Определение по дело №704/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на “Ей ди логистик България“ ООД гр. Варна срещу решение към MNR 21BG002002060208R4/04.11.2021г. на директора на Митница -Варна с искане за неговата цялостна отмяна. С този адм. акт е отказана промяна на митническа стойност на стока № 36 в митническата декларация , определена е нова митническа стойност на тази стока от 3976.35 лв., поради което е установен за досъбиране ДДС в размер на 476.43 лв. . Със същото решение е коригиран кодът на стока № 22 по Комбинираната номенклатура от 62045300 на 61045300 .

С разпореждане № 4711/07.04.2023г. съдията -докладчик е дал указание на жалбоподателя да обоснове правен интерес от обжалване на решението в частта на корекцията на кода на стока № 22 по митническата декларация. Съобщението е връчено на 19.04.2023г. .

На 27.04.2023г. по делото е депозирано становище на оспорващото дружество по обосноваване на наличието на правен интерес от оспорване с позоваване на чл. 147 от АПК. Твърди се, че всяка промяна от митническите органи в митническата декларация е основание за оспорване пред съд. Освен това се твърди ,че е засегнато правото на жалбоподателя да декларира стоките в избран за него тарифен номер .

Изложената конкретика по случая според съда навежда на извод за частична недопустимост на жалбата и по-специално в частта на коригирания код по ТАРИК на стока № 22 от 62045300 на 61045300 .

Видно от разпоредителната част на обжалваното решение на директора на Митница Варна корекцията на кода на стоката не води до промяна на декларираната нейна митническа стойност от вносителя и поради тази причина и не поражда допълнителни митнически задължения .

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Както бе посочено по-горе с атакуваното решение ответникът не е оспорил достоверността на декларираната митническа стойност на стока № 22 и съответно не е установил съществуване на допълнителни публични задължения относно извършения внос на тази стока.

Подателят на жалбата не твърди, че с оспореното по съдебен ред решение в частта на стока № 22 за него възникна правно задължение. Същият не твърди и настъпване на вреди от извършена корекция на кода по ТАРИК на стока №22 , както и не твърди съществуването на тарифни квоти за внос на стои с декларирания от него тарифен номер по КН с произход Турция . Съдебната проверка също не установи съществуването на такива тарифни квоти, което означава ,че казусът относно процесната стока не касае внос на предварително определено количество от даден продукт при по-ниски вносни мита (мито в рамките на квотата), отколкото митата, приложими обикновено за този продукт.

Оспорващото дружество обосновава съществуването на правен интерес от обжалване на атакуваното решение относно стока № 22 , позовавайки се на чл.147 от АПК. Изрично в специалния закон - Закона за митниците е разписано, че всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на AПК т.е. законодателят препраща към чл. 147 от АПК. Тази правна норма е проявление на основен правен принцип , закрепен в чл. 120 от Конституцията на РБ, според който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

Смисъла на използването правно понятие „ засягане“ е даден в решение № 21/26.10.1995 г. по конст. дело № 18/95 г. по КС , според което административен акт засяга граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права и законни интереси . Правната норма на чл. 147 от АПК възпроизвежда това тълкуване на Конституционния съд с дефиниран обект на защита „ права, свободи или законни интереси“. В този контекст следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Конкретиката по настоящия случай предполага съждение, че има отношение към упражняване свободата на стопанска инициатива , нормативно уредена в чл. 16 от Хартата за основните права на Европейския съюз и регламентирана в чл. 19 от Конституцията на Република България, но данните по случая не сочат за засягане в смисъла на застрашаване или нарушаване на възможността жалбоподателят да осъществява своята икономическа и търговска дейност, включително и да внася стоки от Република Турция, поради което съдът приема, че няма засягане на свободите на „Ей ди логистик България „ ООД.

На следващо място, оспорващото дружество аргументира своята теза за правен интерес от обжалване поради засегнато него право на деклариране на стоките с конкретен тарифен номер. От вписаната ниформация в процесната митническа декларация се констатира, че жалбоподателят е вносител на стоки с произход Турция , като е декларирал митнически режим „ допускане за свободно обръщение“. Декларирането на стоки, въведени на митническата територията на Европейския съюз , не е право , а задължение . При упражняване на свободата на стопанска инициатива чрез внасяне на стоки от трети страни за Европейския съюз възниква и задължение за вносителя да подаде митническа декларация , а подаването на такава декларация включва определянето на тарифен код на стоките по Комбинираната номенклатура. Декларирането на вносни стоки не е субективно право , а правно задължение. В подкрепа на това становище е предписанието на чл. 130 във вр. с чл. 127 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Мотивиран от изложените съображения съдът , съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производство по жалбата на “Ей ди логистик България“ ООД гр. Варна срещу решение към MNR 21BG002002060208R4/04.11.2021г. на директора на Митница -Варна в частта , в която е коригиран кодът на стока № 22 по Комбинираната номенклатура от 62045300 на 61045300 .

След влизане на съдебното определение в законна сила, делото да се докладва за последващи съдопроизводствени действия.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частта жалба в 7-дневен срок от уведомяването на страните.

	Съдия: