Решение по дело №185/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 237
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330200185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Пловдив , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330200185 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №545953-
F570397/04.11.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №1, ет.6, ап/офис 608,
представлявано от Д.Н.С., на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1,
вр.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1
от от ЗДДС.
Наказателното постановление се обжалва като незаконосъобразно, по
подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяната му и се
претендират разноските по делото. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител – адв. Н.А., която поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.
юрисконсулт Б.Ш., която излага доводи за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против
„СИЛЕНТИ“ ООД, ЕИК *********, за това, че същото, не е начислило ДДС в
размер на 398,44 лв. по получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от
ЗДДС на стойност 1992,22 лв. през периода 01.04.2020г. – 30.04.2020г., когато
дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление
за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка, документирана с Протокол
№**********/24.06.2020г. било установено, че „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК
*********, установено на територията на страната, което получава услуги с
място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за
които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от ЗДДС, не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив в 7-дневен срок
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на
авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа
на получената услуга подлежи на облагане с данък. Данъчното събитие е
било на 18.11.2019г. Заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а,
ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде в ТД на НАП Пловдив най-късно до
11.11.2019г., включително. Същото е било подадено на 15.06.2020г. с вх. №
163912002048718/15.06.2020г., на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. За
извършеното нарушение на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е бил съставен АУАН.
Лицето е било регистрирано по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС
на 24.06.2020г. - датата на връчване на акта за регистрация по ЗДДС
№160422002129993/24.06.2020г. През периода 15.11.2019г. /датата, следваща
датата, до която е следвало да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок/ до 23.06.2020г.
/датата предхождаща датата на регистрацията по ЗДДС/ лицето е следвало да
бъде регистрирано по ЗДДС, да начислява данък за получени доставки на
услуги /облагаеми доставки/ по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, които са на
територията на страната. Когато доставчикът е данъчно задължено лице,
което не е установено на територията на страната, ако беше стриктно
изпълнило задължението си да подаде Заявление за регистрация но ЗДДС в
регламентирания срок.
2
За данъчния период 01.04.2020г. - 30.04.2020г. проверяваното лице,
установено па територията на страната, е получило услуги с място на
изпълнение на територията па страната, които са облагаеми и за които
данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, а именно
популяризиране на публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Ireland
Limited, Ирландия, с валиден VAT номер ***. Извършени били плащания на
03.04.2020г., 13.04.2020г., 22.04.2020г. от банкова сметка с ***.
Ако през периода 01.04.2020г. – 30.04.2020г. лицето беше регистрирано
по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на
основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 398,44 лв., като същото е следвало
да издаде протоколи на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15
дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и да впише в него вида на
услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката,
данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка
и размера на данъка, отрази в дневника за продажби получените доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от
ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката - декларация
за данък върху добавената стойност, която е следвало да подаде в ТД на НАП
гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно: до 14.05.2020г., включително.
Нарушението, според проверяващите, е било извършено на 15.05.2020г.,
в гр. Пловдив и е било установено в ТД на НАП Пловдив на 24.06.2020г. с
Протокол №**********/24.06.2019г., като размерът на неначисления ДДС е
бил определен на 04.09.2020г. с Протокол №**********/04.09.2020г.
За тези констатации на 16.09.2020г. срещу дружеството-жалбоподател
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№F570397/16.09.2020г. от С.К., на длъжност „*** /свидетел по делото/, а
нарушението било квалифицирано по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, който се запознал със съдържанието му и го
подписал без възражения.
Против съставения АУАН не е постъпило възражение по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
3
на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.180, ал.2 от
ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от
приложените и събрани по делото гласни доказателства - показанията на
свидетеля С.К. /актосъставител/ и от приложените по делото писмени
доказателства. Съдът изцяло кредитира и възприема показанията на
разпитания в хода на съдебното разглеждане на делото свидетел, тъй като
показанията му са обективни, логични и съответни на приложените по делото
писмени доказателства и дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
По делото безспорно се установява, че през процесния период
01.04.2020г. - 30.04.2020г., дружеството-жалбоподател не е регистратирано по
ЗДДС – заявление за регистрация е било подадено едва на 15.06.2020г. с вх.
№163912002048718. Няма спор и че дружеството, като установено на
територията на страната, е получило облагаеми услуги – популяризиране на
публикация чрез социалната мрежа FACEBOOK Ireland Limited, Ирландия, с
валиден VAT номер ***, за които данъкът е дължим от получателя. Правилно
е определен цялостният период на задълженията, в зависимост от данъчното
събитие, датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден акт за
регистрация, ако лицето беше своевременно подало заявление за регистрация,
от датата, предхождаща тази на регистрацията, с оглед връчването на акта за
регистрация.
Ако през данъчен период 01.04.2020г. – 30.04.2020г. лицето беше
регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване
на данък на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС в размер на 398,44 лв., като
същото е следвало да издаде протокол на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС,
не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, и да
впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по
доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване
на данъка и размера на данъка, отрази в дневника за продажби получените
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2,
т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката -
4
декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало да подаде в
ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно: до 14.05.2020г., включително. В този смисъл
действително са били нарушени разпоредбите на данъчното законодателство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до нарушаване правото на защита на наказаното юридическо
лице.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр. 86, ал.1
и ал.2, вр. чл. 117, ал.1, т.1 от от ЗДДС, като това е и основанието, въз основа,
на което е наложена санкция.
Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове,
се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно
нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер
на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180, ал.2 от
ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
Същевременно, наред с разпоредбите на чл.180 от ЗДДС, са налице и
тези на чл.180а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. От своя страна нормата на чл.180а, ал.1
от ЗДДС предвижда регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли
данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето
има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-
малко от 50 лв. Съгласно ал.2 на чл.180а алинея 1 се прилага и когато лицето
не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по този закон в срок.
5
В съотношение разпоредбите на чл.180 и чл.180а от ЗДДС, визиращи
различни по размер санкции за неначисляване на данък, ще се прилагат в
зависимост от това, дали данъчно задълженото няма да се ползва от данъчен
кредит, ще се ползва с частичен или пълен кредит. В случая, нито в АУАН,
нито в процесното НП са посочени обстоятелства, въз основа на които да се
направи несъмнен извод, дали процесните доставки на услуги, по които
дружеството-жалбоподател е получател през периода 01.04.2020г. –
30.04.2020г., са такива с право на приспадане на пълен данъчен кредит, дали
са с право на приспадане на частичен данъчен кредит или са такива без право
на приспадане на данъчен кредит. Нещо повече нормата на чл.73а, ал.1 от
ЗЗД допуска приспадане на данъчен кредит при доставки, данъкът, за които е
изискуем от получателя, и когато получателят не разполага с документ по
чл.71, т.2 от ЗДДС /протокол по чл.117, ал.1,т.1 от ЗДДС/, ако доставката не е
укрита и данни за нея са налични в счетоводството. Отделно от това прави
впечатление, че облагаемите доставки на услуги не са индивидуализирани
откъм количествен критерий, релевантно за дължимото поведение на едно
данъчно задължено лице. Коментираните нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да
ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Следвало е в акта и в наказателното постановление да бъдат описани
подробно всички данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Вместо това, в случая е създадена неяснота и недостатъчна
обоснованост, относно процесните получени облагаеми доставки, нормите,
които са нарушени и съответно основанието, на което е наложено
наказанието. Недопустимо е последните да бъдат тълкувани и извличани,
защото правоприлагането не почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Противното би означавало обществените
отношения, свързани с данъчното законодателство да се подчиняват на една
сериозна неопределеност, пряко засягаща интересите на заинтересованите
лица. В този смисъл е и константната практика на Административен съд –
Пловдив - Решение №1125 от 01.07.2020г. по к.а.н.д. № 842/2020г., XX н.с.,
Решение №544 от 27.02.2020г. по к.а.н.д. № 3934/2019г., XXIII н.с., Решение
№2383 от 22.12.2020г. по к.а.н.д. № 2486/2020г., XIX н.с.
Ето защо, съдът прие да отмени обжалваното наказателно
6
постановление.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ право на разноски има жалбоподателят.
Доколкото същият изрично е поискал разноски и е ангажирал доказателства
за реално заплатени 300 лева за адвокатски хонорар, то тази сума следва да
му се присъди изцяло. Неоснователна се явява претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №545953-
F570397/04.11.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №1, ет.6, ап/офис 608,
представлявано от Д.Н.С., на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1,
вр.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.180, ал.1, вр.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1
от от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА
ЗАПЛАТИ на „СИЛЕНТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №1, ет.6, ап./офис 608,
представлявано от Д.Н.С. сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7