№………..................../………………..2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МИРЕЛА
КАЦАРСКА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 2316
по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба
№ 77871/24.10.2019г. от „Н БГ“ АД,
ЕИК .......... със седалище и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№ 1,
представлявано от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, чрез юк Л.Й., срещу решение №
4186/11.10.2019г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в частта с която е отхвърлен иска на
дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 834,65 лв.,
представляваща обезщетение за действителните вреди, както следва: такса за
обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапорт
Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен
пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.;
разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ „Елей-2004",
KPMG, служители на „Н БГ" АД), както и разходите за командировки и гориво
свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с допълнително натоварване на
персонала на магазините в гр. Варна, до заемането на овакантената длъжност от
нов служител - 410 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като искът е квалифициран от
първоинстанционния съд, като такъв на основание чл.45 от ЗЗД и по въззивна жалба № 277190/16.03.2021г. от „Н БГ“ , ЕИК .......... със седалище и
адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№ 1, представлявано от
изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман,
чрез юк Л.Й., срещу решение № 260601/22.02.2021г. по гр.д. № 3291/2019г. на
16-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу Д.В.Г., ЕГН:**********
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 34.08лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от 04.10.2018год. до
27.02.2019год., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Посочено e,
че неправилно ВРС е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание
чл. 45 от ЗЗД и го е отхвърлил поради неоснователност. Неправилно е прието ,че
няма наведени твърдения относно претенцията с правно осн. чл. 221, ал. 2 от КТ.
Съдът е възприел наведените от дружеството твърдения и е установил, че между
страните е било налице трудово правоотношение, по силата на срочен трудов
договор № 852/24.04.2018г., като договорът е сключен за срок до 31.10.2018г. и
ответникът е заел длъжността „продавач-консултант“ с изпитателен срок от 6
месеца по чл. 70 и 71 от КТ. Със заповед № 911/30.07.2018г., връчена на
05.09.2018г. му е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, а със Заповед № 912/30.07.2018г. е прекратено и
трудовото правоотношение. В тази заповед, връчена също лично на
05.09.2018г. е посочен размера на
дължимото от ответника обезщетение за действителните вреди, претърпени от
работодателя, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, като му е даден едномесечен срок от
запознаването със заповедта да преведе доброволно сумата от 834.65лв.
Ответникът не изпълнил в срока и затова дружеството се е принудило да заведе
иск за заплащане на обезщетение, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ за сумата от 834.65лв., от която: такса за
обучение „Модул 1 - информираност" към отдел „Сигурност" на „Фрапрот
Тун Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв.; такса за издаване на магнитен
пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен достъп на Летище Варна - 35 лв.;
разходи по подбор, наемане, обучение, администриране и освобождаване (СТМ
„Елей-2004", KPMG, служители на „Н БГ" АД), както и разходите за
командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.; разходи, свързани с
допълнително натоварване на персонала на магазините в гр. Варна, до заемането
на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на предявяване на иска-28.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава върху
главницата, за периода от 04.10.2018 г. до 27.02.2019 г. в размер на 34,08 лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Моли се обжалваните
решения да бъдат отменени и исковите претенции уважени изцяло, ведно с направените
по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор на постъпилите жалби от Д.В.Г., ЕГН:********** ***
не е представен.
В исковата молба от „Н БГ“ АД, ЕИК ..........
със седалище и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№ 1, представлявано
от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, чрез юк Л.Й., уточнявана няколкократно на въззивна
инстанция, са наведени твърдения, че на 24.04.2018г. е сключен срочен трудов
договор с ответника Д.В.Г. ЕГН ********** ***, по силата на който е приел да
изпълнява длъжността «Продавач-консултант». В периода от 02.05.2018г. до
22.07.2018г. се явявал редовно на работа в съответствие с утвърдения график в
т.н. «висок сезон» /от 01.04.2018г. до 31.10.2018г./. На 23.07.2018г.,
26.07.2018г. и на 27.07.2018г. не се явил на работа. След извършена служебна проверка и поискани
обяснения, със заповед № 9011/30.07.2018г.
работодателят му наложил дисциплинарно наказание «Уволнение», а със
заповед № 912/30.07.2018г. трудовото правоотношение с Д.В.Г. е било прекратено.
С оглед прекратяването на трудовото
правоотношение, работодателят е останал без работник в продължение на 15 дни
/1/2 месец/ до заемането на длъжността от друг работник. Ответникът дължи
обезщетение на работадателя за това, в размер на ½ от получаваното от
него БТВ, определено по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ в размер на 954.09лв. или
сумата от 477.05лв. На 02.08.2018г. работодателят изпратил до ответника
Нотариална покана на нотариус Л.Г., връчена на Д.В.Г. на 04.09.2018г., но
плащане не последвало.
Искането на «Н» АД към съда е
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за ставането без работник за
период от 15 дни след дисциплинарното уволнение на Д.В.Г. в размер на 477.05лв., на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска-28.02.2019г. и обезщетение
за забава в размер на 34.08лв. за периода от 04.10.2018г. до
27.02.2019г.
Писмен отговор от Д.В.Г. ЕГН **********
***, в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид
становището на ищцовото дружество ,пред въззивната инстанция, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от приложения по
първоинстанционното дело трудов договор № 852/24.04.2018г., че е сключен такъв
между работодателя «Н» АД и Д.В.Г., по силата на който последният е приел да
изпълнява длъжността «Продавач-консултант». Договорът е сключен за срок до
31.10.2018г. с уговорен в полза на
работодателя 6-месечен изпитателен срок.
Със заповед № 911/30.07.2018г., на Д.В.Г. е наложено
дисциплинарно наказание «Уволнение». Заповедта е връчена на работника лично на
05.09.2018г. Няма спор, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Със заповед № 912/30.07.2018г. е прекратено и
трудовото правоотношение. Със същата заповед е указано на Д.В.Г. дължимостта на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в
1-месечен срок от запознаването със заповедта. И тази заповед е връчена на Г.
срещу подпис.
От справка за актуалното състояние на всички трудови
договори в «Н БГ» АД, след уволнението на Д.В.Г. на 05.09.2018г. до
30.09.2018г. няма назначено друго лице на длъжността «Продавач- консултант».
Видно от фиша на Д.В.Г. за м. юни 2018г., полученото от
него брутно трудово възнаграждени е е в размер на 954.09лв.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Видно
от наведените в исковата молба твърдения и направените в уточнения, исковите
претенции намират правното си основание в разпоредбите на чл. 221, ал. 2 от КТ
относно обезщетението, за оставането на работодателя без работник в продължение
на 15 дни, в следствие на дисциплинарното уволнение на ответника Д.В.Г., полагал труд при условията на трудов договор,
сключен с работодателя-ищец „Н БГ“ АД за срок до 31.10.2018г. в размер на
действителните вреди от 477.05лв., равняващи се на ½ от БТВ, получено от
Г. през м.юни 2018г.- месеца предхождащ
възникването на основанието за уволнението и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата, в периода от 04.10.2018г. до
27.02.2019г. в размер на 34.08лв. и законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на иска в съда-28.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Първоинстанционният
съд обаче е квалифицирал и разгледал иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД и иск с
правно осн. чл. 86 от ЗЗД. Не става въпрос само за поглешно дадена правна
квалификация. Като не са изискани от
съда уточнения на основната искова претенция, същият е разгледал непредявен
иск. Първоинстанционното решение № 4186/11.10.2019г. е недопустимо и като
такова следва да бъде обезсилено и делото върнато да разглеждане на предявения
от ищцовото дружество иск. Следва да бъде обезсилено и решение № 260601/22.02.2021г.,
с което ВРС се е произнесъл по акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава.
Доколкото настоящият състав не се произнася по
съществото на спора, не следва да присъжда и разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 4186/11.10.2019г. по гр.д. №
3291/2019г. на 16-ти състав на ВРС, в частта, с което е отхвърлен иска на Н БГ“
, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№
1, представлявано от изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман, срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 834,65 лв., представляваща обезщетение за действителните вреди,
както следва: такса за обучение „Модул 1 - информираност" към отдел
„Сигурност" на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД - 100 лв.;
такса за издаване на магнитен пропуск (карта) за достъп до зона с ограничен
достъп на Летище Варна - 35 лв.; разходи по подбор, наемане, обучение, администриране
и освобождаване (СТМ „Елей-2004", KPMG, служители на „Н БГ" АД),
както и разходите за командировки и гориво свързани с тях - 289,65 лв.;
разходи, свързани с допълнително натоварване на персонала на магазините в гр.
Варна, до заемането на овакантената длъжност от нов служител - 410 лв.,ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като искът е
квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв на основание чл.45
от ЗЗД и решение № 260601/22.02.2021г. по гр.д. № 3291/2019г. на 16-ти състав
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от „Н БГ“ , ЕИК .......... със седалище
и адрес на управление грСрайон Слатина, бул. Б№ 1, представлявано от
изпълнителните директори Х Т Т Ч И Иман,
срещу Д.В.Г., ЕГН:********** ***, акцесорен иска на дружеството за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 34.08лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 834.65лв. за периода от
04.10.2018год. до 27.02.2019год., на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и ВРЪЩА делото
на ВРС за произнасяне по предявените искове, с оглед мотивите на настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалванел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: