гр.д.№ 30/2022г. на РС-О.).
Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.05.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Така абонатът не е изпълнил договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 03.10.2016г. с клиентски номер 16329760002 за ползване на ТВ услуга по избран тарифен
план VIVACOM TV L с месечна абонаментна такса в размер на 22,99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца, т.е. до 03.10.2018г.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично
пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД, както и потвърждение за прехвърляне
на вземането на Гергана Стоева по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“
ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“
ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 71,34 лв., придобито по
силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1
към този договор.
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез
“С.Г.Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват
доказателства за връчването му. (л.18 от гр.д.№ 30/2022г. на РС-О.).
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
4
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите,
когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на
цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се
приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е
връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от
исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията
към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да
извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането
на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при
спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите
му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.
о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по
спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл.
29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно,
че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от
исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което
обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на
спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
5
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск, поради което възражението на особения му
представител в тази връзка е неоснователно.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД до ответника са били
приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител
на 23.06.2022г./л.40 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим- предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал. 5 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на
вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които
са породили неговото вземане, а ответника да направи своите възражения.
В случая, предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16329760002 сключен между
длъжника Д. К. К. и „БТК“ ЕАД-С. (VIVACOM) от който е видно, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната ТВ услуга по избран тарифен план VIVACOM TV L, при съответна
месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане
на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
В отговора си особеният представител на ответницата прави възражение, че
представеният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16329760002 е недействителен, тъй като не е съставен със шрифт отговарящ на
изискванията на закона, за не по-малък от 12. Освен това формулировките на клаузите в
договорите били неясни и неразбираеми за потребителя, което го поставя в неравноправно
положение спрямо доставка му.
6
В съдържанието на самият договор е изрично отбелязано, че преди да подпише
договора потребителя следва да го прочете внимателно, както и приложимите общи
условия. Изписан е и текст, че подписалия договора е запознат със съдържанието му и е
съгласен да спазва ОУ на дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дата
13.10.2016г.(л.10 от гр.д.№ 30/2022г. на РС-О.) подписана от абоната(ответницата по
делото) чийто подпис не е оспорен по надлежният ред в ГПК, с която тя е декларирала, че е
получила екземпляр от ОУ на „БТК“ ЕАД, съгласна е с тях и се задължава да ги спазва.
Същият текст е възпроизведен и в договора, който ответницата е подписала
собственоръчно.
Следователно липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се направи
извод, че клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с
нея преди сключването на договора, поради което и същата се явява неравноправна, а от тук
и нищожна по смисъла на чл. 143 от ЗПП във връзка с чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал.
1 и ал. 2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав в изпълнение на служебните си задължения, при цялостна
и задълбочена проверка на клаузите на сключеният между страните договор и ОУ
приложими към него по време на действието му, не констатира договорни клаузи, чрез
които да се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Според съда същите са в съответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и
потребителя, като не водят до значителното неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора и не са в ущърб на потребителя, като липсват основание да се приеме,
че не са създадени равни гаранции за страните да влияят върху евентуалните изменения на
клаузите на сключените договора, доколкото предвидено е всяко изменение да става със
съгласието на двете страни и при подписване на допълнително споразумение за това.
Изискването за размер на шрифта на договора и общите условия, залегнало в нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не намира приложение в настоящия казус. В Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, подобна разпоредба липсва.
Анализа на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги установява, че
същият отговаря на формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл.228, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗЕС, като наред с това в него не се съдържат клаузи, които да попадат в
приложното поле на чл.143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност, поради
неравноправен характер.
Предвид на гореизложеното възражението на особеният представител на ответницата,
че процесният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16329760002 е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията за шрифт не по-малък
от 12 и че формулировките на клаузите на договора не са ясно разбираеми, което поставя
ответника в неравностойно положение е неоснователно.
7
С оглед изложеното съдът намира, че са установени по безспорен начин вземанията на
мобилния оператор по надлежно сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за процесния период /от 15.12.2017г. до 15.04.2018г./ по надлежно описаните
фактури /месечни сметки/, приложени по делото.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове за установяване задължението на Д. К. К. да заплати
ползвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 59,68 лева се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена
парична сума при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това
задължение.
С оглед предоставянето и ползването на далекосъобщителни услуги, за ответницата е
възникнало насрещното задължение да заплати цената им. По делото няма направени
твърдения и ангажирани доказателства от страна на ответницата, носеща доказателствената
тежест, за заплащане стойността на използваните по договора за далекосъобщителни услуги
по процесните месечни фактури. Задължението на ответницата по договора за предоставяне
на далекосъобщителни услуги по тези фактури възлиза на общата сума от 59,68 лв.
Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за далекосъобщителни
услуги, на задължението му за заплащане стойността на ползваните такива в уговорените
срокове, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното
неизпълнение.
В писменият отговор особеният представител на ответницата прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за периода от 15.12.2017г. до 15.04.2018г., тъй
като заявлението по чл.410 от ГПК е входирано в съда на 14.06.2021г., т.е. слез изтичане на
тригодишният давностен срок.
По отношение възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца,
направено от особения представител на ответницата, съдът намира следното:
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 18.12.2020г. в РС-Б.С. , въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 1416/2020г. по описа на БСлРС, прекратено с Определение №
260176/21.12.2020г. и изпратено по подсъдност на РС-О. по ПА и НА на длъжника Д. К.
К., която към този момент е имала постоянен и настоящ адрес гр.Мизия, обл.В.,
ул.“Петър Атанасов“ № 12.
В РС-О. заявлението на кредитора е постъпило на 04.02.2021г., като е образувано в
ч.гр.д.№ 77/2021г. на РС-О. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 260053/05.02.2021г. Следователно невярно е твърдението на особеният
представител на ответницата посочено в писменият му отговор, че заявлението на кредитора
по чл.410 ГПК е входирано в съда на 14.06.2021г., тъй като действителното му входиране е
на 18.12.2020г.
В молба-становище с вх.№ 3717/08.08.2022г.(л.48 от делото) процесуалният
8
представител на ищцовото дружество навежда доводи, че погасителната давност на
процесните вземания не е изтекла, тъй като с въвеждане на извънредните мерки по
ЗМДВИП от 13.03.2020г. давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД спират да текат и
не са текли до 20.05.2020г.
Действително съгласно чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ- бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което и течението на давностния срок е
възобновено на 21.05.2020 г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. /включително/.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня,
когато вземането е станало изискуемо, като в разпоредбата на чл.116 б „б” от ЗЗД са
изложени хипотезите, при които давността се прекъсва. В случая, доколкото се касае за
периодични плащания, съдът приема, че приложим е тригодишният давностен срок. В
разглеждания казус срокът на изпълнение задълженията на ответницата е конкретно
уговорен - всеки месец на посочена във фактурата дата. Съгласно процесния договор, ОУ и
приложените фактури, срокът за плащане на месечната фактура е 15 дни от датата на
издаване, т.е. вземането за месечната фактура № **********/15.01.2018г. е станало
изискуемо на 01.02.2018г. и е на стойност 23,58 лв. /с ДДС/, вземането за месечната фактура
№ **********/15.02.2018г. е станало изискуемо на 04.03.2018г. и е на стойност 22,39 лв./с
ДДС/, вземането за месечната фактура № **********/15.03.2018г. е станало изискуемо на
01.04.2018г. и е на стойност 22,39 лв. /с ДДС/ и вземането за месечната фактура №
**********/16.04.2018г. е станало изискуемо на 02.05.2018г. и е на стойност 2,08 лв. /с
ДДС/, т.е. погасителната давност за вземанията започва да тече от изискуемостта, която е от
падежа на задължението по всяка от фактурите и изтича след три години, ако не е
прекъсвана или спирана.
Видно е, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-18.12.2020г. по
ч.гр.д.№ 1416/2020г. по описа на БСлРС, не е била изтекла давността за вземанията по
процесните фактури, поради което възражението на особеният представител на ответницата
9
в тази връзка се явява неоснователно.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата Д. К.
К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 77/2021г. по описа на РС-О. в общ размер на 205,00
лв., от които: 25,00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата К. ще следва
да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер
на 505,00 лв. , от които: 25,00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото, 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен представител на ответницата.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответницата Д. К. К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Р.“ № 10 (по завление е с адрес гр.Б.С., обл.В.,
ул.“С.“ № 5), че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД (преименувано на „У.Е.“ ЕООД), с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Т. “България” №
81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.(нов представител М.А.У.), чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, на основание чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата от 59,68 лв. представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.12.2017г. до 15.04.2018г. дължими по валидно
действал договор с клиентски номер 16329760002 сключен между Д. К. К. и „БТК„ ЕАД,
което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за
което вземане са издадени съответните фактури, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 260053/05.02.2021г. по ч.гр.д.№ 77/2021г. на РС-О..
ОСЪЖДА Д. К. К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., ул.“Р.“ №
10,( по завление е с адрес гр.Б.С., обл.В., ул.“С.“ № 5), ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД
(преименувано на „У.Е.“ ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С. 1404, район р-н Т. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц.(нов
представител М.А.У.), чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81,
вх.В, ет.8, ап.22, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№
274/2022г. по описа на БСлРС в общ размер от 505,00 лв.(Петстотин и пет лева), както и
сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 77/2021г. по описа на РС-О.
разноски в общ размер от 205,00 лв. (Двеста и пет лева).
10
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 77/2021г.
по описа на РС-О..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11