№ 569
гр. Благоевград, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210200787 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. С. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.
„С. № против Наказателно постановление № 23-1116-000321/22.02.2023 г. издадено от
началник група при ОДМВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените съображения се
прави искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.Д., който поддържа депозираната жалба. Навежда субективна несъставомерност на
нарушението, както и наличието на предвидените с чл.28 ЗАНН предпоставки,
обуславящи маловажност на нарушението. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № е собственост на „И.“.
На 04.10.2022 г., на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП от МВР е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №
въз основа на изпратено от Гаранционния фонд уведомление за липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“,.
1
Дружеството-собственик на автомобила „И.“ не е уведомявано за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на притежавания от него на лек автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. №.
На 17.10.2022г. свидетелите В. М. и Т. В. - служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР изпълнявали служебните си задължения по безопасност на
пътното движение. Около 15.25ч. на път II-19, в района на км.12 М. и В. спрели за
проверка лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №, който се движел в посока от гр.
Симитли към гр.Разлог. При проверка на документите за самоличност на водача,
установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя А. М., като при направена
от полицейските служители справка в информационните фондове на МВР чрез
радиостанция за отдалечен достъп, било установено, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е с прекратена регистрация, извършена по служебен ред на
основание чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност”.
При така направените констатации свидетелят М. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в
присъствието на свидетеля В. и на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН
серия GA №670622.
За случая е уведомена РП - Благоевград, която с постановление от 10.02.2023 г.
отказала да образува досъдебно производство, като е указано екземпляр от
постановлението да се изпрати на сектор "ПП" при ОДМВР – Благоевград по
компетентност.
Въз основа на АУАН № GA №670622/17.10.2022 г., началник група при ОДМВР
- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 06.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетеля М. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства: Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с рег.
№111600-11044/05.06.2023 г. с приложение справка от АИС „Регистрация на МПС
исобственици“ – 2 листа, Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с изх. №111600-
9532/16.05.2023 г.; Заверено копие на товарителница №5300469165278; Заверено копие
на АУАН №670622/17.10.2022 г.; Заверено копие на постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство от 10.02.2023 г.; Заверено копие на заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г.; Заверено копие на справка за нарушител/водач за А. С. М..
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията
на свидетеля М., който възпроизвежда непосредствените си възприятия за относими
към делото обстоятелства. Липсата на данни за заинтересованост на този свидетел от
изхода на делото и корелацията на показанията му с писмените доказателства
предпоставя извод за тяхното кредитиране.
С оглед заявената липса на спомен за релевантни към предмета на доказване
обстоятелства, съдът не използва показанията на свидетеля В. при изграждането на
фактическите и правните си изводи.
Като изясняващи относими към предмета на доказване обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
В показанията на М. и писмените доказателства се съдържат данни за
извършената проверка и направените при нея констатации относно датата, мястото и
обстоятелствата около санкционираното нарушение.
2
От писмото на с-р"Пътна полиция" – при ОДМВР - Благоевград, справки за
собственост, история на регистрацията на МПС се установяват датата и основанието за
извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че дружеството -
собственик на автомобила не е уведомявано за служебно прекратяване на
регистрацията на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 06.04.2023 г., а жалбата е
от 11.04.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните
дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за
нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат
издавани от началника на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Районният съд намира обаче наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП регламентира, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП се
извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на
3
същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
По делото е установено, че Гаранционният фонд е изпратил на МВР
уведомление за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност лек
автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №, въз основа на което на 04.10.2022 г. на основание
чл.143, ал.10 ЗДвП от МВР е извършено служебно прекратяване на регистрацията за
автомобила.
Съгласно писмото от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград
собственикът на лекия автомобил – „И.“ не е уведомяван за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията л.а. „Сузуки Витара“ с рег. №.
С оглед горното се установява по несъмнен начин, че на 17.10.2022 г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. №, като към тази
дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 ЗДвП във вр. с
чл. 18б ал. 1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя,
което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
е извършено виновно.
В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно
постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочено, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил
на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне
на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва
след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от
30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461,
т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от
значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че
за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност",
което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт
4
от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание
се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост.
Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е
предоставил управлението на автомобила.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е
било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна
полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще
настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при
управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение“.
Предвид горното съдът приема за установено по несъмнен начин, че нито
собственикът на автомобила – „И.“, а още по-малко жалбоподателят, който управлявал
автомобила на описаните в НП време и място са били наясно за извършената служебна
дерегистрация на автомобила.
Ето защо наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил
по съответния за това начин, че към 17.10.2022 г. жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, което
обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние,
включително и под формата непредпазливост.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното постановление.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на
разноски в размер на 480,00 лева, представляващо заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което като основателно следва да бъде уважено, предвид това, че
делото не представлява правна и фактическа сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържането на защитната теза.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес до 1000лв. е 400 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер
5
на 200лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-000321/22.02.2023 г. издадено
от началник група при ОДМВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на А. С.
М. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. „С. № на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР Благоевград ДА ЗАПЛАТИ
на А. С. М. с ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул. „С. № сума в размер на 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6