№ 22006
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110168496 по описа за 2023 година
Производството по делото е започнало с подаване на искова молба и
образуване на гр.д.№ 68496/2023 г. по описа на СРС. Образувано е по искова
молба от Х. Т. И. чрез адв. С. И. срещу Ад,д-София град (АССГ) за
обезщетяване на неимуществени вреди.
В срока за отговор е постъпил такъв.
С Определение 15644/11.04.2024 г. по делото СРС е прекратил същото и
го е изпратил на АССГ.
С определение от 18.07.2024 г. по в.ч.гр.д№ 7742/2024 г. по описа на СРС
е отменено Определение 15644/11.04.2024 г. на СРС и делото е върнато на
състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
В исковата молба ищецът твърди, че е жертва на дискриминация по см.
на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и по параграф 1, т. 1 и т. 3 от ДТ ЗЗДискр., причинени
от действия на ответника които представляват „дискриминация“, „тормоз“ и
„преследване“.
Навежда съображения, че в качеството му на ответник по касационно
адм.дело № 9972/2023 г. по описа на АССГ съдията-докладчик по цитираното
дело му е указал да представи пълномощно по делото. Ищецът навежда
доводи, че подобно указание е неоснователно поради наличието на
упълномощаване, инкорпорирано в молба за присъждане на разноски от
10.01.2022 г. и представлява неравно третиране и лишаване от правото му на
адвокат по негов избор Твърди, че не е било необходимо АССГ да поиска
потвърждаване на представителната власт.
Счита, че е налице дискриминация на основата на „лично положение”
поради воденето на дела срещу АССГ. Сочи, че бил заплашван с глоба.
1
Навежда съображения, че дискриминацията е започнала с указанието от
10.01.2022 г. и продължава и понастоящем. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди и мораторна лихва. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът навежда съображения, че
исковата молба е нередовна поради непосочване на съда, до който се отправя,
и липса на ясно описание на обстоятелствата, на които основава своята
претенция ищеца. Ответникът твърди, че ако исковата молба бъде счетена за
редовна, то тя е недопустима поради липсата на безспорно установено
нарушение. Оспорва исковете както по основание, така и по размер.
Претендира разноски.
С последващи молби ищеца твърди че действията на действията на
ответника по дискриминация продължават.
В проведеното о.с.з. съдът е приел по делото административни дела:
№27/2022 г., касационно адм. дело № 9972/2023 г. по описа на АССГ.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДиск и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже 1) фактите, въз основа на които може да се направи основателно
предположение, че е станал жертва на дискриминация, 2) че друго лице в
същата ситуация не е било третирано по този начин и 3) наличието на признак
по чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск, по който е дискриминиран.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен, като докаже, че или
липсва аналогичност между сравняваните хипотези, или причината за
различното третиране не е някой от защитените признаци.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск, забранява се всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства.
Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това
понятие, съдържащо се в § 1 т. 7 ДР на ЗЗДискр, е всеки акт, действие,
бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси.
Според § 1 т. 8 ДР ЗЗДискр изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал.
1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или
предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага,
2
че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Признакът
трябва да е основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране,
защото не всяко различно третиране е дискриминация, а само това, което е
основано на защитен признак. Трябва да има разлика в третирането на лица,
които се намират в аналогични или достатъчно сходни ситуации, която се
основава на подлежаща на идентифициране характеристика.
По отношение на необходимостта от причинно-следствена връзка между
по-неблагоприятното третиране и защитеното основание, утвърдено е
разбирането, че наличието е преценка на това щеше ли лицето да бъде
третирано по по-неблагоприятен начин, ако е било от различен пол, различна
раса, различна възраст или в друга противоположна позиция според друго
защитено основание.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, основната доказателствена тежест в
съдебното производство за защита от дискриминация е възложена на ищеца,
който трябва да установи фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация. Не е необходимо
пострадалият да доказва пълно и изцяло, че е налице дискриминация, умисъл
у ответника или целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно
и изцяло да установява причинно-следствената връзка между защитения
признак и по[1]неблагоприятното третиране. Следва обаче да докаже поне
факти, които дават основание за съмнение или подозрение, че вероятно, макар
и не сигурно, е извършена дискриминация. Едва тогава тежестта е за
ответника – да установи пълно и главно, че правото на равно третиране на
ищеца не е нарушено. Законът за защита от дискриминация урежда защитата
срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното
предотвратяване.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. „ Тормоз“ е всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по
друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. Тормозът е вид дискриминационно отнасяне; поведение,
с което се нарушава правото на равно третиране на основата на изброените
признаци. Дадено поведение, за да се счита за тормоз, то следва да се
определи като прекомерно и укоримо от разумен и нормално чувствителен
наблюдател, поставен при същите условия, а проявите на упражняващото
тормоз лице да са умишлени и да са довели обективно до накърняване на
доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на
труд. За дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. се изисква посочване
на сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е
специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. -
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда.
Понятието „тормоз“ изисква нежелано поведение, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. За да е налице нежелано поведение по см. на пар. 1, т. 1
3
ДР ЗЗДискр, следва да бъдат осъществени всички елементи на приложимата
правна норма. За да е налице накърняване достойнството на лицето и
създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се
установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение
към засегнатото лице, свързани със защитен признак, с посочената специална
цел или резултат. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно
обособима топография – частен или търговски обект, работно място,
учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом, затвор и др. С
разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр, която дефинира тормоза,
законодателят не е искал да санкционира абстрактни съждения, писания и
идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни етноси, раси,
религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение /изразено чрез
слово, писмо, телодвижение и пр. /, насочено срещу конкретно лице или лица
и накърняващо правата и доброто му име. Колкото до тълкуването на пар. 1, т.
1 от ДР на ЗЗДискр /създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда/, следва да се приеме, че то има предвид създаването на атмосфера,
наситена с враждебност на конкретно място, напр. работното място.
Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр налага извод за
необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за
цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и
създаване за него на враждебна, обидна или застрашителна среда.
Защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално
прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и
доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и
абсолютната забрана за дискриминация. Признакът „лично положение“ може
да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят
на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, дали лицето получава
социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици,
културни обичаи, както и други черти, които отличават един човек или група
хора от останалите. В конкретния случай ищцата поддържа, че това е
местоработата и позицията, която заема, като част от неиното лично
положение; или че е налице неравно третиране при упражняване правото на
труд.
Съдът намира, че описаното от ищеца поведение на ответника не
покрива съдържанието на понятието „дискриминация“, „тормоз“ и
„преследване“ по смисъла на §1, т.1. и т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
За да е налице дискриминация под формата на тормоз се изисква да е
изразено нежелано поведение на основата на някои от защитените признаци
по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за
цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
При осъществяването на действията по администриране на делото
висящо пред АССГ и в изпълнение на задължението си за следене на
редовността на процесуалните действия на страните, АССГ е дал указания във
връзка с представяне на пълномощно по делото на Х. Т. И.. Дори и указанията
4
да са неправилно дадени от съдебния състав на АССГ, то горепосоченото
действие на административния съд не е дискриминационно, няма характер на
тормоз или преследване поради личното положение на Х. Т. И.. Налице са
процесуални средства на защита по АПК в полза на Х. Т. И., в случай че
последният е считал, че е налице неправилен акт на АССГ.
В случая от твърденията на ищеца в исковата молба и от събраните по
делото доказателства не се установява ответника да е осъществил поведение,
чрез което се накърнява достойнството на ищеца или ищеца е бил третиран
по-неблагоприятен начин от друго лице; не е създадена на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В настоящия случай не може да се приложи презумпцията на чл. 9
ЗЗДискр., след като в хода на производството не се установяват факти, които
да предполагат, че е налице дискриминация. Настоящият състав при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, намира, че по делото не се
установява наличие на факти, обуславящи вероятност за дискриминационно
третиране на посочените от ищеца признаци – лично и обществено
положение. Не се установява наличие на факти, които по смисъла на чл. 9
ЗЗДискр. да налагат предположение, че в сравнение с други лица, по
отношение на които е било необходимо снемане на сведения, ищецът да е бил
третиран по различен начин.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не доказва твърдените
факти, от които да се направи обосновано предположение за осъществен от
ответника Х. Т. И. тормоз и/или преследване, а още по-малко – че това
поведение на ответника е свързано с личното и обществено положение на Х.
Т. И..
Предвид гореизложеното предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде оставен без уважение.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на направените от него разноски в производството, но същия не е
представи доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. С. И.
срещу Ад,д-София град иск по чл. чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДиск., за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 9779 лв., причинени подари извършени от ответника действия
представляващи „дискриминация“, „тормоз“ и „преследване“ по см. на чл. 4
ЗЗДискр. и по пар. 1. т.1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. , както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6