Определение по дело №582/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по жалба от адв. А. А. в качеството й на защитник на И. С. Б., насочена срещу присъда № 7831/26.10.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 1359/2010 година по описа на Районен съд Б..

По делото е депозирана и въззивна жалба от адвокат С. А.- повереник на частния обвинител и граждански ицещ Г. Н. В..

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимият И. С. Б. за виновен в това, че около 00,30 ч. на 17.10.2007 г. в Б., в стая № 706, находяща се във В. С. О. на Ю. „Н. Р.” е извършил действия /проникнал два пъти с пръст в половия орган на пострадалата/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пълнолетната Г. Н. В. от гр. С., чрез използване на безпомощното й състояние /алкохолно опиянение и сънено състояние/ и употреба на сила /запушване на устата с ръка/ – престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 и пр.2 НК, поради което и на основание същият законов текст му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от две години е отложено за изпитателен срок от четири години.

С присъдата подсъдимия И. С. Б. е осъден да заплати на Г. Н. В. сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, като над посочената сума, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Осъден е да заплати на Г. Н. В. и сумата в размер на 450 лева, представляваща направени от същата разноски за адвокатско възнаграждение.

С присъдатарайонният съд е осъдил подсъдимия И. С. Б. да заплати по сметка на Благоевградски районен съд сумата от 2239,32 лева, представляващи направените съдебни и деловодни разноски по делото, сумата 120 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че е изцяло неправилен извода на районния съд, че от събраните по делото доказателства и най-вече от свидетелските такива, безспорно се установява механизма на деянието, както и приетото от съда, че подсъдимия е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1, предл.1 и предл.2 НК. Сочи се, че районният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че от разпита на свидетели се установява, че въпросната вечер подсъдимия Б. е търсил влезли и просорчили престоя в общежитието момчета, което съвпадало с обясненията на подсъдимия. На следващо място се посочва, че неправилно съдът е приел, че заключението на назначената по делото съдебно психиатрична- психологическа експертиза допълнително аргументира обвинителната теза. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.

С жалбата на адв. А.- повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. Н. В., се атакува присъдата на районния съд в гражданско- правната й част. Иска се присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Пред въззивния съд жалбоподателят И. Б. се явява лично и със защитника си адв. А.. Моли да бъде отменена присъдата на районния съд.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. Н. В. не се явява, представлява се от адв. А., която оспорва жалбата на подсъдимия.

Пред въззивния съд представителят на О. П. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Б., адв. А. моли да бъде отменена присъдата на Районен съд Б. и да бъде постановена присъда, с която подсъдимия Б. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Излага становище, че присъдата на районния съд е изцяло неправилна и незаконосъобразна, както и че съдът е подходил избирателно и неаналитично при преценка на събраните доказателства. Сочи, че в наказателното производство са били използвани почти всички способи за доказване, включително оглед на местопроизшествие на място, при условие, по време аналогични, съвпадащи по време на деянието. Защитникът счита, че при липсата на осветление на етажа, на който се намира стаята се установило, че нямало никаква видимост, дори на минимално разстояние, пострадалата била с диоптри късогледство и не е носила очила, поради което всякакви възприятия на пострадалата били лишени от обективност. Сочи, че същата вечер, в съседните помещения са се намирали момичета, като нито едно от тях не било чуло тропане по стената, викове, нито шумове в стаята, в която се е намирала пострадалата.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. А. изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, моли да бъде оставена в сила присъдата на районния съд. Сочи, че по делото е събран достатъчно доказателствен материал, от който се доказва по безспорен начин, че именно подсъдимия е автор на извършеното деяние. Повереникът твърди, че психиатрично-психологичната експертиза доказвала способността на пострадалата правилно да възприема случилото се, с офталмологичната експертиза също се доказало, че е могла да разпознае подсъдимия и от самото разстояние, и от осветеността на помещението. Изразява становище, че правилно районният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Правилно съдът е уважил частично гражданския иск.

Представителят на О. П. Б. оспорва жалбата. Счита, че заключението на първоинстанционния съд относно фактите, обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е изграден върху точен анализ на доказателствата. Сочи, че съдът правилно е кредитирал заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която допълнително е послужила като аргумент за постановяване на присъдата.

В последната си дума подсъдимият Б. твърди, че е невинен.

Благоевградски окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Пострадалата Г. Н. В. К. инкриминираната дата е била студентка в Ю. „Н. Р.” Б.. Била настанена във В. С. О. - стая № 706 заедно със свидетелките М. К. и К. И.. Подсъдимият И. С. Б. К. 17.10.2007 г. бил портиер на същото С. О., в което живеела В., като по този повод се случвало двамата да разговарят, но никога не са имали някакви по-близки отношения.

На 16.10.2007 г. вечерта пострадалата В. заедно със съквартирантките си – свидетелките М. К. и К. И. и група техни приятели се събрали в нейната стая, за да се веселят и да си направят купон. Купили си напитки и храна и седнали около 21.00-22.00 часа в стаята. През цялото време компанията била в стаята, като не са излизали от нея до 23.00 часа, когато съгласно правилата за вътрешния ред в общежитието, външните лица трябвало да го напуснат. Малко преди 23.00 часа компанията, която била в стаята, решила да излезе от общежитието и да отидат на дискотека в “Най клуб”. Преди да тръгнат В., макар и да не била яла през целия ден, изпила почти наведнъж три чаши бяло вино и тръгнала. Пострадалата В. влязла в дискотеката, останала вътре около половин час и тъй като се почувствала зле, излязла на чист въздух навън. Последвали я съквартирантките й - свидетелките М. К. и К. И.. Пострадалата В. не се почувствала по-добре и решила да се прибере в стаята в общежитието и да си легне. Трите съквартирантки тръгнали заедно К. общежитието. Свидетелките М. К. и К. И. придружили пострадалата В. до общежитието. Входната врата на общежитието им отворил подсъдимия Б.. Непосредствено до входната врата на общежитието се намирала стаята на портиера, откъдето имало възможност да се наблюдават лицата, които влизат или излизат от сградата. Когато Б. видял, че влизат пострадалата и двете свидетелки, отворил вратата и трите момичета влезли навътре в партера на сградата. Преминавайки покрай портиерната Б. видял, че видимо В. не се чувства добре и попитал “как се чувства”, на който въпрос свидетелките отговорили, че й е лошо и продължили напред, като се качили в стаята си. В стаята свидетелките М. К. и К. И. помогнали на пострадалата В. да си събуе ботушите и я оставили полегнала с дрехите й на леглото, като я завили с одеяло. В. била облечена с потник, а надолу с бельо – прашки, клин и пола. Леглото на пострадалата било второто, по-близкото до прозореца от лявата страна на стаята, считано от вратата на стаята, която се намирала срещу прозореца. Двете свидетелки стояли в стаята не повече от десет минути, поставили леген до леглото на пострадалата, след което излезли, като казали на В., че се връщат в дискотеката. В. останала да лежи в леглото, като входната врата на стаята не била заключена, а само ключът бил поставен от вътрешната страна на вратата. Известно време след това, около 00,30 ч. на 17.10.2007 г., пострадалата В. чула, че вратата на стаята се отваря, но не обърнала внимание кой влиза, защото си помислила, че са двете й съквартирантки, тъй като те имали навика да се връщат многократно, след като вече са излезли, тъй като често забравяли по нещо. Пострадалата В. лежала на леглото в стаята, като била със затворени очи. Не била заспала още, когато усетила, че някой й дърпа силно и грубо одеялото, с което била завита. Когато отворила очи В. видяла, че на леглото й е седнал мъж, който носел на главата си шапка с козирка и бил облечен с анцуг от промазана материя, долнище и горнище с цип. В момента, в който видяла мъжа да седи на леглото й, пострадалата се изплашила и се вцепенила, не можела да каже нищо, но разпознала, че това е портиерът на общежитието – подсъдимия Б.. Последният в този момент започнал да съблича дрехите на В., като с едната ръка я държал, а с другата бързо дръпнал клина и полата й надолу, които събул заедно с прашките. В стаята не било включено осветление, но било достатъчно осветено от уличните лампи и от осветлението на близките заведения около сградата на общежитието и се виждало добре. Б. седял на леглото и бил на около 30-40 см. от В., като светлината от улицата падала върху лицето му, нищо не говорел, а само дишал тежко. Докато я събличал, В. се опитала да се дърпа, но не успявала да се съпротивлява, тъй като била много уплашена. След като Б. я съблякъл, хвърлил дрехите й на пода и пострадалата останала облечена само по потник, а надолу била съвсем гола. Подсъдимият проникнал с пръст в половия орган на пострадалата, като В. се дръпнала настрани в леглото и с крак ритнала Б., който си извадил пръста. В. започнала да вика, което накарало Б. с едната си ръка да й запуши устата, а с другата отново проникнал с пръст в половият орган на пострадалата. В. започнала да крещи силно, да се съпротивлява, като се дърпала и да удря с ръка по стената, за да я чуят студентите от съседната стая. Вследствие на тази реакция на В., подсъдимият станал от леглото и бързо напуснал стаята на пострадалата, като всичко продължило около 4-5 минути. Пострадалата изпитала неприятно чувство при проникването, а впоследствие и силен страх и стрес от това, което подсъдимият направил с нея. В. останала да лежи в леглото много разстроена и плакала дълго време. След това започнала да търси ключ, с който да заключи вратата и оръжие, с което да се отбранява и изпитвала страх, че Б. може отново да се върне при нея в стаята. Няколко часа след случая се прибрала свидетелката М. К., на която В. разказала за случая. На сутринта се прибрала и свидетелката К. И., на която К. също разказала какво се е случило с В.. Същият ден трите заедно отишли в полицията, където подали жалба и дали обяснения.

Съдът кредитира показанията на пострадалата В., същите са подробни, логични и последователни. В показанията си същата описва подробно вечерта на 16.10.2007 г. в стаята в студентското О., след това посещението на дискотека, връщането в общежитието и действията на подсъдимия. Показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на свидетелките И. и К.. Свидетелката В. описва подробно действията на подсъдимия на инкриминираната дата, които показания се подкрепят от показанията на св. К., която е видяла В. непосредствено след деянието и същата й е разказала за случилото се. Също така в показанията си свидетелката подробно описва състоянието на В. по- късно вечерта на инкриминираната дата, когато й споделила, че подсъдимия е проникнал с пръст в нея. Св. К. в показанията си сочи: “Г.беше много изплашена и шокирана, защото не знаеше какво да прави, много шокирана беше, разплака се”.

Съдът кредитира показанията на свидетелят Н. В.- баща на пострадалата. Същият сочи, че с майката на Г. са разведени, като последната живее с майка си, но често контактува с дъщеря си и е поел издръжката й. Свидетелят сочи, че след като дъщеря му се обадила, веднага тръгнал за Б.. Свидетелят Венев в показанията си сочи: “..Г. беше в шок, говореше несвързано, ревеше, в началото нищо не можах да разбера…..” /л.52 от първоинстанционното дело/. Свидетелят сочи, че дъщеря му дълго време след това я било страх да седи сама в стая, близо година и повече имала притеснения.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М. К.. Същата подробно описва вечерта на 16.10.2007 г., връщането на В. в общежитието, обстоятелството, че оставили вратата на стаята отключена. В показанията си свидетелката подробно описва състоянието на В. на инкриминираната дата, както и емоционалното й състояние. Показанията на свидетелката коренспондират с показанията на св. В., И., В.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. И.. Същата дава подробно описание на вечерта на 16.10.2007 г., отиването на трите съквартирантки на дискотека и прибирането на В. в общежитието, както и че подсъдимия им отворил вратата. Свидетелката И. твърди, че когато минали през входа портиерът ги питал в коя стая са оставили Г. В. и те със свидетелката М. К. му казали, че са я оставили в стая 706.

Съдът кредитира показанията на свидетелките Р. П. и И. З., които били настанени в стая, съседната на стая 706. Свидетелките сочат, че вечерта в стаята е имало купон, както и че в стаята им е работил телевизор и са слушали музика до късно, след 01.00 ч.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. П. и И. Т.. Същите сочат, че на 16 срещу 17 октомври са били във В. С. О. и подсъдимия между 23.30- 24.00 ги е търсил.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. Р., които сочи, че на инкриминираната дата подсъдимия е бил на работа, облечен с анцунг и К. 00.10 ч. влязъл в стаята си, като преди това 5-10 минути си говорил с подсъдимия, като в това време не е видял пострадалата В. и съквартирантките й.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Я. С., полицейски служител. Същият сочи, че разпитал пострадалата, която подробно му разказала случилото се на 17.10.2007 г. Свидетелят сочи, че в обясненията си Б. заявил, че трите са влезли в общежитието, едно от момичетата било във видимо нетрезво състояние, двете са я водили, качили я в стаята, после двете излезли навън. Свидетелят пояснява, че били прегледани видеозаписите на охранителните камери след инцидента, като камерите обхващали стаята на портиерите, самия вход влизането и излизането на хората, част от фоайето на общежитието как излиза и в коя посока тръгва. При прегледа на видеозаписа се установява, че момичета на 17.10.2007 г. около 00.22 часа влизат в общежитието като М. и К. се връщат и излизат.

В показанията си свидетелката М. С. - управител на общежитието, сочи, че на сутринта в тетрадката за предаване на смените не било описано нищо, но впоследствие разбрала за случая. Като работник подсъдимия се справял добре, имало е оплаквания от студентки, но само устно, за грубо отношение спрямо тях. Посочва, че портиерът може да напусне мястото само тогава, когато има нарушение в общежитието или някои от студентите го извика. Всеки един сигнал трябвало да се отразява в тетрадката за предаване на смените, както и че портиерите нямали право да влизат в стаите.

Свидетелят С. В. - началник охрана в Ю. К. 2007 година сочи, че на 17.10.2007 година около 19,00 - 20,00 часа тогавашния ректор Гюдженов му се обадил по телефона и му разпоредил да отиде във В. С. О. и да запази диска от видеонаблюдението. Свидетелят отишъл и взел диска. Тогава разбрал за случая с И. Б. и пострадалата В.. След няколко дни му се обадили от М. дали пази диска и същият им го предал. Свидетелят прегледал записа и видял, че около 00.00 часа В. с две други момичета влезли, като последните две я водели за ръцете, придържали я. След няколко минути двете момичета се върнали и излезли. След около 5 минути И. Б. отишъл К. асансьора, като това къде е ходил нямало видимост, защото тогава все още не били монтирани камери по етажите, имало камери само на портиерната. След около 6-7 минути Б. се върнал, влязъл в портиерната и след няколко минути излязъл К. мивката, която била отвън.

Свидетеля В. Я. посочва, че познава Б. като изпълнителен и добър работник. Записите от видеокамерите свидетелят гледал въпросната нощ и му направило впечатление, че 6 минути е отнело това време, когато се виждало, че отвънка вратата е била заключена, Б. е тръгнал в посока К. асансьора, като от обясненията, които му дал последния е излизал, защото в момента имало сигнал от стая и трябвало да види какво става.

Съдат кредитира показанията на св. Р., който сочи, че К. 12.10 ч. се прибрал в стаята си, като преди това разговарял с подсъдимия Б. 5-10 минути. Свидетелят пояснява, че през това време не е виждал трите мимичета да преминават.

От показанията на свидетелките К. и П. се установява, че на 16.10.2007 г. до 23,30 ч. били в стая 611 и след това отишли на дискотека. Когато се върнали около 04,00 ч. на работа бил подсъдимия Б. и ги попитал как са прекарали в дискотеката.

От заключението на назначената и изготвена в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че пострадалата В. е момиче с добре развити ръст, костна, мускулна система и вторични полови белези, пръстеновидна девствена ципа с ширина на естествено отверстие 2,6-З см. и височина на стената й 6-8 мм. Наличие на естествена щърбинка, К. 4 часа по часовниковия циферблат и старо разкъсване К. 6 часа по стената на девствената ципа. Така установеното състояние на девствената ципа с наличие на естествена щърбина и старо разкъсване, позволява проникване на човешки пръст без да се образуват травматични увреждания и разкъсвания. Не са установени наличие на видими травматични увреждания, които да сочат че при инцидента е удряна, душена или стискана в различни области, не са установени данни за осъществяване на полов акт с груби действия.

От приетото по делото заключение на комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза, изготвена по отношение на подсъдимият Б., се установява, че същият не се води на диспансерен учет, К. момента на инкриминираното деяние не е имал краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е бил годен да разбира смисъла и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като не са установени данни за личностово разстройство, покриващо критериите за патология, което да се отрази на възможността му да разбира смисъла и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Експертите са категорични, че се касае за психично здрав мъж, без психиатрични отклонения на личността, с нормална сексуалност, импулсивен, с нормален интелект и изградена ценностна система, като девиации не са установени.

Видно от приетото заключение по назначената комплексна съдебно психологично- психиатрична експертиза на пострадалата В. е, че същата преди инкриминирания момент е била в състояние на остро алкохолно опиване, като по време и след упражнените върху нея действия на принуда на 17.10.2007 г. е била в състояние на остра стресова реакция. С оглед психичното и физично състояние К. и след инкриминирания момент може да дава годни показания, имащи значение за делото, както и правилно да възприема случилото се с нея, както и да го възпроизвежда под формата на свободен разказ. В резултата на преживяната психотравма на 17.10.2007 г. е изпаднала в състояние на остра реакция на стрес, която е отзвучала в рамките на няколко дни, като К. момента на изготвяне на експертизата продължава да изпитва душевна болка и страдание, свързани с преживяното и последиците му, като не е провеждала специализирано лечение след случая. В съдебно заседание експертите поясняват, че се касае за остро алкохолно опиянение, което означава, че пострадалата е приела епизодично количество алкохол. Същата не е била с количествено-разстройствено съзнание, не е имала халюцинации, била е ориентирана в ситуацията и не се откъсвала от тази ситуация през целия период от време, знаела къде се намира, знаела е какво се случва, оценявала е, била е критична К. състоянието си, взела е решение да излезе, докато чака това прилошаване да отзвучи, а след това самата тя е взела решение да се прибере, тъй като се е чувствала дискомфортно. В. не е губила контрол, не е имала неадекватност, психонаторна възбуда, нелепост в своето поведение, появил се е дискомфорт, който се е изразявал в гадене за повръщане, в замаяност, отпадналост, отмаляване и координационни смущения. Експертите сочат, че това състояние на пострадалата обаче, не е могло да й попречи да възприема правилно фактите, да ги задържи в паметта си и да ги възпроизведе достоверно, да има ясен и пълен спомен за случилото се и да го разказва и възпроизвежда абсолютно подредено, с емоционалната обагреност, която е характерна за тези състояния. Експертите са категорични, че пострадалата преживяла острата стресова реакция, която започва от момента, в който се сблъсква като жертва със стреса, изпитвала е душевна болка и това състояние може да продължи до три денонощия, в зависимост от специфичните особености на психиката на конкретния човек, който е поставен в тази стресова ситуация. Тази реакция се очертава от проявените признаци на дезорганизация, обърканост, обективен дискомфорт, което е характерна за такова състояние. При пострадалата В. са констатирани и поведенчески проблеми, доста време след деянието, а именно: начина, по който се прибира вкъщи, по който общува с познати, приятели, мерките, които взима за своята сигурност, това е някаква промяна на начина на живот, който е в резултат от преживяното и което състояние не е било по сила и по тежест такова, че да й е пречело да ходи сама, имала е нужда от подкрепа, но не е била в тежко състояние, което да е налагало някакви по-сериозни мерки и намеса за оказването й на по-сериозна помощ.

В хода на съдебното следствие пред районния съд е назначена комплексна съдебно-офтомологична-психиатрична експертиза, изготвена след медицински преглед на пострадалата В.. От заключението на експертизата, прието от съда като доказателства се установява, че пострадалата е с Д. Миопитен астигматизъм, но няма смущения в адаптацията К. намалена светлина и няма промени в зрителният нерв, като това й състояние на зрението в затъмнено помещение в състояние на просто алкохолно опиване не може да попречи на пострадалата на разстояние до 60-70 см. да възприема правилно чертите на човешкото лице. В конкретният случай експертите намират, че се касае за лице, което е късогледо и при нея зрението на близо е добро, като късогледите очи са силно пречупващи и при тях зрението на близо е добро, при тях е нарушено зрението на далече. С очила или без очила, пострадалата би могла да види и да разпознава основните неща при просто алкохолно опиянение до разстояние 50-60 см., като при диоптър, както е при нея, при 1 диоптър късогледство далечна точка неясно виждане при пациентката е 1 метър, т. е. на разстояние от 1 метър тя може да види дребен обект и да различи две отделни точки, при нормална светлина, за 50 см. би трябвало да види основните неща, като не може да различи цвят на очи и такива неща, но да различи физиономия би могла и на затъмнено помещение, което не е в абсолютната тъмнина.

В хода на предварителното разследване е назначена и фотопортретна идентификационна експертиза, която да отговори на въпроса: Дали лицето, записано върху предоставения за изследване диск е идентично с това на сравнителния материал /снимка на И. С. Б., ЕГН *. В заключението на експертизата е посочено, че експертите не могат да дадат отговор на поставения им въпрос, тъй като видеозаписите намиращи се върху компактдиска не са годни за провеждане на лицево – идентификационно изследване, по посочени в експертизата причини.

Изготвено и прието по делото е заключението на съдебно-техническа експертиза, изследвала файловете, съдържащи се на компакт диск Vakoss CD – R с фабричен номер 61826121:271R5 и надпис „СО 2 17.10.2007 г.”, като експерта установява, че се съдържат две папки, общо с четири файла и отделен файл в кореновата директория, записани на специализиран формат ASF, изображението е черно-бяло, с резолюция 320х288 пиксела, без вкопани в кадър данни за дата и часово време. Не са установени прекъсване, прескачане, неестествени промени, промяна в логическото развитие на движението на лица и обекти, шум, следи от изтриване и презапис, което дава основание да се приеме, че файловете върху диска представляват цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдият диск на компютърна видео охранителна система и не са манипулирани, като от наличната информация върху диска не може да се установи дали същите представляват последователно отражение на времето, през което са заснети. В рамките на всеки от файловете няма прекъсвания на естественият ход на отражение на времето, видно от изображението на телевизионния екран, видимо през прозореца на помещението на охраната (портиера). Вещото лице не може да установи какво е продължителността във времето на прекъсването между отделните файлове, като записите са в реално време и всеки видеозапис представлява определена поредица от статични кадри заснети за единица време.

От извършен от районния съд оглед на място в стая 706 на В. С. О. се установява, че стаята е на седмия етаж в сградата с размери 3,80-5,20 метра, като до нея се стига по стълбището или чрез асансьор, намира се в дясно на стълбите/ асансьора и е предпоследната врата от дясно, като от входната врата на стаята се влиза в коридор с дължина около 1,70 метра, като следва друга врата, през която се влиза в стаята. Срещу вратата на стаята е прозореца на стаята, като същият е разположен в дясно на стената и е с размери 1,40-1,90 метра. Прозорецът гледа посока центъра на града, заведение П. и Първо С. О., като от лявата страна на сградата се вижда ул. И. М., на улицата се виждат лампи и улично осветление, отдясно се намира кв. З., виждат се два електрически стълба с включено улично осветление. В коридора от ляво се намира вратата за санитарното помещение.

От извършения следствен експеримент е установено, че времето необходимо за придвижване с асансьор на лице от стаята на портиера намираща се на партера на СО ІІ до стаята на Г. В. намираща се на етаж 7 – стая № 706 в СО ІІ с престой в стаята от 4/ четири/ минути и връщане обратно до стаята на портиера с използване на асансьор отнема общо 05:20:43 минути. Времето за придвижване на асансьора от 8 – ми етаж до партера е 00:24:00 секунди.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия Б. се установява, че същият не е осъждан. Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние Б. е пенсионер и притежава лек автомобил Рено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И. С. Б. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл. 150, ал.1, пр. 1 НК.

Блудството по чл.150, ал.1 НК е двуактно престъпление (първият акт е самото действие), вторият – е използуването на сила. Безспорно сила, употребена от подс. Б. е налице - същият е хванал постарадлата В. с едната си ръка през нейните ръце и със сила я е поставил в положение, което не може да се съпротивлява с ръцете си, след което е запушил устата й, като с другата ръка е съблякъл дрехите. Налице е третата особеност на деянието от обективна страна- блудството е осъществено против волята на пострадалата. В тази насока свидетелства нейното поведение както преди деянието, така и след това.

Всички посочени обективни елементи на процесното престъпление се установяват от разпита на пострадалата В. и косвено, чрез свидетелите, пред които последната непосредствено след инцидента е разказала за случилото се – И., К., В.. Освен, че кореспондират помежду си с показанията на посочените свидетели в тази им част, показанията на самата пострадала дадени в досъдебната, а в последствие и в съдебната фаза на процеса относно случилото се на процесната дата са последователни, логични, а според комплексната съдебно- психиатрично- психологична експертиза пострадалата може да дава годни свидетелски показания, могла е правилно да възприема случилото се, както и да го възпроизведе под формата на свободен разказ.

Ето защо, с оглед на последното, и с оглед на констатираната последователност, логичност и подробност в показанията на пострадалата за извършеното престъпление, съдът счита, че нейните показания следва да се кредитират относно всички елементи на фактическият състав за процесното престъпление. Още повече, че нейните показания кореспондират и с показанията на останалите свидетели, заключението на съдебно психологично- психиатрична експертиза, което сочи, че в резултат на преживяната психотравма на 17.10.2007 г. В. е изпаднала в състояние на остра реакция на стрес, К. момента на освиделстването продължава да изпитва неинтензивна душевна болка и страдание, свързани с преживяното и последиците.

От обективна страна, на инкриминираната дата- 17.10.2007 г. около 00.30 ч. и място- в Б. в стая № 706, находяща се във В. С. О./, подсъдимият Б. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление /проникнал два пъти с пръст в половият орган на пострадалата/ по отношение на пострадалата Г. Н. В., която е навършила 14-години К. тази дата, чрез употреба на сила /запушване на устата с ръка/.

Настоящият състав намира, че подсъдимия е невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1, пр.2 НК, престъплението да е извършено чрез използване на безпомощното състояние /алкохолно опиянение и сънено състояние/ на В.. Под “безпомощно състояние” се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца решение /№ 409 от 28.10.2011 г. по н. д. № 2045/2011 г., ІІІ н.о., ВКС/. По делото се установява, че пострадалата е оказала съпротива- започнала е да крещи и да удря с юмрук по стената. Предвид изложеното подсъдимия Б. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1, пр.2 НК.

От субективна странадеянието е извършено от подсъдимия Б. при условията на пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до шест години. Районният съд е наложил на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други противообществени прояви, а като отегчаващи вината му обстоятелства времето и начинът на извършване на престъплението /около 00.30 ч./. С оглед оправдаването на подсъдимия Б. по обвинението по чл.150, ал.1, пр.2 НК, съдът намира определеното от районния съд наказание несъразмерно тежко, поради което намалява размера на наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години на "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и определения по реда на чл.66 НК изпитателен срок от 4 /четири/ години на 3 /три/ години. Настоящият състав намира, че така определеното наказание е справедливо и ще способства за реализиране както индивидуалната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия Б., че районният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че по делото били налице показания на свидетели, които сочели, че не са чули шум в стаята на пострадалата. Районният съд е обсъдил задълбочено събраните гласни доказателства по делото. Действително в разпита си св. П. и З. сочат, че не са чули шум, но същевременно същите поясняват, че в стаята им било шумно и работел телевизор, което е попречило да бъде възприет шум от съседната стая.

Във връзка с оплакването за недоказаност на обвинението е необходимо да се изтъкне, че блудството /както и изнасилването/ не е публичен акт и много рядко има странични необвързани наблюдатели, които пряко да свидетелстват за начина, по който то се извършва. Не е изключено и за упражнената принуда да отсъстват обективни белези, установими по експертен път, както това е в разглеждания случай. Затова и основен източник на информация в болшинството от случаите са показанията на пострадалото лице. В настоящият случай показанията на пострадалото лице коренспондират с останалия доказателствен материал.

Неоснователно е и възражението, че въпросната вечер подсъдимия Б. е търсил влезли и просрочили престоя в общежитието момчета, което съвпадало с обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетелите се отнасят до факти и обстоятелства преди 24,00 ч. Свидетелите сочат, че последно Б. е ходил да им прави забележка в 23,45 ч.

Неоснователно е и възражението досежно достоверността на показанията на В.. По делото са изготвени комплексна съдебно психолого- психиатрична експертиза и комплексна съдебно офталмологично-психиатрична експертиза. Заключението на вещите лица е, че В. може да дава годни показания, имащи значение за делото, могла е правилно да възприеме случилото се с нея, както и да го възпроизведе под формата на свободен разказ. Също така експертите сочат, че състоянието на зрението на пострадалата в затъмнено помещение в състояние на просто алкохолно опиване не може да попречи на пострадалата от разстояние до 60-70 см. правилно да възприема чертите на човешкото лице. Още повече, че пострадалата е познавала подсъдимия във връзка с неговата служба.

Неоснователно е и възражението, че по делото не са налице данни подсъдимия на инкриминираната дата да е бил с шапка. В описанието на облеклото на подсъдимия, свидетелите не сочат същият да е носил шапка. Това не е доказателство, което изключва авторството на деянието.

По жалбата на гражданския ищец

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г. Н. В. срещу подсъдимия И. С. Б. за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.10.2007 г. до окончателното изплащане на главницата. С обжалваната присъда районният съд е присъдил обезщетение в размер на 3000 лева.

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По силата на чл.45 ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Престъплението, за което съдът счита, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия несъмнено покрива и признаците на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, след като се касае за виновно и противоправно действие, от което в причинно- следствена връзка за пострадалата са настъпили твърдяните от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, злепоставяне пред обществото, пред близките й, в засягане честта и достойнството й.

Както пострадалата, така и разпитаните по делото свидетели М. К., К. И. и Николай Венен в съдебно заседание споделят, че след случилото се с Г. В. изпитвала страх, не можела да стои сама.

Гражданският иск е бил предявен за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 17.10.2007 г. до окончателното изплащане.

Вредите, претърпени от пострадалия в резултат на престъпление, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи. При неизпълнение на такова задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането или настъпването на вредите, защото той изпада в забава и без покана, и наказателният съд, който разглежда гражданските последици от престъплението, е задължен да присъжда обезщетенията за вреди заедно с тази лихва, ако има направено такова искане, какъвто е настоящият случай. Районният съд е пропуснал да се произнесе относно искането за присъждане на законната лихва. Обжалваната присъда следва да бъде изменена в гражданската й част, като обезщетението за неимуществени вреди се присъди заедно със законната лихва, считано от 17.10.2007 г., до окончателното му изплащане.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.3 НПК, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 7831/26.10.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1359/2010 г. на Районен съд Б. като я ОТМЕНЯВА в частта относно квалификацията на деянието чрез използване на безпомощно състояние /алкохолно опиянение и сънено състояние/ и ОПРАВДАВА И. С. Б. в извършване на престъпление по чл.150, ал.1, пр.2 НК, НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години на "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, както и определения по реда на чл.66 НК изпитателен срок от 4 /четири/ години на 3 /три/ години.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати на Г. Н. В. законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деянието- 17.10.2007 г. до окончателното изплащане на дължимото.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: