Решение по дело №142/2022 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 272

 

гр.Плевен, 14.06.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н.  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 142 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 618 от 13.12.2022 год., постановено по НАХД № 20214430201926/2021 год., Районен съд – гр.Плевен потвърдил Наказателно постановление № Р-10-740/20.09.2021 год., издадено от зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Надзорна инвестиционната дейност“, с което на „Мизия-96“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от Е.Х.Д., на основание чл.221а, ал.2, т.1 от ЗППЦК, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5000 лв., за извършено нарушение на чл.100н, ал.1, вр. чл. 100т, ал.1, изр. 1-во, пр. 2-ро, във връзка с ал.3 от ЗППЦК.

         С Решение № 644/31.12.2022 год., постановено по същото дело, първостепенният съд е допълнил Решение № 618/13.12.2022 год. в частта му за разноските и е осъдил „Мизия-96“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, представлявано от Е.Х.Д., да заплати на Комисия за финансов надзор – гр.София сумата от 150 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         Против горните две решения са постъпили в законния срок касационни жалби /втората с характера на частна такава/ от „Мизия-96“ АД, подадени чрез процесуалния представител адв. Н.Д. ***. В жалбата против Решение № 618/13.12.2022 год. се излагат доводи, че първостепенният съдебен акт е издаден в нарушение на закона и е необоснован. Сочи се, че липсват настъпили вредни последици от нарушението и са налице обективни причини /форсмажорни обстоятелства/ за неизпълнение на задължението на касатора, във връзка с което се твърди наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение е направено искане за отмяна на решението на РС – Плевен и отмяна на оспореното НП.

         В жалбата срещу решението за допълване на първостепенния съдебен акт в частта му за разноските се излагат доводи, че незаконосъобразността на постановеното решение по съществото на правния спор е в корелативна връзка с преценката на съда във връзка с претендираните от ответника разноски, с оглед което допълнително постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

         В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител.

Ответникът се представлява от  юрк. К. С., който изразява становище за неоснователност на касационните жалби и прави искане да бъдат оставени в сила решенията на РС – Плевен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която се излагат подробни доводи, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, нито твърдяната от касатора обективна невъзможност за изпълнение на задължението за подаване на ГФО в установения от закона срок, както и че наложената санкция е в минималния предвиден от закона размер, с оглед което решенията на РС-Плевен са правилни и законосъобразни.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Двете касационни жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен.

В конкретния случай с касационната жалба против Решение № 618 от 13.12.2022 год. не се оспорва обстоятелството, че е налице осъществено от касатора нарушение по смисъла на чл.100н, ал.1 във вр. с ал.4, вр. чл.100т, ал.1, вр. с ал.3 от ЗППЦК, изразяващо се в непредставяне на ГФО в срок до 90 дни от края на финансовата година, което в конкретния случай е следвало да бъде изпълнено до 31.03.2021 год. Обстоятелството, че описаното нарушение е осъществено от обективна страна се установява и от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Твърди се обаче, че срокът не е спазен поради наличие на форсмажорни обстоятелства - заболяване на всички служители на Финансово-счетоводния отдел на дружеството от Ковид-19 и свързаните с това поставяне под карантина, продължително лечение и отсъствие от работа. Наред с това се излагат съображения за липса на настъпили вредни последици от нарушението, допуснато за първи път и несъответствие на размера на наложената санкция с тежестта на нарушението, с оглед което са налице основания за приложение на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.

Настоящият съд намира горните оплаквания за неоснователни. За да е налице форсмажор в твърдения от касатора смисъл, то по делото следва да са налице доказателства, установяващи обективна невъзможност на всички служители от финансово-счетоводния отдел и за целия период от 90 дни да изготвят изискуемия от закона ГФО. Пред РС- Плевен са представени като писмени доказателства болнични листове за три лица- Г.Д.П., която е боледувала през периода 10.03.2021 год. – 08.04.2021 год.; З.К.Х.за период 16.03.2021 год. – 29.03.2021 год. и Е. П.А.за периода 22.03.2021 год. – 04.04.2021 год. Не е представено обаче щатно разписание, от което да е видно колко служители има въпросния отдел на дружеството, а от представените болнични е видно, че посочените служители са отсъствали по болест само за малка част от 90 дневния период, който е започнал да тече след края на финансовата 2020 год. Освен това ГФО е представен след повече от 20 дни от изтичане срока на последния болничен, а именно на 29.04.2021 год. и то едва след съставяне на АУАН за нарушението, който е от дата 27.04.2021 год.

По отношение на твърденията на касатора, свързани с приложимостта на чл.28 от ЗАНН, следва да се посочи следното:

В конкретния случай се касае за нарушение, което е на формално извършване, изразяващо се в бездействие и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици.  При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН подлежат на съобразяване единствено с оглед индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи. В конкретния случай може да се направи извод, че такава преценка е осъществена от АНО, тъй като е наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона.

Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗАНН правила, удостоверява съставомерно и доказано нарушение, с оглед което въззивният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

При този извод на касационната инстанция следва да се приеме за неоснователна и жалбата против Решение № 644/31.12.2022 год. за допълване на Решение № 618/13.12.2022 год. в частта му за разноските. Присъдено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., което е в законоустановения максимум на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и размерът на същото не се оспорва от касатора.

При този изход на делото и с оглед обстоятелството, че в рамките на касационното производство ответникът също е ползвал юрисконсулт, който се е явил в съдебно заседание и е представил писмени бележки, настоящият състав намира, че следва да уважи претенцията за присъждане на разноски и да присъди възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 618 от 13.12.2022 год., постановено по НАХД № 20214430201926/2021 год.  по описа на Районен съд – Плевен.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 644/31.12.2022 год., постановено по НАХД № 20214430201926/2021 год.  по описа на Районен съд – Плевен, с което е допълнено Решение № 618/13.12.2022 год. в частта му за разноските.

ОСЪЖДА „Мизия-96“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от Е.Х.Д., да заплати в полза на  Комисия за финансов надзор - София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ 1./п/               2./п/