Решение по дело №2979/2022 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Княз Борис І-ви“ № 170, представлявано от управителя Д. Д., чрез пълномощник – адв. М.С., против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4246/15.11.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, в частта в която на дружеството е прихваната сума в размер на 14824.49 лв., съобразно уточняваща молба от 30.01.2023 г.

В жалбата се поддържа, че в оспорената част актът се явява неправилен и незаконосъобразен поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Основно се твърди отсъствие на мотиви, от които да става ясно какъв е източникът на подлежащите на прихващане суми, както и че дружеството няма изискуеми ликвидни задължения към ДФ „Земеделие“, поради което и сумата е незаконно прихваната. По подробно развити в тази насока съображения, се моли отмяна на решението в тази част.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника адв.С. жалбата се поддържа, като допълнително се излага, че посочените от ответника уведомителни писма, като източник на приетите за подлежащи на прихващане суми, са постановени след процесното УП, поради което не могат да послужат като годно основание. Твърди се, че в случая не може да ес говори и за предварително изпълнение по смисъла на чл.29 ал.3 от ЗПЗП, доколкото същата не е била действаща към момента на издаване на оспорения акт. Тези и допълнителни доводи са развити подробно в депозирани писмени бележки. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, чрез процесуален представител - гл. ю.к. М., в писмено становище от 31.01.2023г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В същото се твърди, че причината за неизплащане на сумата от 14 824.49 лв. е прихващане, като същата е посочена на стр.6 от процесното УП. Сочи се, че съгласно Хронологичен опис сметка 48911 прихващането е извършено по наложени санкции по: 1.Уведомително писмо № 01-2600/6995 от 05.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площи за кампания 2019г.; и 2.Уведомително писмо № 01-2600/6984 от 05.12.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площи за кампания 2020г. Твърди се, че от УП за кампания 2020г. по СП /други/ е прихваната цялата сума от 9 408.55 лв., а по СП /основна/ 5 415.94лв.

В съдебно заседание и по съществото на спора, становището за неоснователност на жалбата се поддържа от процесуалния представител, като се иска отхвърлянето й като неоснователна. Представени са писмени бележки, с подробно развити съображения за неоснователност на наведените с жалбата възражения. Излага се, че мотивите към процесното УП са изложени в Становище, което е приложено към преписката, поради което и в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС не е налице порок на оспорения акт. Сочи се, че прихващането е извършено в съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията, като неоснователно жалбоподателят счита, че е следвало ДФЗ да издаде АУПДВ, тъй като прихванатата сума няма характера на държавно вземане, а на административна санкция, която е в последица и пряка връзка с пълния отказ за изплащане на финансова помощ. По изложените съображения се твърди законосъобразност на оспореното УП. Претендира се ю.к.възнагрждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Уведомителното писмо е от 15.11.2023г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 25.11.2023г., видно от поставения върху нея входящ печат. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление за подпомагане с УИН 25/050620/15895 за кампания 2020г. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ и след извършването на задължителни административни и/или проверки на място /съгласно чл.37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Последвало е издаването на обжалваното уведомително писмо, съгласно което оторизираната за кампания 2020г. сума е в размер на 25 709.38 лв. В същото е посочено, че неразделна част от писмото се явяват: Таблица – Оторизирани суми /в лева/ и Таблица – Извършени плащания /в лева/. Последните са приложени към писмото, като в първата е отразена горепосочената сума от 25 709.38 лв., а видно от втората таблица, от оторизираната сума са изплатени 10 884.89 лв., а останалите 14 824.49 лв. са посочени в графа „Прихваната сума* “. В пояснението към таблицата „*” е посочено, че: „Колона „Прихваната сума“ отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

С административната преписка е представен Хронологичен опис, сметка 48911, видно от който, с дата 16.09.2022г. на дружеството са извършени прихващания на различни суми.

Съгласно уточняваща молба, УП се оспорва само в частта, в която е определено прихващане на сумата 14 824.49 лв. В останалата част актът следва да се счита за влязъл в сила.

След депозиране на жалбата, от ответника е изготвено Становище изх.№ 02-250-2600/4246 от 09.12.2022г. /представено с преписката/, в което е посочено, че във връзка с подаденото от кандидата /“Аро плод 85“ ЕООД/ заявление, на дружеството е извършена проверка освен по документи и такава на място, при което не са констатирани площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Установената площ е равна на декларираната, в резултат на което оторизираната сума е равна на исканата за този код. Във връзка с възраженията в жалбата по отношение на прихванатите суми, в писмото е посочени, че: „Информация за извършеното прихващане не е от компетенцията на Дирекция „Директни плащания“ и може да бъде изискана от Дирекция „Финансово управление“ на ДФЗ-РА.

Доколкото в процесното УП и в документите по преписката отсъстват данни за характера на определената за прихващане сума и основанието за самото прихващане, с Определения № 172/17.01.2023г. съдът е изискал информация в тази насока от ответника. В изпълнение на това определение, от ответника е депозирано описаното по-горе становище, в което е уточнено, че прихващането е извършено по наложени санкции по УП № 01-2600/6995 от 05.12.2022г. за кампания 2019г. и Уведомително писмо № 01-2600/6984 от 05.12.2022г. за 2020г., като същите са приложени към становището. По делото са налице и данни, че след административно оспорване със Заповед № РД20-69/04.04.2023г на Министъра на земеделието, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу УП № 01-2600/6995 от 05.12.2022г.

В последното по делото съдебно заседание от жалбоподателя са представени: 1.Решение по адм.дело № 76/2023г. по описа на Адм.съд – Варна, с което Уведомително писмо № 01-2600/6984 от 05.12.2022г. е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне; 2.и Разпореждане по адм. дело № 603/2023г. по описа на същия съд, V състав, имащо за предмет оспорване на УП № 01-2600/6995 от 05.12.2022г.

След извършена служебна справка в деловодна система, настоящият състав установи, че производството по адм.д. № 76/2023г. е висящо пред ВАС, а по адм.д. № 603/2023г. е насрочено пред Адм.съд-Варна V-ти състав.

При така установената фактическа обстановка, която е безспорна между страните и се установява от приобщените писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно валидността и процесуалната законосъобразност на акта:

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11 ал.2 т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП/. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, като ал.4 регламентира възможността сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В настоящия случай, видно с т.І.1 на приложената по административната преписка Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Владислава Казакова правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

В контекста на гореизложеното, съдът намира че оспореното УП, като издадено от Зам.изп. директор на ДФ „Земеделие“ Владислава Казакова, е постановено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите на административния акт дават възможност на адресата да разбере волята на административния орган и да организира защитата на правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол. Ето защо, неизлагането на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

В конкретния случай по отношение на прихванатата сума в размер на 14 824.49 лв. не са изложени каквито и да е било мотиви. Както беше посочено и по-горе, в Таблица - Извършени плащания /в лева/, представляваща неразделна част от УП, тази сума е отразена в графа „Прихваната сума“, а под чертата е пояснено, че в тази графа са суми: 1.които са приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди; или 2.недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ; или 3.приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“. Т.е. като възможно правно основание за приспадането са изброени няколко различни хипотези, всяка от които с различен фактически състав, произтичаща от осъществяването на различни юридически факти; без да е ясно коя всъщност е конкретното основание в случая. Така от съдържанието на УП остава напълно неясно от какво произтича това прихващане, като същевременно изброените основания за извършеното прихващане не са подкрепени с никакви доказателства, които евентуално биха допринесли за някаква конкретизация в тази насока.

Мотиви за извършеното прихващане не се съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. За мотиви не могат да бъдат приети разясненията за съдържанието на отделните колони, поместени и в двете таблици, тъй като същите са общи пояснителни бележки.

Противно на твърдението на процесуалния представите на ответника, за мотиви не може да служи и приложения към преписката Хронологичен опис. От същия се установява само извършено прихващане на суми и то на дата, която значително предхожда издаването на процесното УП, без да става ясно какво е основанието за това, от какво произтича прихванатото задължение, по какъв начин е установено, уведомено ли е дружеството за това свое задължение, в какъвто смисъл е и едно от възраженията на оспорващия.

Мотиви не представляват и разясненията на първа страница от Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП. Тези разяснения не изпълняват и изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на акта, съгл. ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ.

Според цитираното задължително за съдилищата тълкувателно решение, мотивите на ИАА могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза – в Уведомителното писмо липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание за прихващането.

Неоснователно процесуалният представител на ответника поддържа че мотивите към процесното УП са изложени в Становище, което е приложено към преписката, поради което и в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС не е налице порок на оспорения акт. На първо място това становище е издадено след уведомителното писмо, по повод постъпилата срещу него жалба, поради което и не може да коригира допуснатия съществен порок. А на следващо място, в същото административният орган сам е посочил, че извършените във връзка със заявлението проверки, не са установили пропуски, поради което и оторизираната сума е равна на исканата, като няма информация за основанието на прихванатите суми, а такава следва да се изиска от друга дирекция.

Именно горните обстоятелства са наложили съдът да изиска допълнителна информация от ответника с определението от 17.01.2023г. Едва в изпълнение на това определение от ответника е депозирано допълнително становище с твърдението, че прихващането е извършено по наложени санкции с УП № 01-2600/6995 от 05.12.2022г. и УП 01-2600/6984 от 05.12.2022г.

Съдът не възприема горното становище.

От една страна процесното УП е издадено на 15.11.2022г., поради което няма каквато и да е логика със същото да се прихващат суми по все още неналожени санкции, доколкото двете УП са издадени близо месец по-късно – на 05.12.2022г.

От друга - по смисъла на горецитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му.

Липсата на мотиви е съществен порок на акта, който обуславя неговата незаконосъобразност само на това основание. За пълнота обаче на произнасянето, съдът намира за необходимо да посочи, че ако се възприеме тезата на ответника за извършено прихващане със санкциите по двете гореописани уведомителни писмо, то процесното УП се явява постановено и в нарушение на материалния закон. От двете уведомителни писма е видно, че оторизираните суми са прихванати на основание чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. с наложени на ЗП санкции за бъдещ период съгласно чл.19 от Делегиран Регламент № 540/2014г., респ. за кампания 2019 г. в размер на 20 354.04 лв. и за кампания 2020г. в размер на 25 188.20 лв.

В разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този смисъл е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от начините са събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство.

Следователно разпоредбата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗПЗП, съгласно която вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

От анализа на цитираните разпоредби и при липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по реда на чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и размер, т. е. да е ликвидно.

В случая към момента на издаване на оспорения акт, уведомителните писма, с които са наложени санкции за бъдещ период, даже не са били издадени, но дори и да са били същите не са подлежали на предварително изпълнение нито по силата на специалния ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на предварителна изпълняемост на тези УП и наличието на висящо съдебно производство по оспорването им административният орган не е имал правната възможност да извърши прихващането. Публичното вземане не е било установено с влязъл в сила акт, т.е. не е било ликвидно и изискуемо, поради което и компенсационното волеизявление на Зам.изпълнителния директор на ДФЗ е направено в противоречие с изискванията на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. В този смисъл са и решение № 1294 от 10.02.2022 г. по адм. дело № 10746/2021 г. по описа на ВАС, V отделение; решение № 6706 от 04.06.2020 г. по адм. дело № 1205/2020 г. по описа на ВАС, V отделение; решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г. на ВАС, V отделение и др.

Всичко гореизложено води до извода за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо в оспорената част, което налага отмяната му.

От жалбоподателя е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които съгласно списък по чл.80 от ГПК се претендират в размер на 1 050 лв. – 50 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото това искане е направено своевременно и предвид изхода на спора, същото се явява обосновано по основание, но не и по размер, с оглед отсъствие на доказателства за договорена и внесена сума за адвокатско възнаграждение. По делото е представена само пълномощно, без същото за съдържа данни за горните обстоятелства. Поради това искането следва да се уважи само до размера на внесената държавна такса.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/4246/15.11.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, в частта в която от оторизираната сума в размер на 25 709.38 лв. на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от управителя Д.Д., е прихваната сума в размер на 14 824.49 лв.,

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В, представлявано от управителя Д.Д., сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

	Председател: