Р Е Ш Е Н И Е № 260078
гр.ВРАЦА,07.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично
заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
секретаря М. Ценова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов
въззивно гр.дело №416 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №444/28.07.2020 год. по гр.дело
№4830/2019 год. по описа на Районен съд- Враца състав на съда е уважил предявените
от И.К.И. *** против В.В.В. *** искове с правно основание чл.127,ал.2 във вр. с
чл.143,ал.2 и чл.149 от СК, като е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните малолетни
деца Р. В. В., родена на *** год., В. В. В., роден на *** год. и К. В. В.,
родена на *** год. на майката И.К.И.; постановил е местоживеене на децата при
майката на посочен адрес в гр.Враца; определил
е режим на лични отношения на бащата
В.В.В. с децата Р., В. и К. както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, както и една седмица през месец
юли и една седмица през месец август, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката; осъдил е бащата В.В.В. да заплаща в полза на всяко от децата
месечна издръжка в размер на по 170.00 лева,
считано от 03.12.2019 год. ; осъдил е бащата В.В.В. да заплати на всяко от децата издръжка
за минало време - за периода от 06.07.2019 год. до 03.12.2019 год., в размер на
по 700.00 лева за всяко едно от децата / общо 2100.00 лева/, ведно със законна
лихва от 03.12.2019 год.
Със
същото решение съдът е отхвърлил предявените от И. К. И. против В.В.В. искове с
правно основание чл.149 от СК за издръжка за минало време за разликата над
уважения размер / общо 2100.00 лева/ до
предявения такъв от 5001.00 лева.
Възложил
е на В.В. направените от И.К. разноски от 630.00 лева и го е осъдил да заплати
следващите се държавни такси .
Постановил е на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението е обжалвано от В.В.В., като се поддържа,
че то е постановено при неправилен анализ на доказателствата и е несправедливо.
В жалбата се преповтарят всички доводи, изложени в отговора по чл.131 от ГПК,
като се сочи,че твърденията на майката,че притежава родителски качества, които
я правят по-подходящия за отглеждане на децата родител, са останали недоказани.
Тя е емоционално нестабилна, изпада без повод в агресия, като често се държи
грубо и с децата.Тя е и родителят, който необяснимо за жалбоподателя и без
основание е напуснал общия им дом, като всичките й твърдения, че той като баща
не е полагал грижи за децата и не е давал средства за издръжка на семейството
са неверни и несъстоятелни. Жалбоподателя твърди, че е отговорен баща, има
силно изградена емоционална връзка с децата си и може да им даде всички нужни
грижи,възпитание и обич, каквито им е давал и дава и досега. Счита,че притежава
всички необходими качества, за да му бъдат предоставени родителските права
върху децата.Живее в жилище на родителите си, което изцяло му е предоставено за
ползване,има собствен бизнес и пълната подкрепа на своите родители,които са в
изключителна помощ при отглеждането на децата от раждането им. На следващо
място, жалбоподателят В. изразява недоволство от определения от съда режим на
личните му отношения с децата, който счита
за крайно недостатъчен за поддържане на нормална родителска връзка. Заявява
желание за постигане на споразумение с майката за съвместно упражняване на
родителските права или за определяне на режим на лични отношения между него и
децата, който да му позволява да поддържа адекватна родителска връзка с тях, за
да не се стигне до отчуждаването им от него.
При липса на
споразумение, иска обжалваното решение №444/28.07.2020 год. да бъде
отменено с произтичащите от това правни последици, съобразно предявения от него
насрещен иск /родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени
на него-бащата,местоживеенето на децата да бъде при него, на майката да бъде
определен режим на лични отношения с децата, включващ правото й да ги взима при
себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден, както и една седмица през месец юли и една
през месец август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,
като майката бъде осъдена да заплаща за всяко дете месечна издръжка от 170.00 лева.
С жалбата не се
правят искания по доказателствата.
В срока по чл.263
от ГПК е постъпил отговор от И.К. И., в
който се прави анализ на събраните пред РС-Враца доказателства и подробно се
мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Досежно оплакването
на въззивника от определения от РС-Враца
режим на личните му отношения с децата,
въззиваемата твърди, че той /бащата/ не спазва и този режим, който счита
за недостатъчен, като от постановяване на първоинстанционното решение ги е вземал и виждал няколко пъти за по 2-3
часа.
В отговора се прави
искане за допускане на гласни доказателства пред въззивната инстанция за
установяване на конкретни нововъзникнали обстоятелства.Това искане е уважено с определение
№260134/28.10.2020 год., постановено в подготвителното заседание по чл.267 от ГПК.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и
в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд
- Враца е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.127,ал.2, чл.143,ал.2 и чл.149 СК, предявени от И.К.И. чрез
адв. М.С. *** против В.В.В. *** за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на родените от съвместното им съжителство три малолетни деца
– Р. В. В. и близнаците В. В. В. и К. В. В. на майката - И.И.; за определяне
режим на лични отношения на децата с бащата В.В.; за присъждане на месечна издръжка
за всяко едно от децата по 170 лв. месечно, както и да бъде осъден ответника да
заплати издръжка за минало време за период от една година назад от предявяване
на исковата молба общо в размер на 5001
лв.
В исковата
молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала от лятото на 2015г. в
жилище, което е собствено на бившия зет на ответника, находящо се в гр. ***,
като от съвместното им съжителство са родени три деца – Р. В. В., родена на ***г.
и близнаците К. В. В. и В. В. В., родени на ***г.
Ищцата твърди,
че след раждането на дъщеря им Р. ответникът отсъствал често от дома им под
предлог, че имал много работа, а тя разчитала финансово единствено на своето
майчинство, тъй като ответникът много рядко и след много увещания й давал по
20-30 лв. Посочва, че преди
раждането на близнаците, по настояване на ответника, семейството се преместило
да живее при родителите му в ***, за да може да получава помощ от тях. Изтъква,
че и след раждането на близнаците ответникът не й давал пари и не се прибирал в
къщи. Рядко, когато се случвало вечер да си е у дома, той й помагал с къпането
на децата и понякога /обикновено в неделя/ излизал с тях на разходка за по час
- два. Според ищцата, и родителите му не помагали много за отглеждането на
децата. Твърди, че основно са ѝ помагали нейната майка и братовчедка ѝ,
на които оставяла близнаците, за да излезе да вземе храната от детската кухня за
по-голямото си дете.
В исковата молба са наведени и доводи, че ищцата сама е поемала разходите
по отглеждането на трите си деца със сумите за майчинство, които получавала за
близнаците и с детските надбавки за децата, които са били в размер 195 лв.; до
навършването едногодишна възраст на близнаците /22.05.2019г./ сумите за
майчинство били 560 лв., а след това, до подаване на исковата молба са 380 лв. Сочи,
че се налагало да моли продължително време ответника за пари и той, както и
преди, след дълги увещания от нейна страна и с много недоволство от негова, ѝ
оставял по 30-40 лв. на седмица. Посочва, че от раждането на първото им дете
ответникът не е водил семейството си извън града, не ѝ е помагал в
отглеждането на децата и в най - малките битови ситуации. Изтъква, че поради
тези причини и в резултат на започналите от няколко месеца обиди от страна на
ответника, част от които и пред децата, ищцата е напуснала ответника и се
пренесла в жилището на своите родителите в гр. ***.
Според ищцата, ответникът е бил съгласен с това положение и оттогава не е
изявил желание да заживеят отново заедно и да се грижи за семейството си.
Твърди, че понастоящем заедно с трите деца живее при родителите си, че
ответникът се отбива обикновено в делничните вечери за около час, за да помогне
при къпането на децата, че понякога ги посещава и в неделя, когато се разхождат
заедно за по няколко часа, че с недоволство й оставя по 30-40 лв. за децата,
когато намери за удобно.
Изтъква, че за учебната 2019/2020г. детето Р. е
записано в първа група на ДГ "***" в гр. Враца.
Наведени са доводи че ответникът е работоспособен, собственик
е на поземлен имот с площ от 1354 кв.м., находящ се в с. ***, и построения в
имота магазин за строителни материали от 160 кв.м., гараж с предназначение
жилище, апартамент от 15.300 кв.м. в гр. Враца, който отдава под наем. Освен
това е наемател на търговски обект - магазин "Железарията на В.", находящ се в гр. Враца, където извършва търговска дейност. Ищцата твърди,
че ответникът е едноличен собственик на капитала на "В. - В.В." ЕООД; съдружник е при
равни права заедно с нея във "ВИА ГРУП ИВ" ООД и е управляващ и представляващ и на двете
дружества. Счита, че в резултат на осъществяваната търговска дейност,
ответникът разполага с финансова възможност да дава необходимата издръжка на
трите си деца, което свое задължение до настоящия момент, считано от раждането
им, не е изпълнявал.
В исковата молба са наведени доводи,
че ищцата се счита за добър родител, грижовен, отдаден изцяло на децата си, че
е материално обезпечена - живее заедно с родителите си, в собствения им
апартамент. Твърди, че е икономист по образование и преди раждането на първото
дете е работила в "Гейти Консулт" ЕООД- гр.Враца и след навършване на
двегодишна възраст на близнаците ще продължи трудовата си дейност, поради което
може и полага необходимите грижи за отглеждането и възпитаването на трите деца
с помощта на родителите си. Искането до съда е да постанови съдебно решение, с
което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Р. В. В. и близнаците В. В. В. и К. В. В.; да определи режим
на лични отношения на децата с бащата В.В.В., като бащата да взема при себе си
децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 9.00 часа на
съботния - до 18.00 часа на неделния ден, както и една седмица през м. юли и
една - през м. август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; да постанови местоживеенето на трите малолетни деца да е на нейния
адрес в гр. ***; да осъди В.В.В. да й заплаща, в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца Р. В. В., В. В. В. и К. В. В., месечна
издръжка в размер по 170.00 лв. за всяко дете, до настъпване на обстоятелства
за изменението и/или прекратяването й, както и издръжка за минало време в
минималния предвиден в закона размер общо 5001 лв., считано от подаване на
исковата претенция за период от една година назад; да постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Ищцата претендира
разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът В.В.В., чрез адв. М.М. *** е ангажирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни. Оспорва изложените от ищцата твърдения,
че не е полагал грижи за децата, сочи, че и към момента полага всички
необходими грижи за тях, единствено той се е грижил за всичко свързано с
издръжката на домакинството и че семейството му не е било лишено от нищо, като
получаваните месечни надбавки за децата и сумите за майчинство са били изцяло
на разположение на майката. Твърди, че е издържал изцяло семейството си и ежедневно
след прибирането си от работа, въпреки умората, е поемал грижите за децата.Оспорва
твърденията на ищцата, че се е държал грубо и е отправял обидни думи към нея,
като поддържа, че поведението й е било изключително грубо и арогантно както към
него, така и към децата.Посочва, че напускането на дома от страна на ищцата е
било необяснимо за него, безотговорно и показателно за липсата на родителска
отговорност. Оспорва искането на ищцата да й бъдат предоставени родителските
права върху децата, като изтъква, че няма да е в техен интерес. Навежда доводи,
родителските права по отношение на трите малолетни деца да му бъдат
предоставени, тъй като се счита за добър родител, живее в жилището на своите
родители, има тяхната подкрепа за отглеждането на децата и има собствен бизнес
Счита за неоснователен и предявения иск за издръжка и издръжка за минал
период. Навежда доводи, че искането за присъждане на издръжка за минал период е
и недопустимо, тъй като с ищцата са живеели заедно през този период и той е бил
поел изцяло издръжката на децата, наравно с ищцата.
В срока за отговор на исковата молба ответникът В.В. е предявил насрещен
иск срещу ищцата И.И., като в исковата молба излага същите доводи, посочени в
писмения му отговор. Навежда доводи, че ищцата не
притежава добри родителски качества, за да се грижи пълноценно за
децата, както и че е емоционално нестабилна, изпада без повод в агресия и често
пъти се държи грубо с децата. Иска съдът да постанови решение, с което да предостави на
него упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Р. В.,
В. В. и К. В.; да определи на ответницата И.И. режим на лични отношения с
децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 9.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и една седмица през м. юли и
една през м. август, които да не съвпадат с платения му годишен отпуск; да
определи местоживеене на децата при него на адрес: гр.*** и да осъди
ответницата да заплаща, чрез него, в качеството му на законен представител на
трите деца, издръжка в размер по 170 лв. за всяко едно дете.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск - И.И., е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск с подробно изложени доводи и моли съдът
да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Оспорва изложените от В.В.
обстоятелства.
От Дирекция "Социално подпомагане", Отдел "Закрила на детето"
гр.Враца е изготвен социален доклад, в който е посочено, че основно грижи за децата
Р., В. и К. полага тяхната майка И.И., с помощта на бабата и дядото по майчина
линия в семейна среда. Посочено е в доклада, че и двете страни - и майката на
децата, и техния баща желаят да им бъдат предоставени за упражняване родителските
права по отношение и на трите деца.
Пред Окръжен съд-Враца е представено становище от Дирекция "Социално
подпомагане", Отдел "Закрила на детето" гр.Враца, в което е
посочено, че близнаците В. и К. посещават детска ясла в ДГ "***" –
Враца, с желание и се чувстват добре. Според изложеното в становището, бащата В.В.
все по-рядко е вземал децата при себе си, не е изпълнявал режима на виждане,
който му е бил определен от съда, но редовно изплаща дължимата издръжка.
Пред първоинстанционния съд и пред въззивната
инстанция са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите И.С.И. –
майка на ищцата; св. Д.П.И. – братовчедка на ищцата, св. К. Г. В. – майка на
ответника и св. Т. В. А. – сестра на ответника.
От показанията на свидетелката И.И. - майка на ищцата, разпитана както пред
РС – Враца, така и пред въззивната инстанция се установява, че преди да се роди
детето им Р. страните са живеели отделно от своите родители, а след раждането
на близнаците са отишли да живеят при родителите на ответника, тъй като
жилището им било по-голямо. Свидетелката твърди, че основно грижите за децата
полага майка им, тя им купува всичко, включително е осигурявала и издръжката на
децата с парите, които е получавала от майчинство и от това, което тя и
съпругът ѝ са давали. Според свидетелката, ответникът отначало обещал да
помага в грижите за децата, но още преди да се роди Р. той е престанал да се
прибира в къщи, не се е грижил за децата и не е давал пари на дъщеря й, само по
20-30 лв. месечно. Свидетелката сочи, че когато страните живеели в жилището на
родителите на ответника, майката на последния се опитвала да се грижи за
децата, но недоволствала и казвала, че не е длъжна да се грижи за тях; същата
не е оставала сама едновременно с трите деца; плащала сметките, но често
възразявала, че не иска да ги плаща и че не е затворник, за да гледа децата.
Свидетелката твърди, че много пъти се е налагало децата да се водят на лекар,
но баща им отказвал да ходи с тях, оправдавал се, че има много работа. Свидетелката
посочва, че ответникът е обиждал дъщеря й, като е използвал обидни думи като "изрод"
и "олигофрен" в присъствието на децата. Според свидетелката, от 06.07.2019г.
откакто страните са разделени, двамата родители водят Р. на детска градина, но
ответникът не е ходил да прибира детето оттам като казвал, че има много работа
и ищцата викала братовчедка. Пред въззивната инстанция свидетелката споделя, че
ответникът откакто е получил съдебното
решение не взима децата както е определено от районния съд, тъй като се
оправдавал, че има много работа и не е имало кой да го замества. Свидетелката
твърди, че ответникът е казвал пред дъщеря й, че няма битови условия при него,за
да спят децата и понякога в неделя следобед ги е взимал за по час, два, като ги
е водил при майка си в с. *** или при сестра си, в апартамента й. Същата
посочва, че ответникът не се е бил обадил на дъщеря й за именните дни на
децата.
Свидетелката Д.И. сочи, че преди
раздялата страните живеели при родителите на ответника и неговата майка
помагала при отглеждането на децата. Според нея, когато е виждала ищцата тя
винаги е била сама с децата или с нея е била майка й, а ответникът е бил на работа.
Свидетелката твърди, че ищцата полага всички грижи за децата, тя ги гледа по
цял ден, пазарува, полага грижи за здравословно им състояние. Свидетелката И.
споделя, че след раздялата много пъти ѝ се е налагало да кара с
автомобила си И. и децата на детски лекар до болницата и да ѝ дава пари
за прегледа при лекаря, защото В. не ѝ давал пари. Същата посочва, че ответникът
е имал автомобил, но отказвал да кара децата на лекар. И преди раздялата на
страните, и след нея е имало случаи свидетелката да дава на ищцата пари назаем,
защото ответникът не й давал пари. Свидетелката сочи, че след раздялата на
страните е помогнала на ищцата да си изнесе багажа от апартамента на родителите
на ответника. Според свидетелката, след раздялата на страните ответникът е идвал
при децата всяка вечер след работа в апартамента на родителите на ищцата, но
стои малко и казвал, че няма време, взимал ги е в неделя за няколко часа и ги е
водил при майка си, тъй като е казвал, че не може да ги гледа сам.
Свидетелката К. В. сочи, че
първоначално страните живеели в гарсониера на бившия й зет, но преди да се
родят близнаците синът ѝ я попитал дали ще може да дойдат да живеят при
тях, за да им помага при отглеждане на децата, тъй като родителите на ищцата
били на работа. Същата твърди, че след раждането на близнаците през 2018 г. до
раздялата на страните, около година и два-три месеца, са живеели заедно със
страните и децата в нейното жилище - апартамент в гр. Враца, като тя и баща му
са плащали сметките, а понякога и синът ѝ ги е плащал. Според
свидетелката синът ѝ обича децата, винаги се е грижил всеотдайно и за
трите си деца, купувал им е всичко необходимо. Свидетелката твърди, че ищцата И.
невинаги е спокойна и уравновесена, понякога се е карала на децата, за което
ответникът ѝ правил забележки. Според свидетелката, децата са привързани
към майка си, тя не ги е учила на лоши неща, грижи се за тях. Св.В. посочва, че
откакто детето Р. е тръгнало на детска
градина синът ѝ В. я води на градина.
От показанията на свидетелката Т. А. се установява, че през пролетта на 2016г.
страните заживели заедно в нейното жилище, а при родителите ѝ отишли да
живеят, когато И. забременяла втори път, за да им се оказва помощ при
отглеждането на децата. Свидетелката посочва, че брат ѝ В. през този
период сутрин купувал закуска за всички в къщи, като се връщал от работа и е
хубаво времето, той сменял майка си или И. и оставал с децата, а ако не са
навън - помагал в къщи. Същата твърди, че вечер ответникът помагал за къпането
на децата и играел с тях. Свидетелката сочи, че детето Р. е било привързано към
него и искало той да ѝ обръща повече внимание. Според свидетелката, В.
помагал финансово на децата, като им купувал памперси, дрехи, козметика, храна;
плащал детската кухня, като й давал пари, за да я плати, взимал храната вечер и
я носил на децата; сутрин водил Р. на детска градина. Свидетелката сочи, че е
чувала ищцата И. да повишава тон на децата, не е чувала страните да си говорят
на висок тон, но е чувала ищцата да прави намеци да обижда брат й. Свидетелката
твърди, че ответникът е много отдаден на децата, че е всеотдаен и много се
старае за тяхното отглеждане и смята, че той може да се грижи за тях.
Пред първоинстанционния съд са
изслушани и ищцата, и ответника. Ищцата твърди, че не е сигурна в уменията на
ответника да се грижи за децата, поради което не са могли да постигнат
споразумение с него, но поддържа, че не иска да ограничава достъпа му до децата.
Ответникът твърди, че е отговорен човек, че обича много децата си, че винаги е
полагал грижи за тях, че всеки ден, след като си е идвал от работа, се е
занимавал с тях, независимо дали е изморен или не, и смята да отглежда и трите деца и иска да се
грижи за тях
Видно е от удостоверение № 006-00109308/25.10.2019г., издадено от
НОИ-ТП-Враца, че за периода 01.09.2018г. - 25.10.2019г. ищцата И.И. е получила
парични обезщетения и помощи за бременност и раждане на дете по чл.50 и 51 от КСО, за временна неработоспособност и за отглеждане на дете по чл.53 от КСО в
общ размер 6 459 лв.
От представеното по делото удостоверение изх. № 0602-94И-00-5146-1 от
25.10.2019г., издадено от ДСП-Враца, е видно,че за периода 01.09.2018г. -
30.09.2019г. на ищцата И. са изплатени помощи/добавки по чл.7,ал.1 от ЗСПД по
195,00 лв. месечно, или общо 2535, 00 лв.
От представената по делото справка по лице, издадена от Служба по
вписванията - Враца, се установява, че ответникът В.В. е собственик на поземлен
имот, парцел VIII, с площ по документи 1 354 кв.м. по плана на с. ***, ведно с
находящия се в него магазин за строителни материали с площ 160 кв.м., както и
на самостоятелен обект в сграда, гараж № 14, с предназначение жилище,
апартамент с площ по документи 15.300 кв.м., находящ се в гр.***.
От представените справки от Търговски регистър е видно, че ответникът В.В.
е едноличен собственик на капитала на "В. - В.В." ЕООД, ЕИК *********
и съдружник при равни права заедно с ищцата И.И. във "ВИА ГРУП ИВ"
ООД, ЕИК *********, и е управляващ и представляващ и на двете дружества.
Доказателства за доходите на ответника не са представени по делото, въпреки
указанията на първоинстанционния съд, по делото не са представени доказателства
да имат и други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни
задължения.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По претенцията за определяне местоживеене на децата,
упражняване на родителските права и режим на лични отношения.
При разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права п
равно релевантен е
интересът на децата. Преценката на този интерес се обуславя от съвкупността на всички
обстоятелства по конкретния случай. В ППВС № 1/1974 год. е разяснено, че
интересите на децата следва да бъдат преценени с оглед следните обстоятелства:
възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към детето, желанието на родителите за отглеждане на
детето, привързаност между детето и родителите, пол и възраст на детето, помощ
на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия
на живот. Тези критерии изрично са залегнали и в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, приложима в случая по силата на препращащата разпоредба на чл.127, ал.2 СК,
според която при разрешаването на въпроса за родителските права съдът взема
предвид всички обстоятелства с оглед интереса на детето като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите и привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лице, социалното обкръжение
и материалните възможности.
Не случайно в закона и съдебната практика на първо
място при изброяване на обстоятелствата, които имат правно значение относно разрешаването
на въпроса за упражняване на родителските права, са посочени родителските
качества. Правилното възпитание на детето и формирането му като
индивид зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на
родителите и умението им да направляват детето, да дават положителен пример, да
внушават правилни постъпки и пр. Преценката относно родителските качества
следва да бъде извършена въз основа на конкретното проявление на личността на
всеки от родителите и неговите постъпки.
В тази
връзка следва да се отбележи, че децата са малки, едното е на четири години, а другите
две са на по две, тоест и трите деца са в такъв етап от своето развитието, че за
задоволяване на физиологичните им потребности са свързани и зависими изцяло от
своята майка. Освен това, на тази крехка възраст първата и най-дълбока връзка
на детето с външния свят е тази с майка му. От друга страна, съдът съобрази въз
основа на представените по делото социални доклади, че майката разполага с
необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да
отглежда децата си и има добри възпитателски качества. От раждането на децата и
към настоящия момент майката полага всички необходими грижи за отглеждането им,
което обстоятелство не се оспорва от бащата. Майката живее в едно домакинство с
родителите си в гр.Враца и има нужните жилищни условия, които да гарантират
безопасна и сигурна среда за отглеждането на децата. Социалното обкръжение на
майката – родителите й, роднините, с които майката поддържа изключително топли
емоционални отношения, видно от показанията на св. Д.И., братовчедка на ищцата,
допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на децата.
Обстоятелствата, установени чрез социалния доклад, показанията на св. И.-майка
на ищцата и удостоверенията за получаваните от И.И. доходи, говорят, че ищцата
е положила усилия и е успяла да осигури средства за задоволяване ежедневните
потребности на своите деца, независимо, че е била по майчинство и получава
социални надбавки. По делото е доказано несъмнено, че в ежедневните грижи за децата майката може да
разчита на своите родители, с които живее в едно домакинство.
При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че в интерес на децата е да
останат да живеят при своята майка И.К.И., като на същата бъде възложено и
упражняването на родителските права.
На бащата В.В.
следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, който да позволи да
бъде запазена връзката помежду им. Подходящ режим на лични отношения, включващ
възможност бащата да вижда и взема децата при себе си с преспиване, а именно -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с преспиване, както и една седмица през м.юли и една през
м.август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката И.И..
Като е
достигнал до същите изводи при определяне мястото на живеене на децата,
предоставянето на родителските права и определяне режима на лични отношения,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
ІІ. По претенцията за издръжка на децата.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК задължението за издръжка е безусловно и
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Законовите критерии относно размерът на издръжката, дължима на ненавършилите
пълнолетие деца, са уредени в разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, според която
размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителя.
Размерът на
издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно
число, но не по-малко от 1/4 от размера на минималната работна заплата,
определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл.142 от СК, за
комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и
духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и
предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че доходите на ищцата не са достатъчни за издръжката на трите деца и за
нейната собствена издръжка, а доходите на ответника, видно от приложения пред
РС-Враца социален доклад, възлизат на около 1500 лв. и са достатъчни за
осигуряването на издръжка на децата в претендиралия размер. При това положение настоящият
съдебен състав намира, че районният съд правилно е уважил издръжката в
претендиралия от ищцата размер от 170 лева за всяко дете в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.1
от СК, като решението бъде потвърдено и в тази му част.
Ищцата И. претендира заплащане на издръжка и за минало време за една година
назад, считано от предявяването на иска - 03.12.2019г., в размер на минималната
месечна издръжка за всяко дете за периода, общо в размер 5001.00 лв. за трите
деца. Районният съд е приел, че родителите на децата са разделени от
06.07.2019г., т.е. по-малко от година преди завеждане на исковете за издръжка -
03.12.2019г., през което време за децата се е грижила само тяхната майка и ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства по делото да е заплащал
на децата издръжка за този период, поради което РС-Враца правилно е приел
исковата претенция за основателна за периода от 06.07.2019г. до предявяване на исковете за издръжка -
03.12.2019г., т.е. за пет месеца.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на спора, основателно се явява искането на въззиваемата за присъждане на
направените от нея разноски по повод въззивната жалба с оглед нейната
неоснователност, поради което въззивникът следва да й заплати извършените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 600 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 444/28.07.2020 год. по гр.дело №4830/2019 год. по описа на Районен
съд-Враца.
ОСЪЖДА В.В.В.
с ЕГН **********,*** да заплати на И.К.И., с ЕГН **********,*** сумата от 600.00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........