РЕШЕНИЕ
№ 533
Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният
съд - Варна - XXIX състав, в съдебно
заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
При
секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА административно дело № 2502 / 2022
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците (ЗМ) и чл. 44, ал. 1 от Регламент на Европейския парламент и на
Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.
Жалбоподателят Й.Д.Г. ЕГН **********, чрез адв. Р.В. е
оспорил Решение № 32-352005/17.10.2022 г. към МД с MRN *** с дата на приемане
17.02.2021 г. издадено от директор на ТД Митница Бургас, с което е определена
нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно
обращение с МД MRN ***/17.02.2021 г. в размер на 12002,91 лв. и спрямо нея
считано от 17.02.2021 г. са определени вносно митническо задължение в размер на
1200,29 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 2640,64 лв. Определени са
за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 909,36 лв. и ДДС в
размер на 2000,60 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от
17.02.2021 г. до датата на уведомяването за решенето, както и лихви за забава
за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10 – дневен срок от
уведомяване на длъжника за плащане на задълженията.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради
следните доводи:
- Решението е издадено от компетентен орган, но не са
изложени данни по чия инициатива е започнало производството, за да се изясни
компетентността на митническите органи.
- Решението е издадено при неспазване на чл.19б, ал.1 от
ЗМ и чл.55, §1, от регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като към 11.01.2022 г.
ответникът е установил фактите от значение за издаване на административния акт,
което се установява от писма № 32-8922/11.01.2022 г. Това нарушение е довело до
увеличаване размера на начислените лихви върху задължението, чрез неоснователно
удължаване на срока, за които съгласно чл.114, §2 от регламент № 952/2013 г. се
начислява лихва за забава.
- Представена е фактура № 3122/10.12.2020 г. издадена от
Global auto exchenge LLC, за определя митническата стойност на автомобила съгласно
чл.145 от регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015.
- Не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорената стойност. От жалбоподателя е изискан
хронологичен счетоводен регистър, какъвто той не притежава, защото не е
търговец. Представил е разписка с № 925810/10.12.2020 г., който документ не е
обсъден от митническите органи, но няма основание за отхвърлянето му.
- Не е спазено задължението по чл.8, §1, б.“а“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, да се посочат документите, които ще
се използват при издаване на административния акт.
- Информацията от използвания сайт не е част от
митническите информационни системи.
- Представената фактура за покупка на автомобила, съдържа
всички изискуеми данни, налице е разписка за плащане. Това, че в “salvage
sertificate” не е вписан жалбоподателя, не означава че няма данни да
извършената покупка от него.
- Липсва протокол относно фактическото състояние на
автомобила към момента на приемане на митническата декларация, поради това не
може да сравнява с автомобила установен в сайта. Същото се отнася и за пробега
на автомобила.
- Позоваване на информация от www.autoauctions.io,
противоречи на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 70, §2
от МКС, чл.144, §2, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за
определяне на митническата стойност.
- Липсват доказателства за заплатени разходи за транспорт
от жалбоподателя, защото те са били за сметка на продавача.
- Решението противоречи на С-291/15.
Отправено е искане оспореното решение да бъде отменено и
претендира присъждане на сторените разноски в производството, съобразно
представен списък за такива. В писмени бележки е посочено, че в решението не е
посочената дата на издаване.
Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция "Митници", чрез представител по пълномощие ст.
юрисконсулт Любомир Димитров оспорва жалбата. В молба с.д. 1778/06.02.2023 г. е
изложено, че предвид сигурното криптиране на сайта, както и платения достъп до
него същия е международен източник на информация, чрез който е определена
цената. Спазени са процесуалните правила за издаване на административния акт.
Съвпадението на номера на рама е доказателство, че се касае за един и същ
автомобил.
Съдът приема за установени следните факти:
На 17.02.2021 г. в МБ Сливен с митническа декларация (МД)
с MRN *** (л. 44-47) с декларатор и вносител Й.Д.Г., пряк представител „КИСИ“
ЕООД е декларирал за режим допускане за свободно обращение на стока с описание
– употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка „Ауди“, модел АЗ, тип
– лек, брой места – 5, товароносимост – 2005, първа регистрация – 02.01.2016
г., цвят – черен, обем 2000 куб. см, мощност – 190 HPDIN, двигател № - не се
чете, шаси №WAUB8GFFXG1007349. В митническата декларация са декларирани още: в
ел. д. № 5/14 „код на държавата на изпращане /износ – САЩ, в ел. д. № 4/1
"Условие на доставка" – DAP – доставено на място, в ел. д. № 4/16
"метод за определяне на стойността" – договорена стойност на
внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/, в ел. д. № 4/14 цена на стоката 1800, ел.
д. № 4/10 "Валута" – USD, ел. д.№ 4/9 „добавяния и приспадания“ – 0
лева, ел. д. № //5 – вид на сделката“ – outright purchase/sale, ел. д.№ 4/11
обща фактурна стойност 1800 USD, обменен курс 1.61625.
Към митническата декларация е приложена фактура №
3122/10.12.2020 г. издадена на Й.Д.Г. за продажба на автомобил „2016 Ауди АЗ, с
номер WAUB8GFFXG1007349, цена 1400 USD и международен транспорт до договорено
местоназначение Сливен цена 400 USD от Global auto exchenge. Свидетелство за
регистрация на автомобил с идентификационен номер WAUB8GFFXG1007349 и
товарителница за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище
(л.129-138).
Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане
на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, т. е. върху договорната стойност -
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Определени са и са взети под отчет публични
задължения за мито в размер на 909,36 лв. и за ДДС в размер на 2000,60 лв.
Със заповед № 3ТД-1000-425/24.06.2021 г. (л. 44)
директорът на ТД Южна Морска при Агенция "Митници" е разпоредил
изготвяне на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим
допускане за свободно обращение и за режим транзит за стоки от позиция КН 8703,
с държава на изпращане САЩ или Канада, за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2021 г.
Във връзка с извършения обобщен анализ е изготвен доклад, в който са изложени
констатации, че за част от декларациите са налице данни за занижени митнически
стойности на внасяните стоки (л. 46-60). Със Заповед № 3ТД-1000-451/06.07.2021
г. директорът на ТД Южна Морска при Агенция "Митници" е разпоредил на
основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ да се
извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на автомобили
от позиция 8703, изпратени от САЩ или Канада, за режим допускане за свободно
обращение, приети в периода 01.06.2019 г. – 01.06.2021 г. (л. 61-62).
С писмо изх. № 32-258866/12.08.2021 г. (л.31-32) издадено
от началник на МП Сливен, връчено на 18.08.2021 г. на жалбоподателя, от
последния са изискани в 14 – дневен срок от получаване на писмото да представи
доказателства за потвърждение за декларираната цена и документи относно
плащанията описани в шест точки.
С писмо 24.08.2021 г. (л.28-29) жалбоподателят е посочил,
че автомобила е закупен за цената посочена във фактурата, както и транспортните
разходи.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-8922/11.01.2022 г. (л.18-24) жалбоподателят
е бил уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена
нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа
декларация с MRN ***/17.02.2021 г. В съобщението е посочено, че това решение е
взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесната стока, като са посочени обстоятелствата,
породили съмненията в действителността на договорната стойност, както и на
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.
Посочено е, че при извършен последващ контрол на МД е анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси в
страната на износа, на електронна страница www. autoauctions.io, с обявена
продажна цена от 6600 USD на аукцион с дата 25.11.2020 г., със статус
"продаден" (SOLD). Според митническите органи на основание чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност следва да се определи, като се
вземе предвид продажната цена в размер на 6600 USD на автомобил със същия номер
на шаси и със статус - продадена, увеличена с транспортните разходи. В резултат
митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с процесната
МД е изчислена в размер на 12002,91 лева, мито 1200,29 лева, данъчна основа
13203,20 лева и ДДС 2640,64 лева. На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок
да изрази становище.
Съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
връчена на жалбоподателя на 07.06.2022 г. Не е подадено възражение от
жалбоподателя.
В Докладна записка рег. № 32-296228/02.09.2022 г.
издадена от инспектор МБ Сливен е предложено на директора на ТД Митница Бургас
да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова
митническа стойност на стоката от процесната МД, като е прието, че намереният
резултат в интернет страницата съдържа детайлни данни за характеристиките,
щетите и състоянието на автомобила, както и негови снимкови изображения.
С оспореното Решение № 32-352005/17.10.2022 г. на
директора на ТД Митница Бургас са взети следните решения:
1. На основание чл. 70, § 1, вр. чл. 71, § 1 буква д)
подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката 2, поставена под режим
допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007026809R9 е определена нова
митническа стойност в размер на 12002,91 лв.;
2. На основание чл. 77, §1, буква а) и чл.77, §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, датата на възникване на митническото задължение е
17.02.2021 г. – датата на приемане на митническата декларация;
3. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, за код по КН 8703 24 90, спрямо
новата митническа стойност 12002,91 лв. е определено вносно митническо
задължение в размер на 1200,29 лв.;
4. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.
77, § 1, буква а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е прието, че на
датата на възникване на митническо задължение възниква задължение и за ДДС,
като на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по
смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката, в размер на 13203,20 лв.;
5. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено
задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД
с MRN ***, в размер на 2640,64 лв.;
6. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. за стоката е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно
мито в размер на 909,36 лв.;
7. На основание чл. 56 от ЗДДС за стоката е определено за
вземане под отчет ДДС в размер за доплащане 2000,60 лева.
8. На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, Й.Д.Г.
е определен като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 909,36 лв. и
на ДДС в размер на 2000,60 лв.;
9. /т.11 от решението/ На основание чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че възниква и задължение за лихви върху
вносно мито и ДДС, считано от 17.02.2021 г., която е датата на възникване на
митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването;
10. /т.12 от решението/ На основание чл. 114, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че се дължи лихва за забава за размера на
дължимите вземания, които не са платени в срока по решението.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на
20.10.2022 г., жалбата е подадена на 01.11.2022 г.
С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима за разглеждане.
Оспореният акт е издаден от компетентен административен
орган, по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно посочената
норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения,
взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където
са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически
орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи
4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения,
взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително
заявление. Следователно, оспореното решение на директор на ТД Митница Бургас в
Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в
границите на неговата териториална и материална компетентност, съобразно чл.
101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал.
2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и предвид
представената по делото Заповед № 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция
"Митници", съгласно която Валери Стефанов от 31.07.2021 г. е назначен
за директор на ТД Митница Бургас (л.43).
На 17.02.2021 г. в МБ Сливен е приета процесната
митническа декларация, поради което митническите органи извършили проверката са
били с нужната местна компетентност. Предвиденият с чл.19б, ал.1 от ЗМ, 30 –
дневен срок за издаване на административен акт от започване на производството е
инструктивен, поради което неспазването му не е съществено процесуално
нарушение.
Оспореният административен акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е
спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013
за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението,
предоставена е и възможност да изрази становище в 30-дневен срок. На стр. 3 от
оспореното решение е посочено, че фактура № 3122 е от 10.12.2021 г. От
представената фактура се установява, че е от 10.12.2020 г. На стр.2 от
решението е посочено, че приложената фактура е с № 3122/10.12.2020 г. Съдът
приема, че е допусната очевидна фактическа грешка в изписване годината на
фактурата на стр.3 от решението, което не е нарушило правото на защита на
жалбоподателя, т.е. това не е съществено процесуално нарушение, тъй като от
посочения номер на фактурата – стр.3 и правилното посочване на номер и дата на
стр.2 от решението е ясно относно която фактура са мотивите в административния
акт.
Екземплярът от процесното решение, който е връчен на
жалбоподателя е без посочена година на издаване – „Решение № 32-352005/17.10.“.
В административната преписка е представен препис от решението с посочена дата и
година на издаване – „Решение № 32-352005/17.10.2022 г.“. Решението е съобщено
на жалбоподателя на 17.10.2022 г., поради което съдът приема, че оспореното
решение е издадено на 17.10.2022 г. и преписът представен с административната
преписка е идентичен с оригинала, т.е. посочена е година на издаване на
административния акт. Липсата на година на издаване в екземпляра представен на
жалбоподателя е процесуално нарушение, защото следва административния акт да се
издава в един екземпляр и да се изготвят преписи или копия от него. Това
процесуално нарушение в случая не е съществено, тъй като останалото съдържание
на решението и в двата екземпляра е идентично, поради което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
При издаването на оспореното решение са допуснати други
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и
нарушение на приложимия материален закон.
Митническата стойност е определената за митнически цели
стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне
на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за
определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата стойност за определяне
на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) №
952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на
ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства,
така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза.
Когато митническата стойност не може да бъде определена
по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от регламента при последователно
прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз
основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне на митническата
стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен
в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не
може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се
приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този смисъл
решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).
Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за
конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на
чл. 74, § 3 от МКС, т. е. с използване на разумни способи въз основа на
наличните данни на митническата територия на ЕС.
В конкретния случай липсват както доказателства, така и
аргументи в оспореното решение, че изложената последователност на действията е
спазена.
Отделно от това, за да се премине към тези субсидиарни
методи, следва да са налице основателни съмнения относно декларираната от
въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения следва
да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат
опровергани, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства.
В конкретния случай, процесната МД е била предмет на
последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за
автомобила, посочен в нея, релевантна за определяне на митническата му
стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по
реда на чл. 48 от МК във вр. чл. 84 от ЗМ. Предвид това е неоснователен довода
на жалбоподателя, че след вдигане на стоката не следва да се извършва контрол
на стоката. Разпоредбата на чл. 48 от Регламента предвижда, че за целите на
митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт,
както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички
придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не
са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.
Възможността на митническите органи да отхвърлят
декларираната митническа стойност на стоките обаче, не ги освобождава от
задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на
съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата
митническа стойност.
В случая мотивите на органа за прилагане на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесния автомобил е
извършено без достоверни доказателства, на които митническата администрация да
се позове. В тежест на органа е да докаже приложимостта на избрания метод по
оспореното решение. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело
С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките,
достатъчна да обоснове съмненията. Практиката на Съда на ЕС по приложението на
чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение налага становището, че процедурата
следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (решение С-263/06, т. 52).
В конкретния случай административният орган се е позовал
на разпечатка от произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че
действителната договорна стойност на процесния автомобил е по-висока от
декларираната. Посочената информация не е част от митническите информационни
системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да
могат да се ползват с доказателствена сила. Установената от митническите органи
информация за продажбата на автомобили, на които се оспорва митническата
стойност, от проведени аукциони в интернет страници в страната на износа – в
случая САЩ, не може да се използва за целите на определяне на митническата
стойност на въпросните автомобили по реда на чл. 70 от Регламента. Освен това
не са събрани никакви доказателства, че обявената в сайта цена е равна на
продажната. При това положение следва да се приеме, че липсват установени по
надлежен ред факти, които да обосноват извода на решаващия орган относно
по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата
стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно
законосъобразността на тези изводи на митническия орган. С оглед изложеното е
неоснователен доводът на ответника, че предвид сигурното криптиране и
достоверност на сайта, както и платения достъп до него, същият е международен
източник на право.
На следващо място, видно от представеното Свидетелство за
право на собственост към 12.11.2020 г. собственик на автомобила е бил
„Метрополитън проп енд каз инс“ (131). В сайт www.autoauction.io е публикувано,
че е проведен аукцион на 25.11.2020 г. (л.105 -106 и л.117) за автомобил Аudi
A3 2016, рама WAUB8GFFXG1007349. Автомобилът е придобит на 25.11.2020 г. от
Global Auto Exchange, видно от Свидетелство за право на собственост (л.134-135).
Фактурата за продажба № 3122/10.12.2020 г. (л.129-130) и разписка за плащане
№925810/ 10.12.2020 г. на сумата от 1800 USD с печат на Global Auto Exchange
(л.30 от адм. пр.) представени от жалбоподателя са с дата след провеждане на
аукциона от 25.11.2020 г., на който митническите органи се позовават.
Същевременно административният орган без да оспорва автентичността на
представената фактура за придобиване на стоката и разписката за плащане е
приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност във фактурата. От страна на административния орган не е посочена
причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не
се отрича автентичността й.
В представената по делото информация под формата на
разпечатки от сайта www.autoauctions.io не е отразено, че именно жалбоподателят
е закупил процесния автомобил за сумата от 6600 USD, а от страна на ответника
не са ангажирани други доказателства в тази насока. Следва да се има предвид,
че информацията, представена под тази форма, не представлява служебна и/или
официална такава, за да се ползва евентуално с доказателствена сила. В случая,
предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума и доколкото не може категорично и несъмнено да се установи каква е
действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за
пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респ. по чл. 74, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност.
Като не е спазил предвидения в регламента ред за
определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал
нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните
норми.
Митническата стойност е договорната стойност на стоките,
поради което е необходимо да се изследва само действителната воля на страните
по договора за покупко-продажба съответно действително сторените разходи за
транспорт.
От представената по делото фактура № 3122/10.12.2020 г.
се установява осъществена сделка с предмет процесния автомобил, вида и
техническите характеристики на същия, цената на придобиване и разходите за
транспорт, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
От разписка 92810/10.12.2020 г. относно фактура 3122/10.12.2020 г. се
установява, че в брой е заплатена сумата 1800 USD.
Съгласно практиката на ВАС, застъпена в решение № 9350 от
13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г. и в решение № 15563 от 15.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., в тежест на митническите органи е при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока.
Правилното и законосъобразното определяне на митническата
стойност е от съществено значение за определяне на размера на задълженията,
като при всички случаи органът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи
установените от него факти и правни основания, въз основа на които издава
административния акт.
Изцяло в тежест на митническия орган е да докаже, че
митническата стойност на стоките не е реално платената или подлежаща на плащане
цена, като установи и мотивира наличието на основание, което да доведе до
неприемане на митническата стойност. В тази връзка основателно съмнение е
съмнение, което се основава на обективно съществуващ факт, но не на
предположенията на митническия орган.
Относно определената стойност на транспортни разходи,
също не са налице доказателства, че посочените сравнителни разходи – стр.5 от
решението са за напълно идентични стоки, за да се приеме че посочената във
фактурата стойност не следва да се приема за реална.
Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
При процедурата по определяне на по-високата стойност,
следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена такава, на това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447.
С оглед изложеното, съдът намира, че като не е приел
декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова
стойност единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за
процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница
Бургас към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени. Не са били налице
предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл.
70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г.
Предвид незаконосъобразното определяне на митническата
стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и
сочените като възникнали задължения за мита и ДДС.
Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022 г., съгласно
който между Й.Г. и адв. Р.В. е договорено и платено чрез банков превод
възнаграждение в размер на 630 лева. Материалният интерес по спора е в размер
на 2909,96 лева. От ответника не е направено възражение за прекомерност на
стореното възнаграждение за адвокат, поради което съдът не следва да го
намалява до предвидения минимум от 590,97 лева определен с чл.8, ал.1, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения На основание чл.30, ал.2 от Устройствен правилник
на Агенция „Митници“, директорът на териториалната дирекция е третостепенен
разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите, поради което
следва ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 640 лева, съгласно чл.143, ал.1 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 32-352005/17.10.2022 г. към МД с MRN ***
с дата на приемане 17.02.2021 г. издадено от директор на ТД Митница Бургас.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници“ да заплати в полза на Й.Д.Г. ЕГН ********** сумата в размер на 640
/шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
|
СЪДИЯ: |
|