РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7564 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя си ***
срещу *** А. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 5 000
лева, представляващо поето задължение по запис на заповед, издаден на
24.07.2019 г., с който ответникът се е задължил спрямо ищеца, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявеният иск, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.240 и чл.86 ЗЗД да му заплати сумата
от 5000 лева дължима по
договор за заем от 24.07.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №5947/2019 г. на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която
длъжникът е възразил, поради което в срок предявява иск за установяване на
съществуването на вземането си.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че между страните е сключен валиден
запис на заповед за сумата от 5000 лв. с падеж на задължението - „на предявяване“,
- предявен на ответника на дата 26.08,2019г. Сочи се, че между страните е
налице каузално правоотношение по повод на което е издаден записа на заповед. Излага се, че същото представлява
обезпечение на задължението на ответника по договор за заем, по силата на който
заемодателят „К.Т.“ ЕООД е предоставил на Х.А. на 24.07.2019 г. в брой сумата
от 5000 лева, със задължени същата да се
върне по посочената в записа на заповед банкова сметка ***.08.2019 г. Твърди
се, че за целта е съставен първичен счетоводен документ- мемориален ордер № ***
Сочи се, че замополучателят не изпълнил задължението си за връщане на сумата от
5000 лв по посочената банкова сметка. ***явения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна писмена защита
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Излага, че
процесният запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на
изискванията на чл.535 ТЗ. Твърди, че установяването на последващо антидатиране
или датиране е правно ирелевантно за действителността на записа на заповед, той
като е достатъчно посочената дата да е възможна. Излага, че по делото не се
оспорва, че ответникът е подписал записа на заповед, поради което на основание
чл.180 ГПК, счита че като частен документ записа на заповед съставлява
доказателство, че изявленията, които са направени в тях са направени от тези
лица. Сочи, че доколкото ответникът не е оспорил авторството на процесния
документ, то същия се ползва с формална доказателствена сила, че соченият автор
на документа е изразил отразените в съдържанието му изявления. Твърди, че
доколкото автор на изявленията е ответника то същият е обвързан от формалната
доказателствена сила на документа, че изявленията по същия начин изхождат и са
изразени от ответника, вкл. и в частта за датата на издавен на документа.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл.181 ГПК достоверността на документа може
да се оспори само от трети лица, какъвто не е ответника. Сочи, че по ответникът
не е оспорил авторството на документа, поради което може да се направи извод,
че същият е пол задължение за плащане по издадения запис на заповед. Твърди и, че по делото безспорно е доказано,
че ответникът е получил процесната сума, за което развива подробни съображения.
В срока за отговор, ответникът е депозирал отговор на
ИМ. Сочи, че предявения иск по
чл.422 ГПК е допустим, а предявения осъдителен иск – недопустим, без да навежда
твърдения в тази част. Оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни, недоказани и недопустими. Оспорва факта, че ответникът е подписал тази
Запис на заповед. Прави
възражение за нищожност на процесния запис на заповед и счита, че той не може
да произведе менителничен ефект. Твърди,
че не е получавал сумата от 5000лв по договор за заем. Правим възражение за
недобросъвестност на кредитора поради това, че същият твърди, че процесния
запис на заповед от 24.07.2019г., служи за обезпечаване на получен паричен заем
по договор за заем от 24.07.2019г.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че от представените по
делото доказателства не може да се установи по несъмнен начин, че страните са
постигнали съгласие за сключване на договор за заем, за което развива подробни
съображения. Излага, че по делото е недоказано, че изписаните с мемориалният
ордер пари са предадени на ответника и то на основание договор за заем. Сочи,
че датата, на която се сочи, че е съставен записа на заповед е неистинска,
поради което счита, че е налице „несъществуващ“ момент на издаване, респективно
за липса на такъв по смисъла на чл.535 ТЗ. Твърди, че предявеният в условията
на евентуалност иск по чл.240 ЗЗД е недопустим, тъй като настоящето
производство е такова по чл.422 ГПК.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5947/2019г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за 5000, 00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане,
както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 550,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 3429/12.09.2019 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение само от длъжника *** А.. Ищецът с
оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщено като част от исковото производство е и
процесната Запис на заповед, от която се установява, че ответника по делото
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца при предявяване на
записа на заповед, без протест и разноски сумата от 5000 лева. Между страните е
уговорено, че записа на заповед може да бъде предявена в срок до 5 години от
датата на издаването. Видно е от процесната запис на заповед, че същата е
предявена за плащане на ответника на 26.08.2019 г.
Установява се от представения по делото мемориален ордер
№24653 от 24.07.2019 г., съставен от *** и гл. счетоводител ***, че е посочено,
че за ответника на „каса в левове“ е написана сума от 5000 лева.
Приобщена като доказателство по делото е и сметката на
ищцовото дружество, която е посочена в процесната запис на заповед като сметка,
по която е следвало да се върне сумата, посочена в нея.
Видно е от представената от „Теленор България“ ЕАД
разпечатка от разговори, водени от телефонен номер, воден на името на
ответника, че на 24.07.2019 г. същият има само разговори в „роуминг“.
Установява се от приложеното по делото писмо от ОД на
МВР, че ответника Х.А. е напуснал РБ на 23.07.2019 г. и е влязъл в страната на
31.07.2019 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите *** и ***.
Свидетелят ***, счетоводител в други фирми на ищеца сочи, че познава
ответникът, тъй като същият бил международен шофьор във фирма „К.т.“ ЕООД. Излага, че е наясно, че „К.т.“ ЕООД е
предоставила на *** парични средства под формата на заем. Разказва, че лятото на 2019 г., Х. бил говорил с управителя на фирмата, последният да му даде пари на заем. Сочи, че сумата, която поискал
ответникът била 5000 лв. и такава му е отпусната. Твърди, че управителят, му дал първо 3000 лв., които
да преде на Х. и после
още 2000 лв., която
сума той /свидетеля/ му дал. Сочи, че лично той е предал на ответника процесните суми. Излага, че за първата дадена сума не са съставяли
документ, тъй като управителят на фирмата му казал, че
има още пари да дава на ответника и тогава ще оформят документите. Разказва, че оформили документите, когато му дали втората сума. Твърди, че
в деня, в който му дали втората сума ответникът бързал, тъй като пътувал в
чужбина. Сочи, че именно той е съставил записа на заповед.
Свидетелят ***, счетоводител в ищцовото
дружество разказва, че ответникът е работил като шофьор във фирмата. Излага, че
ответникът помолил управителя на фирмата за заем, тъй като му трябвали за
сватбата на дъщеря му. Сочи, че е наясно, че такава сума е дадена, но че не е
присъствал на фактическото предаване. Твърди, че процесната сума е осчетоводена
като запис на заповед и с
документ, който се осчетоводява в счетоводството. Излага, че процесният документ е разнесен по сметка „Други разчети с
кредитори“, с аналитичност трите имена на Х.А.. Твърди, че парите, които били
отпуснати на два транша не са върнати от ответника. Излага, че е присъствал
когато ответникът се е
подписал под документа. Излага, че подписът в „мемориалния ордер“ под „главен
счетоводител“ е негов. Обяснява, че парите са осчетоводени с един запис и в счетоводна документация е отразено като „други разчети“. Излага, че както процесната запис на
заповед, така и мемориалния ордер са съставени на една дата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; че ответникът е издал в негова
полза валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се
е задължил да му заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на
задължението.В
тежест на ищеца е да докаже и качеството си на
кредитор въз основа на валиден заемен договор и факта на реалното предаване
на заетата сума на ответника
Съответно
в тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №5947/2019 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си
въз основа на подписан от ответника запис на заповед. За успешното провеждане
на иска ищецът следва да докаже, че представеният документ по реда на чл.417,
т.9 от ГПК е действителен. Настоящият състав на съда приема, че
представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищеца се явява
действителен. Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”,
както в заглавието, така и в самия текст, безусловно задължение за плащане на
сумата от 5000 лева, предявен на 26.08.2019 г.,
място на издаване /гр. Искър/ и място на плащане /гр.Плевен/,
отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и същият, както и
поемателя са надлежно индивидуализирани. Спорно по делото е дали записа на
заповед е произвел действие, поради твърдението, че същият е антидатиран.
По съществото си записът на
заповед е частен диспозитивен документ, носещ подписа на лицето, което се сочи
за негов автор – издателя, който се ползва с формална доказателствена сила и
обвързва да се приеме, че това лице е негов автор /чл.180 от ГПК/. Формалната
доказателствена сила може да се опровергае, само като се докаже
неавтентичнвостта на документа – като в настоящия случай автентичността на
документа не се оспорва. Формалната доказателствена сила на частния писмен
документ /в това число и на диспозитивния/ не обхваща датата /и мястото/ на
съставяне на документа. В този смисъл по отношение на възражението за антидатиране
се прилагат правилата на чл.181 от ГПК, съгласно които частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Според
смисъла на цитираната разпоредба изискването за достоверна дата важи само в
полза на тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права
от някои от издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. В този смисъл действителната дата на записа на заповед
може да се противопостави на поемателя, но в тежест на издателя е да докаже
действителната дата.
Както се посочи записът на
заповед е частен диспозитивен документ и като такъв няма достоверна дата по
смисъла на чл.181 от ГПК. Достоверната дата по смисъла на чл.181 от ГПК е
датата, след която е невъзможно документът да е съставен. И в тази връзка
посредством показанията на разапитаните по делето свидетели не може да се установяват
релевантните в случая обстоятелства, а именно достоверната дата на записа на
заповед, тъй като установяване на достоверността на датата на частен документ
със свидетелски показания не се обхваща от нормата на чл.181 ал.1 от ГПК.
Записът на заповед има достоверна дата за третите лица от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ. Това е датата,
на която е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК до заповедния съд - 10.09.2019 г., към която следва да
се прецени дали и при какви условия сделката е породила действие. В този смисъл
от значение за конкретните правни последици на едностранната абстрактна сделка
са целите и предпоставките на правопораждащия юридически факт. Не се спори, а и
от гласните доказателства се установява, че абстрактната сделка обезпечава каузални
правоотношение и в този смисъл, дори и при положение, че същият е подписан в
по-късен или ранен момент, фактът на подписването на
абстрактната сделка на дата по-късно или рано
от отразената в същата не обосновава невалидност на менителничния ефект. В крайна
сметка достоверността на датата се оспорва от участник в съставянето на
документа, спрямо когото не важи изискването за достоверност на дата на частния
документ.
По изложените съображения
представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищецът, се
явява действителен, а възражението на ответната страна за формална нередовност
на записа на заповед – неоснователно, тъй като същият съдържа всички
задължителни реквизити, визирани в нормата на чл.535 от ТЗ. В този смисъл е
налице първата предпоставка, обуславяща основателността на установителния иск
по чл.422 от ГПК.
Освен това, когато
изпълнителното основание е запис на заповед, в производството по чл.422 от ГПК
предмет на изследване са правопораждащите вземането факти с оглед изразените от
страните защитни тези, респективно съществуването или несъществуването на
вземането. В производството по иск по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, като
ответникът също не е освободен от доказателствената тежест за установяване на
фактите, от които черпи благоприятни последици.
По делото не се
спори, че вземането – предмет
на записа на заповед обезпечава
задължение по
договор за заем, по силата на който ответникът се е задължил да върне на ищеца
сумата от 5000 лева.
С договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи. Договорът е реален и неформален. Т.е., за да се установи
възникване на такава облигационна връзка, е необходимо да се установят всички
съществени елементи от фактическия състав на това правоотношение – постигнато
съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със
задължение за връщане, и предаване на сумата от заемодателя на заемателя, т.е.
че сумата е предадена именно с твърдяното предназначение – заем, за който е
била налице воля от страните /в този смисъл решение №837/13.12.2010г. по гр.д.
№1727/2009г. на ВКС, IV г.о.
по чл.290 ГПК/.
Анализирайки събраните по делото доказателства потделно и в съвкупност,
настоящият съдебен състав намира, че се установи по делото ответникът да е получил
в заем от ищеца през лятото на 2019 г. сумата от 5000лв. До този извод съдът
достига кредитирайки показанията на свидетелите *** и *** при спазване на
разпоредбата на чл.172 ГПК и съобразявайки, че същите са счетоводители във
фирмите на ищеца. Показанията на свидетеля *** относно предаване на процесната
сума и съставяне на процесния запис на заповед са логични, последователни и
базирани на непосредствени впечатления. Показанията на свидетеля *** се
подкрепят и от приетото писмено доказателство – мемориален ордер, с който на
ответника са изписани от касата на дружеството процесната сума.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказано, че ответникът е получил
процесната сума.
Ответникът с оглед разпределената в процеса доказателствена тежест не
успя да докаже, че е върнал процесната сума по издадения запис на заповед,
поради което съдът счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесните суми по издаденото от него и падежирало
менителнично задължение, поради което предявения иск с правно основание чл.422
вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 550 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 680.00 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че ***
А. ЕГН ********** *** дължи на „К.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си
***, сума в размер на 5 000 лева, представляващо поето задължение по запис на
заповед, издаден на 24.07.2019 г., с който ответникът се е задължил спрямо
ищеца, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА ***
А. ЕГН ********** *** да заплати на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя си ***, сумата
от 550,00 лева, представляващи
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5947 по описа за 2019 г. на ПлРС, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *** А.
ЕГН ********** *** 21да заплати „К.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя си ***, сумата
от 680,00 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: