РЕШЕНИЕ
№ ...104
Самоков, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първата година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 282 по описа на
съда за
А.И.Й. *** обжалва Наказателно постановление № 93 от 29.05.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните
прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Пред съда въззиваемата страна не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер 500 лв. за административно нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 2, предл. трето от Закона за горите (ЗГ), изразяващо се в това, че при
проверка, извършена на 07.01.2020 г. от служители на РДГ – София и на Изпълнителната
агенция по горите е установено, че на 28.10.2019 г. в поземлен имот № .., попадащ в отдел .., подотдел „ф“ в землището
на с. Г., Община Самоков, в
нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ жалбоподателят, в
качеството си на лице по чл. 235 от ЗГ, вписано в публичния регистър на лицата,
упражняващи лесовъдска практика и регистрирано да издава превозни билети по
позволително за сеч № .. г. за поземлен имот № .., е издал превозен билет № .. . г. за транспорт на
дървесина, която не е добита въз основа на това позволително за сеч, тъй като
при проверката е установено, че в посочения поземлен имот по същото
позволително за сеч в действителност не е извършена сеч в имота. Изложените в
НП обстоятелства, че в периода от 28.10.2019 г. до 10.12.2019 г. жалбоподателят
е издал общо 16 бр. превозни билети по позволително за сеч № .. г. за поземлен имот № .. – частна горска територия
в землището на с. Г.,
Община Самоков с общо количество експедирана дървесина – 90,51 плътни куб. м.,
която не е добита по това позволително за сеч, като превозен билет № .. г. е първият от тях, са
мотивирали административно-наказващия орган да индивидуализира глобата в размер
500 лв.
В обжалваното НП еднозначно е
посочено, че жалбоподателят е административно наказан за издаване на първия от
тези 16 бр. превозни билети на конкретна дата и място. Затова възприетият от административно-наказващия
орган подход да посочи в НП, че ангажира административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за това конкретно вменено му нарушение, но че цялостната
дейност на жалбоподателя по издаване на този и следващите превозни билети има
значение за определяне на размера на глобата за първото нарушение, макар и да е
твърде спорен от гледище на правилата за индивидуализация на административните
наказания, формално не противоречи на чл. 18 от ЗАНН.
От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил деяние,
съставляващо административно нарушение съгласно вменените му като нарушени
разпоредби на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
На първо място от описанието на
вмененото на жалбоподателя деяние в АУАН и в НП не може да се направи извод, че
то съставлява нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и
опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.) във връзка с чл.
211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, което да е административно-наказуемо съгласно чл. 257,
ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 9а от Наредба
№ 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии създава задължение
за лицата, които издават или попълват документи по ЗГ или подзаконовата нормативна
уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване,
водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци. В обжалваното НП изобщо липсват
твърдения за това с деянието си жалбоподателят да е нарушил конкретна заповед,
определяща образец на превозен билет и установяваща реда и условията за
неговото издаване. Действително, в АУАН е посочено, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил заповед № 461/30.05.2017 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по горите, но освен че административно-наказващият
орган не е намерил за необходимо посочването й в НП, от общодостъпното й
съдържание (www.iag.bg, раздел „Начало“/“Новини 2017/05“) не може да се установи коя част
от нея (същата е формулирана в 22 точки и има приложения) съставлява нарушени с
деянието на жалбоподателя ред и условия за издаване на превозния билет от
28.10.2019 г.
Наред с това, втората разпоредба,
посочена в АУАН и НП като нарушена с деянието на жалбоподателя – чл. 211, ал.
2, т. 2 от ЗГ определя кой е компетентен за издаване на превозен билет в
зависимост от собствеността върху горската територия, от която се добива
дървесина, но не създава конкретно задължение за жалбоподателя.
Ето защо не може да се установи
как с описаното в АУАН и в НП от фактическа страна негово деяние жалбоподателят
е нарушил тези разпоредби поотделно или в тяхната взаимовръзка, заложена в
административно-наказателното обвинение срещу него.
На следващо място, дори все пак
да се приеме, че макар и по един не твърде ясен начин чл. 211, ал. 2, т. 2 от
ЗГ презюмира задължение на лице, упражняващо лесовъдска практика да издава
превозни билети само за добита дървесина от собствените му гори и от горските
територии, за които е упълномощено от собственика, вмененото на жалбоподателя
деяние от фактическа страна – че на 28.10.2019 г. е издал превозен билет по
позволително за сеч № 0528045/25.10.2019 г. за поземлен имот № 18201.221.18 без
в действителност да е извършена сеч в имота, не се подкрепя по категоричен
начин от събраните гласни и писмени доказателства. Решаващ аргумент за този
извод далеч не са до известна степен уклончивите показания на свидетелите Г.Т.
(актосъставител) и Д.Х. (свидетел по АУАН) дали при извършената от тях проверка
на място на 07.01.2020 г. е имало снежна покривка, достатъчна по слой за
покриване на пънове на отсечени дървета (такава според св. Х. е имало, а според
св. Т. – не е била достатъчна).
Далеч по-съществено е, че при
съпоставката и съвкупния анализ на показанията на посочените свидетели и на
констативните протоколи с №№ .. г. (това всъщност е един констативен протокол, чиито две
страници са написани на отделни бланки) се установява от една страна – че
свидетелите не са обходили цялото сечище, тъй като площта му била много голяма,
и от друга – че всъщност издателят на позволителното за сеч № .. г. инж. Б.П.го е издал за целия имот с № .., въпреки че част от този
имот попада в друг подотдел по горския кадастър, т. е. различен от .. „ф“. При това положение
и след като в същия констативен протокол (в т. 3 от него) е посочено, че в
съседни подотдели – 1503 „с“ и 1503 „у“ е извършена сеч, остава напълно неясно
дали части от имот с идентификатор .. попадат в подотдели, в които е установена сеч – противно
на посоченото в АУАН и НП, че такава в имота не е извършвана. Съвсем отделен е
въпросът дали обект на тази сеч са били маркирани дървета, но това е без правно
значение в настоящото производство, тъй като на жалбоподателя не е вменено
неизпълнение на задължения по маркиране на дърветата, нито сеч на немаркирани
дървета. В обобщение, констативният протокол, на който се е позовал
административно-наказващият орган, за да приеме, че
административно-наказателното обвинение срещу жалбоподателя е доказано, съдържа
най-различни констатации, част от които не подкрепят обвинението, а друга част
се отнасят до други нарушения, включително и извършени от други лица.
Ето защо съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е
извършил деяние, такова каквото е описано от фактическа страна в НП като
извършено на 28.10.2019 г., а и не може да се приеме, че такова деяние
съставлява нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването
на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), във връзка с чл. 211, ал. 2,
т. 2 от ЗГ.
Затова изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗГ е незаконосъобразен, а
обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено.
Независимо от изхода на делото,
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на отправено искане за
присъждането им до приключване на съдебните прения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .. от 29.05.2020 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: