№ 1752
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501845 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане” АД, чрез
юрисконсулт Т., против определение № 260416 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. №
15523/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за
неподсъдност на делото.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, с който е прието, че макар и юридическо лице, ищецът
„Малев транс“ ЕООД е ползвател на застрахователна услуга, поради което възражението на
ответника, на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, за неприложимост в конкретната хипотеза на
предявен иск от застрахован по застраховка „Каско“ срещу застраховател на разпоредбите
на чл. 115, ал. 2 от ГПК и чл. 113 от ГПК, и съответно приложимост на общата разпоредба,
указваща подсъдността при заведен иск срещу юридическо лице по чл. 108, ал. 1 от ГПК е
оставено без уважение.
В жалбата отново се излагат съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.
115, ал. 2 от ГПК, която специална подсъдност намира приложение само при искове по КЗ,
предявени от пострадали лица от деликт, а не от застраховани по имуществена застраховка.
Излагат се и подробни съображения за липса на основани да бъде приложена и специалната
разпоредба на чл. 113 от ГПК, тъй като, от една страна, на нея могат да позовават само
физически лица, които са потребители по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗП, а от друга тази
подсъдност е изборна. Цитира се практика на ВКС в тази насока.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което
да бъде уважено направеното възражение за подсъдност, делото да бъде прекратено пред РС
Пловдив и изпратено за образуване пред надлежния Софийски съд.
Частната жалба е била изпратена за отговор на насрещната страна, като от „Малев
1
транс“ ЕООД не е постъпил писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество
за основателна.
Районен съд Пловдив е сезиран с искова молба, с която се предявява иск с правно
основание чл. 405 от КЗ, подадена от „Малев транс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, срещу „Дженерали застраховане” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, за заплащане на застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „Каско“ и възникнало застрахователно събитие.
С писмения отговор на ответника „Дженерали застраховане” АД, в срока по чл. 131 от
ГПК, е направено възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3
от ГПК с искане за приложение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като
седалището на ответника е в гр. София.
Ищецът е обосновал в дадения му срок, с писмена молба – становище приложението на
чл. 113 от ГПК, доколкото се явява потребител на застрахователна услуга и с подаване на
исковата молба, с конклудентни действия, е избрал подсъдност на делото в РС Пловдив, в
качеството му на потребител. Обосновал е приложение на специалната разпоредба за
подсъдност при потребителски спорове с тълкуване на мотивите по ТР 1/2015 по т.д. 1/2014
г. на ОСТК на ВКС.
С обжалваното определение районният съд е приел, че възражението е неоснователно,
тъй като ответникът, макар и юридическо лице, има качеството на ползвател на
застрахователни услуги.
Съдът споделя изложените възражения в частната жалба относно приложението на чл.
115, ал. 2 от ГПК в настоящия казус, с оглед систематичното място и съдържанието на тази
разпоредба, която се явява приложима единствено при позоваване на фактическия състав на
непозволеното увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да
предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при
преференциално определена местна подсъдност. Когато се претендира обезщетение по щета,
свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, във връзка с
осъществено застрахователно събитие, то не е налице иск за непозволено увреждане,
независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано като ПТП. В този см.
при застраховка „Каско“ е налице сключен застрахователен договор, по който страните
поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение
произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по
застрахователния договор и тяхното изпълнение, както е посочено и в цитираната в жалбата
практика на ВКС. На разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК липсва и позоваване от страна на
ищеца.
Ищецът претендира да се ползва от специалната разпоредба на чл. 113 от ГПК, която
2
дава право на избор на подсъдност при съдебни спорове на потребителя. Твърди, че
независимо от това, че е юридическо лице, доколкото е ползвател на застрахователна услуга
е приложим цитирания текст за избор на местна подсъдност.
Съгласно действащата редакцията на чл. 113 от ГПК, след изменението с ДВ, бр. 65 от
2018г., в сила от 07.08.2018г., исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, а съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК в действащата редакция, възражение за местна
неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига и служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. Така местната подсъдност на исковете на и
срещу потребители вече не е изборна, а императивна и за същата съдът следи и служебно за
спазването й.
Спорният въпрос е дали разпоредбата на чл. 113 от ГПК следва да се тълкува с оглед
даденото легално определение на термина потребител от ЗЗП, или следва да се вземе
предвид и съдържанието на понятието, залегнало в чл. 2 от КЗ.
В конкретния случай ищецът е юридическо лице, търговец по смисъла на ТЗ.
Безспорно е, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на легалната
дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, който визира само
физически лица. С определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро търговско отделение е допуснато касационно обжалване на осн. чл.
280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на практика на ВКС и възможността да бъде
разрешаван противоречиво конкретизиран процесуалноправен въпрос по приложението на
разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК по отношение на предявен иск от юридическо
лице. С тази практика настоящия състав счита, че следва да се съобрази, като в цитираното
определение е прието, че „с изменението на ГПК със ЗИДГПК (обн., ДВ, бр. 65 от
07.08.2018г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния; Целта на законодателя с това изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да
бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-
слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна
натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо
правораздаване; Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената
подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на
юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон (напр.
Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката), а именно местната подсъдност да се
определя по седалището на потребителя, не е възприето от законодателя, а е прието
изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед тези
изменения и допълнения на чл. 113 и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на
ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), съставът на ВКС, II т. о. е направил извод, че
законодателят е ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и
срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е.
3
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, каквито са само физическите лица“. Така е
постановено и в Определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч. т. д. № 1473 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро т.о.
Поради изложеното настоящия състав приема, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е
приложима по отношение на потребители по смисъла на ЗЗП, които не са търговци, които
не са действали в рамките на търговската си дейност при възникване на правния спор, които
се възприемат като по-слаба, икономически и социално, страна в правоотношението. В
хипотезата на сключен договор за застраховка на МПС „Каско“ между търговско дружество
в качеството му на застрахован, от една страна и застраховател, от друга страна,
търговското дружество не се явява икономически по-слаба страна в застрахователното
правоотношение, тъй като застраховката на МПС-то е с цел извършване на стопанската
дейност на дружеството. Разпоредбата на чл.113 ГПК е приложима само за искове от и
срещу потребители, а търговските дружества не могат да бъдат определени като такива,
дори да имат качеството на ползвател на услуга, по смисъла на чл. 2 от КЗ, доколкото това
понятие не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
С оглед данните по делото за седалището и адреса на управление на ответника,
своевременно направения отвод за местна неподсъдност на делото на Пловдивският районен
съд, се явява основателен.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно като краен резултат,
поради което следва да бъде отменено, а делото да се изпрати по подсъдност на местно
компетентния съд – Софийски районен съд, след като се прекрати производството пред
Пловдивския районен съд.
Предвид изхода на настоящето производство и направеното искане от жалбоподателя
за присъждане на разноски, в негова полза следва да се присъдят сторените такива в общ
размер 115 лв., от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. държавна
такса.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 20.05.2022 г. на РС – Пловдив, X гр. с., постановено по гр. д.
№ 15523 по описа на съда за 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15523 по описа за 2020 г. на Пловдивския
районен съд, пред този съд.
ИЗПРАЩА гр. д. № 15523 по описа за 2020 г. на Пловдивския районен съд за
разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА „Малев транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И.М.Т., със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев“ № 6А, да заплати на
„Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 115 лв. (сто и петнадесет лева)
направени разноски в настоящото производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5