РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600359 по описа за
2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260015/ 27.07.2022 г., постановена по НОХД № 286/2021 год. по
описа на районен съд Перник е признат В. И. за невиновен в това, че: на *** г. в ***, в
района на ***, по път *** е управлявал МПС– лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е250Д“ с регистрационен № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
а именно 3,23 на хиляда, установено по надлежния ред /Протокол за химическа експертиза
№ *** г. на НТЛ-ЕКД-ОД-МВР-П./ след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
деяние по чл.343б ал.1 /НОХД № 71/2018 г. по описа на Районен съд – Перник/, поради
което и на основание чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК във вр. чл.304 от НПК е оправдан.
Против така постановената присъда в срок е постъпил въззивен протест. В
протеста се сочи, че присъдата е постановена при неправилна оценка на събрания
доказателствен материал. Конкретно, прокурора намира, че при аналитичната си дейност
първия съд неправилно не е кредитирал показанията на очевидците Н. и З.. Твърди се, че
същите в достатъчна степен поддържат едни и същи факти пряко възприети от тях, които
уличават подсъдимия в извършеното престъпление. В същия смисъл в протеста подробно се
1
излагат доводи за това, че районния съд не е подложил на задълбочен анализ показанията на
свидетелите Т. и М., в които са налице противоречия отразяващи тяхната пристрастност. На
следващо място, прокурора е мотивирал и това, че нито свидетеля П., нито В. имат преки
възприятия за това кой в действителност е управлявал автомобила на подсъдимия.
Въз основа на всичко това във въззивния портест се предлага да бъде дадена вяра
на първата група свидетели очевидци- Н. и З., чиито показания се потвърждават косвено от
свидетелите Г. и К..
В протеста обстойно са изложени мотиви и за това, че на подсъдимия е взета кръвна
проба в точно съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
протеста е основателен и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена,
а делото върнато за ново разглеждане.
Подсъдимия, чрез своя защитник, изразява становище, че протеста е
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
На първо място, следва да се подчертае, че по делото са събрани всички
доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Първостепенния съд в пределите
на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки
за разкриване на обективната истина.
Така е установено, че свидетелите З. и Н.- служители в Охранителна полиция при
** РУ П. на *** г. около 19.00 ч. били в района на *** и изпълнявали задълженията си по
опазване на обществения ред. По техни данни, двамата възприели л.а. Мерцедес ДКН *** и
тъй като им се сторил подозрителен решили да извършат проверка. Без да го губят от поглед
полицаите последвали колата и след подаване на звуков и светлинен сигнал тя спряла. З. и
Н. твърдят, че на място установили като водач подсъдимия, а на седалката до шофьора-
свидетеля М. Т.- негов баща. Тъй като усетили мирис на алкохол от В. И., извикали за
съдействие свидетелите К. и Г.- служители на Пътна полиция МВР П.. Последните тествали
подсъдимия с Алкотест Дрегер, който отчел положителен резултат, а именно 1.59 промила.
На И. били поставени белезници и същия бил транспортиран до МБАЛ Р. А., където му
била взета кръвна проба. Химическия анализ на пробата установил наличие на етилов
алкохол в кръвта от 3.23 на хиляда промила.
По делото са събрани и други доказателства. От извършения на място оглед
районния съд е установил безспорно, че от позицията където З. и Н. твърдят, че са били
спрели, към мястото където е извършена проверката няма пряка видимост. Свидетеля В. В.
установява, че на *** г. минавайки в близост е възприел автомобила на подсъдимия
паркиран до негов селскостопански имот, като не е видял нито И., нито Т. около него. След
известно време, връщайки се, този свидетел твърди, че вече на място е имало полицейски
2
автомобил, като двама полицаи са разговаряли с подсъдимия и неговия баща. Той се
приближил и чул как Т. обяснява, че от дълго време няма никакво нарушение. М. Т., от своя
страна изяснява, че на въпросната дата са тръгнали със сина му да пренесат овес, като той
самия е управлявал автомобила на И.. Пристигайки на селскостопанския имот, там вече се
намирали свидетелите Д. П. и Л. М., които товарели сено. Тъй като Т. забравил ключовете
си автомобила, изпратил сина си до колата да ги вземе. В този момент пристигнал и
полицейския автомобил. Въпреки, че свидетеля казал, че той е шофирал полицаите приели,
че това не е така и тествали подсъдимия. Свидетеля М. потвърждава така изложеното, като
твърди, че е възприел лично как Т. кара колата. Макар и косвено този факт потвърждава с
показанията си и Д. П..
Свидетелите В. К. К. Г.- служители на ПП МВР П. твърдят, че лично не са
видели нищо, а били извикани от своите колеги, които ги насочили към това, че И. е
управлявал лекия автомобил и затова тествали него.
При така събраните доказателства районния съд е извършил правилен
фактически анализ. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения
материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.
Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените изводи са верни. Неоснователен е
упрека във въззивния протест, че липсват мотиви в тази насока. Първата инстанция макар и
в известна степен лаконично, но ясно е откроила очертаните две групи свидетели.
Съпоставила е твърдените от тях факти, сами по себе си и във връзката им с останалия
доказателствен материал. При тази критична оценка правилно е било прието, че участието
на подсъдимия в инкриминираното деяние не е установено по изискуемия от закона
несъмнен и безусловен начин. На първо място, версията на свидетелите З. и Н. е
разколебана от данните на проведения оглед. Категорично е, че от мястото на което са били
позиционирани двамата не са имали пряка видимост към мястото на което е спрял
подсъдимия. Действително, това не изключва те да са възприели автомобила по- рано, но
изключва факта полицейските служители да са били непосредствено след колата и да са я
спрели след звуков и светлинен сигнал, както те твърдят. В тази насока решаващи са
данните от свидетеля В., който не е заинтересуван от изхода на делото. Последния ясно
заявява, че е възприел колата на И. вече в спряно състояние, без зад нея да има друга такава
и чак след известно време /изминавайки общо около 300 метра- оттам до реката и обратно/ е
видял, че полицаите са пристигнали. Тези възприятия отговарят и на формалната логика,
доколкото и З., и Н. твърдят, че са били извън патрулния автомобил и на няколкостотин
метра от мястото на проверката.
Вярно е, че показанията на З. и Н. са еднообразно устойчиви във времето, но
също така вярно е, че и показанията на останалите свидетели са такива. Що се касае до М. Т.
и констатираните различия в това колко пъти заедно със сина си е ходил до стопанския
имот, то следва да се има предвид възрастта на този свидетел- над 80 г. Устойчивостта на
едни показания във времето не е абсолютен критерий за тяхната достоверност. Нормално е с
течение на времето /в случая производството е продължило три години/ човек да не си
3
спомня всички детайли на възприетите факти. Още повече, че З. и Н. възпроизвеждат
еднопосочно само факта, че са спрели автомобила на И. без да го губят от поглед. Относно
други факти от значение /денивелация на терена, облекло и т.н./ същите нямат ясен спомен.
На следващо място, ако за свидетелите Т. и М. може да се счете, че е налице
желание да услужат на каузата на подсъдимия, то за останалите- В. и П. това не е така.
Времевото движение на първия и присъствието му на местопроизшествието е възприето и
от полицейските служители. В. ясно е посочил, че е видял автомобила на подсъдимия доста
преди да пристигне автопатрула. Самият подсъдим е оспорил твърдението той да е
управлявал автомобила си и това е възприето от свидетеля К. Г. и Н. З..
При всичко това не е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъплението, за което е обвинен и като го е оправдал районния съд е приложил точно
закона. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на протестираната присъда.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон,
поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260015/ 27.07.2022 г., постановена по НОХД №
286/2021 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4