Решение по дело №241/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.Д.М. *** срещу ЗППАМ № 23-0813-000288/19.08.2023г. на мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Иска се отмяна на цитираната заповед.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност оспорената ПАМ. Изрично заявава, че не е употребил наркотични вещества „Бензодиазепини“, а е приемал медикаменти „Синекод“, „Нурофен“, „Мукосолван и „Клацид.“ Сочи, че след отчитането на положителната проба от дрегера е дал кръв и урина за химически лабораторен анализ.С оглед гореизложеното иска се ЗПАМ№ 23-0813-000288/19.08.2023г. да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, не се явява.

Ответната страна не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по жалбата.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

На 19.08.23г. М.Р.-мл. автоконтрольор при ОД на МВР, Ямбол, сектор Пътна полиция в присъствието на свидетелите Д.А. и Г.Я. съставил АУАН серия GA акт № 948747 против С.Д.М. затова, че на 19.08.2023г., в 7:12 часа в Ямбол, на кръстовището на ул.“С.П.“ и ул.“А. А.“ до спирката към Минералната баня посока към кръстовище с улица „А. С.“, управлява автобус Ме.Т. с рег. № *****, собственост на „Дон-Тур-Транс“ ООД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Драг Тест 5000 с инвентарен номер ARMC 0066, и тестова касета с REF 3706091, LOT ARSE 0061, като уреда отчита положителна проба номер 332 за употреба на „Бензодиазепини“. Пробата започва 07.05ч и завършва в 7.11ч. На водача е издаден талон за изследване с номер 144978. М. заявява, че приема медикаменти: „Синекод“, „Нурофен“, „Клацид“, „Мукосолван“, изписани с рецепта от медицинско лице. Водача дал биологични проби-кръв и урина за химически лабораторен анализ в спешно отделение към МБАЛ“Свети П.“, град Ямбол.

На 19.08.2023г. въз основа на така съставения АУАН е издадена атакуваната Заповед прилагане на ПАМ № 23-0813-000288/19.08.2023г. на мл.автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР на основание чл.171, т. 1 б“б“ от ЗДвП - „временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена лично на М. 19.08.2023г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена чрез адм. орган до съда на 23.08.2023г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверени копия от заповед № 326з-99/01.02.2022г. за оправомощаване на мл.автокантрольори в сектор ПП към ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „е“, „ж“, т.2букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“,“м“,, 2а букви“а“ и „б“,т. 4,т. 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.

До приключване на съдебното дирене се представиха от оспорващия Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 131/2022г. по описа на РУ, „Тунджа“, Ямбол, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, въз основа на запознаване с материалите по ДП № 578/ 2023г. по описа на РУ на МВР, Ямбол по което е изготвена Химикотоксикологична експертиза от химици при Химикотоксикологична лаборатория към ВМА, София, въз основа на биологичен материал, след предоставен талон за медицинско изследване № 144978, връчен в 8.20 на 19.08.2023г., като в протокола за медицинско изследване е посочен 8.30ч за час на вземане на пробите. Заключението е, че в кръвта и урината не се откриват наркотични вещества- Бензодиазепини.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е заповед за прилагане на ПАМ № 23-0813-000288/19.08.2023г. на мл.автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, съгласно заповед 326з-99/01.02.2022г.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания, но е издадена при противоречие с материалния закон.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б.“б“ от ЗДвП „временно отнемане свидетелството за управление на МПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на административно-наказателната, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП.

Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Като част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Целта на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо деяние, съставляващо административно нарушение. В конкретния случай на оспорващия е съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Предмет на настоящото производство обаче не е наличието или не на състав на нарушението, а наличието на материалните предпоставки по чл. 171, т.1, б "б" от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. В случая заповедта е издадена при отсъствие на посочените по-горе материалноправните предпоставки предвидени в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Събраните по делото доказателства опровергават извода на административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ. Според приложимия нормативен акт е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително. Според чл. 6, ал. 6 от цитираната наредба контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Установява се от фактите по делото, че оспорващият, като водач на МПС не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство, отчетен положителен резултат за наличие на наркотични вещества – Бензодиазепини, но този факт е оборен от страна на жалбоподателя с ангажираните в съдебното производство писмени доказателства. Установява се, че с оглед издадения талон за медицинско изследване, С.М. е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и в следствие на предоставения от него биологичен материал е изготвена химико-токсикологично експертиза с рег. № И-8506 от 25.09.2023г. по ДП № 578/23 по описа на РУ-Ямбол, от заключението на която е видно, че в следствие на представени за изследване биологични проби на С.М. в същите не е установено наличие на наркотични вещества – Бензодиазепини. Следователно въз основа анализа на писмените доказателства, по горе в настоящите мотиви се формира изводът, че не е било налице при описаните в заповедта обстоятелства за дата, час и място управление на ППС от адресата на заповедта под въздействие на наркотични и/или други упойващи вещества. За това категорично сочи резултатът от медицинското изследване на дадения биологичен материал/кръв и урина/.

Крайният резултат от извършеното изследване на взетия биологичен материал/кръв и урина/, изцяло оборват обвързващата иначе /по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/ доказателствена сила на АУАН относно факта, че С.М. е управлявал описаното МПС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон и като такава следва да бъде отменена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.М. *** ЗППАМ № 23-0813-000288/19.08.2023г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР, Ямбол.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.

	Съдия:	/п/ не се чете