Р Е Ш Е Н И Е
№ 4123, 30.11.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.11.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря :
МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 867 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът Н.Т.Ч. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Г.С., твърди, че на 09.10.2017 г. С.В. присвоил два тона въглища от собствения му
имот, находящ се в с. ......, ул. ...... № ..., всеки на стойност от 300 лева.
С това свое противоправно действие ответникът му причинил имуществени вреди,
съизмерващи се със стойността на присвоените въглища в размер на 600 лева.,
като за това вземане ищецът се снабдил със Заповед № ...../11.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 Граждански процесуален кодекс по ч.
гр. д. № 17912 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
ищецът предявява настоящата исковата молба за установяване на вземането си по
заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът С.Р.В. с ЕГН **********,*** 9,
представляван от пълномощника му адвокат Р.П., оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че е влязъл незаконно в двора на ищеца в с. ..... и е
„отмъкнал”, присвоил 2 тона въглища, както и че му е нанесъл вреди, като твърди, че на 09.10.2017 г. не е бил в с.
....., тъй като на 08.10.2017 г. сутринта притежаваният от него товарен автомобил
рег. № ........., посредством който превозва товари
на територията на Република България ..........., бил натоварен с амбалаж, за което
е съставена и подписана международна товарителница, след което веднага потеглил
за ..........., където трябвало да бъде доставен товарът. Камионът пристигнал в
........... вечерта, където бил разтоварен, а на 09.10.2017 г. сутринта
започнало товаренето му с плодове, за което също били съставени две
международни товарителници. Товаренето приключило около 14 ч. на същия ден,
след което ответникът потеглил с камиона за България. В 21 ч. той преминал
границата при ГКПП .......и поради обстоятелството, че превозвал плодове,
съставляващи стока с висок фискален риск съгласно разпоредбите на Наредба №
Н-2/30.01.2014 г., на управлявания от него автомобил инспектор от НАП поставил
контролно техническо средство, което било отстранено на
Продължение на решение по
гр. д. № 867/18 г. на РСПд – стр. 2/5
10.10.2017 г. в 5:30 ч. сутринта в с. ........, след
което плодовете били разтоварени в склада на получателя. По изложените
съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
разноските по производството.
Съдът като обсъди
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Основен
принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено
увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие;
вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен
резултат; вина. Съгласно чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД в случаите на непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Или,
за да бъде ангажирана деликтната отговорност на
ответника следва да се установи при условията на главно пълно доказване, че на
09.10.2017 г. той противоправно е „присвоил” 2 тона въглища от собствения на
ищеца имот, както и че в причинно-следствена връзка с това действие на
ответника ищецът е претърпял имуществена вреда на стойност 600 лв.
За
установяване на исковата претенция като доказателство по делото бе приета
преписка № .... по описа на Районна прокуратура – ....... за 2018 г.,
образувана по жалба на ищеца срещу ответника във връзка с посочените в исковата
молба действия на последния, която с постановление от 18.05.2018 г. е
прекратена с отказ да бъде образувано наказателно производство поради липса на
данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Баха
разпитани и свидетели, според показанията на които :
св.
Н.Ч. – .....на ищеца : през 2018 г., през деня, някъде по обед видяла пред дома
на бабата и дядото на ищеца трактор с ремарке, натоварено с чували с въглища,
като тракторът в този момент тръгнал;
св.
С.Ч. – също .....на ищеца : през месец септември или октомври 2017 г.
ответникът дошъл с две момчета и ... трактор със ...... ремарке в двора на Н.Ч.
и тримата натоварили цяло ремарке с чували с въглища;
св.
Т.В. – .....на ищеца и ..... на ответника : през 2002 дарила къщата в с. .....
на ...а си и на дъщеря си, но те никога не са живели в нея; там живели свекър й
и свекърва й; през месец юли 2016 г. свекър й се обадил и й казал, че му
трябват пари за въглища, като с дадени от нея пари той купил 2 тона въглища;
същата година, на 20.11.2016 г. свекърва й починала и тя взела свекъра си да
живее при нея, като през месец февруари 2017 г. и той починал; след смъртта на
двамата ... й и дъщеря й решили да продадат имота, а също и по-ценните вещи в
него; по този повод тя взела ключовете за къщата от дъщеря си и през месец юни
2017 г. отишла да събере въглищата; напълнила ги в 4-5 чувала и с помощта на
случайно видян от нея човек от малцинството с
Продължение на решение по
гр. д. № 867/18 г. на РСПд – стр. 3/5
каруца ги закарала на .....си;
други въглища в имота не е имало, включително и през месец октомври 2017 г.; тя
не е уведомявала брат си за въглищата, тъй като той се отоплява на пелети с парно;
св. С.Д. – познат на ответника от извършваната от
тях транспортна дейност : през месец октомври 2017 г. той и ответникът са
пътували за ......; тръгвали в петък, в неделя и във вторник, като в ......
били в понеделник, в сряда и в събота; така било и през първата десетдневка на
месец октомври 2017 г. – всеки понеделник били в ......; пътували заедно, но с
отделни камиони; на 09.10.2017 г. били в ...... и товарили, а на 08.10.2017
г. тръгнали от България; към ......
карали празни каси с амбалаж, а от ...... за България – ......; на 09.10.2017
г. С. бил с ...... камион ......и го управлявал той.
Като доказателства по делото бяха
приети и заверени преписи на :
Нотариален акт № ..., том .., рег.
№ ...., дело № ...от 2002 г. на Нотариус рег. № ... –
..............., видно от който на 14.10.2002 г. св. Т.Р.Ч., понастоящем В., е
продала на дъщеря си В.Т.Ч. и на ... си Н.Т.Ч. дворно място с площ от 1182 кв.
м., представляващо УПИ ....., в кв. 40, находящо се в с. ....., Община ......,
област ......, ведно с построените в дворното място : масивна жилищна сграда,
обременена със запазено на третите лица Н.Т.Ч. с ЕГН **********, и В.С.Ч., право
на пожизнено и безвъзмездно ползване, заедно и поотделно върху една стая по
избор, а също и масивни и паянтови стопански постройки;
три международни товарителници CMR и на
Протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол № ........../10.10.2017 г., съставен от НАП – Централно
управление, видно от които на 08.10.2017 г. товарна композиция, състояща се от
камион рег. № ....... и ремарке рег.
№ ....... на превозвача едноличен търговец С.В. с фирма ..............е
натоварена от ...... ЕООД, в качеството му на изпращач, в с. ........
/товарителница лист 18/, на 09.10.2017 г. същата товарна композиция е
натоварена в ...... със стоки, описани подробно в графи 10, 11, 12 и 13 от
товарителниците на листове 19 и 20 от делото, а на 10.10.2017 г., в 05.30 ч. от
товарната композиция в присъствието на ответника В. са отстранени поставени от
органите на НАП контролни технически средства.
Констатираните от трите международни товарителници и
от протокола на НАП за отстраняване на техническо средство за контрол
обстоятелства кореспондират на показанията на св. ....., според които на
09.10.2017 г. той и ответникът са били в ..........., с оглед на което и
предвид противоречивите показания на св. С.Ч. и Н.Ч. по отношение на момента,
който касаят техните възприятия - първият от тях свидетелства, че възприел
ответника да товари чували с въглища на трактор с ремарке „...през месец
септември или октомври...” на 2017 г., а св. Ч. –
Продължение на решение по
гр. д. № 867/18 г. на РСПд – стр. 4/5
„...през
2018 г...”, поради което съдът не ги кредитира в тази им част, настоящият
състав в унисон с твърденията на ответника приема, че на 09.10.2017 г. той е
бил в ..........., поради което няма как да е бил в с. ..... на посочената дата.
Същевременно според показанията на св. Т.В. реалните
собственици на описания в исковата молба недвижим имот, от който в исковата
молба се твърди да са взети въглищата, а именно – ищецът и неговата .....,
никога не са живели в него, а последните въглища преди смъртта на ползвателите
– бабата и дядото на ищеца, починали съответно на 20.11.2016 г. и през месец
февруари 2017 г., са закупени с дадени от нея пари. Ето защо и доколкото не
само не се установява, а дори не се и твърди процесните
въглища да са собственост на ищеца, то същият няма как да е претърпял описаните
в исковата молба вреди, съизмерващи се с тяхната стойност.
Вън от горното дори и наистина свидетелите Н.Ч. и С.Ч.
да са видели ответника В., макар и не точно на посочената в исковата молба
дата, да товари чували с въглища на собствения си трактор с ремарке, то само по
себе си това действие не е противоправно.
В обобщение решаващият състав приема, че ищецът не доказа
при условията на главно пълно доказване, че на 09.10.2017 г. ответникът
противоправно е „присвоил” 2 тона въглища от „собствения” му имот, а от тук и че
не са налице кумулативно визираните в чл. 45, ал. 1 ЗЗД предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за
вреди от непозволено увреждане, поради което предявеният установителен иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. разноски по
производството.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Т.Ч. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че С.Р.В. с ЕГН **********,***, му дължи сумата от
600 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в присвояване от страна на последния на 09.10.2017 г. на 2 тона
въглища, всеки на стойност от 300 лв., от собствения на Ч. ***, за което
вземане Ч. се е снабдил със Заповед № ...../11.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17912 по описа на Районен съд
– Пловдив, ІІ бр. с. за 2017 г., като неоснователен.
Продължение на решение по
гр. д. № 867/18 г. на РСПд – стр. 5/5
ОСЪЖДА Н.Т.Ч. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Р.В.
с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ