Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
Гр.Ловеч,……..2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Цветомира Баева като разгледа
докладваното от председателя т.д. № 7 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.342, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от С.С.Ц. ***, чрез адв. Д.Н. от ЛАК, против ЗАД „ОЗК. З."
АД, ЕИК ********с цена на иска 30 000 лева.
В нея излага, че на 18.01.2019 г. около 10.30 часа в
гр.Л. на бул. .„Б." срещу дом № 20, бил блъснат от движещия се с
несъобразена с пътните условия скорост лек автомобил марка „БМВ", модел
„530и" с ДК № ЕН **** КМ, управляван от М.К.М.. Твърди, че злополуката
настъпила, докато оказвал съдействие на претърпял пътна злополука преди това
друг лек автомобил. Бил транспортиран до МБАЛ - Ловеч, тъй като се оплаквал от
болки в дясната подбедрица и коляното. При направената рентгенова снимка било
установено счупване на фибулния малеол, както и фрактура на диафизата на
фибулата - средна трета, което наложило имобилизиране на крайника с гипсов
ботуш,
Посочва, че в резултат от получените травми не можел
да се движи самостоятелно, тъй като болките били силни и възстановяването му
протекло под грижите на близките в домашна обстановка. Твърди, че физическото му възстановяване продължило
около 5 месеца, като през първия месец имал нужда от чужда помощ по поддръжката
на личния тоалет. През първите три месеца страдал от спонтанна болка, оток и
нарушени движения в глезената става, а походката му била нарушена.
Излага, че за възстановяването му била назначена и
изпълнена рехабилитационна терапия/криотерапия, лечение със СЧТ и нискочестотно
магнитно поле/. Твърди, че въпреки положените усилия за възстановяване и към
момента изпитва болка в наранения долен крайник при натоварване, рязка промяна
в атмосферното налягане и студено време.
Освен описаните телесни повреди, изживял и стрес от
катастрофата, което се отразило негативно и върху психичното му здраве. Получил
посттравматично стресово разстройство, станал тревожен и напрегнат, страдал от
безапетитие и безсъние. След злополуката изпаднал в депресивно състояние,
страхува се от автомобили и евентуални катастрофи, сънува кошмари, свързани с
катастрофата.
Посочва, че по случая било образувано Дознание №
32/2019 г. по описа на РУ-гр.Ловеч, пр.пр. № 128/2019 г. по описа на РП-Ловеч,
като със Споразумение от 27.11.2019 г. по НОХД № 863/2019 г. по описа на
РС-Ловеч, М.К.М., ЕГН ********** бил признат за виновен в това. че на
18.01.2019 г. около 10.30 часа в гр.Л., област Ловеч, на бул. „Б."', срещу
дом № 20 при управление на МПС - собствения си лек автомобил „БМВ 730 И" с
рег. № ЕН **** КМ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП - /при избиране на скоростта си на движение, се движил със скорост от
Изтъква, че към момента на настъпване на ПТП -
18.01.2019 г.. лекият автомобил марка ,.БМВ", модел „530и" с ДК № ЕН ****
КМ, имал сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и
водачите на МПС /автомобилистите/, съгласно групова полица № ВG /23/ ****** с период
на валидност до 17.08.2019 г.
Твърди, че по заявената пред ответника претенция за
изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, такова му било отказано с мотив, че не е предоставил
документи, с които не разполага.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ЗАД „ОЗК.
З."АД, ЕИК ******, да му заплати сумата в размер на 30 000 лева за
нанесени неимуществени вреди /болки и страдания/, получени в резултат
претърпяна травма от ПТП, настъпило на 18.01.2019 г. с лек автомобил марка
„БМВ", модел „530и" с ДК № ЕН **** КМ, управляван от М.К.М., ЕГН **********,
изразяваща се в травматично счупване на малеола на дясната фибула /малък пищял/
с последваща имобилжация с гипс и обуславяща затруднение движенията на десния
крак за около 3-4 месеца, както и изживян стрес от злополуката, ведно със
законната лихва, начиная 05.07.2019 г. до пълното изплащане на сумата, а на
основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 ЗА да заплати на адв.Н.
адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ОЗК. З."АД чрез адв.И.
И., в който на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК прави възражение за местна
подсъдност, като счита, че компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр.
Ловеч, а Софийски градски съд.
По отношение основателността на
исковата претенция излага становище, в което оспорва изключителната вина на
водача М.К.М. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като наказателното
производство е прекратено със споразумение, при което ответникът е признал
вината си, като същевременно не е изследван въпросът относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
На следващо място оспорва твърдението, че в
резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни
увреждания. Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, не
са подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер. Твърди, че
ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното
обезщетение от 30 000 лв., което е в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален съобразно
неговия принос. Съгласно съдебната
практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението,
в който смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1553/2010г,. III г. о.
Твърди, че в конкретния случай в голяма степен
за получените увреждания вина има и пострадалият, тъй като в нарушение на
правилата на ЗДвП, не е съобразил поведението си с останалите участници в
движението. Ц. се е намирал на платното за движение в лявата лента, като с
поведението си се е изложил на ненужна опасност. Обстоятелството, че е помагал
при друго ПТП, не го лишава или извинява от задълженията му на пешеходец и
участник в движението. В конкретния случай ищецът не е положил необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е
довело до посочените в исковата молба увреждания. Посочва, че според съдебната
практика, ако се докаже, че за определено събитие вина имат повече от едно
лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на
съвина.
На следващо място оспорва и
твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба
като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Твърди, че ищецът
не е представил убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в
исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 18.01.2019 г.
Счита, че твърдението на ищеца за възникнало психическо разстройство също не е
подкрепено с доказателства като медицинска диагноза и медикаментозно лечение.
Предвид периода на възстановяване на
ищеца, социално-икономическото положение в страната и направеното възражение
относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията намира, че
предявеният размер е неоснователно завишен. Изтъква, че обезщетението за
претърпени неумиществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване
на пострадалия, а да отговаря на действително претърпените от него вреди.
На последно място оспорва и претенцията
по акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който същите се
претендират. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете.
В срока по чл.372
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от С.С.Ц., чрез адв. Д.Н.. В
него изразява становище за неоснователност на направеното в отговора на
исковата молба възражение за
подсъдност на делото предвид редакцията
на разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК, в сила от 07.08.2018 г. Към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а и към настоящия момент ищецът е с
постоянен и настоящ адрес *** Окръжен съд - Ловеч.
С оглед становището на ответника излага доводи, че е
безспорно установено обстоятелството, че на 18.01.2019 г. около 10.30 часа в
гр.Л., област Ловеч, на бул. „Б.", срещу дом № 20, М.К.М. при управление
на собствения си лек автомобил „БМВ 730 И" с рег. № ЕН **** КМ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на С.С.Ц. и наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” между ответното дружество и виновния водач
на МПС
Оспорва твърдението на ответника, че наказателното
производство е било прекратено със споразумение, защото същото е приключило с
такова. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. От влязлото в законна сила
Споразумение по НОХД 863/2019 г. е видно, че вината за настъпване на ПТП е само
и единствено на подсъдимия, управлявал МПС
със скорост, надвишаваща максимално разрешената за този вид МПС при
движение в населено място.
По отношение възражението на ответника за намаляване
размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД счита, че такова не е
налице предвид наличието и на влязлото в законна сила Споразумение по НОХД
863/2019 г. по описа на ЛРС. Оспорва и възражението на ответника за съпричиняване, както и твърденията, че
ответното дружество не дължи лихви за забава, тъй като същите са дължими на
основание чл.409 от КЗ, във вр. с чл.496 от КЗ.
В постъпилия в срока по чл.373, ал.1 от ГПК отговор на допълнителната искова молба,
ответното дружество заявява, че поддържа всички изложени в отговора възражения
и доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез
процесуалния си представител адв.Д.Н. поддържа предявения иск. Подробни
съображения излага в представената писмена защита.
Ответникът чрез
упълномощения адв.И. поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Доводите си в тази насока излага
в представените писмени бележки.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, показанията
на св.П. Я. и К.Б., заключението на автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
С одобрено от съда споразумение по НОХД №
863/19 год. по описа на РС – Ловеч, М.К.М.,
ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 18.01.2019 г. около 10.30
часа в гр.Л., област Л., на бул. „Б."', срещу дом № 20 при управление на
МПС - собствения си лек автомобил „БМВ 730 И" с рег. № ЕН **** КМ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП - /при избиране на
скоростта си на движение, се движил със скорост от
Между страните по делото не се спори, че
към момента на настъпване на ПТП л.а. „БМВ 730 И" с рег. № ЕН **** КМ,
собственост на М.К.М., е бил застрахован по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗАД ”ОЗК-Застраховане”АД със застрахователна полица BG/23/118002*****.
С уведомление от 05.04.2019 г. до
ответното дружество, ищецът чрез пълномощника си адв.Д.Н. е направил искане на
осн.чл.380 от КЗ да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки
и страдания в размер на 50 000 лв.
С писмо изх. №
99-01-1482/09.04.2018 г. ЗАД ”ОЗК-Застраховане” АД е уведомило ищеца, че във
връзка с постъпилото уведомление е заведена щета с № 0411-160-0006-2019 и
следва да представи посочените в него документи за окомплектоване на преписката.
С последващо писмо изх. № 9903046/08.07.2019 г. ответното дружество е уведомило
пълномощника на ищеца адв.Н., че представените документи не доказват безспорно
основателността на претенцията и към момента не дължи изплащане на
застрахователното обезщетение.
От ответника не са
представени доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което предявеният иск е допустим.
От приетото като доказателство
заключение на авто-техническата
експертиза, което съдът приема като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните се установява, че към момента на настъпване на ПТП на 18.01.2019 г. времето е било
безоблачно, със слаб вятър от север -североизток. Няма регистрирани валежи и
намалена видимост, а температурата в района в интервала от -7,20 ч. до 14,20
ч. в границите от 1,4 С° до
9,4 С°. Пътното платно също е било сухо, но в участъка на завоя и
местопроизшествието силно заледено, което се потвърждава от завъртането на
двата автомобила - „Форд Транзит" и „БМВ"-730 И.
Според вещото лице инж.К., пострадалият С.Ц. е бил
към момента на приближаване на занасящия се автомобил „БМВ" с лице към гр.
Л., т. е. с гръб към автомобила и не е могъл да го възприеме. Обръща се в
последния момент, след като св. Красимира Борисова го извиква по име. Водачът
на л.а. „БМВ"-730И Милен Михайлов е
имал видимост към мястото на удара от около
След
запознаване с доказателствата по делото, експертът дава заключение, че са
налице данни за настъпило на мястото преди това на
друго ПТП със самокатастрофирал тов. автомобил „Форд Транзит", с peг. № ****** ВМ с
водач С. Т. Ищецът се е намирал на
пътното платно в посока гр. Л., в лявата му лента, в близост до установилия се
след удара в дървото тов. автомобил „Форд Транзит" с десни колела до
разделителната тревна ивица. Ц. е бил на 5,0 -
В съдебно заседание вещото лице допълва, че само ако
е имало поставен триъгълник преди завоя, би могло да помогне водачът на л.а.
„БМВ" - 730И да предприеме действия, но в случая интервалът от завъртането
на буса, спиране но колата, в която е бил ищецът и завъртането на л.а.
„БМВ" - 730И е бил много кратък.
Вещото лице инж.К. пояснява, че в близост до мястото
на ПТП има тревна разделителна ивица, ограничена с бетонни бордюри, разделяща
улицата на две двулентови еднопосочни платна.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че вследствие
на ПТП ищецът е получил двойна счупка на малкия пищялна дясна подколеница,
което е наложило имобилизация на десен долен крайник за 95-100 дни. В съдебно
заседание експертът допълва, че ищецът е бил само със счупване без разместване,
което е дало възможност за консерватино, а не оперативно лечение. Според вещото
д-р В. през този период той е изпитвал болки с различен интензитет, като през
първите 35-40 дни са били най-силни. По-интензивни болки е търпял и след
сваляне на имобилизацията. В заключението си експертът посочва, че освен болки,
ищецът е имал и неудобства в ежедневието
си от гипсовата имобилизация и нужда от помощ за някои дейности. При
извършения клиничен преглед и нова реография, вещото лице е установило дефицит
на крайните флексия и екстензия с по около 5 градуса, но това не се забелязва
при ходене и ще се възстанови напълно за около 4-5 години. Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза 3-4 години след травмата ищецът ще има
умерени болки и неудобство при смяна на климата и претоварване. В случая
каквото и имобилизация да бъде поставена, тя не изключва използването на
помощни средства – патерици, а дори се препоръчва в хода на рехабилитация.
От показанията на разпитаната по делото св.К.Б.,
които съдът на основание чл.172 от ГПК преценява с оглед всички други данни по
делото се установява, че били заедно с ищеца, когато се случил инцидента.
Движейки се по бул. ”Б.” видяла, че имало току що станало ПТП и спрели да помогнат.
С. се затичал към плачещите хора и през това време видяла, как идващата кола се
занесла и го ударила. При самия удар той подскочил и го изхвърлил на средата на
улицата, а колата спряла по-далеч от тях. Не било толкова заледено и те не се
унесли, както другите две коли. Всичко се случило за секунди и тя се опитала да
издърпа С. от пътя, който за кратко бил в безсъзнание, за да го закара в „Бърза
помощ”. В „Спешна помощ” в гр.Л. им казали, че той не е за тях и да го закарат
в гр.Л.. След направената снимка установили, че има счупване на две места и
казали, че трябва да го оперират. Тъй като не съгласили, го закарали в
гр.Левски, където бил гипсиран.
От показанията на разпитаните по делото св.К. Б. и П.
Я. се установява, че около месец и
половина след ПТП ищецът е би с гипсиран крак и се придвижвал с инвалидна
количка и патерици, защото по нареждане на доктора не трябвало да се движи.
През този период св.Я. помагал в грижите за ищеца, защото дъщеря му св.К. Б. не
можела сама да го вдига. След като махнали гипса, един месец ходил на
рехабилитация. Сега се движи, но при по-силен натиск изпитва болка и чувства
дискомфорт. В показанията св.Б.твърди,
че след ПТП ищецът се затворил в себе си, не шофира, получава паник атаки и има
стрес.
При така приетите за установени факти,
настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
По
отношение на направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на
делото на ОС – Ловеч, съдът се е произнесъл с определението по чл.374 от ГПК и приел, че не са налице
основания за прекратяване на производството по делото и изпращането му за
разглеждане от СГС.
Съдът е сезиран
с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който
„Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи това право, следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано
от датата на предявяване на претенцията пред него. В настоящето производство са
ангажирани доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред
застрахователното дружество - ответник на 05.04.2019 г. Към датата на подаване на исковата молба в съда
срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят е отказал да изплати
на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е допустим.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „БМВ", модел „530и" с ДК № ЕН **** КМ по силата на застрахователна полица, сключена със ЗАД”ОЗК. З." АД към момента на настъпване на процесното ПТП.
В хода на процеса се установи, че ищецът е пострадал
при пътен инцидент, представляващ резултат от противоправното и виновно
поведение на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата. По-горе
беше посочено, че с влязло в сила на 27.11.2019 г. и одобрено от съда споразумение
по НОХД № 863/2019 г. по описа на РС - Ловеч,
М.К.М. е признат за виновен и осъден за това. Съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК, влязлата сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
На следващо
място причинените на ищеца травми, обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
с болки и страдания, се намират в пряка причинна връзка от виновното и
противоправно поведение на водача М. М.
Изложените
правни констатации обосновават извода за наличие на предпоставките на чл.45 и чл.52
от ЗЗД, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя
на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените на ищците
имуществени и неимуществени вреди.
Претенцията на ищеца е за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лв. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, които съдът преценява при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането,
претърпени медицински интервенции, продължителността на възстановителния
период, интензивността и продължителността на претърпените през този период болки,
страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това психологически последици за
увредения (Постановление № 4 от 23. XII.
По размера на неимуществените вреди, претендирани от ищеца С.Ц., съдът приема
следното:
В резултат на
настъпилото на 18.01.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ищецът е претърпял
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на малеола на
дясната фибула /малък пищял/ с последваща имобилизация с гипс и обуславяща
затруднение движенията на десния крак за около 3-4 месеца. Ц. е
търпял болки през целия период, но през първите 35 - 40 дни са били с най -
силни. По-интензивни болки е търпял и след сваляне на имобилизацията. От
показанията на разпитаните по делото св.К. Б. и П.Я., както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът е изпитвал и
неудобства в ежедневието си от гипсовата
имобилизация, както и нужда от чужда помощ, тъй като се е придвижвал с
инвалидна количка и патерици. Проведено е само консервативно
лечение и не е извършвана оперативна интервенция. В следващите 3 - 4 години
ищецът ще изпитва дискомфорт при промяна на времето и претоварване. Установеният
от вещото лице д-р В. дефицит на крайните флексия и екстензия с по около 5
градуса не се забелязва при ходене и ще се възстанови напълно за около 4-5
години. При определяне размера
да обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита и наличието на посттравматично стресово разстройство, както и
отражението върху психиката му във връзка с претърпяното ПТП. Според
показанията на св.К. Б. той се затворил в себе си, не шофира и получава паник
атаки.
Съдът, след като съобрази всички тези
обстоятелства, както и икономическите условия към момента на увреждането,
възрастта на пострадалия, застрахователните лимити и съдебната практика и с
оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в
размер на 20 000 лева, за която сума искът е основателен и доказан, а за
разликата над 20 000 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000 лв. искът като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Недоказани в хода на разглеждане на делото
останаха направените от ответното дружество възражения за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат. Както в отговора на ИМ, така и в
представените писмени бележки не е посочено, кой текст от ЗДвП е нарушен от
пострадалия С.Ц.. Нормата на чл.124, ал.1, б.”а” от ЗДвП вменява в задължение
на водача на ППС, който не е участник в ПТП, веднага след пристигане на
мястото, до идването на органите на МВР, съобразно необходимостта, да вземе
мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това
не представлява опасност за него. В случая С.Ц. не е бил водач на л.а. марка
„БМВ” с рег. № ОВ 5334 ВН, а е бил управляван от неговата приятелка св.Красимира
Борисова. Макар да е съществувала опасност, следва да се вземе предвид, че от
обръщането на буса и слизането на ищеца от автомобила, в който се е намирал, е
изминал кратък интервал от време. Става въпрос за ситуация, при която Ц. е
предприел адекватни действия за оказване помощ на пътниците от самокатастрофиралия тов.
автомобил „Форд Транзит", с peг. № ОВ 33 13 ВМ с
водач С. Тотев и неговото поведение е
правомерно. Задължение за поставяне на светлоотразителен триъгълник, с цел
водачите на приближаващите ППС да го забележат, съгласно разпоредбата на чл.97,
ал.3 от ЗДвП е на водача на ППС, спряно на платното за движение поради повреда, а не на ищеца. На следващо място следва да се отбележи, че нарушението на
установените от ЗДвП и ППЗДвП правила за движение не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като е необходимо нарушението да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В случая от
заключението на автотехническата експертиза се установява, че пътят е бил сух,
но е имало заледяване в участъка на
завоя. Водачът на лекия автомобил
марка „БМВ", модел „530и" с ДК № ЕН **** КМ М. М. е имал видимост от
По отношение на лихвата съдът приема следното:
Съгласно чл.
496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „ГО” не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано
от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В настоящия
случай не се спори по делото, а това се установява и от представените
доказателства, че претенцията е предявена от ищеца на 05.04.2019 г., като до
момента на постановяване на решението не се ангажираха доказателства за
произнасяне или плащане по извънсъдебните претенции за застрахователно
обезщетение. Следователно лихвата върху присъдените главници е дължима от
05.07.2019 год. до окончателното
изплащане.
По отговорността за разноски:
Ищецът в настоящето производство е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д.Н.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С.Ц.
съобразно уважената част от предявените искове в размер на сумата от 953.00 лв.,
определено съгласно действащата редакция на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ
размер на 683.00 лв., в т.ч. депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Съдебният състав счита за
неоснователно възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар, тъй като същият е определен в минимален размер с оглед разпоредбата чл. 7, ал.2 от Наредба № 1
от 9 юли
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч държавна такса в размер на
600.00 лв. и 200.00 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК. З." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. „В.", ул."С.С." № 7, ет.5
да заплати на С.С.Ц., ЕГН ********** *** на основание чл.
432, ал.1 КЗ по сметка в УниКредит
Булбанк BIC: ***, IBAN ***.00 лв. /двадесет хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на настъпило на 18.01.2019
г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата от 20 000.00 лв.
до 30 000.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК. З." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, ж.к. „В.", ул."С.С." № 7,
ет.5 да заплати на адв. Д.Н. от ЛАК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 953.00 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК. З." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, ж.к. „В.", ул."С.С." № 7,
ет.5 да заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 600.00 лв.
/шестстотин лева/ държавна такса съобразно уважената част от иска и 200.00 лв.
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
С.С.Ц., ЕГН ********** *** на
основание чл.
78, ал. 3 да заплати на ЗАД „ОЗК. З." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1301, ж.к. „В.", ул."С.С." № 7,
ет.5 сумата от 683.00 лв. /шестстотин осемдесет и три лева/ разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: