№ 15221
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110102737 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца ..., ЕИК ..., срещу ответника М. Ц. С., ЕГН **********, като се иска от съда,
ответникът да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 1251,06 лв., от която сума:
979,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането;
223,68 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
18.11.2021 г.;
38,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
8,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.12.2018 г. до 18.11.2021 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответникът М. Ц. С., ЕГН
**********, в качеството си на собственик на топлоснабден имот Апартамент № ...,
находящ се в ... , с присъединен абонатен № ... по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от ... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на
данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от ... съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Ищецът представя писмени доказателства. Моли да
се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза,
със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба
въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през
процесния период.
По искане на ищеца като трето лице-помагач на негова страна е конституирана ФДР, в
лицето на ..., което дружество от своя страна счита исковете за основателни и представя
доказателства за извършваното в процесния период, дялово разпределение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Ц. С., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен за процесната сума, като твърди,
че на 26.05.2022 г. е погасила частично сумата в размер на 528,97 лв., а по отношение на
непогасения остатък заявява, че признава исковете. В съдебно заседание, ответникът се
явява лично и с упълномощен представител, като представя доказателства за пълно
погасяване на задълженията си, което се признава и от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Съдът е указал на ответницата да заяви становище по искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение за исковото
производството, както и да представи доказателства за плащането на такива, но до
приключване на устните състезания ответникът не е представил доказателства за плащане на
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, въпреки че признава
дължимостта му.
Доколкото с извършеното плащане на главниците, мораторните и законни лихви върху
тях, до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски за държавна такса,
съставлява както признание на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради
погасяването им в хода на производството, единствения спорен въпрос между страните
остава дължимостта и размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на ищеца, за двете фази на производство.
В насроченото съдебно заседание, проведено на 09.05.2023 г., ответницата се явява
лично и с адв. Димитров, като моли да присъждане на ЮВ на ищеца в минимален размер.
2
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
изразеното от ищеца становище в проведеното на 09.05.2023 г. открито съдебно заседание, с
което признава вземанията си предмет на настоящото дело за главници за ТЕ и ДР, за
мораторните лихви и законна лихва върху тях, в т.ч. за част от разноските /за държавната
такса и депозита за експертиза/, за изцяло погасени, съдът приема за безспорно установено
по делото, че след завеждане на настоящото дело /с ИМ от 20.01.2022 г./, ответницата М. Ц.
С. е предприела плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в размер на общо
1725,76 лв., с която сума са погасили изцяло претендираните с ИМ главници за ТЕ и ДР в
общ размер от 1018,70 лв. – гпредставляваща сбор от стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. (от 979,82 лв.) и стойност на услугата по
ДР, извършвана в периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. (от 38,88 лв.), ведно със законната
лихва върху тези главници, дължима за периода от 20.01.2022 г. до 02.03.2023 г. в размер на
119,70 лв.; 232,36 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2019 г. до 18.11.2021 г., както и мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение в размер на 8,68 лв., дължима за периода от 31.12.2018г. до 18.11.2021 г.,
като са заплатени и част от съдебните разноски за платената от ищеца държавна такса за
образуване на делото в размер на 100,00 лв.; 5,00 лв. – за съдебно удостоверение и 250,00 лв.
– депозит за вещо лице или общо 355,00 лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
Предвид гореустановеното, вземанията на ищеца за главницата за ТЕ и за мораторните
лихви върху главниците за ТЕ и ДР, към датата на устните състезания, са изцяло погасени
чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо исковете по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата М. С., с поведението
си е дала повод за завеждане на делото, като въпреки поканата, не е предприела плащане на
задълженията си в посочения в ОУ 45-дневен / 30-дневен срок.
Ето защо същата следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и
исковете срещу нея да са отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане.
Непогасените разноски за настоящото исково производство, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за
дължимото юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лева. Същите следва да бъдат
присъдени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..., ЕИК ..., срещу М. Ц. С., ЕГН **********
осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1251,06 лв., от която сума 979,82 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. /дата на депозиране на ИМ в съда/
до окончателното плащане на задължението; 223,68 лв. – мораторна лихва върху главницата
за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2019 г. до 18.11.2021 г., 38,88 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена услуга по дялово разпределение, извършвана в
периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. /дата на
депозиране на ИМ в съда/ до окончателното плащане на задължението, както и 8,68 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение дължима за
периода от 31.12.2018г. до 18.11.2021 г., поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, М. Ц. С., ЕГН ********** от
гр. София да заплати на ..., ЕИК ..., сумата от 100 лева, представляваща съдебни разноски, а
именно дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„.., с ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4