Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр.Враца, 21.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
23.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№22 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени осъдителни искове от А.Т.Д., ЕГН **********, Т.Т.Д., ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на
майка си З.М.С., А.Т.Д., ЕГН **********, Р.Т.Д., ЕГН ********** и Д.Т.Д., ЕГН **********,
всички с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.Р.М.
от САК, срещу "ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 22.05.2015г. около 9.30ч. Б. Д. А. е пътувала в
управлявания от Б. Д. Д. лек автомобил "Опел Корса"
с рег.№ЕН *** ВХ в посока от с.Ясен към
гр.Плевен по път РVN 1151
/Плевен-Ясен/, като в района на км. 09+800 в тяхното платно е навлязъл лек
автомобил "Опел Вектра" с рег.№ЕН *** ВН,
управляван от Е. С. К., движещ се в противоположна посока, при което между
двете МПС е настъпил удар.
За
настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от 21.03.2015г. и е образувано
досъдебно производство. Налице е влязла в сила присъда по НОХД №708/2016г. на
Плевенски окръжен съд.
Ищците
сочат, че в резултат на злополуката е починала тяхната баба по бащина линия Б.
Д. А., която заедно със съпруга си А. А. е имала четири деца, между които и
баща им Т. А. Д.. Пострадалата и съпругът й са подпомагали своя син Т. при
отглеждането и възпитанието на неговите деца. Отношенията между починалата Б. и
ищците били основани на обич, доверие и уважение, те си помагали взаимно и били
изключително привързани един към друг. Бабата отгледала и се грижела за внуците
си докато били малки и те преживели загубата й трудно. На крехка възраст
първите две ищци се сблъскали със смъртта на изключително близък за тях човек,
който ги е отгледал и с когото са свикнали да прекарват ежедневието си,
злополуката се отразила отрицателно на израстването им и към настоящия момент
те се чувстват напрегнати и неспокойни, спомнят си с мъка моментите, прекарани
с тяхната баба и постоянно плачат. Останалите ищци станали силно раздразнителни
и тревожни с честа смяна на настроенията.
В
исковата молба се твърди, че ищците понасят изключително тежко смъртта на
своята баба, животът им е изцяло подчинен на скръбта, те ще изпитват болка и ще
скърбят до края на дните си.
Следващото
твърдение на ищците е, че автомобилът "Опел Вектра"
е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица №11115000457474, валидна до 31.01.2016г.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за
сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Б. А. за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва от датата на
произшествието до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се разноски.
Чрез
пълномощника си юрисконсулт С.П. ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който на първо място прави възражение за погасяване на исковите претенции по
давност.
Исковете
са оспорени и като неоснователни и недоказани.
Ответникът
оспорва виновността на водача Е. К. и наличието на противоправно
деяние и на причинна връзка между смъртта на Б. А. и твърдените от ищците
неимуществени вреди. Като цяло е оспорена материалноправната
легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на тяхната баба, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищците и загиналата при произшествието, интензитета и продължителността на
моралните болки и страдания. Исковете са оспорени и по размер, който според
ответника е прекомерно завишен.
В
условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, без да сочи в какво се състои същото.
Ответникът
признава факта за наличие на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесния
автомобил "Опел Вектра".
Чрез
пълномощника си ищците са подали допълнителна искова молба, в която оспорват
възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
В
отговора се излагат правни съображения във връзка със задължителността на
влязлата в сила присъда на наказателния съд и такива във връзка с материалноправната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, размера на
следващите им се обезщетения и дължимостта на претендираните лихви. Оспорва се и възражението на
ответника за наличие на съпричиняване.
Ответникът
не е подал допълнителен отговор.
Исковете
са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С
влязла в законна сила присъда на Плевенски окръжен съд по НОХД №708/2016г. Е.
С. К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015г. на път №ПВН 1151,
км.9+800, в близост до моста на река Вит, движейки се в посока с.Ясен, обл.Плевен, при управление на МПС, лек автомобил
"Опел", модел "Вектра" с рег.№ЕН
7052 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2
от ЗДвП и е причинил смъртта на две лица: на Б. Д. А. от гр.Искър и на Ц. А. Ц.
от с.Ясен, както и средна телесна повреда на Б. Д. Д. от гр.Искър.
По
делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за
наследници и 5 броя удостоверения за раждане, от които са установява, че ищците
за внуци на починалата Б. А., майка на техния баща Т. А. Д..
По
делото не се спори, че лекият автомобил "Опел Вектра",
управляван от Е. К., е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
За
доказване на твърденията на ищците за изживените от тях болки и страдания от
смъртта на баба им Б. А. по делото са събрани гласни доказателства.
Св.Т.
Д., баща на ищците и син на пострадалата съобщава, че майка му живеела в
гр.Искър, където в съседна къща живеел и той със семейството си. Д. заявява, че
има шест деца и майка му помагала много в тяхното отглеждане, в готвенето,
чистенето и прането. Децата били много привързани към баба си, особено
момичетата, които я наричали "мамо". Д. съобщава, че когато майка му
починала, той и децата му били в София, където работел. След като узнали по
телефона за смъртта на баба си, реакцията на децата била "жестока".
Детето Т. и до момента рисува портрети на баба си и ги закачва навсякъде вкъщи,
децата ходят в дома на баба си, вземат нейни дрехи и обувки и ги носят на майка
си с молба да го облече, за да им напомня за баба им. Д. твърди, че майка му
водела и прибирала децата от училище и детска градина, но по-малките оставали
по-често при баба си, че синът му Д. бил в гр.Искър, когато докарали баба му,
той внесъл трупа й вкъщи, а в момента постоянно я сънува, ходи на гроба й и
плаче. Според Д. след смъртта на баба си децата вече не са същите, очите им се пълнят
със сълзи, когато минат покрай дома й и видят некролога й, вече не са така
приказливи и весели, станали са затворени.
Св.
И. Т. е съсед на семейството на ищците в гр.Искър и установява, че приживе баба
им ходела често в техния дом и те в нейния, те много се обичали. Особени грижи
бабата полагала за внука си А. и когато той пораснал, й помагал често, като
цепел дърва, поправял покрива и пр. Т. твърди, че когато отиде в дома на ищците
и спомене името на покойната Б., всички те започват да плачат. За детето А.
свидетелят твърди, че преди бил весел и жизнерадостен, а сега е тъжен и е
отслабнал на тегло, ходи с наведена глава, спрял да се събира с приятели, да
ходи за риба и да играе футбол,
Св.
Д. Р. е съседка на ищците и на баба им Б. в гр.Искър и установява, че бабата си
грижела много за децата, които я наричали "мамо". Тъй като родителите
им ходели на работа, за децата повече се грижела баба им. А. била много близка
с баба си, споделяла повече с нея, отколкото с майка си, и понесла много тежко
смъртта й, променила се изцяло, усамотила се, престанала да се събира с деца,
ходи на гроба на баба си 2-3 пъти седмично. Св. Р. също заявява, че по-големите
деца помагали на баба си в дома и в градината.
Св.
Р. Й. е съсед на ищците и на покойната им баба в гр.Искър. Заявява, че бащата
на ищците работел много, за да издържа семейството си, и затова децата живеели
в къщата на баба си Б., която също ходела в дома им, за да бъде с внуците. За
ищеца Р.Д. свидетелят твърди, че много обичал баба си и все още плаче за нея.
Според показанията на св. Й. бабата много се грижела за внуците си – готвела,
перяла, домакинствала, водела и ги посрещала от училище, водела ги в
сладкарница, купувала им храна и децата й казвали "Ти си моята майка",
тъй като според свидетеля били привързани повече към нея, отколкото към
собствената си майка, а Б. се грижела за децата повече, отколкото родителите им.
За ищеца Р.Д. свидетелят твърди, че плакал много, след като узнал за смъртта на
баба си, плаче за нея и сега и продължава да тъгува.
Св.
А. Н. е също съсед на ищците в гр.Искър и познава семейството отблизо.
Съобщава, че Б. са грижела много за внуците си и отношенията им били прекрасни,
бабата помагала в отглеждането на децата, които били силно привързани към нея,
тъй като докато родителите били на работа, с тях се занимавала Б.. Свидетелят
заявява, че често пътува, не се вижда често с ищците в гр.Искър и не може да
каже, че вижда в тях някаква промяна. За ищеца Р.Д. свидетелят твърди, че преди
смъртта на баба си много пеел, когато бил в компания, но сега не го прави, а по
отношение на всички деца заявява, че приели много зле загубата на баба си.
Св.
П. Й.а, съседка на ищците в гр.Искър, твърди, че баба им Б. постоянно ходела в
дома им, за да се грижи за тях, тъй като родителите им работели. Б. поела
изцяло грижите за децата, готвела, перяла, водела ги на училище и те я наричали
"мамо". Момчетата от своя страна помагали ни баба си, грижели се за
градината й, цепели дърва, по-големите правили ремонти. За детето Т.
свидетелката съобщава, че било на 10-11 години, когато бабата починала, и тъй е
талантливо дете и обича да рисува и сега рисува нейни портрети. И към този
момент децата се сещат често за баба си. Когато разбрали за смъртта на баба си,
чийто труп след аутопсията бил докаран в дома й, момичета се скрили зад едно
дърво и пищели от уплаха. Св. Й.а също твърди, че Т. рисува портрети на баба си
и ги закачва по стените да дома. От показанията на Й.а става ясно, че след
смъртта на Б. семейството на ищците заминало за Италия.
Св.
А. С., леля на ищците по майчина линия и израснала с тях в гр.Искър, твърди, че
те били отгледани от баба си Б., която полагала за тях всички грижи. Споделя,
че децата също помагали на баба си. С. вижда голяма промяна в децата след
смъртта на Б., според нея те са травмирани и се затворили в себе си, спрели да
споделят, а А. започнал да заеква. И тази свидетелка заявява, че децата
наричали баба си "мамо" и сега споделят колко им липсва тя, нейните
грижи, прегръдки и присъствие. Д. станал затворен и когато стане въпрос за баба
му, започва да плаче. Св. С. заявява, че от две години живее в Гърция и
оттогава не е виждала ищците, но докато те били в Италия, разговаряли чрез messenger.
По
искане на ищците по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-психологична експертиза. Вещото лице се произнася, че са налице
индикации, че вестта за смъртта на баба им е предизвикала у ищците остра
стресова реакция, а психосоматичната симптоматика в случая включва зашеметеност, забавени реакции, разсеяност, следи от дереализация и деперсонализация /при Р. и Д./, които се
отразяват в ежедневните дейности, в работата и общуването, налице е стягане в
гърдите, изтръпване на ръцете и краката, неспокоен сън, умора, амбивалентни емоции – от апатичност и плачливост до гневни
изблици. Общителни и дружелюбни по природа, в това състояние ищците избягват
контакти, преживяват многократно т.нар. "флашбек"
/внезапно изплуване на травматичното събитие без стимул от средата/, както и
такива, провокирани от външни стимули, които им напомнят за загубата на баба
им. Налице е усложняваща състоянието предиспозиция – сигурна
привързаност в детството, която представлява силна връзка на обич със специален
човек, първа и внезапна среща със смъртта. Вещото лице приема, че скръбта хронифицира и някои индикации свидетелстват за усложнена
реакция на скръб, особено при Д. и Р., които не могат да говорят за починалата
си баба, без да преживяват интензивна скръб. При всички ищци интензифицираната
реакция на скръб допълва картината на посттравматично стресово разстройство с
проява на фобии – от смъртта, коли, пътуване, ограничаване на психичното
пространство. При по-малките /А. и Т./ последиците оформят личността, те
израстват боязливи, депримирани, а А. е социално
неадаптивна. Вещото лице се произнася, че обективни свидетелства за наличието
на посттравматично стресово разстройство и към момента са личностовите
промени, които се отчитат при ищците – те избягват хора и събития, които
провокират болезнени спомени, опитват да избягват дразнещото влияние на т.нар.
"тригери" /реакциите на стимули от околната
среда, които ги връщат към събитието/ - това са новини за катастрофа,
позвъняване на телефон от близките и др. При всички ищци се идентифицират flash
backs епизоди – своеобразни
проблясъци, без повод, на сцени от миналото, които ги травмират, както и
физиологични отговори на тялото във вид на сърцебиене, изтръпване, задушаване,
замайване. При ищците се наблюдават чертите на посттравматично стресово разстройство
и в психодиагностичната беседа и тестовете се
установява, че в последните години и в момента животът им е доминиран от
последиците, свързани с реакции на скръб и развилото се на тази база
посттравматично стресово разстройство.
Вещото
лице обобщава, че в резултат от преживяната от ищците травма от внезапната и
неестествена смърт на баба им, към която са силно привързани от ранните си
години, в психичния им живот са настъпили трайни промени, които оформят сложна
картина от негативни емоционални преживявания и телесни /физиологични/
смущения, характерни за остра стресова реакция и посттравматично стресово
разстройства. Ищците още не са възстановили обичайното си ниво на личностно и
социално функциониране. Макар симптомите на посттравматично стресово
разстройство да не са с такава острота, каквито са били скоро след трагичната
смърт на баба им, те са налице и към момента и са в хронична форма.
В
съдебно заседание в.л. Г. пояснява, че заради проблемите с пътуването,
възникнали в резултат от разпространението на COVID-19, не е осъществила личен контакт с ищците, а
изследването е извършено чрез видеоконферентна връзка
с всеки от тях поотделно чрез сеанси в рамките на един ден. Особено тревожен и
чувствителен по време на сеансите бил Д., който, говорейки за баба си,
през цялото време плачел. След смъртта
на бабата при А. се засили симптомите на сърдечно-съдово заболяване. И трите
момчета, които имат интерес, вкл. професионален към автомобилите, са съобщили,
че имат страх от коли и това им пречи да пътуват. В обясненията си вещото лице
съобщава факти относно заниманията на ищците и приема, че при тях не са налице
неблагоприятни фактори от друго естество, които да повлияят негативно върху
психичното им състояние.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
С
влязла в законна сила присъда Е. С. К. е признат за виновен в извършването на
престъпление от общ характер, в резултат от което е настъпила смъртта на Б. А.,
баба на ищците. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото липсва спор, че управляваният от К. лек автомобил е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с преживените от ищците болки
и страдания от смъртта на баба им. От свидетелските показания се установява, че
приживе ищците и тяхната баба са живели в съседни къщи, те са били отгледани от
нея, тя е полагала преимуществено и ежедневно грижите за тях и привързаността
помежду им е била толкова силна, че те са я наричали "мамо". Съдът
приема за доказано твърдението, че ищците са изживели изключително тежко
внезапната загуба на баба си и към настоящия момент продължават да страдат за
нея, като за формирането на този извод съдът отдава по-голяма тежест на
заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза, която установява
конкретни параметри на преживяната от тях остра стресова реакция и продължаващо
и към настоящия момент посттравматично стресово разстройство.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието
за възникване на прякото право на ищците по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта
на тяхната баба по критериите на чл.52 от ЗЗД.
С ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда при доказана особена близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението прието, че
според традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците
и внуците са част от най-близкия семеен и родствен кръг, връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Събраните
по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице-психолог дават
основание на съда да приеме, че между починалата Б. А. и нейните внуци е съществувала
здрава и дълбока емоционална връзка и смъртта на баба им е причинила на ищците
болки и страдания, за които е справедливо да им бъдат присъдени обезщетения.
Специфичното
при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълго
проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само
наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето.
Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна подкрепа, за
грижи и внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на
справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата
икономическа конюнктура.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства
съдът приема за справедливо всеки от ищците да бъде обезщетен със сумата
30 000лв. за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им Б. А..
В посочения размер предявените искове следва да бъдат уважени, а в останалата
част отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответникът
нито обосновава с конкретни действия на Б. А. въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, нито ангажира
доказателства в тази насока.
Неоснователно
се явява възражението на ответника за погасяване на предявените искове поради
изтекла давност по отношение на претендираните
главници, тъй като процесното ПТП е настъпило на 22.02.2015г.,
а исковата молба е изпратена в съда на 21.02.2020г., видно от товарителницата,
съпровождаща куриерската пратка. Частично основателно, предвид изтичането на
давността по чл.111, б."в" от ЗЗД, се явява възражението за давност
по отношение на претендираните мораторни
лихви. Лихва върху претендираните главници следва да
бъде присъдена, считано от 22.02.2017г. до окончателното им изплащане.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв., както и сумата 500лв. –
разноски за СПЕ.
Съразмерно
с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв.Р.М. възнаграждение за адвокатска защита
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 5 436лв. с включен ДДС.
В
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение по компенсация в размер на 180лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
"ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати на А.Т.Д., ЕГН **********, на Т.Т.Д., ЕГН **********,
двете действащи лично и със съгласието на майка си З.М.С., ЕГН **********, на А.Т.Д.,
ЕГН **********, на Р.Т.Д., ЕГН ********** и на Д.Т.Д., ЕГН **********, всички с
адрес *** сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. А., загинала при ПТП на 22.02.2015г.,
за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва, считано от
22.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част като неоснователни и недоказани, а исковете за лихва
– като погасени по давност.
ОСЪЖДА
"ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6000лв. и
разноски за експертиза н размер на 500лв.
ОСЪЖДА
"ЗАД Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да
заплати на адвокат Р.М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър
при ВАС №*** и адрес: гр.*** адвокатско възнаграждение на чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 5 436лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА
А.Т.Д., Т.-Т.Д., действащи лично и със съгласието на
майка си З.М.С., А.Т.Д., Р.Т.Д. и Д.Т.Д. да заплатят в полза на "ЗАД
Армеец"АД юрисконсултско възнаграждение в размер
на 180лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: