Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 02.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13059
по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 183007/24.08.2020г. по гр.д. № 5545 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 60-ти състав „З.А.Б.”АД,
ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на И.Х.И., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 432 и чл. 493 от КЗ ( в
сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2496,23лв ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.01.2018г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди , причинени при ПТП от
20.09.2017г.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от
569,14лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 2496,23лв. до предявен размер от
5000лв., като И.Х.И., ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.А.Б.”АД, ЕИК*********на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от
392,59лв.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 5126065/10.09.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете З.А.Б.”АД, ЕИК*********в частта, с
която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че приетото по делото основно
заключение по техническата експертиза установило пълно несъответствие между
претендираните вреди и механизма на ПТП. Вредите били по цялата предна част на
автомобила „Ауди” и те не можело да се получат при удар в задна дясна ъглова
част на микробус Ситроен”. Вредите по
Ауди следвало да са концентрирани в предна област, съответстваща на заден десен
ъгъл на Ситроен. Вещото лице посочило, че само вреди по преден ляв фар, стойка
преден ляв фар , преден ляв мигач и предна броня могат да се увредят при такъв
механизъм. За тези вреди районният съд автоматично приел, че са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и това било неправилно, защото следвало да съобрази, че цялата предна част на „Ауди” е
увредена. Доказателства че при процесното ПТП цялата предна част на „Ауди” е
била увредена или че след това ПТП е реализиран удар в предната му част не били
ангажирани. Така установеното по делото, че всички вреди са само от един удар ,
че те не могат да се причинят от процесното ПТП доказвало неоснователността на
иска. Свидетелските показания не
следвало да се кредитират, защото не кореспондирали помежду си , а и
противоречали на установените по технически път факти. Отделно свидетелите сочели, че ПТП е на
второстепенен път, а протокол за ПТП сочел автомагистрала Хемус”. Показанията на св. В. само сочели, че
посъветвал участници в ПТП да съставят протокол за ПТП след като посетил
местопроизшествие, този свидетел не бил очевидец на ПТП, при пристигането му
двете МПС вече са били преместени, като посочил, че не можел да каже дали вреди
съответстват на механизъм, а и неизяснено останало защо си спомня процесното
ПТП при интензитет на такива в района през 2017г. Св. К.не успял да посочи кой, къде и как е попълнил протокола за ПТП. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец И.Х.И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част
е правилно. Механизъм на ПТП бил установен по делото от събраните
доказателства, включително гласни такива – Ауди се движи по магистрала Хемус в
началния й участък при гр.Ябланица,
микробус Ситроен излиза от страничен път и се включва в магистралата в бързото
й платно в посока към гр.София, като започва
да ускорява от съвсем ниска скорост, в този момент в това платно се движело
„Ауди”, водачът му се опитва рязко да спре и чупливите му елементи от предната
му част навлизат в съприкосновение с ъгъла на бронята на ускоряващия микробус.
Броня на микробус била много по-здрава от увредени части по Ауди - преден ляв фар, стойка за фар, рамка
радиатор, дифузър интерколер, преден капак, преден ляв и десен мигач. Множество елементи от горна част на броня на
Ауди били увредени, защото при спирането предната част се снишавала, инерцията
от движението се поемала при удара от тези елементи . Правилно били кредитирани
от районния съд показанията на свидетелите по делото. Претендирал е разноски.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2002006/25.01.2018г.
на И.Х.И.,
ЕГН ********** срещу З.А.Б.”АД, ЕИК ********, с която е
поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди –увреждане на собствения му автомобил „Ауди Q 7” рег. №********, причинени при ПТП, настъпило на 20.09.2017г. в участъка на магистрала Хемус”
при гр.Ябланица от виновно противоправно поведение на Д.С.Д.като водач на микробус „Ситроен Джъмпер” рег. № *******застрахован
при З.А.Б.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/01/116002636289. Навел е твърдения, че на 20.09.2017г.
притежаван от него автомобил бил управляван от брат му – С.В.К., движел се по
магистрала Хемус” в посока към гр. София и при гр. Ябланица микробус „Ситроен”
излизащ от страничен път се включил в магистрала като прекосил насрещно
платно което било в посока към гр. Варна
и поради строителни работи нямало
мантинела, навлязъл в бързо платно в посока към гр. София и препречил пътя на
„Ауди”. Въпреки опитите на водача на Ауди” да спре и да избегне сблъсък , не
успял и настъпило ПТП, при което „Ауди” било увредено в предна лява част. ПТП
било посетено от КАТ, но поради липса на спор между водачи на МПС бил съставен
само протокол от тях за ПТП. Поискал от ответника като застраховател по
застраховка „ГО” на водача на „Ситроен” да му заплати обезщетение за
претърпените вреди , извършен бил оглед на автомобила от ответника и били
установени вреди по преден ляв фар, стойка за фар, рамка радиатор, предна броня, дифузър интерколер, преден
капак, преден ляв и десен мигач, греда –основа броня, но обезщетение не му било платено, размер на
същото било 5000лв. Претендирал е разноски.
Ответникът З.А.Б.”АД, ЕИК*********в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навело е твърдения, че действително към 20.09.2017г. бил застраховател на водач на микробус ” Ситроен Джъмпер” рег.
№ ******по застраховка „Гражданска
отговорност”, но на 20.09.2017г. на автомагистрала „Хемус” не било настъпило
ПТП с участие на този автомобил и автомобил „Ауди” ., че вина за настъпването
на същото имал застрахован при него водач,
за последният нямало регистрирани ПТП в регистър на Гаранционен фонд.
Вина за ПТП имал водач на „Ауди”, управлявал МПС с изключително висока скорост,
несъобразена с пътни условия, евентуално той бил допринесъл за вредите. Нямало
пряка причинно-следствена връзка между вредите и ПТП, по „Ситроен“ нямало
никакви увреждания, не била отправена претенция за обезщетяване на такива от
собственика на микробуса, независимо че имало сключена застраховка „Каско”.
Размер на претенцията бил прекомерно завишен. Претендирало е разноски.
С Определение от 29.08.2018г.
районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че към
20.09.2017г. ответникът е бил обвързан
от валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
за автомобил на „Ситроен Джъмпер” рег. №
******
По делото е прието неоспорено от страните свидетелство
за регистрация съгласно което лек автомобил „Ауди Q 7”, рег. №******** е регистрирано
като собственост на И.Х.И., ЕГН **********.
По делото е приет двустранен констативен
протокол за ПТП със скица, носещ подписи за водачи на участващи в ПТП МПС,
съгласно който на 20.09.2017г. на автомагистрала Хемус, км. 78 в посока към гр. София е настъпило ПТП, при
което Д.Д.като водач на „Ситроен
Джъмпер” рег. № СВ ******, застрахован при З.А.Б.” по застраховка „ГО”,
навлязъл от страничен второстепенен път на магистралата в платно, в което се
движел автомобил „Ауди” рег. №********, управляван от С.К., настъпило ПТП между двата автомобила , вреди
по „Ситроен“ имало по заден десен стоп и други, а вреди по „Ауди“ имало по
преден ляв фар, предна броня, преден капак и др.
Приети са опис на щети, снимки, писмо от
ответника до ищеца, съгласно които на 13.10.2017г. ответникът е огледал „Ауди”
във връзка с искане за обезщетяване на вредите по него от 20.09.2017г.,
констатирани са вреди по преден ляв фар, стойка за фар, рамка радиатор, предна броня, дифузър интерколер, преден
капак, преден ляв и десен мигач, греда –основа броня, с писмо от 14.12.2017г.
ответникът е отказал да плати обезщетение за тези вреди, независимо че е
застраховател по застраховка „ГО” за
„Ситроен” рег. № СВ ****** поради несъответствие между вредите и
механизма на ПТП, вредите не било възможно да настъпят по едно и също време
о по начина, описан в протокола.
Прието е извлечение за справка от
регистър на Гаранционен фонд, съгласно която към 15.05.2018г. няма регистрирани
ПТП за автомобил с рег. № СВ******.
Прието е писмо от РУ на МВР-гр.Ябланица,
съгласно което на 20.09.2017г. около 08,00ч. на работа са били мл. автоконтрольор
В.Г.В.и мл. инспектор С.Н.К..
Разпитан по делото св.Д.С.Д.е заявил, че помни ПТП от
2017г., управлявал ученически микробус, преминал през два стари пътя, за да
достигне магистрала „Хемус”, включил се в магистралата от второстепенен път от
Златна Панега, спрял, огледал се, не видял да идва друг автомобил и се включил
в магистралата, не бил минал и 100-тина метра, когато чул изсвирване на
спирачки веднъж, след това отново чул изсвирване на спирачки и усетил удар
отзад в автобуса, спрял, видял се с другия водач, познавали се с него и се
уговорили свидетелят да закара учениците, които возел в училището и да се върне
на местопроизшествието. По пътя към училището свидетелят видял патрулна кола на
КАТ и им съобщил за произшествието, както и че ще се върне там след като закара
учениците. Посочил е, че се върнал на място на ПТП, там вече била патрулната
кола на КАТ, полицаите оглеждали щетите. По автобуса по продължение на бронята
имало едно рогче, което било счупено, както счупен бил и стоп, удар бил от дясна задна страна на
микробуса. Посочил е, че бегло погледнал щети по другия автомобил и видял, че
на „Ауди“ е деформиран преден капак, ляв фар, мигач, броня отпред, полицаите
направили протоколите. Заявил е, че микробусът бил ремонтиран и след като свалили рога, установили че има
вдлъбнато на ламарините, купили нов рог и нов стоп. Посочил е, че при ПТП преминал
през насрещно платно на магистрала, там тя не била действаща, прекосил
участъци, които ползвали за движение, по принцип нямали право да минават оттам.
Разпитан по делото св. С.В.К.е заявил, че през 2017г.
участвал в ПТП на магистралата в посока към гр. София, при което бил увреден
управлявания от него автомобил. Другия участващ в ПТП автомобил бил микробус,
който излязъл на магистралата от място, от което не е позволено да се включи в
магистралата. Този микробус навлязъл внезапно на магистралата, свидетелят
задействал спирачките на управляван от него автомобил и намалил скоростта,
останал в дясна лента като мислел, че микробус ще продължи в лява лента, но
микробус преминал внезапно в неговата дясна лента и тогава свидетелят отново
задействал спирачки, но не успял да спре и се ударил в микробус. Посочил е, че
щетите по управляван от свидетеля автомобил били по капак, ляв фар. Микробусът
бил ударен в задна дясна част, имал счупен стоп, буфер. Уведомили КАТ за ПТП, съставили
констативен протокол. При предявяването на приетия по делото протокол за ПТП е
посочил, че има положен негов подпис, не помнел дали водачи или полицаи
попълнили протокола.
Разпитан по делото св. В.Г.В.е заявил, че посетил
местопроизшествие на ПТП от 20.09.2017г. и видял състоянието на „Ауди” – било
със смачкан от лява страна ляв фар, лява броня, маска и преден капак, имало видими щети по преден
капак, броня, ляв фар, ляв калник и
решетка, на автобус имало щета леко на заден десен калник. ПТП било настъпило
като микробус искал да се включи в активна лява лента за движение по магистрала
„Хемус” и бил отнел предимство на Ауди.
Не знаел дали вреди съответстват на ПТП, защото не бил вещо лице. Заявил е, че
при посещение на местопроизшествието двете МПС били в движение, нямало
пострадали хора и двамата водачи се разбрали да си направят констативен
протокол за ПТП, водач на Ауди се обадил на
тел.112 за да му дадат номер за протокола , свидетелят присъствал на съставянето
на протокола, но не вземал отношение. Нямало спор между водачите за причините
за ПТП, водач на автобус си признал вината.
С прието основно заключение по
автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че
процесният автомобил „Ауди” е произведен на 20.04.2006г., че за отстраняване на
вредите по ляв фар, стойка, мигач, броня, интеркулер и рамка, радиатор са били
нужни нови части, стойността на които е 2486,01лв., за останалите вреди – по
преден капак и по греда, основа на предна броня само следвало да се възстановят
детайлите. Общо 30,9 часа бил трудът за отстраняване на вредите, стойността на
труда била по 18,00лв. на час. За отстраняване на всички претендирани вреди пазарната
стойност била 3373,72лв. Вещото
лице е посочило, че не всички тези вреди
можело да се получат от ПТП, при което микробус бил увреден само в десен
стоп. Посочило е, че протокол за ПТП като единствено доказателство за механизма
на ПТП не съдържал достатъчно данни, за да се обоснове такъв извод, защото не
се сочели обстоятелства, при които е настъпило ПТП, а имало само скица. Посочило е , че автомобил Ауди
бил SUV, тоест с усилена рама, той бил много по-стабилен на пътя от
микробуса Ситроен”, бил и по-тежък като автомобил. Само първите 4 позиции по
таблицата в заключението: ляв фар,
стойка, мигач, броня били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
пазарна стойност на новите части за отстраняването на тези вреди за отстраняване на тези вреди била 1653,52лв.
За тази първи 4 позиции труд бил за демонтаж и монтаж от 2,2 часа. Толкова часа изисквал и монтаж и
демонтаж за възстановителни работи по предния капак и и по греда на броня – още
2,2 часа. От които 1 ч. за капак Възстановителната
работа по тези детайли изисквала 12,2 часа работа, от които 10 ч. за капак, отделно
10,8часа боядисване и 1 ч тониране, камера 30лв. и консумативи за боядисване от
154,62лв. и допълнителни консумативи и материали от 146,89лв. Стойността на
труда била по 18лв. за час.
С прието по делото допълнително заключение по
автотехническата експертиза и уточнение от 26.03.2019г. вещото лице след запознаване с документи по делото включително и
показанията на свидетелите Д.и К.и снимките на автомобила при ответника е посочило,
че снимки на автомобила ответник е направил на 29.09.2017г. - 9бр., една снимка
е направена на 28.11.2017г., тези снимки заедно с още 9 бр. снимки са качени в
системата на ответника на 20.11.2017г., направени били и 5 бр. снимки на
08.12.2017г. Водач на Ауди при движение
със скорост от 60км/ч. не би могъл да предотврати удара. Пазарната цена била
определила като съобразило цени от 8
източника – „Дом на камиона”; Порше Варна”;
интернетсайтове „Авточастите 24 часа”,Avto.bim.bg , AutoDOC NASauto;
магазин за авточасти на ул. *******; СПЦ 2018. Повредите по микробуса били
само по броня и един рог съобразно снимките и показанията на свидетеля, тези
вреди били много ниско и не можела да обясни откъде се е появила дупка на преден капак на автомобил
„Ауди. При механично въздействие между двата автомобила трябвало вреди по единия
и по другия да си съответстват. Не било възможно единият автомобил да е силно
увреден, а по другия вреди да са само по мигач.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2017г., то
съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното
събитие, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и
вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване, пазарна стойност на имуществените вреди към дата на ПТП, стойността на
увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица. Застрахователят по
застраховка „ГО” на
автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен , но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования, както и тези по
както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365,
ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по
делото, че на 20.09.2017г. на автомагистрала Хемус, км. 78 в посока към гр. София е настъпило ПТП, при което Д.Д.като водач на „Ситроен Джъмпер” рег. № СВ ******, застрахован при З.А.Б.”
по застраховка „ГО”, навлязъл от страничен второстепенен път на магистралата в
платно, в което се движел собствения на ищеца автомобил „Ауди” рег. №********,
управляван от Стилиян К.и настъпило ПТП между двата автомобила, причината за
ПТП е виновно противоправно поведение на водача на „Ситроен”, навлязъл на
автомагистрала от непозволено място, който и отнел предимство на движещия се по
магистралата автомобил Ауди”. Тези обстоятелства се установяват от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при обосноване на изводите си за тези
обстоятелства районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, оплаквания срещу тези изводи на районния съд не са въведени във
въззивното производство, поради което и съобразно ограниченията на чл. 269 от ГПК, съдът ги приема за установени по делото.
При така установеното съдът приема,
че отговорността на ответника пред ищеца може да се ангажира за обезщетяване на
вредите по собствения му автомобил „Ауди”, които са пряка причинно-следствена
връзка с ПТП от 20.09.2017г.
Спорен въпрос по делото въведен с
въззивната жалба е дали вредите по автомобил „Ауди“, за които е уважен иска от СРС - по преден ляв фар, стойка преден ляв
фар, преден ляв мигач и предна броня са в пряко причинно-следствена връзка с
проценото ПТП. Съдът приема за установено по делото, че тези вреди са настъпили
в причинно-следсвена връзка с процесното
ПТП. Съществуването на тези вреди е установено от ответника при извършения от
него оглед на автомобила на 13.10.2017г., когато е съставен описа на
вредите. Съществуването на тези вреди
непосредствено след процесното ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни и неопровергани
от останалите събрани по делото доказателства, резултат от личните впечатления
на тримата разпитани по делото свидетели. Свидетелят Д.е водач на МПС,
участвало в процесното ПТП и е посочил, че е огледал макар и бегло автомобил
„Ауди” след процесното ПТП, като е видял, че той е увреден по ляв фар и мигач,
деформиран е преден капак и броня. Свидетелят Костов, участвал в процесното ПТП
като водач на „Ауди” е посочил, че при ПТП понесени вреди по този автомобил са
по преден капак и ляв фар. Свидетелят В.- мл. автоконтрольор в РУ на МВР - Ябланица, посетил местопроизшествието непосредствено
след събитието е посочил, че е видял вреди по „Ауди” по ляв фар, лява броня,
маска, преден капак, ляв калник и по решетка. Тези свидетелски показания са
еднозначни и категорични, те са подкрепени от приетия по делото двустранен
констативен протокол, сочещ тези вреди по „Ауди“. Няма основание тези показания
да не се кредитират по делото. Неоснователни са твърденията на въззивника, че
свидетелите посочили различно място за настъпване на произшествието.
Свидетелите са посочили, че то е настъпило на магистрала Хемус, както и е
записано в протокола за ПТП. Уточненията на свидетелите във връзка с
второстепнения път са били за движението на двете МПС преди ПТП – навлизането
на микробус Ситроен” от второстепенен път на магистралата от непозволено за
същото място, но те не са посочили, че самото ПТП е настъпило на второстепенен
път и доводи в обратни смисъл на въззивника са неоснователни. Обстоятелството,че
свидетелите не са били категорични в показанията за това кой е попълнил данни в протокола за ПТП не е от естество да обоснове извод, че не следва
да се кредитират показанията им. Свидетелите са посочили обстоятелствата, които
са закрепени в протокола за ПТП и това е достатъчно, за да се приеме за
установен механизъм на ПТП и настъпили при него вреди. Отдалечеността във
времето на процесното ПТП от момента на даване на показанията не позволява
извод, че липсата на спомен у свидетелите
за това конкретно обстоятелство, е основание
показанията им за останалите заявени от тях обстоятелства да не се кредитират. Вещото
лице по прието по делото заключение по автотхеническата експертиза е посочило,
че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП могат да настъпят вредите по
преден ляв фар, стойка преден ляв фар, преден ляв мигач и предна броня, за
които въззивникът е посочил, че изводите на СРС са неправилни. Вещото лице е отрекло причинно-следствена
връзка с останалите претендирани вреди, но не и с горепосочените. Обстоятелството,
че по автомобил „Ауди” е имало и други вреди по предна част и за които иск е
отхвърлен с влязло в сила решение на СРС
не е от естество само по себе си да обоснове извод, че и вредите по
преден ляв фар, стойка преден ляв фар, преден ляв мигач и предна броня не са
настъпили от процесното ПТП. Установените по делото съществуване на вредите по преден ляв фар, стойка преден ляв фар,
преден ляв мигач и предна броня непосредствено след ПТП на място на самото
произшествие и възможността същите да
настъпят в причинно-следствена връзка от това ПТП и същевременно неангажиране на доказателства при друго
събитие тези вреди да са настъпили, обосновават извод, че причинно-следствена
връзка между тези вреди по преден ляв фар, стойка преден ляв фар, преден ляв
мигач и предна броня и процесното ПТП е установена по делото. Соченото от
вещото лице, че такива вреди по „Ауди“ не могат да се понесат касае други
вреди, различни от тези, за които са въведени оплаквания с въззивната жалба.
Отделно, изводът на вещото лице е обосноват с обстоятелство, че по микробус
вреди са само по рог и стоп на броня. По делото обаче е установено от
показанията на св. Даков, че такива са били само видимите вреди, но при
свалянето на рог се установило, че има вдлъбнато на ламарина.
При така възприето съдът приема,
че отговорността на ответника към ищеца за обезщетение на претърпените при
процесното ПТП вреди по автомобил „Ауди” по преден ляв фар, стойка преден ляв
фар, преден ляв мигач и предна броня следва да се ангажира.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд за размера на обезщетението при
обосноваване на изводите си за размера на обезщетението районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване
на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото, че
размер на това обезщетение е 2496,23лв.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то
решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските по
делото и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в производство
пред СГС в размер на 404,74лв. Възражението на въззивника за прекомерност на
същото е основателно за горницата над 404,74лв. до претендиран размер от 500лв.
Сложността на делото пред СГС не предполага присъждане на възнаграждение над
минималния размер по Наредба № 1/2004г. За този извод съдът съобрази спорните
пред СГС обстоятелства, брой на проведените открити съдебни заседания по делото
и размер на иска, въведен като предмет на делото пред СГС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183007/24.08.2020г. по гр.д. № 5545 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 60-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „З.А.Б.”АД,
ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Х.И., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 404,74лв. /четиристотин и
четири лева и 0,74лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.