РЕШЕНИЕ
гр. София, 4 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10
състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 490
описа за 2018 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „М.“ ООД твърди, че в резултат на проведени
процедури по Закона за обществените поръчки е сключил договори с ответника за
периодични доставки на лекарствени продукти на 13.10.2016г., 1.12.2016г. и
30.01.2017г. Поддържа, че е доставял на ответника лекарствени продукти,
съгласно договореното, но ответникът е изпаднал в забава и не е заплатил
дължимата цена. По отношение на първия и третия от посочените договори твърди,
че е упражнил право на задържане под формата на възражение за неизпълнен
договор и е спрял доставките на лекарствени продукти, но с оглед спецификата на
дейността на ответника е изразил готовност да продължи да го снабдява с такива
продукти, посочени в съответния договор и при условия и цени, също произтичащи
от договора, но на основата на периодични извъндоговорни
заявки. Спрямо договора от 1.12.2016г. поддържа, че след изтичането на срока му
се е съгласил да извършва доставки на лекарствени продукти и че страните са се
съгласили това да става при условията и цените по посочения договор. Ищецът
твърди, че е доставял на ответника лекарствени
продукти при така описаните условия, които са получавани и приети без забележки
от ответника, но не са заплатени в уговорените срокове от 60 дни след
доставката. Посочва, че във връзка с първия от посочените договори е извършил
доставки при споменатите условия, но не е получил плащане за стоки на стойност
431 207,22лв., като за забавата се дължи лихва в общ размер от
1 609,57лв. за времето от 4.02.2018г. до 12.03.2018г.; във връзка с втория
от посочените договори извършените, но неплатени доставки са в размер на
67 680лв., а лихвата за забава е 658лв. за времето от 6.02.2018г. до
12.03.2018г., а във връзка с третия договор доставените и неплатени стоки са на
стойност 13 142,45лв., заедно с лихва за забава от 25,58лв. за времето от
3.01.2018г. до 12.03.2018г. В исковата молба посочва подробно всяка от 17-те
издадени фактури, по които са доставяни стоки, дължимата сума п.нея и дължимата
лихва за забава. Предявява искове за осъждане на ответника да заплати
посочените суми. Претендира освен това законната лихва върху посочените
главници, както и разноски.
Ответникът „У.с.б.з.а.л.по о.“ ЕАД оспорва изцяло
изложените от ищеца правни доводи и твърди, че правоотношения между двете
страни са съществували само и единствено по повод посочените и сключени на
основание ЗОП договори. Твърди, че е отправял заявки за доставка на лекарствени
продукти само на основание тези договори, включително и след като е продължил
действието им и че друг ред за това е невъзможен поради специфичното му
качество на възложител по ЗОП. Твърди, че при липсата на негово волеизявление
относно твърдяното от ищеца упражнено право на задържане не е сключен нов
договор между страните. Извършваните от ищеца доставки квалифицира като направени
в изпълнение на съответния договор. Излага твърдения, че част от доставените от
ищеца лекарствени продукти са били с остатъчен срок на годност по-малък от установения в сключените договори. По тази
причина и съобразно клаузите от договора ответникът е начислявал неустойка на
ищеца, за което са издадени две фактури от 4.04.2018г. на обща стойност
115 648,99лв. по общо 6 договора за доставка на лекарствени продукти, сред
които и посочените в исковата молба. Прави възражение за прихващане с посочената
сума в случай, че исковете бъдат намерени за основателни. Твърди освен това, че
е извършил плащане в полза на ищеца в размер 578 610,83лв., с което
предявените вземания по част от фактурите, описани в исковата молба, са
погасени.
По повод направеното от ответника възражение за
прихващане ищецът „М.“ ООД твърди, че клаузите от договорите, изискващи
минимален остатъчен срок на годност на доставяните продукти и неустойка при
неспазването му, са едностранно въведени и нищожни поради противоречие със
закона и поради противоречие с добрите нрави. П.отношение на второто посочено
основание за нищожност излага твърдения, че противоречието с добрите нрави
произтича от обстоятелството, че оспорените от него клаузи от договорите имат
за цел единствено неоснователно обогатяване на ответника, без да имат обезщетителна функция. В допълнение поддържа, че
възражението за прихващане е неоснователно и поради обстоятелството, че
ответникът е отправил искане за усвояване на учредената в негова полза банкова
гаранция за добро изпълнение и е получил плащане по нея, с което по двете
фактури за неустойка от 4.04.2018г. са му платени съответно 88 839,55лв. и
6 066лв. Не на последно място, твърди, че няма задължения за неустойка към
ответника по процесните доставки, защото те са били
извършени, както се сочи в исковата молба, не в изпълнение на сключените между
страните договори, поради което клаузите за неустойка са неприложими към тях.
Ответникът „У.с.б.з.а.л.по
о.“ ЕАД оспорва изцяло възраженията на ищеца относно нищожността на клаузите от
договорите, изискващи доставка на лекарствени продукти с определен срок на
годност и неустойка при неспазване на този срок. Поддържа, че посочените клаузи
са приети от ищеца с участието му в процедурата по ЗОП и сключването на
договора и че имат своето основание в националния рамков договор за 2017г.
Относно твърденията за погасяване на вземането, предявено чрез възражението за
прихващане поддържа, че с усвояването на учредената банкова гаранция са
погасени други негови вземания за неустойки.
Софийски
градски съд намира за установени следните обстоятелства от значение за
решаването на правния спор:
На
13.10.2016г. страните са сключили договор № Д4-81 за възлагане на обществена
поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти, по силата
на който ищецът като продавач е следвало да доставя на ответника като
купувач стоки, описани в приложение към
договора по вид, количество и цени. Конкретните доставки е следвало да се
извършват на основата на писмени заявки
от ответника. Уговорено е, че доставката се удостоверява с фактура и двустранен
протокол и че към датата на доставката срокът на годност на стоките не следва
да бъде по-малко от 65% от остатъчния срок на годност. Уговорена е неустойка за
случаите на нарушаване на това изискване. В договора е уговорен срок на плащане
на цената на доставените стоки 60 дни след доставянето на стоките и представяне
на оригинална фактура, в която се посочва номера на договора,
приемателно-предавателен протокол и сертификати, разрешения и инструкции за
ползването на стоките. Уговорено е и задължение на ищеца да предостави гаранция
от 236 775,35лв. за изпълнение на задълженията си по договора. Срокът на
действие на договора е бил 12 месеца, с предвидена възможност за продължаването
му от страна на ответника. С възлагателно писмо от
14.09.2017г. ответникът е продължил
срока на действие на договора с три месеца.
На
1.12.2016г. страните са сключили договор № Д4-104 за възлагане на
обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти
с клаузи, идентични на тези по договора от 13.10.2016г. Размерът на гаранцията,
дължима от ищеца по този договор, е бил 11 280лв. С възлагателно
писмо от 29.02.2017г. ответникът е
продължил срока на действие на договора с три месеца.
На
30.01.2017г. страните са сключили договор № Д4-6 за възлагане на обществена
поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти, който също
съдържа клаузи като описаните по-горе. Размерът на гаранцията, дължима от ищеца
п.този договор, е бил 13 824,67лв. С възлагателно
писмо от 15.01.2018г. срокът на този договор е бил продължен от ответника с 3
месеца.
По договор №
Д4-81 от 13.10.2016г. „БНП П.“ С.А. – клон София е учредило по нареждане на
ищеца банкова гаранция в размер 236 775,35лв.
На 15.01.2018г. банката е получила искане от ответника за усвояване на
посочената гаранция на основание неизпълнение на задълженията на ищеца по
договора. С писмо от 18.01.2018г. банката е уведомила ищеца за искането и е
поискала осигуряване на съответните средства по банковата му сметка. на
19.01.2018г. банката е извършила плащане на посочената сума в полза на
ответника.
По договор №
Д4-6 банкова гаранция е било учредена от „С.“ АД. По искане за усвояване на гаранцията
от 25.04.2018г. от банката на ответника „С.“ АД е заплатило сумата на
2.05.2018г.
С уведомително писмо, получено от
ответника на 26.05.2017г. ищецът, в отговор на получено преди това писмо от „У.с.б.з.а.л.по
о.“ ЕАД, е оспорил договорни клаузи относно дължима неустойка при доставяне на
лекарствени продукти с по-малък от договорения срок на годност, без да поясни
за кой договор се отнася това оспорване. Ответникът е изложил съображения, че
намира посочените клаузи за неустойка нищожни. В допълнение, ищецът е напомнил,
че ответникът е в трайно неизпълнение на задълженията си да плаща договорените
цени по описаните по-горе три договора, поради което е уведомил, че упражнява право на задържане под формата на възражение
за неизпълнен договор и ще преустанови доставките на лекарствени продукти по
посочените три договора. Независимо от това ищецът е заявил готовност да
извършва доставки на лекарствени продукти, предмет на договорите, при подадени отделни
извъндоговорни заявки.
С
последващо уведомително писмо, получено от ответника
на 16.01.2018г. ищецът, в отговор на възлагателното
писмо от 15.01.2018г. е повторил изявлението си за упражняване на право на
задържане под формата на възражение за неизпълнен договор спрямо договора
от 30.01.2017г. и отново е заявил
готовност за доставки на лекарствени продукти, предмет на договора, на базата
на отделни извъндоговорни заявки.
В периода 1.12.
- 28.12.2017г. ищецът е получил по електронна поща общо 5 заявки от служители
на ответници за доставяне на лекарствени средства. По посочени заявки ищецът е
извършвал доставки, за което са издавани част от описаните в исковата молба
фактури. Общо за периода от 5.12.2017г. до 4.01.2018г. включително ищецът е
извършил 12 доставки на лекарствени продукти, предвидени в договор № Д4-81, за
което са издадени съответни фактури на обща стойност 431 207,22лв. За всяка от доставките
по фактурите страните са подписали съответен двустранен протокол за предаването
им. На 3, 4 и 5 януари 2018г. ищецът е извършил общо 4 доставки на лекарствени
продукти, предвидени в договор № Д4-6, за което са издадени съответни фактури
на обща стойност 13 142,45лв. За всяка от доставките по фактурите страните са
подписали съответен двустранен протокол за предаването им. На 7.12.2017г.
страните са подписали двустранен протокол за доставка от ищеца на лекарствен
продукт, предвиден в договор № Д4-104. За доставката е съставена и фактура от
ищеца срещу ответника на стойност 67 680лв. Във всяка от посочените фактури
ищецът е посочил дата на падежа за плащане, като е пояснил, че плащането е отложено за 60 дни.
На 4.04.2018г.
ответникът е издал срещу ищеца две фактури с номера съответно 4978 и 4985. С
първата фактура са начислени общо 115 209,55лв. като неустойки по описаните
по-горе три договора за неспазен остатъчен срок на годност. Към фактурата е
приложен опис на доставките, при които срокът на годност е бил по-малък от
договорения. С втората посочена фактура са начислени общо 439,44лв. неустойки
за неспазен остатъчен срок на годност на основание договори между страните с
номера Д4-25, Д4-27 и Д4-30 от 8.02.2018г. Въпросните три договора също са
такива за възлагане
на обществена поръчка за периодично повтарящи се доставки на лекарствени
продукти и имат клаузи, идентични с описаните по-горе. С две писма, получени от
ответника на 2.05.2018г., ищецът е възразил по повод описаните две фактури,
като е заявил, че клаузите относно неустойка са нищожни. В писмото относно
първата посочена фактура ищецът освен това е напомнил за упражненото от него
право на задържане, като е заявил, че всички извършени от него доставки след
26.05.2017г. са извъндоговорни и за тях не се
прилагат клаузите на трите описани по-горе договори.
С фактура от
1.06.2017г., издадена срещу ищеца, ответникът е начислил общо 352 228,80лв.
като неустойки по трите договора за неспазен остатъчен срок на годност.
На 7.06.2018г.
ответникът е превел на ищеца общо 578 610,83лв. като плащане по опис по
договора от 13.10.2016г. В описа са включени 12-те фактури, издадени от ищеца
за периода от 5.12.2017г. до 4.01.2018г.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите суми по всички 17
броя фактури, посочени в исковата молба, възлизат общо на 512 029,67лв. По
12 от тези фактури, а именно фактурите, издадени за доставка на лекарствени
средства, предвидени в № Д4-81 от 13.10.2016г., са извършени плащания на 7.06.2018г. в общ размер
431 207,22лв., с което вземанията
по фактурите са погасени. Непогасените вземания по оставащите 5 фактури са в
общ размер80 822,45лв.Издадените общо 17 фактури са осчетоводени при двете
страни, при ответника са включени в дневниците за покупки за съответния
период, но ответникът не притежава право
на данъчен кредит по тях. Лихвата за забава върху главниците по посочените
фактури възлиза общо на 2 293,14лв., изчислена от момента на забавата,
т.е. 60 дни след доставката, до предявяване на исковата молба. За доставяне на
лекарствени продукти с остатъчен срок на годност по-къс от договорения
ответникът е начислявал неустойка в общ размер 115 209,55лв. По договорите
за доставка от 8.02.2018г. ответникът е начислил такава неустойка в общ размер
439,45лв. При страните не е осчетоводено плащане по посочените неустойки,
включително и чрез усвояване на банкови гаранции. Общо от двете усвоени банкови
гаранции при ответника са погасени вземания за неустойки по издадената от него
фактура от 1.06.2017г.
Софийски градски
съд намира за установени следните обстоятелства от значение за решаването на
правния спор:
Предмет на
правния спор са предявени от ищеца вземания за заплащане на цена по договори за
търговска продажба, както и на лихва за забава. Освен това предмет на спора е и
въведеното чрез евентуалното възражение за прихващане вземане на ответника за
неустойка за лошо (некачествено) изпълнение.
Задължение на
ищеца е да изложи относимите към спора факти и
обстоятелства, а правната квалификация на спора се дава от съда. Дори и
страните да са предложили своя собствена правна квалификация на фактите и
обстоятелствата, в това число и на своите действия или бездействия, съдът не е
обвързан от нея, а е длъжен сам да подведе под съответната правна норма
съответния факт. В случая ищецът твърди настъпването на определени факти, от
които стига до заключение, че изпълнението на сключените между страните три
договора е преустановено, а страните са постигнали съгласие за сключване на
неформални договори за търговска продажба на основа на индивидуални заявки от
страна на ответника, спрямо които неформални договори се прилагат клаузите
на сключените по реда на ЗОП договори от
13.10.2016г., 1.12.2016г. и 30.01.2017г. По тази причина претендира присъждане
на исковите суми като дължими на основание неформални договори за продажба.
Съдът намира, че
дадената от ищеца квалификация е неправилна. Правните изводи относно начина на
възникване на договорните правоотношения, предложени от ищеца в исковата му
молба, са в противоречие с твърденията му относно сключване на договори по реда
на ЗОП, защото наличието на такъв договор
изключва възможността възложителят да сключи неформална сделка със същия
предмет с изпълнителя под страх от недействителност на тази сделка, по аргумент
от чл.119 от ЗОП. В допълнение, самият ищец не твърди да е било налице приемане
на така направените предложения за учредяване на нови, различни договорни
правоотношения. Ето защо следва да се приеме, че описаните в исковата молба
доставки представляват изпълнение на посочените три договора от страна на ищеца
и съответно се претендира изпълнение на основното задължение на ответника по
същите договори – заплащането на уговорената продажна цена.
Събраните
доказателства дават основание за извод, че страните са били обвързани от
посочените три рамкови договори за доставка, които по същината си са договори
за търговска продажба, но сключени по реда на ЗОП и подчиняващи се и на
особения режим по този закон. Съгласно посочените договори ищецът е следвало да
извършва периодични доставки, на основата на заявки, на лекарствени продукти
при договорени от страните цени. Следователно, в изпълнение на договора са били
сключвани и изпълнявани множество еднотипни договори за продажба, по които
ищецът е имал качеството продавач, а ответникът е бил купувач, с всички
произтичащи от това техни права и задължения. Други договорни правоотношения
между страните не се установява да са възникнали валидно. В частност, липсват
доказателства ответникът да е приел предложенията на ищеца за сключване на
отделни индивидуални договори за отделна доставка на лекарствени продукти, още
повече, че тези предложения са непълни, тъй като в тях се съдържа единствено
посочване на предмета на доставките (лекарствени продукти), но не и предложение
за цена, срок на доставяне, срок на плащане и други съществени елементи на
евентуален бъдещ договор за продажба. Липсата на изрично волеиязвление
на ответника за приемане на подобно предложение не дава основание да се приеме,
че той е изразил съгласие. Подадените от
служители на ответника заявки за доставка не могат да се считат за съгласие за
сключване на такива индивидуални договори чрез конклудентни
действия, като се има предвид от една страна неясното и непълно предложение и
от друга страна невъзможността да се
сключват такива договори без надлежно проведена процедура по обществена
поръчка. В допълнение, при наличието на вече сключени и действащи договори
между страните, които договори предполагат периодични доставки, е нормално и
логично подадените заявки да се базират именно на тези договори, а не на
някакво друго правоотношение.
Неоснователно е
становището на ищеца за упражнено от негова страна право на задържане, в
резултат на което той е спрял доставките по процесните
три договора. Съгласно чл.90 от ЗЗД с подобно право разполага длъжникът, който
има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правоотношение, от което
произтича и задължението му. В разглеждания случай не може да се приеме, че ищецът
е имал качеството длъжник спрямо ответника, защото не е съществувало някакво конкретно
негово задължение, което ищецът да е в състояние да откаже да изпълни до
едновременното изпълнение на задължението на ответника за плащане на цената на
доставените стоки. За такова задължение не може да се приеме основното
задължение на ищеца по договорите – да осъществява възложените му чрез
обществена поръчка доставки на лекарствени продукти. Подобно становище би
означавало отказ да се изпълнява договор, сключен по реда на ЗОП, с всички
произтичащи от това последици. Явно съзнавайки това обстоятелство, в
изявленията си до ответника ищецът изрично е декларирал готовност да продължи
да доставя необходимите лекарствени продукти, макар и да е поискал това да
става на друго договорно основание, различно от вече учредените.
Следователно,
спорът между страните е относно изпълнението на правата и задълженията им по въпросните
договори: дали в полза на ищеца съществува изискуемо вземане за продажна цена,
дали ответникът е изпаднал в забава и дали ищецът е изпълнил задълженията си
качествено, т.е. дали доставените от него продукти са имали остатъчен срок на
годност по-дълъг от предвидения в договорите минимум. Спорът освен това обхваща
и валидното възникване и основанието за съществуване на задължение за неустойка
в случай на неизпълнение на посоченото задължение на ищеца.
Събраните
доказателства водят до извод, че ищецът, в качеството си на продавач п.посочените
договори, е изпълнявал задълженията си да достави и продаде уговорените лекарствени продукти. Ответникът
от своя страна е изпълнил основното си задължение на купувач п.договор № Д4-81 от
13.10.2016г. да плати цената на извършените общо 12 доставки по този договор,
предмет на делото, чрез плащането на 7.06.2018г. Не се установява ответникът да
е изпълнил това свое задължение по отношение на оставащите 5 фактури, издадени
на основание другите два договора.
Съгласно
изричните клаузи на всеки от договорите, плащането на цената на продадените и
доставени лекарствени продукти е било дължимо в 60-дневен срок след предаване
на стоките и при сбъдването на няколко условия: наличие на оригинална фактура с
посочен в нея номер на договора, приемо-предавателен
протокол и сертификати, инструкции и
разрешения за правилното съхранение на
продуктите. От събраните доказателства по безспорен начин се установява
настъпването само на второто от посочените условия – наличието на протоколи. Не
се установява в някоя от издадените от ищеца общо 17 фактури, предмет на
делото, да е посочен номер на договора, на основание на който е извършена
доставката. Не се установява също така съществуването и представянето на
споменатите сертификати, инструкции и разрешения. При това положение следва да
се приеме, че уговореният между страните срок на плащане не е започнал да тече
или вземанията на ищеца за продажната цена не са изискуеми към датата на
приключване на устните състезания по делото. Горният извод не се променя от
извършеното междувременно от ответника плащане по 12 от общо 17-те фактури,
защото не съществува пречка длъжникът да изпълни задължението си да плати
цената преди то да е станало изискуемо.
Като последица от горните изводи ищецът не притежава изискуеми вземания
срещу ответника за претендираните в исковата молба главници от 431 207,22лв. по
договора № Д4-81от 13.10.2016г.; 67 680 лв. по договор № Д4-6 от 30.01.2017г.
и 13 142,45лв. по договор Д4-104 от
1.12.2016г. Липсата на изискуеми вземания означава и невъзможност ответникът да
изпадне в забава, поради което за ищеца не съществуват и претендираните
вземания за мораторна лихва. Затова предявените
искове се явяват неоснователни.
Възражението за
прихващане на ответника за суми, представляващи негови вземания за неустойка з.неспазен
остатъчен срок на годност, е предявено при условията на евентуалност под
процесуалното условие, че предявените искове се окажат основателни. В случая
това условие не е настъпило, поради което съдът не дължи произнасяне относно
валидното възникване, съществуването и размера на вземанията, предявени чрез
посоченото възражение, в това число и по направените от ищеца възражения за нищожност на клаузите
за неустойка.
Съобразно
изложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него
разноски в производството. Неоснователно е направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ответника, защото то е в минималните размери, съгласно чл.7, ал.2,т.5 от
НМРАВ, като се има предвид общата цена на предявените искове.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правна квалификация чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от „М.“
ООД, *** срещу „У.с.б.за а.л.по о.“ ЕАД, ***, за присъждане на сумите: 431
207,22лв., продажна цена за доставени на основание договор № Д4-81от
13.10.2016г.; лекарствени продукти,
както и лихва за забава от 1 609,57лв. за времето от 4.02.2018г. до
12.03.2018г.; 67 680лв. продажна цена за доставени на основание договор № Д4-6
от 30.01.2017г. лекарствени продукти,
както и лихва з.забава от 658лв. за времето от 6.02.2018г. до 12.03.2018г. и 13 142,45лв. продажна цена за доставени на
основание договор Д4-104 от 1.12.2016г. лекарствени продукти, заедно с лихва за
забава от 25,58лв. за времето от 3.01.2018г. до 12.03.2018г.
ОСЪЖДА „М.“ ООД,
*** да заплати на „У.с.б.за а.л.по о.“
ЕАД, *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 12 316лв. разноски.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Съдия: