СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 11461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2** и сл. ГПК.
С
Решение № 83074 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 38/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 39 състав, е признато за установено, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между М.С.М., ЕГН ********** и Р.М.М.,
ЕГН **********, от една страна, и К.С.П., ЕГН **********, от друга, че К.С.П.,
ЕГН ********** не е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № **
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, в жилищна сграда, бл.
*********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 56,48 кв.м., без съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 23,
без съседи по документ за собственост, заедно с 0,936 % идеални части от общите
части на сградата, както и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя.
С
решението К.С.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на М.С.М., ЕГН **********
и Р.М.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 119,12 лв. – разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен,
е подадена въззивна жалба от ответника К.С.П., в която са развити съображения за неправилност и необоснованост на
атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Въззивникът оспорва възприетия от
първостепенния съд извод, че доколкото е налице предхождаща разпоредителна
сделка със същия имот от страна на продавачите в полза на ищците, в резултат на
която е настъпило надлежно прехвърлително действие, и прехвърлителите са
престанали да бъдат собственици, то последваща разпоредителна сделка със същия
имот, представлявало отчуждаване на права, които продавачите вече не
притежавали, ето защо същата не произвеждала вещно-транслативен ефект, който да
бъде противопоставим на действителните собственици. Сочи, че съдът не е изследвал въпросът, че
един ден преди разпоредителната сделка, от която ищците се легитимирали като
собственици на спорния недвижим имот, била извършена друга разпоредителна
сделка с него, поради което по делото не било доказано, че договорът за
продажба е имал за предмет годен обект на правото на собственост, както и че ищците
са закупили процесния недвижим имот, съответно да се легитимирали като
собственици на същия. В този смисъл поддържа, че процесният недвижим имот е бил
продаден един ден преди прехвърлителната сделка, от която ищците черпили
правата си на собственици, а именно на дата 07.02.2002 г. Прави възражение за
нищожност на сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 75, том I, дело № 63 от 2002 г., поради липса на годен предмет. Излага, че ищците не
били снабдени и с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел
да се легитимират като носители на правото на собственост върху имота.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.С.М. и Р.М.М., в който се
моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждането на
сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване
на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 39 състав е бил сезиран с отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
При предявен
отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването
в полза на ответника право срещу ищеца. При отрицателен установителен иск
ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава
тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи
установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия
размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе
неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и
съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът
по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник
по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното
право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи
своите възражения.
От
представения и приложен на л. 7 по делото нотариален акт № 75, том I, дело № 63 от 2002 г. за покупко-продажба на
недвижим имот, се установява, че М.С.М. е придобил право на
собственост върху имот, представляващ апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, в жилищна сграда, бл.
*********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 56,48 кв.м., без съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 23, без
съседи по документ за собственост, заедно с 0,936 % идеални части от общите
части на сградата, както и толкова идеални части от правото на строеж върху
държавна земя. Продавачи по така сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот са
прехвърлителите „Л.“ ООД, ЕИК *********и В.Д.П., ЕГН **********.
От
представеното по делото удостоверение за граждански брак с № 254992 от
24.11.2001 г., става ясно, че на 24.11.2001 г. М.С.М. и Р.М.М. са сключили граждански брак. Предвид това, съдът намира, че
гореописаният недвижим имот е придобит в режим на СИО.
От
нотариален акт № 8, том II, дело № 185 от 2007
г. за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че „Л.“ ООД, ЕИК *********и В.Д.П.,
ЕГН **********, са прехвърлили на ответника К.С.П., ЕГН ********** /в съотношение ½ ид.ч. от страна на „Л.“ ООД, ЕИК ********, и ½ ид.ч. от В.Д.П.,
ЕГН **********/ правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, в жилищна сграда, бл. *********, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,48 кв.м., без
съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 23, без съседи по документ
за собственост, заедно с 0,936 % идеални части от общите части на сградата,
както и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.
За
безспорно по делото е обявено обстоятелството, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че сделката, с която ищците са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот предхожда разпоредителната
сделка със същия имот в полза на ответника.
Като безспорен между
страните е отделен и фактът, че е налице идентичност между имотите по двете
сделки.
Както бе посочено
по-горе, по делото е установено обстоятелството, видно от представения и
приложен на л. 7 по делото нотариален акт
№ 75, том I, дело № 63 от 2002
г. за покупко-продажба на недвижим имот, че М.С.М. е
собственик на имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. София,
ж.к. „Красно село“, кв. „Борово“, в жилищна сграда, бл. *********, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 56,48 кв.м., без
съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 23, без съседи по документ
за собственост, заедно с 0,936 % идеални части от общите части на сградата,
както и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Доколкото
придобиването на собствеността от М.С.М.
върху недвижимия имот е станало по време на брака му с Р.М.М., то имотът
е притежание на двамата съпрузи, тъй като е придобит в режим на СИО.
Като купувачи по
така сключения договор за покупко-продажба /08.02.2002 г./, ищците М.С.М. и Р.М.М. са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот, следователно правото на
собственост върху последния е преминало в правната сфера на приобретателите от
тази на прехвърлителите. Последните вече не са титуляри на правото на собственост
и доколкото не разполагат с това право, последващата сделка, с която те
прехвърлят повторно правото на собственост върху същия недвижим имот, не
произвежда вещно-транслантивно действие. Основен принцип в правото е, че никой
не може да прехвърли права, с които не разполага. В такъв смисъл последващата
разпоредителна сделка /от 11.09.2007 г./, с която продавачите по първата такава
с недвижимия имот, предмет на продажбата - „Л.“
ООД, ЕИК *********и В.Д.П., ЕГН **********, са прехвърлили на
ответника К.С.П.
правото на собственост върху имота, тъй като не е произвела
вещно-прехвърлително действие, не е могла и да го направи собственик, защото
праводателите му вече не са били собственици.
Договорът за
покупко-продажба, от 11.09.2007 г., сключен между „Л.“ ООД, ЕИК *********и В.Д.П., ЕГН **********, от
една страна, и ответника К.С.П., от друга,
няма вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което
последният
не придобива вещни права. Доколкото с прехвърлянето на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, продавачите са се лишили от
титулярството върху него, то в случай, че тези лица
сключат последващ вещно-прехвърлителен договор за
същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да
прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи
вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
По тези въпроси съдът
съобразява установената трайна съдебна практика (срв. решение № 351 от
9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4635/ 2008 г., IV г. о., решение № 854 от
29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/ 2010 г., IV г. о., решение № 204 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 607/ 2011 г., ІV г.о. и др.), според която
продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да
бъде противопоставена на действителния собственик (съсобственик). Предвиденото
в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори
(чл.24 ал.1 ЗЗД), настъпва само ако волеизявяващото за прехвърлител лице е
притежавало правата, който прехвърля. В противен случай волеизявяващото за
приобретател лице не придобива тези права.
В този смисъл е и
становището, възприето в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК
на ВКС, според което "вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни (само
между страните по сделката) - по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче,
е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е
уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значението на форма
на действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за действителност трябва
да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от
неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект.
".
От гореизложеното
следва изводът, че сключеният между Л.“ ООД, ЕИК *********и
В.Д.П., ЕГН **********, в качеството им на продавачи, и ответника К.С.П., като купувач, на 11.09.2007
г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот не
е
годно основание за придобиване на правото на собственост. За да има този ефект,
за настъпване на целените от страните чрез
сключването й правни последици, прехвърлителите е следвало
да са собственици на имота. Тъй като с прехвърлянето на
правото на собственост върху същия недвижим имот в полза на ищците, въз основа
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 75, том I, дело № 63 от 2002 г., продавачите са се лишили от титулярство върху
собствеността върху спорния имот, от последващата разпоредителна сделка с тяхно
участие като прехвърлители на същия недвижим имот, не е настъпил
вещно-транслативният ефект, предвиден в чл. 24, ал.1 ЗЗД и правото на
собственост не е преминало в правната сфера на ответника. Ето защо,
с оглед
така събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено,
че макар и действителна последващата
сделка - договорът за покупко-продажба от 11.09.2007
г., сключен с нотариален акт № 8, том II, дело № 185 от 2007 г., не е породил
вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната
страна по него – ответникът К.С.П. не
е придобил вещни права върху процесния недвижим имот по силата на
договора. Горното налага
извода, че ответникът К.С.П. не се легитимира
като собственик на спорния недвижим имот.
Наведения от въззивника
довод, че процесният недвижим имот е бил
продаден един ден преди прехвърлителната сделка, от която ищците черпили
правата си на собственици, а именно на дата 07.02.2002 г., както и релевираното
възражение за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 75, том I, дело № 63 от 2002 г., поради липса на годен предмет, съдът не следва да
обсъжда, доколкото не са заявени в отговора на исковата молба и в предвидения
за това срок по чл. 131 ГПК, поради което се явяват преклудирани. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори и възражението за нищожност на
сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 75, том I, дело № 63 от 2002 г., да беше своевременно заявено, то от събраните по делото
доказателства не се установява тази форма на недействителност на сделката, доколкото по
смисъла на чл. 26,ал. 2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет
ако към момента на сключването му вещта,предмет на разпореждане, не
съществува фактически или не отговаря на установените изисквания за
самостоятелен обект,т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за
извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Нищожни поради невъзможен предмет са договорите, чийто
такъв още при сключването им е било невъзможно да възникне, като преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на
вещта към момента на извършване на разпореждането, и следва да бъде
взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна
е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. В случая сочените изисквания, за да се приеме, че сделката
е нищожна, не се установяват от данните по делото, поради което съдът намира,
че към момента на постигане на съглашението между страните, реално е съществувал недвижим имот, годен да бъде самостоятелен обект на разпореждане. Следва да се отбележи и като
допълнителен аргумент, че продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна
поради невъзможен предмет, каквито са твърденията на ответника, и които съдът
счита за неоснователни.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира такива, но не е представила доказателства да е сторила разноски,
поради което не следва да й се присъждат.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83074 от 01.04.2019
г. по гр. д. № 38/2014 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО,
39 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните .