№ 8615
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110146499 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.59,ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът ФИРМА е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че всеки от двамата ответници му дължи
поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми, както следва :
1) ответницата Н. ЦВ. С. да заплати: 170,97 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ****, през периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г.; 24,59 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2018г. до 23.03.2021г.; 15,98 лв,
представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и 2,71 лв, представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.07.2018г. до 23.03.2021г., заедно със законната лихва върху двете главница от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 18490/ 2021г. по описа на СРС,68 състав
, и
2) ответникът Т.Б.С. да заплати: 170,97 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ****, през периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г.; 24,59 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2018г. до 23.03.2021г.; 15,98 лв,
представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и 2,71 лв, представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
01.07.2018г. до 23.03.2021г., заедно със законната лихва върху двете главница от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 18490/ 2021г. по описа на СРС,68 състав
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 29.06.2022г.
юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.
Ответниците Н. ЦВ. С. и Т.Б. С. не са представили отговор на исковата молба в срока
по чл.131,ал.1 ГПК.
В първото открито заседание на 10.12.2021г. се е явил адвокат на двамата ответници ,
който е оспорил исковете с твърдения , че процесният имот е стопански обект , за който
няма сключен договор за продажба на таплоенергия, и в него няма радиатори и щрангови ,
като ответниците не са получавали фактури за начислена топлоенергия за този имот.
В заседанието на 29.06.2021г. ответникът Т.Б. С. и посочил , че за процесния обект не
следва да има начислена сума за сграна инсталация , тъй като магазинът се намира извън
сградата на блока , около него има само гаражи и на около 3 метра от него „няма нищо ,
което да го топли” , а самота сградна инсталация на сградата е хоризнотална (не вертикална)
, т.е. в имота няма вертикални тръби за парно.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответниците поддържа оспорването на
исковете. При устните състезания в заседанието на 29.06.2022г. пълномощникът на
ответниците е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността на
исковата са посочени и в представената на 06.07.2022г. писмена молба (която по
процесуалното си естество е писмена защита-б.с.) от ответника Т. Б. С..
Подпомагащата страна – ФИРМА (коноституирана с определението по чл.140 ГПК-
б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща предсатвител по делото , но представя
писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от двамата
2
длъжници на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
18490/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Правопораждащият фактически състав на вземането по чл.59 ЗЗД включва следните
елементи:1)обогатяване на един субект за сметка на друг; 2)обедняване на втория
субект;3) фактическа или правна връзка между обогатяването и обедняването; 4) липса на
основание за обогатяването и 5)отсъствие на друга правна възможност за защита
интересите на обеднелия.
За да е налице фактическия състав по чл.59 ЗЗД е необходимо между обедняването и
обогатяването на двата субекта да има връзка , което означава , те да произтичат от едни и
същи юридически факти (действия или събития). Това означава обогатяването на единия да
е за сметка на обедняването на другия.
В съдебната практика и гражданско-правната доктрина е възприето , че
обогатяването може да бъде и под формата на спестени имуществени разходи (както се
твърди в конкретния случай). Обаче спестяването на имуществените разходи се приема
за обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД само ако ответникът по иска е бил длъжен да
ги извърши съобразно нормативните или други изисквания (изрично в този смисъл -
акад. Чудомир Големинов, "Неоснователно обогатяване.Гражданскоправни
аспекти",изд.1998г.,стр.102- 103 , както и стр. 89,90,91 и 92). В разглеждания случай
ищецът (чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал. ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не
е доказал при условията на т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че
ответниците са били задължени да плащат стойността на топлинната енергия ,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата (чл.153,ал.6 ЗЕ), поради което не може да се приеме, че ответниците са се
обогатили за сметка на извършилия разходите ищеца. Това е така по следните причини :
Ответниците твърдят , че процесният имот – магазин се намира извън сградата –
етажна собственост , около него няма други отопляеми имоти , а в самия имот няма нито
радиатори, нито вертикални тръби , тъй като отоплителната инсталация на цялата сграда е
хоризонтална , а не вертикална.
Според приетото в заседанието на 29.06.2022г. заключение по съдебно-техническата
експертиза от главните отчети на фирмата за дялово разпределение се установява , че „в
процесния имот няма щрангове на отоплителната инсталация в сградата – етажна
собственост , а радиаторите са демонтирани” , поради което „няма потребление на топлинна
енергия за отопление на имота , а само топлинна енергия за отопление на общите части ,
респективно топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация” . Според вещото лице
ищецът не е фактурирал суми за топлинна енергия за отопление на имота и за горещо
3
водоснабдяване, а само за топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация.
По настоящото дело е безспорно и е доказано чрез приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза, че в процесиня имот през процесния период от 01.11.2018г. до
30.04.2020г. не е потребявана топлинна енергия за отопление и за горещо водоснабдяване,
като ищецът е начислявал и претендира по настоящото дело единствено суми за
стойността на топлинната енергия , отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153,ал.6 ЗЕ) и за извършване на
услугата „дялово разпределение”.
Няма спор по делото и , че между ищеца и ответниците няма сключен писмен договор
за продажба на топлоенергия за стопански нужди по смисъла на чл.149,ал.1,т.2 ЗЕ,т.е.
страните не са в договорни отношения.
За да възникне за ответниците задължение по чл.153,ал.6 ЗЕ следва ползваният от тях
имот да се намира в сграда- етажна собственост и през него да преминават вертикални
тръби или други съоръжения от отоплителната инсталация , отдаващи топлина , съответно
да има общи стени с отопляеми имоти. В конкретния случай ответниците твърдят , че
процесният магазин не се намира в сградата – етажна собственост , а извън нея , както и , че
в него няма нито радиатори , нито вертикални тръби и около него няма отопляеми имоти.
Според представения с исковата молба нотариален акт № 177, том ІV, рег. № 11146, дело
692/2016г. на нотариус Мариела Калоянова , процесният магазин граничи с улица „Царево
село” , гараж № 11 , гараж № 12 и стълбищна клетка , но никой от тези обекти не е
отопляем. Ищцовото дружество не представя доказателства за причините , поради които
за процесния магазин са начислени такса сградна инсталация и цена за дялово
разпределение, които се претендират с предявения главен иск по чл.422 ГПК във връзка с
чл.59 ЗЗД.
Предвид изложеното доколкото обедняването на ищеца не е за сметка на ответниците,
не е налице един от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.
Тъй като претендираното от ищеца вземане не съществува, главният установителен
иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято
основателност е обусловена от тази на главния иск. .
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковоте са отхвърлени.
На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от всеки от тях разходи във връзка с насотящото исково
производсво и със заповедното производство.
На пълномощника на ответниците – адвокат Н.К. в настоящото исково производство
също не следва да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения (за процесуалното
представителство на всеки от двамата ответници) , тъй като по делото няма доказателства,
4
че са налице условията по чл.38,ал.1,т.2 ЗА , т.е. , че ответниците са материално-
затруднени лица. Писмените декларации на всеки ответник в тази връзка не са
доказателства, а изявления на ответниците , които подлежат на доказване. От представените
с исковата молба документи се установява , че ответниците притежават вещни права на
собственост и на ползване върху няколко недвижими имоти– апартаменти , гаражи и
магазини, което опровергава твърденията им , че са материално-затруднени лица.
Претенциите по чл.38,ал.2 ЗА на адвоката на ответниците следва да бъдат отхвърлени.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ФИРМА, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, против Н. ЦВ. С., ЕГН: **********,
град София , АДРЕС , със съдебен адрес : гр. София , АДРЕС, чрез адв. Н.К., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите: 170,97
лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ****, през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г.; 24,59 лв, представляващи
1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2018г.
до 23.03.2021г.; 15,98 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и 2,71 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 23.03.2021г., заедно със законната лихва върху
двете главница от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 18490/ 2021г.
по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ФИРМА, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, АДРЕС, против Т. Б. С., ЕГН: **********,
град София , АДРЕС , със съдебен адрес : гр. София , АДРЕС чрез адв. Н.К., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите: 170,97
лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ****, през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г.; 24,59 лв, представляващи
1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 31.12.2018г.
до 23.03.2021г.; 15,98 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г., и 2,71 лв,
5
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 01.07.2018г. до 23.03.2021г., заедно със законната лихва върху
двете главница от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.03.2021г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 18490/ 2021г.
по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат Н.К. , гр. София , АДРЕС за присъждане на сумите : 300 лв (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение в качеството й на пълномощник по
чл.38,ал.1,т.2 ЗА на ответницата Н. ЦВ. С. по настоящото исково гр.д. № 46499/2021г.
по описа на СРС, 68 състав, и 300 лв (триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение в качеството й на пълномощник по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на ответника Т. Б. С.
по настоящото исково гр.д. № 46499/2021г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна ФИРМА,гр. София,
ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6