№ 458
гр. Ловеч, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500299 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл.
от ГПК.
С разпореждане №571/7.06.2022 г. постановено по ч.гр.д.№252/22 г. РС-Луковит е
отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. М. Н. поради неотстраняване на
нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в1
месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като
довнесе ДТ в размер на 25 лв.
Подадена е частна жалба вх.№2312/21.06.22 г. от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез процесуалния представител
ст.юрисконсулт Ирена Станчева срещу Разпореждане № 571 от 7.06.2022г., постановено по
ч.гр.д. №252/22 г. по описа на РС – Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК против Н. М. Н. с твърдения, че постановения съдебен акт е неправилен.
Жалбоподателят изтъква, че заповедното производство не е искова, състезателно и
двустранно и заявителя го депозира пред РС по заявление-образец, като законът не изисква
представяне на доказателства в подкрепа на твърденията от страна на кредитора. Изтъква
,че това производство е едностранно и е предвидено длъжника да депозира възражение, в
случай че оспорва заявлението и тогава заявителят има възможност да инициира исково
производство. Счита, че съдът следи за наличие на неравноправни клаузи служебно, но в
случая отказът за издаване на заповед за изпълнение по посочените причини са напълно
неоснователни. Изтъква, че в заповедното производство съдът проверява дали
претендираното вземане е спорно, а не дали то съществува. Счита, че е достатъчно в
1
заявлението да се посочат основните факти и обстоятелства, от които произтича вземането,
като съдът проверява дали вземането е спорно и едва когато постъпи възражение от страна
на длъжника, то заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си. Цитира в
подкрепа на твърденията си практика на ОС.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да бъде издадена
заповед за изпълнение относно вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
претендирани в подаденото заявление, като претендира и присъждане на разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК..
Съдът като се запозна с доказателствата по гр.д.№252/22 г. на ЛРС и взе предвид
изложеното в жалбата, установи следното:
На 29.04.2022 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Н. М. Н. от с.Бежаново,
обл.Ловеч пред РС-Генерал Тошево, който съд е изпратил делото по подсъдност на РС-
Луковит. Образувано е гр.д.№252/22 г. по описа на ЛРС. В заявлението се претендира
дължимост на сумата 592,31 лв. главница, договорна лихва 66,94 лв. , обезщетение за забава
64,82 лв. считано от 9.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна
лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане. Посочено е, че
паричното вземане представлява задължение по договор за потребителски кредит CARD
16956368, сключен на 25.04.2019 г. между Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и
Н. М. Н., прехвърлено по силата на Приложение 01/9.04.2021 г. към Рабков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.08.2019 г. в полза на „Агенци яза
събиране на вземания“ЕАД. В т.12 е изложено, че произхода на това задължение са
неплатени суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD 16956368, като този договор е сключен при спазване
на разпоредбите на ЗПК и по силата на този договор кредитополучателят е получил
кредитна карта „Маstercard“ с персонален идентификацонен номер. Посочва се, че
длъжникът се е възползвал от револвиращ кредит, като на 15.04.2019 г. посредством
услугата „Покупка на изплащане в мрежата на търговски партньор на кредитора“ е усвоил
част от отпуснатия му кредитен лимит, като съгласно договора за кредит е подписано и
приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX 16956256, с което
са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за
извършената покупка на изплащане и се посочва, че той в периода 25.04.2019 г. до 8.04.2021
г. е усвоил от кредитната карта общата сума от 700 лв. Изтъква се, че съгласно условията на
договора той дължи върху усвоения размер на кредитния лимит ГЛП в размер на 35%, като
договореният лихвен процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за
времето на ползването му, като картодържателят заплаща и такси съгласно Тарифата,
поместена в договора, като кредиторът може да преразгледа размера на лихвите и таксите
всеки месец, като с влизането в сила на новите размери кредиторът уведомява
кредитополучателят, като в случай, че последният не е съгласен с промените, той трябва да
блокира картата си и да изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси
2
съгласно последното издадено месечно извлечение. Уточнява, че лихвата се начислява върху
сумата, формирана от всички суми в месечното извлечени, считано от датата на извършване
на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено и тази лихва се
обявява като дължима в следващото месечно извлечение. Изтъква, е на посоченото
основание на картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в размер на сумата
66,94 лв. за периода от 25.04.2019 г. до 8.04.2021 г., като подписвайки договора страните са
договори, че при условие, че кредитополучателят не извърши плащане на една или повече
месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на 64,82
лв. за периода от 9.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.20 г. до 14.07.20 г. не е начислявана лихва за забава и неустойка, в изпълнени ена
разпоредбата на ЗМДВИПОРНС. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен
заем към дружеството, с оглед на което за „Агенция за събиране на вземания“ЕАД възниква
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред като претендира от длъжника
Н.Н. да заплати сумата в общ размер 725,07 лв., от които главница 593,31 лв, договорна
лихва 66,94 лв. и лихва за забава в размер на 64,82 лв, като претендира и законна лихва за
забава от датата на депозиране на настоящето заявление в съда до окончателното изплащане
на задължението. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 25 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Към заявлението са приложени договор за кредит и
условия към него, приложение към договора за кредит, пълномощно и документ за внесена
ДТ.
ЛРС е постановил разпореждане №545/30.05.2022 г. по ч.гр.д.№254/22 г., с която е
оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да
отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт,
като наведе твърдения кога и къде е изпълнена процедурата по чл.5 от Договора за кредитна
карта-съобщаване на ПИН-код и активация на картата, срок на договора за револвиращ
кредит, ГПР, лихвен процент по кредита, кога и кат е усвоен кредита в общ размер на 700
лв, да се посочат дати, начин/покупки, теглене от АТМ, превод или др./ размер на усвоените
суми, какви са били минималните погасителни вноски и с какъв падеж, за които се твърди,
че са просрочени.
На 06.06.2022 г. е получена молба от заявителя с вх.№2079, с което изразява
несъгласие с дадените от съда указания, като с цитира практика на окръжните съдилища в
страната.
С разпореждане №571/7.06.2022 г. постановено по ч.гр.д.№252/22 г. РС-Луковит е
отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. М. Н. поради неотстраняване на
нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в1
месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като
довнесе ДТ в размер на 25 лв.
Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Ловеч, с което се отказва издаване
на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.
3
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.
Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана
издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството
по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата,
както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по
допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение
(арг. чл.410, ал.2 ГПК). То е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне
по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното
разпореждане следва да се потвърди изцяло.
Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно
производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и
ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде
съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за
безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след
неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде
възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение,
заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде
установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено
исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на
принципа за състезателност.
Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това
по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства
започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва
да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат
необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови
изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими
разпоредбите на чл.411 ГПК.
В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК
документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична
претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа
4
на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише
основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер,
падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от
дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е
последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е
извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на
ОСГТК на ВКС), доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост
(т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК
на ВКС) и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се
извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в
уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) тези съществени елементи
от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в
самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря
на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение
на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на
неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има
валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по
пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не
съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към
съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК
следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е
индивидуализирано в заявлението.
След преценка на подаденото заявление съдът приема, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението изцяло, тъй като е нередовно.
Към заявлението е представени договор за кредит и условия към него, приложение
към договора за кредит но в заявлението не са изложени факти кога и къде е изпълнена
процедурата по чл.5 от Договора за кредитна карта-съобщаване на ПИН-код и активация на
картата, срок на договора за револвиращ кредит, ГПР, лихвен процент по кредита, кога и кат
е усвоен кредита в общ размер на 700 лв, да се посочат дати, начин/покупки, теглене от
АТМ, превод или др./ размер на усвоените суми, какви са били минималните погасителни
вноски и с какъв падеж, за които се твърди, че са просрочени. Твърди се, също, че заявителя
е придобил вземането чрез сключен договор за цесия, а съгласно задължителните указания в
т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване
на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по
отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В заявлението има твърдение кога е извършена цесията,
между кои лица, но няма нито твърдения, нито доказателства кога е съобщена цесията на
длъжника, което също го прави нередовно.
Правилно заповедният съд е дал указания, че вземането трябва да се
5
индивидуализира, като тази конкретизация следва да фигурира в заявлението, като липсата
на тази информация води до извода, че вземането не е индивидуализирано и заявлението
следва да се отхвърли изцяло.
Освен това заявлението е нередовно, тъй като липсват доказателства за
легитимацията на новия кредитор, като и доказателства кога длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Последното определя материалната и процесуална предпоставка за
активна легитимация на кредитора.
Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил недостатъците, поради
което заявлението е нередовно и следва да се отхвърли изцяло, в какъвто смисъл се е
произнесъл и заповедният съд. Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по
чл.413, ал.2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.
Цитираната съдебна практика на окръжни съдилища в страната не е задължителна и
не следва да се съобразява от настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, изцяло разпореждане №571/7.06.2022 г. постановено по ч.гр.д.
№252/22 г. от РС-Луковит, като правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6