№ 1542
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000502103 по описа за 2022 година
С решение № 46 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 507/2020 г., ОС Видин,
осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на И. В. Ц. сумата от 20 000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дядо й Л. Г.
Г. на 19.02.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане, и на В. З. Ц. сумата от 10 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тъста му Л. Г. Г. на
19.02.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане, като отхвърля исковете съответно до сумата от 60 000 лв. за
ищцата и 120 000 лв. за ищеца.
Срещу решението, в частта, в която исковете са уважени е депозирана
въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Твърди, че не е налице изключението,
предвидено в ТР № 1 от 21.06.2018 г., тъй като ищците са внучка и зет на
загиналия, а претърпените от тях болки и страдания от загубата му не
надвишават обичайните. Твърди, че тълкувателното решение няма действие
по отношение на вече настъпилите преди приемането му произшествия, че не
е спазено правилото на § 96 от КЗ, че определения размер е завишен, както и
че е налице съпричиняване от загиналия с поне 3/4. Подчертава, че преките
1
наследници – съпруга и две дъщери на загиналия, са обезщетени. Моли да се
отмени решението и да се присъдят разноски.
Ответниците И. В. Ц. и В. З. Ц. не вземат становище в писмен отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищците И. В. Ц. и В. З. Ц. твърдят, че техният близък Л. Г. Г., дядо на
първата и тъст на втория, загинал на 19.02.2016 г. при катастрофа, причинена
от виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество. Претендират да
получат обезщетение на търпените от тях болки и страдания съответно в
размер на 60 000 лв. и 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
ПТП, както и разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва исковете изцяло.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 19.02.2016 г. е
настъпило ПТП, при което е загинал съответно дядото и тъста на ищците.
Няма спор и относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и
противоправно поведение (признато с присъда) на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество. Спорните въпроси пред
настоящата инстанция касаят материално правната легитимация на ищците,
евентуално размер на обезщетението и приноса на загиналия.
Разпитан като свидетел е Ж. А. П.. Сочи, че след сватбата В. живеел с
Л. заедно от 1990 г., наричал го „татко“, и тъй като бащата на ищеца бил
инвалид, той разчитал на Л.. Разказва, че В. получил инсулт и лявата му
страна била парализирана, и се наложило да отидат да живеят в Градец,
където къщата имала приземен етаж, но Л. не спрял да се грижи за В.. Имали
силна емоционална връзка и смъртта на Л. била понесена тежко. В резултат на
внезапната смърт на неговия тъст той получил усложнения. Л. се грижел за
2
внучката си и като ученичка, и като студентка, тъй като майка й се грижела
изцяло за съпруга си като негов асистент. Тя тежко преживяла загубата на
дядо си и отказала да се яви на последните си два изпита, сринала се. Като
идвала при баба си винаги посещавал гроба на дядо си. Повече време живеела
с майка си.
Св. Л. И. Г., съпруга на починалия, баба на ищцата и тъща на ищеца,
разказва, че те живеели заедно, много се уважавали и разбирали. В. ги
наричал майко и татко, приемал Л. за свой родител. Бащата на В. бил
инвалид. Привързал се към Л. и му имал много вяра. След смъртта на тъста
му състоянието на В. се влошило, той влезнал в болница, казвал „сега кой ще
ми помага, оставам сам“. Л. бил грижовен към И., ходил с нея да се запише за
студентка, угаждал й за храна, пращал й пари, а след загубата му тя се
разбила. Казвала, че не може без дядо си, че баща й не можел да й помага, че
не можела да живее без дядо си. Винаги посещавала гроба на дядо си, когато
можела, плачела като ходела там, тъй като те били много близки.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищците са внучка и зет на
загиналият при ПТП Л. Г., че инцидентът е настъпил поради виновно и
противоправно поведение на водач, за чиято гражданска отговорност е била
налична застраховка при ответното дружество.
По въпросът за материално правната легитимация съдът намира
следното:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
3
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява много
добри и близки отношения между загиналия и неговата внучка, както и
неговият зет. Същите обаче не се характеризират със специфика, отличаваща
ги от обичайните добри отношения в едно българско нормално семейство,
установени между дядо и внучка, респ. между бащата на жената и нейният
съпруг. Събраните доказателства не установяват нетипично сложили се
обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани само
от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на
родители спрямо по-малките, братя и сестри, живеещи като семейство
съвместно без родители при необичайно близки отношения, близнаци и пр. В
случая се установява, че между ищците и загиналия са съществували
нормални добри отношения, изпълнени с любов и привързаност, като смъртта
на Л. действително им е причинила болки и страдания. Няма данни обаче в
живота на ищците да е имало такива събития, които по нехарактерен и
нетипичен начин да са създали извънредни отношения на засилена
емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между
4
тях. Вярно е, че бащата на ищцата е имал здравословен проблем, но сам по
себе си този факт не може да докаже, че дядото е заместил изцяло ролята и
функцията на бащата, още повече, че по данни от показанията не се
установява с категоричност към датата на инцидента ищците и загиналия да
са съжителствали трайно в едно домакинство – обратно, те са живеели в
различни населени места. Казаното на общо основание се отнася и до
отношенията между загиналия и неговият зет, последният безспорно е имал
подкрепа от своя тъст, но това не създава между тях онази изключителна и
необичайно близка връзка, напълно съответстваща на отношения между
родител и син. Обстоятелството, че ищецът е наричал тъста си „татко“ не е
необичайно за българските семейни порядки и само по себе си не е
достатъчна индикация за да се счете, че се касае именно до този тип
отношения и връзка. Страните не спорят, че такива отношения на близост Л. е
имал със своите две дъщери и своята съпруга, като те са били надлежно
обезщетение. По делото няма данни, които да водят до извода, че ищците и
загиналия са били в извънредна емоционална близост, нетипична и
необичайна за степента им на родство и кореспондираща с отношения между
роднини от най-близък кръг като родители и деца.
Ето защо наличните доказателства не могат да аргументират извод, че
визираната в практиката на Върховния съд връзка е била от такова
необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на
изключителността, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Както се посочи, няма
категорични данни за дълго съвместно съжителстване, за наличие на общи
разходи по издръжка на домакинство, не се установява загиналият да е
осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа за ищците (данните за
съвместна работа в градината, подкрепа на внучка със средства или
осигуряване на любима храна не са от тази категория). По делото се доказват
присъщи добри семейни отношения, но без белега на изключителност при
този род семейни връзки. С други думи не се доказва свързаността между тях
да е била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са
признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди.
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/2020 г., САС,
5
14 с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейни и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини. Безспорно,
ищците и загиналият са били в добри и хармонични отношения, а загубата на
всеки близък води да болка и тъга, но визираните в тълкувателното решение
изключения съставляват само малка част от всички казуси, свързани с мъката
от загубата на родственик или близък.
Само за пълнота следва да се посочи, че тълкувателното решение на
ВКС би могло да намери приложение за конкретния спор и възражението на
жалбоподателя, че то няма т.нар. обратно действие, не може да се сподели. В
този смисъл практика на ВКС - определение № 236 от 20.04.2022 г. по т. д. №
1220/2021 г., Т. К., ІІ Т. О., определение № 562 ОТ 28.10.2020 Г. ПО Т. Д. №
291/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Прието е (при съобразяване и на т. 1 от
Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на
ВКС), че ако правният спор е бил висящ към момента на приемане и
оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на съда със
спора следва по време приемането и оповестяването на решението, даденото
от ВКС тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на съдебното решение по съществото на спора. В конкретния
случай правният спор, по повод на който е постановено обжалваното
решение, е отнесен за разрешаване от съда на 28.10.2020 г. (датата на
подаване на исковите молби), т. е. след приемане и оповестяване на
тълкувателното решение от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС, и с оглед изложеното по принцип ищците са от кръга на
легитимираните лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния дядо и тъст.
При така формираните изводи решението на първоинстанционния съд
(поради липса на материално правна легитмация без да се обсъждат
възраженита относно размер, съпричиняване и пр.) следва да се отмени в
частта, в която исковете са уважени за сумите от 20 000 лв. и 10 000 лв. и в
6
тази част същите да се отхвърлят. В останалата част то е вляло в сила
Решението на ОС следва да се отмени и в частта за разноските,
При този изход на спора на ответника се следват разноски в размер на
600 лв. за държавна такса и за адвокатски хонорар в размер на 1430 лв., с
оглед възражението за прекомерност.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 46 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 507/2020 г., ОС
Видин, в частта, в която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на И. В. Ц.
сумата от 20 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от смъртта на дядо й Л. Г. Г. на 19.02.2016 г., ведно със законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане, и в частта, в която се осъжда ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на В. З. Ц. сумата от 10 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тъста му Л. Г. Г. на
19.02.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане, както и в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати
разноски в размер на 1430 лв. на основание чл. 38 ЗА и 1600 лв. като
държавни такси и разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), предявени
от И. В. Ц., ЕГН **********, и В. З. Ц., ЕГН **********, срещу ЗК „Бул
Инс“ АД, за сумите съответно от 20 000 лв. и от 10 000 лв. като
неоснователни.
В останалата част решението е влязло в сила
ОСЪЖДА И. В. Ц., ЕГН **********, и В. З. Ц., ЕГН **********, да
заплатят на ЗК „Бул Инс“ АД, разноски в размер на 2030 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8