Мотиви
към Решение № 26/08.05.2018 г. по АНД № 115 по описа на Районен съд – Кубрат за
2018 г.
Постъпила е полицейска преписка рег.
№ 290000-3054/08.05.2018 г. по описа на Районно управление на МВР гр.Кубрат,
ведно с Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с
дребното хулиганство (УБДХ) на Районно управление на МВР гр.Кубрат.
Нарушители са:
Г.Ш.М. – родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с основно
образование, безработна, ЕГН **********.
Х.З.М. – роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен, ЕГН **********.
М.Д.Х. – родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно
образование, работи в ЕТ „АДОНИС – В.К.“, ЕГН **********.
Актосъставителят П.Н.Г.– полицейски инспектор при
Районно управление на МВР гр.Кубрат, поддържа акта, както е съставен и
предявен.
В съдебно заседание нарушителят Г.Ш.М.,
Х.З.М. и М.Д.Х. не се признават виновни по предявеното им с акта обвинение.
Защитникът на М. и М. пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт, тъй
като деянието, в извършването на което са обвинени подзащитните
му не осъществява признаците на нарушението дребно хулиганство, нарушителят М.
се е намесил единствено да потуши конфликт. Алтернативно, ако съдът счете, че
извършеното от тях съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от
УБДХ, пледира съдът да наложи по вид наказание глоба, ориентирано на минимума
предвиден в указа, като съдът се съобрази с многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства. Нарушителката Х. отрича да е извършила описаните в
акта непристойни действия и твърди, че е била жертва на действията, извършени
от М., въпреки, че е в деликатно състояние – бременна.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, както и обясненията на нарушителите, намира
следното:
От фактическа страна:
На 06.05.2018 г. в гр.Кубрат, обл. Разград, на битака, близо до входа му, нарушителите Г.Ш.М.
и Х.З.М., както всяка неделя, били разположили щанда си за продажба на плодове
и зеленчуци. Срещу тях продавал кебапчета св-Н.Б.. По
това време, преди обяд, имало много граждани, сред които бил и св.П.П..
Нарушителят М.Д.Х. заедно с детето
си и леля си – св.М.Р.също били на неделния битак и застанали пред щанда на М.
и М., за да купят ягоди. Х. понечила да си избере, но
М. й заявила, че мъжът й – М., ще постави съответното количество, тъй като
плодът бил нетраен и деликатен. Х. забелязала, че М. пълни в чантата изгнили
ягоди и казала, че не иска такива плодове и да ги хвърли. М. се ядосала и
излязла пред щанда, когато започнали словесни престрелки между двете – размяна
на обидни думи и нецензурни изрази, на висок глас. При опит да се намеси и
нарушителя М., Х. го обидила с думите „черен циганин“, той също й отвърнал с
обидни думи. Х. имала хамбургер в ръце, който хвърлила по М., а последната
хванала един кашон от банани и го размахала в ръцете си. Разрастването на
конфликта било потушено от продавач на касети – Б., след което Х. продължила
към друг щанд с ягоди. До нея бил и св.Петров, който бил наблизо до възникналия
инцидент, тъй като спрял да разговаря със свой познат. Когато бил на другия
щанд с ягоди, възприел как М. отново дошла при Х. и я нападнала с обидни думи.
След това Х. напуснала района на битака и позвънила на тел.112.
Нарушителите и свидетелите били
приведени в сградата на РУМВР-Кубрат, където били снети обяснения от тях. След
събиране на всички доказателства по преписката актосъставителят
П.Н.Г.съставил Акта за проява на дребно хулиганство, който нарушителите подписали
с възражения.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на показанията, депозирани от свидетелите М.А.Р.,
Н.Х.Б.и П.Т.П., както и частично от обясненията на нарушителите и писмените
доказателства приложени към преписката.
Показанията на св.Р., че М. е
ударила Х. в областта на корема, остават изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, а също така тази свидетелка е с
родствени връзки с Х. и се явява заинтересована от изхода на делото. Не се
установи също, че М. е хвърлила кашон от банани по Х., а само го е размахвала в
ръка.
Категорично от показанията на св.Б.,
който е без родствени връзки с нарушителите и е възприел непосредствено
инцидента, се установява, че Х. е хвърлила хамбургер по М.. Ето защо съдът не
дава вяра на обясненията на нарушителката Х., че не е хвърлила въпросната
закуска по М..
По доказателствата:
Съдът прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Н.Х.Б.и П.Т.П., които безпротиворечиво
сочат, че Г.Ш.М., Х.З.М. и М.Д.Х. са извършили действия, които нарушават
обществения ред – отправяли обидни думи и изрази, а Х. - и хвърлила хамбургер
по М..
От правна страна:
Съдът счита, че Г.Ш.М., Х.З.М. и М.Д.Х.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение хулиганство.
От обективна страна, нарушителят Г.Ш.М.,
е осъществила признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършила непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
обидни думи и изрази към М.Д.Х., на публично място.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
От обективна страна, нарушителят Х.З.М.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
обидни думи и изрази към М.Д.Х., на публично място.
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
От обективна страна, нарушителят М.Д.Х.
е осъществил признаците на изпълнителното деяние, като на процесната
дата и място, е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправяне на
обидни думи и изрази към Г.Ш.М. и Х.З.М., на публично място, както и хвърляне
на хамбургер по Г.М..
От субективна страна, деянието е
извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. Деецът е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването им.
Съдът счита, че така извършената
противообществена проява води до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
По наказанията:
Съдът намира, че извършената от
нарушителя Г.Ш.М. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 100.00 лева.
Съдът намира, че извършената от
нарушителя Х.З.М. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 100.00 лева.
Съдът намира, че извършената от
нарушителя М.Д.Х. проява се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност и не осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, и е с ниска степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано
като дребно хулиганство. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема незачитането на моралните и етични норми на общуване между хората.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на
дееца.
При определяне на наказанието, съдът
взе предвид баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като
определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно глоба в размер
на 100.00 лева.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови решението си.
Председател: /П/ Ал. Великова