Решение по дело №2947/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1204
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20232120202947
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120202947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от О. М., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-3388-000112/11.07.2023 г., издадено от началник на сектор
в 05 РУ - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. от БАК,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 13.06.2023 г., около 02:35 часа, в гр. Бургас, по бул. Д. Д...., в посока кръговото
кръстовище бул. Д. Д.... и ул. Т......., жалбоподателят О. М. управлявал лек автомобил М..... с
рег. № .............. На жалбоподателя била извършена проверка за употреба на алкохол от
служители на МВР, като техническото средство Дрегер 7510 с фабричен № ARРМ-0792,
отчело положителен резултат от 0,85 промила. На жалбоподателят е издаден талон за
1
медицинско изследване, но същият не се явил за даване на кръвна проба.
Видно от представения по делото протокол (л. 63) въпросният анализатор е
технически годен за извършване на проверка на алкохол в издишания въздух (в дъха на
водача).
За установеното нарушение свидетелят Г. Д. съставил на жалбоподателя АУАН,
екземпляр от който му бил връчен без да направи възражение.
Административнонаказващият орган, след като се запознал с преписката по акта,
приел нарушението за безспорно установено и на 11.07.2023 г. издал обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Показанията на актосъставителя Г. Д. изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице, видно от представените по делото
писмени документи - удостоверение (л. 17), Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 18-19) и
Заповед № 251з-804/23.02.2022 г. (л. 43-54).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН,
а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените разпоредби, като наказанието е индивидуализирано правилно. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на производството.
Настоящият състав не споделя доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че правото му на защита е било ограничено, защото не му е извършен
превод от преводач.
На първо място, действително това не е сторено, но от представените по делото
документи - подадената до съда жалба (л. 3), личното получаване на препис от НП с
поставяне на дата и подпис (л. 4), предоставяне на личните си данни в АУАН, вкл. с
посочване на длъжността на жалбоподателя - „лекар в МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Бургас“,
собственоръчното изписване в акта, че няма възражения, подписване на акта и разписката за
получаване на препис от него (л. 5), подписване на талона за медицинско изследване (л. 6),
написаните лично от жалбоподателя две молби до началника на сектор ПП (л. 9) и до
началника на 05 РУ - Бургас, както и от дадените писмени сведения (л. 11), става ясно, че О.
М. е разбирал много добре какво се случва. Жалбоподателят е знаел какво трябва да направи
в хода на проверката, разбирал е съдържанието на всички документи, които е подписвал и
2
които лично е изпращал на органите на МВР, като е организирал защитата си и е атакувал
санкционния акт пред съда. Нещо повече. Жалбоподателят трайно се е установил да живее
тук, има разрешение за пребиваване, адрес, телефон, месторабота в страната и както самият
той е заявил на проверяващите органи работи като лекар в УМБАЛ „Сърце и мозък“ - гр.
Бургас. С оглед на това, след извършена от съда служебна справка в публичния регистър на
Българския лекарски съюз (blsbg.eu) се установява, че жалбоподателят е член на
регионалната колегия на БЛС в гр. Бургас, а за да станеш член на колегията, едно от
задължителните изисквания е да притежаваш документ за владеене на български език, и не
само, но и професионалната терминология на български език, установено по реда на
Наредба № 5/03.09.1999 г. за реда за установяване владеенето на български език при
придобиване на българско гражданство по натурализация (арг. чл. 186 от Закона за
здравето). При това положение, дори да се приеме, че е било допуснато нарушение, то
категорично не може да се счете за съществено, защото по никакъв начин не е попречило на
жалбоподателя да узнае за какво е наказан и да организира адекватна защита срещу НП.
На второ място, безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на
АУАН гражданите, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва
да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на
защита на наказаното лице. Следва да се има предвид, че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер -
част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В
Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г., относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, и Директива 2012/12/ЕС, относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на
санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след
пътнот....... проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред съд, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си липсата на
назначен преводач при съставянето и връчването на акта не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административното производство /Решение № 897/19.05.15 г. по
д. № 368/2015 г. на АдмС-Бургас/. В случая, видно от показанията на полицейския служител
- Г. Д., жалбоподателят много добре е разбирал както процедурата, така и възможностите и
правата които има. При направеното запитване защо след като е видял полицаите е дал
назад, жалбоподателят не е дал логично обяснение. Той се съгласил да бъде изпробван за
алкохол, изпълнявал е полицейските разпореждания да предостави документите си,
съгласил се е с резултата на анализатора, вкл. се е консултирал с адвокат по телефона, и
3
накрая е подписал необходимите документи без възражения. Тези обстоятелства се
подкрепят и от приложените писмени документи.
Всичко това кара настоящия състав да приеме, че в действителност жалбоподателят е
владеел много добре български език и е разбирал случващото се, като липсата на преводач
по никакъв начин не е осуетило правото му на осведоменост, поради което и твърденията за
порочност на производството само на това основание не се възприемат от съда.
В случая се касае за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, която въвежда забрана за водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с концентрация на алкохол над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно 0.85 промила, установено с анализатор.
За извършеното нарушение чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на наказанията лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца и
глоба от 1000 лв. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна
разпоредба и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в нея
размери - глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
които са фиксирани от законодателя и не подлежат на изменение.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. А съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушенията по този закон дори не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, което налага то да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-3388-000112/11.07.2023 г.,
издадено от началник на сектор в 05 РУ при ОД на МВР - Бургас, срещу О. М. с ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4