ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 812
гр. Бургас, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 1023 от 30.05.2022 г., постановено по ЧНД № 1057
/2022 г., Районен съд – Бургас е потвърдил Постановление на Районна
прокуратура – Бургас от 04.03.2022 г., с което е прекратено наказателното
производство по сл. дело № 175 по описа на ОСлО при БОП, пор. №
2778/2018 г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 206, ал.1
от НК.
Определението на РС – Бургас е обжалвано от В. В. К. с ЕГН
**********, управител на етажна собственост в гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *
чрез упълномощения му повереник адв. Атанас Хаджиатанасов от АК –
Бургас. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност както на обжалваното определение, така и на
прекратителното постановление на прокуратурата. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане делото на РП – Бургас за продължаване
действията по разследване на престъплението.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с наведените в жалбата
доводи и след служебна проверка на събраните и приложени в хода на
разследването по ДП доказателства, в пределите на правомощията си по чл.
1
243 ал. 8 от НПК, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, което има защитим правен интерес да иска
инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда
на чл. 243 ал.5 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Досъдебно производство № 742/2018 г. по описа на 02 РУ при ОД на
МВР – Бургас, пор. № 2778/2018 г., по описа на РП – Бургас, е образувано на
28.09.2018 г. с Постановление на Районна прокуратура – Бургас при
предпоставките на чл. 208, т.1 и чл. 211 от НПК – за това, че за периода от м.
януари 2013 до м. януари 2018 г. в гр. Бургас, противозаконно са присвоени
чужди движими вещи – сумата от 9400 лева, собственост на етажната
собственост на вх.*на бл. * в жк.“*“, гр. *, които владеел – деяние,
представляващо престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. По-късно ДП е било
преобразувано в сл. дело № 175/2018 г. по описа на ОСлО при БОП. В хода на
воденото разследване са разпитвани свидетели (включително и
жалбоподателят К.), изготвени са заключения по назначени съдебно-
графическа и две съдебно-счетоводни експертизи, събрани са множество
писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на разследването
не е привлечен обвиняем.
С постановление от 04.03.2022 г. на наблюдаващия разследването
прокурор от РП – Бургас, наказателното производство по следственото дело е
прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Позовавайки се на събраните
при разследването доказателствени материали, прокуратурата приема, че
макар да са били установени липса на средства, нямало възможност да се
установи тяхната реална стойност. Според прокурора, липсата на средства не
означала непременно, че тези средства са били държани като лични от
бившата управителка на етажната собственост Б. или че същата е извършвала
разпоредителни действия с тях в своя полза.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
обжалвано от жалбоподателя К. с възражения за необоснованост и
незаконосъобразност. По повод частната му жалба, в РС – Бургас е
образувано ЧНД № 1057/2022 г. На 30.05.2022 г. състав на РС – Бургас
потвърждава прекратителното постановление на РП – Бургас. Според
първостепенният съд, изводите на прокуратурата за липса на престъпление в
2
конкретния казус са обосновани и правилни, доколкото съответстват на
събрания доказателствен материал. Районният съд преповтаря в мотивите си
изводите, направени от наблюдаващият прокурор в прекратителното
постановление, като по същество приема, че макар по делото да е била
установена липса на парични средства, не можело да се установи каква е
реалната им стойност. Според контролираната инстанция, а и според
прокуратурата, сама по себе си липсата на средства не обосновавала на всяка
цена извод, че има присвоени парични средства или разпореждането с тях е
ставало без знанието и взето решение от страна на етажната собственост.
Районният съд и прокуратурата изразяват и становище, че липсата на
средства не обосновавала автоматично извод парите на етажната собственост
да са били държани като лични от св. Б. или да са извършвани
разпоредителни действия с тях в полза на Б.. Не бил налице и субективния
елемент на умисълът за своенето и разпореждане с вещите, което обосновано
водело до извод, че изпълнителното деяние по чл. 206, ал. 1 НК не е
осъществено и от обективна страна.
Обжалваното определение определение на РС – Бургас следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно, доколкото с него е потвърден
необоснован и незаконосъобразен акт на прокуратурата за прекратяване на
наказателно производство. Настоящият въззивен съд не споделя направените
от първостепенния съд правни изводи, с които е потвърдено обжалваното
прекратително постановление на РП – Бургас. Не може да бъде споделено и
разбирането на представителя на Районна прокуратура – Бургас, че е налице
прекратителното основание на чл. 243 ал.1 т. 1 от НПК.
От събраните до този момент в хода на разследването доказателствени
материали се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелката К. Б., живуща в ж.к. „***, бл. *, вх. *, в гр. ***, до
08.02.2018 г. изпълнявала функциите на домоуправител и касиер на входа, без
да е имало за това решение на Общото събрание на съответната етажна
собственост. През 2010 г. тя се регистрирала в Кметство Зора при Община
Бургас като управител на етажната собственост (регистрационна карта
365/2010 г.)
От 2000 година етажната собственост на входа отдавала под наем общо
помещение на свид. С. Д. за сумата от 200 лева, който го използвал като склад
3
за консумативи. Наемът бил плащан на ръка.
Етажната собственост на вх. * имала открита и сметка в банка „ДСК“,
където на тримесечие постъпвала сума в размер на 90 щ. долара по курса на
БНБ в деня на плащането, като наемна цена по силата на договор за наем от
17.03.2003 г., сключен между етажните собственици на вх.* бл. *, ж.к. „*** “,
представлявани от св. Б. и „Мобилтел“ ЕАД.
С постъпващите средства били заплащани и ежемесечните разходи във
входа по ел. енергия, вода, хигиенист, такса за обслужване на асансьор и
текущи ремонтни действия. При теглене на средства от банковата сметка на
етажната собственост в платежното нареждане е следвало да бъдат поставяни
два подписа – един на управителя Б. и втори на св. П. М..
На 08.02.2018 г., било проведено Общо събрание на собствениците на
етажната собственост на вх.*, в бл. *, ж.к. „***“ при дневен ред –избор на нов
домоуправител и отчет на изпълнявалия до този момент функциите
домоуправител и касиер. Събранието било проведено при наличие на кворум
от присъстващи 20 собственици, от общо поканени 30 собственици. На
Общото събрание за председател на управителния съвет бил избран свид. В.
К., а за секретар Н. К. В. К. бил избран и да представява етажната собственост
пред банка ДСК, както и пред МобилТел за продължаване на договорните
отношения. Видно от приобщения по делото протокол без дата, свид. Б.
отказала даването на отчет, при което захвърлила документите на партера.
След изчерпване на дневния ред на събранието, било установено наличието
на пет броя папки, съдържащи фактури от различни години за периода
02.1998 година до м. януари 2018 година.
Видно от протокол от 06.03.2018 г., съставен от председателя К. и Н. П.,
била извършена проверка на водената от Б. касова книга и извършените от
нея банкови операции за периода 01.01.2013 година до 31.01.2018 година. При
извършено сравняване на положените подписи, в част от платежните
нареждания, свид. М. не разпознавала подписа поставен на второ място като
неин. В резултата на това, била съставена декларация от 19.04.2018 година в
която същата декларирала, че подписа поставен под № 2 на платежни
нареждания от 03. 11.2016 г.; 30.01.2015 г.; 28.10.2013 г.; 15.10.2013 г.;
11.01.2013 г.; 09.10.2012 г.; 28.09.2006 г.; 15.08.2013 г. и 29.08.2013 година не
са били поставени от нея. Несъответствие в подписите в платежните
4
нареждания установила и свид. К. К..
На по-късен етапи била извършена и ревизия от свид. К. К., която
установила липси в касата в размер на 9400 лева. Констатирани били също
така и поправки в различни дати. Липсите се дължали на липсата на
разходно- оправдателни документи за извършени разходи. При извършването
на последващата ревизия била поканена и свид. Бялкова, но тя отказала да
присъства.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, от заключението по която е видно, че за периода м.
01.2013 г. - м. 01.2018 година, общата стойност на приходите от наемни
помещения възлизала на 37 168,71 лева (постъпилите по сметката на етажната
собственост наеми, платени от МТЕЛ, както и сборът от наемите, плащани от
св. С. Д. за наем на помещението във входа). За същия период били
установени касови тегления от сметката на етажната собственост от Банка
ДСК в размер на 21 300,00 лева. Изтеглените средства, не били вписани като
приходи по дати и суми в тетрадката „разходи и приходи на етажна
собственост“. Експертът изчислил и направените за посочения период
разходи на етажната собственост, като за целта се съобразил с вписаните в
тетрадката за „приходи и разходи на входа“ разходи, както и с приобщените
по досъдебното производство документи, удостоверяващи направени
плащания – разписки, фактури, протоколи, договори, касови бонове от
ЕКПАФ и др. Съпоставяйки приходите на етажната собственост и данните за
направените разходи, вещото лице установило неотчетени суми, като тяхната
стойност била изчислена в два варианта – според приобщените и налични
разходнооправдателни документи и отразеното в горепосочената книга – в
размер на 8 886,94 лева и втори вариант в размер на 13 775,94 лева, който се
получавал, ако не се вземат предвид като разходи тези, за които
документалното обосноваване е под въпрос поради корекции в книгата и в
някои от фактурите и договорите.
В хода на разследването е била назначена допълнителна съдебно
счетоводна експертиза, при която вещото лице е следвало да се съобрази със
сумите които е следвало да получава като възнаграждение хигиенистката на
входа. От заключението по експертизата, било установено, че за периода м.
01.2013 г. – м. 01.2018 година, било отразено като разходи възнаграждение за
5
хигиенистка в размер на общо 3660 лева или 720 лева за година, 60 лева
месечно. Предвид това, не пирзнатите от вещото лице разходи при първи
вариант възлизат на 12 545,94 лева, а при вторият вариант – 17 435,94 лева.
По делото била назначени и изготвена съдебно графическа експертиза,
която установила, че подписите положени във фактури под графа „получих
сумата“ № 1 до 18 и 19 и „броил сумата“ във фактури № 19, 24 до 28, били
изпълнени от свид. К. Б.. Изследвани били и подписите на фактури № 5, 36,
44, 53, 54 и 60, като вещото лице посочило, че на фактура № 36 и № 60,
подписите се различават по транскрипция с подписа на К. Б., те са
несравними и не е възможно да се отговори дали са изпълнени от посоченото
лице.
По делото била назначена и изготвена и съдебно графическа експертиза
на платежните нареждания, за които свид. П. М. твърдяла, че подписът
положен под № 2 не е положен от нея от дати 03.11.2016 г.; 30.01.2015 г.;
28.10.2013 г.; 15.10.2013 г.; 11.01.2013 г.; 09.10.2012 г.; 28.09.2006 г.;
15.08.2013 г. и 29.08.2013 г. за различни суми. В заключението си, вещото
лице е направило описание на всеки един от подписите, които подлежат на
изследване – този на К. Б. и този на П. М., като за същите, сравнявайки ги с
подписите, положени в изследваните документи, е достигнал до извода, че
подписът положен под № 2, не са копия на подписи изпълнени от К. Б., не са
и копия на подписи, изпълнени от П. М..
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
съдебен състав не споделя категоричността на контролираната инстанция и на
наблюдаващия разследването прокурор, че е налице основание за
прекратяване на наказателното поризводство.
Не може да бъде споделен фактическият извод, направен от прокурора
и преповторен в обжалваното определение, че макар да има установена липса
на парични средства, не можело да се установи каква е реалната им стойност.
Ако този извод се основава на свидетелските показания, според които част от
плащанията са извършвани от Б. без знанието и изричното решение на
етажната собственост, то за целите на настоящото наказателно производство
е важно да се установи преди всичко дали дейностите, за които са плащани
суми от приходите на етажната собственост – напр. ремонти и освежаване на
входа, такса за обслужване на асансьор, смяна на фирма за обслужване на
6
асансьора и пр., действително са били извършени. Ако са налице писмени
и/или гласни доказателства за осъществяване на такива дейности, то следва да
се приеме, че действията на Б. по тяхното заплащане са в полза на етажната
собственост независимо, че управителят формално не е бил упълномощен от
общото събрание на собствениците да стори това (в тази насока следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗУЕС). Но все пак остава
парична сума, посочена в заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която фактически липсва и чието
изразходване не може да бъде доказателствено оправдано, и тя е посочена в
експертното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Ако изводът, посочен в обжалваното определение и в прекратителното
постановление, че реалната стойност на липсата не може да бъде установена,
стъпва както на констатациите и изводите на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза относно това, дали правилно е била водена
касовата книга, респ. дали събраните по делото разходно-оправдателни
документи имат всички изискуеми по Закона за счетоводството реквизити,
така и на очевидните поправки в някои от тези документи, то следва да се има
предвид, че етажната собственост (извън случаите по чл. 25 от ЗУЕС –
сдружение на собствениците) не е предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и НСС, и няма задължение да води счетоводство по реда и
начина, посочени в тези нормативни документи. Ето защо, изводите на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че касовата книга е
неправилно водена (управителят, респ. касиерът на етажната собственост
дори нямат законово задължение да водят касова книга по смисъла и за
целите на ЗСч.), че не са спазвани правилата за водене на счетоводство (във
връзка с констатацията, че не всички тегления на Б. от банковата сметка са
били вписвани в книгата и поради това собствениците са установили, че
етажната собственост е на „червено“), за неоформени по правилата на ЗСч.
разходно-оправдателни документи и пр. не следва да се вземат предвид.
Доколкото разследването се води за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, а не
за данъчни престъпления, за целите на настоящото наказателно производство
е необходимо да се установят откъде и какви са били приходите на етажната
собственост за посочения период, какъв е размерът на разходите, които са
били направени със средства на етажната собственост и действително ли
такива са направени, както и налице ли е разлика между тези стойности, и
7
дали тя е налична в парично изражение. Тези обстоятелства могат да бъдат
установени не само чрез първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч.
и банкови извлечения, но и чрез всички други доказателствени способи,
посочени в НПК, включително и чрез свидетелски показания. В тази връзка,
настоящият въззивен съдебен състав намира посоченият от експерта в
съдебно-счетоводната експертиза първи вариант, а именно, че между
приходите от наеми на етажната собственост и всички разходи, направени от
Б. за сметка на етажната собственост, е налице разлика в размер на 8 886,94
лева, за по-добре доказателствено обезпечен, тъй като за посочените в
заключението разходи са налице писмени и гласни доказателства – не само за
размера им, но и за това действително ли са били направени. Тук е мястото да
се посочи обаче, че вещото лице не е включило в този вариант, към разходите,
направени за сметка на етажната собственост, сумите, които банка ДСК
ежемесечно е удържала от въпросната банкова сметка като такса обслужване.
Би било логично, тази сума да бъде приспадната от сумата, посочена от
експерта като липса, но това би било възможно само при задаване на
допълнителен въпрос към експерта. Що се отнася до установените поправки в
разходно-оправдателни документи и договори, приложени към делото,
действително платените суми по тях биха могли да бъдат установени не само
като се даде приоритет на текстовото изписване на сумите, а не на цифровото
им изражение (там, където е възможно), но и чрез разпит на съответните
свидетели. Относно заключението по назначената допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, следва да се има предвид, че вещото лице там изрично
е посочило, че сумите, изплатени от Б. за чистачка на входа, са били
включени от него като разход при изготвянето на първоначалната съдебно-
счетоводна експертиза и изчисляване на общите разходи на етажната
собственост. Не става ясно, защо при допълнителната експертиза експертът
приема тези направени разходи за „непризнати“ и ги добавя към установената
липса, щом са налице доказателства, включително и свидетелски показания,
че Б. е плащала възнаграждение на хигиенистка ежемесечно.
Според първостепенния съд и наблюдаващия разследването прокурор,
липсата на средства, сама по себе си, не обосновавала на всяка цена извод, че
има присвоени парични средства или разпореждането с тях е ставало без
знанието и взето решение от страна на етажната собственост. В обжалваното
определение и в прекратителното постановление се твърди още, че липсата на
8
средства не обосновавала автоматично извод парите на етажната собственост
да са били държани като лични от св. Б. или да са извършвани
разпоредителни действия с тях в полза на Б.. Така направените изводи, в
контекста на събраните до този момент доказателствени материали, са
необосновани и незаконосъобразни. Безспорно е, че в инкриминирания
период от време парите, събирани от етажната собственост под формата на
наеми, са били във фактическата власт и под разпореждане на нейния
управител, който ги е държал на правно основание – регистриран управител и
по съвместителство касиер на етажната собственост. На този етап от
разследването е установено, че между приходите на етажната собственост и
направените от управителя й разходи, за посочения период м. 01.2013 г. – м.
01.2018 г., е налице разлика в размер на 8 886,94 лева (която би трябвало да е
по-малка след приспадане от нея на платените такси към банката за
обслужваен на сметката на етажната собственост), която не може да бъде
оправдана чрез писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
че е била изразходвана за нуждите на етажната собственост.
Престъплението по чл. 206 ал.1 от НК засяга обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи, затова съдебната теория и практика приема, че престъпното
своене може да се реализира и чрез задържане на чуждата вещ, получена
преди това на правно основание и отказ същата да бъде върната на
собственика й при отпадане, респ. прекратяване на правното основание за
държането й. В конкретният случай св. Б., след м. февруари 2018 г., не е вече
управител на етажната собственост и поради това не следва да държи във
фактическата си власт средства на етажната собственост. Тя е била уведомена
за резултата от извършената ревизия и установените липси, била е поканена
да възстанови сумата или да представи разходни документи за нея, но същата
не е сторила нито едното, нито другото. Ако пък се приеме за установено, че
след инкриминирания период от време Б. не е държала във фактическата си
власт липсващите пари, логично е да се предположи, щом за тях няма
разходно-оправдателни документи, че тя се е разпоредила със тях като със
свои.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в
хода на досъдебното производство не са изчерпани всички възможности за
събиране на относими към предмета на разследването доказателства.
9
Разследването да е водено обективно, но за него не може да се каже, че е било
всестранно и пълно. Налице са обстоятелства, чието изясняване е от
съществено значение за възможността да се направи обоснован правен извод
за наличие или липса на престъпление. Необходимо е да установи каква
парична сума е имало в банковата сметка на етажната собственост към месец
февруари 2018 г., както и дали е имало последващо внасяне на пари по тази
сметка от св. Б.. Необходимо е да се съберат доказателства, дали св. С. Д.
ежемесечно и регулярно е плащал на св. Б. договорения наем за ползване на
помещението във входа, като в тази връзка би могло да се проведат разпити
на двамата свидетели, да се проведе очна ставка между тях, ако са налице
противоречия, а също биха могли да бъдат изискани писмени счетоводни
материали от св. Д., удостоверяващи направените плащания на месечен наем.
След това, прокуратурата би трябвало да прецени необходимостта от
изготвянето на нова експертиза, която въз основа на целия събран
доказателствен материал, да установи действителните приходи на етажната
собственост за инкриминирания период от време, изтеглените от св. Б. през
този период суми, действително направените от нея разходи за етажната
собственост, за които има събрани писмени и/или гласни доказателства и
доказателствени средства (не само по смисъла на ЗСч и НСС), и като отчете
ежемесечните такси, плащани на банката за обслужване на сметката, както и
наличността в тази сметка към месец февруари 2018 г., да отговори на
въпроса, има ли липса на парични средства, собственост на етажната
собственост и в какъв размер, т.е., налице ли е отрицателна разлика между
приходите и разходите на етажната собственост за инкриминирания период
от време, която не може да бъде доказателствено оправдана.
С оглед горното, настоящият въззивен състав намира постановлението
на прокурора за прекратяване на сл. дело № 175 по описа на ОСлО при БОП,
пор. № 2778/2018 г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл.
206, ал.1 от НК за необосновано и като такова следва да бъде отменено, а
делото следва да бъде върнато обратно на РП – Бургас за продължаване на
процесуално-следствените действия.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОТМЕНЯ Определение № 1023 от 30.05.2022 г., постановено по ЧНД №
1057 /2022 г., Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Бургас от
04.03.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по сл. дело №
175 по описа на ОСлО при БОП, пор. № 2778/2018 г., по описа на РП –
Бургас, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Връща делото на Районна прокуратура – Бургас за изпълнение на
указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11